№ 255
гр. Козлодуй, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николинка Л. Крумова
при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова
като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело №
20251440100640 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
От Й. М. Р., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ......, чрез
процесуалния й представител адв.М. С. от АК – Враца против „ Неткредит „
ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „
Изгрев „, ул.“ Лъчезар Станчев „ №3, представлявано от И. Н. Христова -
Станкова е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1
и чл.146, ал.1 от ЗЗП, за провъзгласяване нищожността на клаузите
съдържащи се в чл.4, ал.3 и чл.6, ал.1 от договор за потребителски кредит
№202405160156410070/16.05.2024г., сключен между ищцата и ответното
дружество, поради противоречие със закона и добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за
потребителски кредит от 16.05.2024г., сключен между страните, по силата на
който в качеството му на кредитополучател му е бил отпуснат от ответното
дружество кредит в размер на 1000.00 лева, с ГЛП – 41.05%, ГПР – 49.72% и
размер на погасителната вноска от 103.00 лева, при 12 месечен срок на
погасяване, с дата на първа вноска – 17.06.2024г. и краен падеж – 17.05.2025г.,
с общо дължима сума в размер на 1236.00 лева.
Посочено е, че съгласно чл.4, ал.3 от договора, ищецът като
кредитополучател се е задължил да предостави до края на следващия ден от
сключването на договора банкова гаранция или гаранция, издадена от
небанкова институция в размер на 1236.00 лева, със срок на валидност до
18.05.2025г., като в противен случай кредитополучателят ще дължи на
кредитодателя неустойка в размер на 1080.00 лева, съгласно чл.6, ал.1 от
договора.
1
Счита се, че клаузите на чл.4, ал.3 и чл.6, ал.1 от договора, предвиждащи
дължимостта на неустойка са нищожни поради противоречие с добрите нрави,
както и поради това, че противоречат на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146 от
ЗЗП.Сочи се, че със същите поради накърняване на добрите нрави се е
стигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното правоотношение, с цел извличане на собствена изгода за
кредитора.Счита се, че основната цел на така посочената клауза е
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя.
Сочи се още, че е налице противоречие с чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като
търсената неустойка по договора не е индивидуално уговорена по смисъла на
чл.146, ал.2 от ЗЗП, доколкото ставало въпрос за еднотипни договори за
паричен заем, върху чието съдържание потребителят не можел да влияе.
Отразено е, че процесните клаузи се намирали в пряко противоречие с
целта, преследвана с транспонираната в ЗПК Директива, като на практика
подобна уговорка прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника и водела до допълнително увеличаване на
размера на задълженията.Сочи се, че в случая проверката за
кредитоспособност е била извършена въз основа на попълнен от длъжника
формуляр и едва след разрешаването на кредита, поради което било
неразбираемо защо от същия се изисквало да представя обезпечение и да
заплаща неустойка, предварително определена по размер и разсрочена в
погасителни вноски, ако не осигури такова.
Сочи се, че неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение,
което не е свързано пряко с претърпените вреди, бил типичен пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване.
Счита се, че по този начин се заобикаляла и разпоредбата на чл.33, ал.1
от ЗПК.Сочи се, че с процесната клауза за неустойка за кредитора било
уговорено още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно
задължение – недадено обезпечение, от което не произтичали вреди.Подобна
неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането нямало да
може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетявали и
чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК, а подобно кумулиране на
неустойка за забава с мораторна лихва било недопустимо.
Твърди се, че ищецът е изплатил цялото задължение за главница по
дотовора за кредит, като към момента на подаване на исковата молба е
изплатил сума в размер на 1005.00 лева, както и че не следвало да заплаща
допълнителни суми за лихви, такси и неустойки по договора.
Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства -
договор за потребителски кредит №202405160156410070/16.05.2024г.; справка
за платени суми по договора; вносна бележка; удостоверение за настоящ
адрес.
2
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответното дружество, чрез
процесуалния му представител юрисконсулт Д. Д. е постъпил писмен такъв.
С отговора ответното дружество на основание чл.175 от ГПК признава,
че между страните е сключен процесния договор за кредит, по силата на който
на ищеца на 16.05.2024г. е била предоставена сума в размер на 1000.00 лева.
Оспорват се твърденията на ищеца за нищожност на неустоечните
клаузи в процесния договор за кредит.Сочи се, че видно от представените от
самия ищец доказателства, на последния не му е начислявана неустойка и
такава не била претендирана.Изложени са твърдения, че ответното дружество
е изпълнило задълженията си по чл.16 от ЗПК.
Прави се искане предявеният иск да бъде отхвърлен като се претендират
и направени разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява,представлява се от адв.М. С..За
ответното дружество също не се явява представител.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 16.05.2024г., ищцата Й. Р. в качеството си на кредитополучател
сключила с ответното дружество в качеството му на кредитодател договор за
потребителски кредит №202405160156410070/16.05.2024г. по смисъла на чл.9
от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора ответното дружество е
предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 1000.00 лева, а
кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.
В договора били уговорени следните параметри и условия:
- сума на кредита / главница / – 1000.00 лева;
- срок на кредита – на 12 месечни вноски до 17.05.2025г.;
- размер на погасителната вноска – 103.00 лева;
- ГПР – 49.72%;
- ГЛП – 41.05%;
- обща дължима сума по кредита – 1236.00 лева;
В договора е инкорпориран погасителен план, в който за всяка вноска е
посочен падеж, главница, лихва, вноска и падеж на погасителна вноска.
В чл.4, ал.3 от договора било предвидено, че заемателят се задължава в
срок до края на следващия ден от сключване на договора, да предостави на
кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в ОУ
по договора.Предвидено било банковата гаранция или гаранцията, издадена от
небанкова финансова институция да бъде за сума в размер на 1236.00 лева и
със срок на валидност – 18.05.2025г..
В чл.6, ал.1 от договора било предвидено, че при неизпълнение на чл.4,
ал.3 от договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
3
1080.00 лева.Отразено е, че неустойката се начислява на месец, считано от
изтичането на срока по чл.4, ал.3 от договора / чл.6, ал.2 /.
В чл.6, ал.5 от договора било уговорено, че начислената неустойка се
заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно
уговорения погасителен план.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Представения по делото договор за потребителски кредит
№202405160156410070/16.05.2024г., установяват възникналото заемно
правоотношение по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между
ищцата, в качеството й на кредитополучател и ответното дружество, в
качеството му на кредитодател.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър
на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и
същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение
на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата
разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
4
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води до
недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността
на потребителя.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи,
настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита
за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване
на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като
тази разпоредба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на
неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не
до неизпълнение на други задължения.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7
– т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е
посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-
148 от ЗЗП.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността
на потребителя.Неустойката съставлява установена отговорност на длъжника
за неизпълнение на задълженията си.Една от нейните цели съгласно чл.92 от
ЗЗД е да гарантира точното изпълнение на задължението, като с оглед
уговорения размер, неустойката мотивира длъжника да изпълни точно и
качествено.Също така неустойката обуславя и заплащане на обезщетение на
кредитора без доказване на вредите за него.
В случая страните са уговорили неустойка за предоставяне на гаранция
– банкова или такава, издадена от небанкова институция за сума в размер на
1236.00 лева, със срок на валидност до 18.05.2025г. от длъжника в срок до
5
края на следващия ден от сключването на договора за заем.Така уговорена
тази неустойка не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на
задължението за връщане на дълга от размера на насрещната престация, от
която кредитора би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо
за договора за кредит задължение на длъжника, като заплащането й не е
свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а
възниква впоследствие от липса на обезпечение от поръчителство, банкова
гаранция или запис на заповед.
В тази връзка съдът намира, че претендираната неустойка по чл.6 от
договора, произтича от неравноправна клауза съгласно чл.143 от ЗЗП, поради
което е и нищожна, включително и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.В случая
страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в срок до края на следващия ден
от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка,
във фиксиран размер от 1080.00 лева, която следвало да се заплати заедно със
следващата погасителна вноска, съобразно уговорения погасителен
план.Уговорената неустойка в случая е във вреда на потребителя, същата не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя,
тъй като кредиторът е прехвърлил отговорността си за дължимата
професионална грижа по чл.16 от ЗПК на потребителя.От своя страна
потребителя е задължен в необосновано кратък срок да осигури обезпечение,
което да отговаря на многобройни условия, изпълнението на които от своя
страна изискват време и съдействие от частни лица и държавни органи, което
прави обективно невъзможно спазването на този срок.Така, както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.Съдът
намира, че задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договора и общите условия, както и, че непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора, с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия.
Също така, макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е включена в
погасителните вноски и води до скрито оскъпяване на кредита.Неустойката по
съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора.Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, тъй като ще увеличи подлежаща на връщане сума.В този
смисъл е и константната съдебна практика.
6
С оглед гореизложеното, уговорена по този начин, неустойката излиза
извън присъщите функции на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и
санкционна, и цели само неоснователно обогатяване.Именно поради това
клаузата по чл.6 от договора, с която същата е уговорена е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1 от ЗЗД.Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат
в ТР №1 от 15.06.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
С уговорената неустойка се накърнява принципа на „ добрите нрави „ по
смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като се достига до значителна
неравностойност на насрещните престации.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като
уговорената неустойка, предвидена в договора за кредит е нищожна на
основание чл. 146, ал.1 от ЗЗД.В случая такава неравностойност е налице, тъй
като сумата, която се предоставя по така уговорената неустойка, представлява
допълнителна сума, която с оглед размера на отпуснатия кредит е в значителен
размер.По този начин се нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост, и така уговорената неустойка е във вреда на потребителя и
води до неравновесие в правата на страните по договора.
Също така, така уговорената неустойка е нищожна и поради това, че се
стига до нарушение на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне
на закона на основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, вр.чл.19, ал.4 от ЗПК.В
процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил посочен
разхода за заплащане на неустойка, предвидена в договора за кредит, поради
което съдът намира, че процесния договор за кредит само формално отговаря
на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е посочена
само общата сума, която потребителя дължи.Размерите на посочените в
договора ГПР и общо дължима сума, не съответстват на действителните
такива изводимо от задълженията, които потребителят е поел, тъй като
процента, с който би се оскъпил кредита, след като в него се включи
процесната неустойка ще бъде в доста по - голям размер.В конкретния случай
възнаграждението, което следва да се заплати по така уговорената неустойка е
в общ размер на 1080.00 лева и е трябвало да бъде включено в ГПР.В този
смисъл е и разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1 от ДР на ЗПК, а
невключването му е единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19,
ал.4 от ЗПК и ще се получи общ ГПР, надвишаващ повече от пет пъти
размерът на законната лихва за забава.При това положение нарушена се явява
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като за потребителя не съществува
яснота какъв е точния размер на задължението му и каква е общата стойност
на кредита.
Целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата / т.н. скрита
7
възнаградителна лихва /, уговорена в противоречие с добрите нрави и с
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Поетото от ищеца, в качеството му на
потребител по договора задължение за заплащане на процесната неустойка в
размер на 1080.00 лева е довело до съществено оскъпяване на предоставения
му кредит.Това задължение по естеството си представлява скрита лихва,
водеща до неоправдано от законова гледна точка обогатяване на
заемодателя.Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не е
бил взет предвид от кредитодателя при изчисляването на ГПР по договора за
кредит.Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която е императивна по своя
характер е в защита на обществения интерес и цели потребителят да не бъде
поставен в положение, при което договорът за кредит да се явява свръх
обременителен за него.В случая обаче, предвиденото в договора за заем
допълнително плащане, заобикаля изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК относно
максималния размер на ГПР, респективно клаузата е нищожна по смисъла на
чл.19, ал.5 от ЗПК.При това положение се налага извод, че договорът за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като в него липсва
действителния процент на ГПР.
Също така, непредставянето на процесната неустойка не води до
претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно чл.16 от ЗПК, преди
сключването на договора за кредит, трябва да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави
кредит спазвайки изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, а рискът от невръщане
на кредита да се генерира в уговорената по договора лихва.С уговарянето на
клауза, предвиждаща разходи по кредита, включващи търговската печалба и
всички останали разходи, които да надвишават 50% на годишна база от
стойността на кредита, потребителя, като по – слабата икономическа страна, е
бил поставен в неравностойно положение, тъй като същият не е имал
възможност да влияе на клаузите на договора.
Договорката за заплащане на процесната клауза, при които е сключен
договора за заем е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Доказателствата по делото не обуславят извод кредитът да е бил
предоставен на ищеца с оглед неговата търговска или професионална дейност,
в рамките на която да е сключен процесния договор.Напротив, ищецът попада
в приложното поле на §13, т.1 от ЗЗП, поради което се ползва с потребителска
защита.
В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и
морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е
8
формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общност.
В случая в противоречие с нормите на добросъвестността е уговорената
процесна такса в полза на заемодателя под формата на скрит разход по
кредита, което води до явна нееквивалентност на престациите, като се касае за
договор, с размер на действително ГПР по – висок от размера на законната
лихва по просрочени задължения, който ГПР не е обявен на потребителя в
действителния му размер, по който договор потребителят е икономически по –
слаб субект и не е могъл да влияе върху съдържанието на договора, а рискът
от неплатежоспособност остава единствено за него.Свободата на
договарянето съгласно чл.9 от ЗЗД не може да бъде използвана за
неоснователно обогатяване на едната страна по договора за сметка на другата
или да води до нарушаване на други правни принципи, включително и на
добрите нрави.В случая уговорката за заплащане на процесната неустойка не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на
кредита, като се дължи от кредитополучателя при всички положения –
независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността му или не.С
оглед гореизложеното искът по чл.26 от ЗЗД се явява основателен и следва да
бъде уважен.
Също така съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22,
неточното посочване на размера на ГПР се приравнява на липса на ГПР, което
както беше отбелязано съгласно чл.22 от ЗПК, води до нищожност на
договора.При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като в него липсва
действителния процент на ГПР.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по него.С оглед на това правило в
настоящия случай ищцата ще дължи само чистата стойност на кредита в
размер на 1000.00 лева, но не и договорна и наказателна лихва, неустойката,
както и други такси, предвидени в договора.
На основание чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона е нищожна, поради което предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
ответното дружество следва да бъдат присъдени разноските направени от
ищцата в размер на 10.00 лева / десет лева / за издаване на удостоверение за
настоящ адрес.
В тежест на ответното дружество следва да бъде присъдена и дължимата
9
се по делото държавна такса по предявения иск в размер на 50.00 лева /
петдесет лева и нула стотинки /, която следва да бъде внесена по сметка на РС
- Козлодуй.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от
адв.М. С. от АК - Враца, адвокатското възнаграждение да бъде определено
при условията на чл.38 от ЗА.По делото не е било уговорено възнаграждение
за процесуално представителство, а безплатна правна помощ, поради което
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.Основанията, при които
адвокатът може да оказва безплатна правна помощ и съдействие, са
предвидени в чл.38, ал.1 от ЗАдв..Преценката дали да се окаже безплатна
правна помощ, се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода
между адвоката и клиента.Договорката по чл.38 от ЗА касае вътрешните
отношения между адвоката и клиента му, поради което не е необходимо тя да
се доказва.
В случая определеното възнаграждение следва да се определи с оглед
на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, която предвижда, че за процесуално
представителство, защита и съдействие при дела с интерес до 1000.00 лева,
минималното адвокатско възнаграждение е 400.00 лева.С оглед цената на
иска, на процесуалния представител на ответника се дължи възнаграждение в
размер на 400.00 лева / четиристотин лева и нула стотинки /.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, предявен
от Й. М. Р., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ...... против „
Неткредит „ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „ Изгрев „, ул.“ Лъчезар Станчев „ №3, представлявано от И.
Н. Христова - Станкова, за нищожни клаузите на чл.4, ал.3 и чл.6, ал.1 от
договор за потребителски кредит №202405160156410070/16.05.2024г.,
сключен между Й. М. Р. и ответното дружество „ Неткредит „ ООД, поради
противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, както и поради факта,
че се явяват неравноправни клаузи.
ОСЪЖДА „ Неткредит „ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район „ Изгрев „, ул.“ Лъчезар Станчев „ №3,
представлявано от И. Н. Христова - Станкова ДА ЗАПЛАТИ на Й. М. Р.,
ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ...... сума в размер на 10.00 лева /
десет лева и нула стотинки /, представляваща направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА „ Неткредит „ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район „ Изгрев „, ул.“ Лъчезар Станчев „ №3,
10
представлявано от И. Н. Христова - Станкова ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС
– Козлодуй сума в размер на 50.00 лева / петдесет лева и нула стотинки / -
държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3, пр.2 от ЗА „ Неткредит
„ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„ Изгрев „, ул.“ Лъчезар Станчев „ №3, представлявано от И. Н. Христова -
Станкова ДА ЗАПЛАТИ на адв.М. М. С. от АК – Враца, сума в размер на
400.00 лева / четиристотин лева и нула стотинки /, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
11