РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 12.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд, XV - ти
граждански състав, в открито заседание на 20 юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 542 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази:
Производството по делото е образувано
по предявени от К.П.д. с ЕГН:********** от гр.Русе срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство
на вътрешните работи - гр.София,
осъдителени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане
на ответника да му заплати сума в размер на 1691,56 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на общо 245,96 часа, за периода от 01.10.2016г.
до 30.09.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на настоящия иск - 31.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направени по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответника.
Твърди,
че исковата молба е неоснователна. Оспорва предявения иск, както по основание,
така и по размер. Не оспорва факта, че през процесния период ищецът е служител
на ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи -
гр.София.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Установено
е и не се спори, че през процесния период ищецът е бил служител на ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към Министерство на вътрешните работи - гр.София. През периода от 01.10.2016г. до
30.09.2019г. ищецът полагал труд в гр.Русе на длъжност
младши експерт в Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението" /РДПБЗН/ - Русе. Същата е на структурно подчинение към Главна
дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" /ГДПБЗН/ в
МВР. Съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът е със
статут на държавен служител.
Орган по назначаването се явява
директорът на ГДПБЗН по силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед
8121з-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи, обнародвана в
Държавен вестник бр.13/2017г. За процесния период ищецът е полагал труд на
24-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
По силата на чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР
към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното кореспондира и на Закон
за държавния служител. Съгласно чл.67, ал. 1 от него брутната заплата се състои
от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Извънредният труд при
работещите на смени не се компенсира с допълнителен платен отпуск, а се заплаща
с допълнително възнаграждение според размера на положения труд.
Нормалната продължителност на работното време е
регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя е с
продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
От октомври 2016г. съгласно чл.187,
ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
- подневно, а за работещите на 8-, 12-или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно
време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период. Така например, изчислените допълнителни възнаграждения
за първото тримесечие следва да бъдат изплатени на служителите до края на месец
април, за второто - до края на месец юли, и т.н.
Исковата претенция произтича от размера на нощния труд,
полаган в системата на МВР, както и нормите за неговото полагане и съответните
дължими изчисления. До началото на април 2015г. е имало изрична разпоредба за
преобразуването му при изчисляване на работното време, но след въвеждане в
правния мир на цяла нова наредба относно работното време тази методика е
останала неуредена със специална норма и следователно трябва да се прилага
общата такава.
Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Понятието „нощен труд" намира
своето легално определение в чл.140 от Кодекса на труда КТ/, съгласно който:
Ал. 1 - нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа.
Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа.
Ал.2 - Нощен е трудът, който се полага
от 22.00 ч. до 06.00 ч.
Следователно коефициентът се определя като нормалната
продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност
от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
В процесния период е действала Наредба
№8121з-776/29.07.2016г, издадена от министъра на вътрешните работи, уреждаща
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в министерство на вътрешните работи. В чл. З, ал. З от
същата е идентичен с този на чл. З, ал. З в двете предходно действащи Наредби -
Наредба №8121з-407/11.08.2014г. и Наредба №8121з-592/25.05.2015г. Текстовете на
чл. З, ал. З и в трите наредби са идентични и сочат, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Наредба №8121з-407/11.08.2014г. е
отменена с приемането на Наредба №81213-592/25.05.2015г, обн. в ДВ
бр.40/02.06.2015г, в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение
№8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.д. №5450/2016г, влязо в сила от датата на постановяването
и обнародването му.
В периода от отмяната на Наредба
№81213-407/11.07.2016г/ до издаването и обнародването на Наредба №81213-776
/02.08.2016г/ отново е имало изрично предвидено, в подзаконов нормативен акт,
основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефицент 1.143,
тъй като е била приложима Наредба №81213-407.
В чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407/11.08.2014г, изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общия брой часове положен труд между 22:00 и 06:00ч. за
отчетния период се умножава по 0.143. В следващите две наредби - Наредба
№81213-592/25.05.2015г. /обн. в ДВ, бр.40/02.06.2015г/ и Наредба
№81213-776/29.07.2016г. /обн. в ДВ, бр.60/02.08.2016г./, липсва изрична
регламентация за преизчисляване аналогична на чл. 31, ал. 2 от Наредба
№8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Доколкото в цитираната Наредба е
посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е
посочен алгоритъм за преизчисляване, то е налице празнота. При наличието на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва да се
приложи по аналогия КТ и по специално да намери субсидиарно приложение чл. 9,
ал. 2 от общата Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
съгласно който при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефицент 1.143 равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място. Тъй като нормалната
продължителност на седмичното работно време през ноща при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа, то нормалната продължителност на работното време през
ноща при 5-дневна седмица е до 7 часа и коефицентът се определя, като
нормалната продължителност от 8 часа се раздели на нормалната продължителност
на работното време през нощта и е равен на 1.143/8:7/.
По делото е изслушана ССчЕ, заключението на която съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните по делото и от която се установява, че паричната равностойност на 257,26 часа
положен извънреден труд от ищеца през периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г.
получен след преобразуването на нощен към дневен труд с коефициент 1,143 е в брутен размер на 1815,
13 лева, а чистата сума за получаване след приспадане на данък ЗДДФЛ е в размер
на 1633,62 лева.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
По предявеният иск с правно основание чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл.176 от ЗМВР
предвижда, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР,
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. В
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата
на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители, извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на Министъра
на вътрешните работи“. В процесния период са действали последователно Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи. Разпоредбите на чл.3, ал.3 и в трите Наредби са идентични, а именно че
„При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и
06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период“. В Наредба №8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че
при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд
между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период, се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от
Наредбата). Същата е отменена с Наредба №8121з-592/25.05.2015г., която от своя
страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016
г. Едва на 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради
което следва да се приеме, че до този момент действаща е Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от
Наредба №8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче не да следва да се възприема
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в
чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
По тези съображения исковата претенция
за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд,
при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се
получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
посочената Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на
труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в
МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции
за пълноценната му реализация.
Основният закон гарантира равенство на
правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи
труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца
следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да
бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения
максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба №8121з-592 от 25.05.2015
г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална продължителност на
нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за
полагане от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен и в трите подзаконови
нормативни акта – „при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи задължителност на полагането точно на 8
часови смени, изключвайки 7 часови такива, а правна възможност да се определи
такъв график, при който служителите на МВР да покриват цялото денонощие,
съобразно своята численост в съответното подразделение.
Както се посочи по-горе основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143 е нормата на
чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на
специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за
структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.
Във връзка с възражението на ответника,
че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки час
/съгласно ставката по чл.8 от НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на нощните
часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, се извършва при сумирано
изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част
от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е възражението на
ответника, че коефициентът в случая е неприложим, поради представеното писмо от
Министерство на труда и социалната политика, в което се твърди, че целта на
този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя,
че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се
„приравнява“. Ако изводът в писмото е верен, то служител, който полага повече
от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно
положение, защото за него „приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо.
От друга страна, липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
По делото е извършена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от
която се установява размера на претендираните суми. Ответникът не твърди, нито
е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в установения от
експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата
претенция за заплащане на нощен труд за за процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и
отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в изчисления
от вещото лице размер от 1633,62 лева,
като до претендирания размер от 1691,56 лева
иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.2 и ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при отхвърляне на иска и при прекратяване
на делото. Ето защо, доколкото ответникът е направил принципно искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева и по делото има отхвърлителна част, на
ответника се дължи юрк.възнаграждение в размер на 16,70 лева.
След компенсация на дължимите между
двете страни разноски съдът счита, че в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 463,30 лева за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът ОД-МВР-Русе следва да бъде осъден да заплати по сметка на Русенски районен съд разноски в общ размер на 465,34 лева, представляващи
дължими държавни
такси съобразно
уважената част на исковете, в общ размер на 65,34 лева, както и сумата от 400,00
лева за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
Министерство на вътрешните работи, с адрес гр.София, п.к. 1309, ул.“Пиротска“ N:171А, представлявано от директора
Николай Николов, да заплати на К.П.Д. с ЕГН:********** от гр.Русе сумата
от 1633,62
лева,
представляваща обезщетение за положен извънреден труд, резултат на преобразуване на
нощен към дневен труд, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното
й изплащане, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179,
ал.1 от ЗМВР.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.П.Д. с ЕГН:********** срещу
ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към Министерство на вътрешните работи, с адрес гр.София, п.к.
1309, ул.“Пиротска“ N:171А,
представлявано от директора Николай Николов иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179,
ал.1 от ЗМВР за
горницата над сумата от 1633,62 лева до
претендираната от 1691,56 лева,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство
на вътрешните работи, с адрес гр.София, п.к. 1309, ул.“Пиротска“ N:171А, представлявано от директора
Николай Николов, да заплати на К.П.Д. с ЕГН:********** сумата от 463,30
лева, представляващи направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
Министерство на вътрешните работи, с адрес гр.София, п.к. 1309, ул.“Пиротска“ N:171А, представлявано от директора
Николай Николов, да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 65,34 лева съобразно
уважената част на исковете, както и сумата от 400,00 лева за възнаграждение на вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата
на съобщаването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: