РЕШЕНИЕ
№ 881
гр. Благоевград, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210100662 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от В. Л. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. *****, чрез Еднолично адвокатско дружество М., ЕИК в регистър Булстат: *********,
със съдебен адрес: гр. *****, действащо чрез управителя адв. М. В. М., с имейл за
кореспонденция: *******@******.** против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от ***** - управител.
Ищцата е предявила срещу ответника при условията на обективно кумулативно и
евентуално съединяване следните искове:
1) осъдителен иск за сумата от 192 лв. /сто деветдесет и два лева/, на основание чл. 55 ЗЗД,
представляваща недължимо платени суми от В. Л. К. на ответника във връзка с Договор за
паричен заем с № 782313 от 16 август 2022 година (съобр. протоколно определение на съда
от 09.10.2025г., с което по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е допуснато изменение
на размера на исковата претенция).
2) осъдителен иск за сумата от 833,88 лв. /осемстотин тридесет и три лева и осемдесет и
осем стотинки/, на основание чл. 55 ЗЗД, представляваща недължимо платени суми от В. Л.
К., ЕГН ********** на ответника във връзка с Договор за паричен заем с № 216046 от 5
декември 2022 година (съобр. протоколно определение на съда от 09.10.2025г., с което по
реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на исковата
претенция).
3) осъдителен иск за сумата от 1667,41 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и седем лева и
четиридесет и една стотинки/, на основание чл. 55 ЗЗД, представляваща недължимо платени
суми от В. Л. К., ЕГН ********** на ответника във връзка с Договор за паричен заем с №
319559 от 13 март 2023 година (съобр. протоколно определение на съда от 09.10.2025г., с
което по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на
исковата претенция).
4) главен иск за признаване за установено, че Договор за паричен заем № 806510 от 27
октомври 2023 година, сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и В. Л. К. е изцяло
недействителен.
5) евентуален иск за признаване за установено, че следните клаузи по сключения между
"Креди Йес“ ООД и В. Л. К., Договор за паричен заем № 806510 от 27 октомври 2023
1
година, са нищожни, а именно:
- Чл. 3, ал. 7 от Договор за паричен заем № 806510 от 27 октомври 2023 година, съгласно
който се дължи месечен лихвен процент на заема от 3,330 % /три цяло триста и тридесет
процента/ върху главницата.
- Чл. 8 от Договор за паричен заем № 806510 от 27 октомври 2023 година, съгласно който се
дължи неустойка, в случай че не се предостави обезпечение по договора в срок от 3 дни от
подписването му.
Ищцата твърди, че на 16.08.2022г., в качеството си на кредитополучател, сключила с
ответника Договор за паричен заем № 782313 от 16 август 2022 година за сумата от 500 лв.,
с уговорен краен срок за погасяване 12 седмици. Поддържа, че съгласно чл. 5, от този
договор годишният процент на разходите /ГПР/ бил 49,042 %. Сочи, че на 5 декември 2022
година, 13 март 2023 година и на 27.10.2023г., в качеството си на кредитополучател,
сключила с ответника още три договора за потребителски кредит, съдържащи същите клаузи
за ГПК, по които е получила в заем съответно 1000 лв., 1500 лв. и 2000 лв. Смята, че е
надплатила 192 лв. по първия договор от 16.08.2022г., 833,88 лв. по втория договор от
05.12.2022г. и 1667,41 лв. по третия договор от 13.03.2023г. В тази връзка излага подробни
доводи за нищожност на процесните договори за кредит поради поради нарушение на
императивните изисквания на чл. 11, вр. чл. 22 ЗПК, както и поради противоречие с добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. При условията на евентуалност, твърди,
че клаузите за неустойки, договорни лихви и такси и разходи за събиране на просрочените
вземания били нищожни на същите основание. По отношение и на тези евентуални искове
за частична нищожност на процесните договори за потребителски кредит ищцата излага
подробни съображения. Смята, че за ответника не било съществувало валидно правно
основание да получил плащане по процесните договори за кредит в размер, съответно 192
лв. по първия договор от 16.08.2022г., 833,88 лв. по втория договор от 05.12.2022г. и 1667,41
лв. по третия договор от 13.03.2023г. поради нищожността им.
Ответникът смята предявените искове за неоснователни. В тази връзка не оспорва
обстоятелството, че е сключил сочените от ищцата четири договора за потребителски
кредит. Оспорва обаче твърденията на ищцата, че процесните договори за кредит били
изцяло нищожни поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, вр. чл. 22 ЗПК,
както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
В тази връзка развива подробни доводи. Оспорва и твърденията на ищцата за частична
нищожност на процесните договори за кредит, в частта им относно клаузите за неустойки,
договорни лихви и такси и разходи за събиране на просрочените вземания. И по отношение
на този евентуален иск излага подробни доводи. Смята, че е получил суми по процесните
договори за потребителски кредити на валидно правно основание.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
обективно кумулативно и евентуално съединени искове за нищожност на процесния
Договор за потребителски кредит от Договор за паричен заем № 806510 от 27 октомври 2023
година, евентуално съединени с искове за прогласяване за нищожни на клаузите на чл. 3, ал.
7 и чл. 8 (за месечен лихвен процент на заема и за неустойка,) от този договор, (с правна
квалификация чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал.
4, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП) и осъдителни
искове за заплащане на следните суми: 192 лв. по първия договор от 16.08.2022г., 833,88 лв.
по втория договор от 05.12.2022г. и 1667,41 лв. по третия договор от 13.03.2023г.,
представляващи платени при начална липса на основание суми по процесните договори (с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД).
Уважаването на исковите претенции за прогласяване на нищожността на целия четвърти
договор от 27 октомври 2023 година с № 806510, евентуално на горепосочените клаузи от
2
договора е детерминирано от установяването, че процесният договор за потребителки
кредит противоречи на императивни правни норми, а именно 23 във вр. с чл. 22 ЗПК, чл. 10,
ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146
ЗЗП, както и че същият накърнява добрите нрави.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на протоворечие
на процесния договор за кредит с посочените императивни правни норми, както и че с
договора се накърняват добрите нрави. От своя страна ответникът трябва да докаже, че
сключената сделка се валидна.
Уважаването на осъдителните искови претенции пък е детерминирано от установяването
на следните факти: 1/ предаване от ищцата и съответно получаване от страна на ответника
на имущественото благо, предмет на тези искове - съответно сумата от 192 лв. по договора
за потребителски кредит от 16.08.2022г., с № 782313, сумата от 833,88 лв. по договора за
потребителски кредит от 05.12.2022г. с № 216046, и сумата от 1667,41 лв. по договора за
потребителски кредит от 13.03.2023г. с № 319559 и 2/ начална липса на основание за
имуществено разместване от такъв порядък (вж. в този смисъл Постановление № 1 от
28.05.1979 г., Пленум на ВС). С оглед разпределението на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), ищцата е тази, която трябва да установи
съществуването на първото от визираните изисквания. Ако това бъде сторено, ответната
страна следва да докаже, че е получила съответното имуществено благо – съответно сумата
от 192 лв. по договора за потребителски кредит от 16.08.2022г., с № 782313, сумата от 833,88
лв. по договора за потребителски кредит от 05.12.2022г. с № 216046, и сумата от 1667,41 лв.
по договора за потребителски кредит от 13.03.2023г. с № 319559 при наличието на правно
основание. Иначе казано, в тежест на ищцовата страна е да установи единствено даването, а
на ответника – на какво основание е получил даденото (вж. така Определение № 142 от
21.02.2012 г. по ч. гр. д. № 103/2012 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 248 от 15.11.2016 г. по
гр. д. № 784/2016 г., IV г. о. на ВКС).
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Не се спори между страните, че между ищцата В. Л. К. (като кредитополучател и
потребител) и ответника „КРЕДИ ЙЕС“ ООД (като заемодател и кредитор) са били
сключени процесните четири договори за потребителски кредити, съответно на 16.08.2022г.
- Договор за паричен заем с № 782313, на 05.12.2022г. - Договор за паричен заем с № 216046,
на 13.03.2023г. - Договор за паричен заем с № 319559 и на 27.10.2023г. - Договор за паричен
заем с № 806510. Фактът на сключването на сделките се доказва и от представените по
делото заверени преписи от самите процесни Договори за потребителски кредити, Разходни
касови ордери за получени суми, Погасителни планове и Общи условия по тях. Безспорно е
също така, че ответното дружество реално е предоставило на ищцата заемните суми по
процесните договори, съответно, както следва: в размер на 500 лв. по първия договор за
паричен заем с № 782313 от 16.08.2022г., в размер на 1000 лв. по втория договор за паричен
заем с № 216046 от 05.12.2022г., в размер на 1500 лв. по третия договор за паричен заем с №
319559 от 13.03.2023г. и в размер на 2000 лв. по четвъртия договор за паричен заем с №
806510 от 27.10.2023г. Получаването на заемните суми от заемополучателя се установява и
от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
От съдържанието на цитираните документи се изясняват и основните параметри на
четирите процесни заемни правоотношения, а именно: по отношение на първия договор за
потребителски кредит от 16.08.2022г. - главница в размер на 500 лв.; годишен процент на
разходите /ГПР/ – 49,042 %; месечен лихвен процент по кредита – 3,340 % и общата
дължима сума по кредита в размер на 525,33 лв.; срок на кредита – 12 месеца; по отношение
на втория договор за потребителски кредит от 05.12.2022г. - главница в размер на 1000 лв.;
годишен процент на разходите /ГПР/ – 48,587 %; месечен лихвен процент по кредита – 3.330
3
% и общата дължима сума по кредита в размер на 1165,57 лв.; срок на кредита – 18 месеца;
по отношение на третия договор за потребителски кредит от 13.03.2023г. - главница в размер
на 1500 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ – 47,929 %; месечен лихвен процент по
кредита – 3.330 % и общата дължима сума по кредита в размер на 1872,48 лв.; срок на
кредита – 13 месеца и по отношение на четвъртия договор за потребителски кредит от
27.10.2023г. - главница в размер на 2000 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ – 49,431
%; месечен лихвен процент по кредита – 3.330 % и общата дължима сума по кредита в
размер на 2651,49 лв.; срок на кредита – 17 месеца
Става ясно по делото, че и четирите процесни договора за потребителски кредити
съдържат клаузите на чл. 6 от същите, съгласно които страните са уговорили обезпечение с
гарант - две физически лица, които потребителят следва в срок до 3 дни от сключването на
договори да осигури действието на третите физически лица, изразяващо се в сключване на
договор за поръчителство по чл.138 и сл. ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третите лица
се задължават да отговарят за изпълнението на всички задължения на потребителя по
настоящия договор, вкл. за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения,
такси и други, или да предостави банкова гаранция, или залог върху движима вещ, или първа
по ред ипотека. Третите лица-поръчители, както и банковата гаранция, залогът върху
движима вещ, или първата по ред ипотека следва да отговарят на изискванията, посочени в
ОУ /чл. 10 ОУ/ и да бъдат одобрени от кредитора, като това одобрение извършва единствено
по преценка на кредитора.
Установява се по делото, че и четирите процесни договора за потребителски кредити
съдържат клаузите на чл. 8 от същите, съгласно които в случай че потребителят не изпълни
задължението си посочено в чл. 6, същият дължи на кредитора неустойка в размер на
съответно: на 158,67 лв. по първия договор за потребителски кредит от 16.08.2022г.; на
814,43 лв. по втория договор за потребителски кредит от 05.12.2022г.; на 1585,42 лв. по
третия договор за потребителски кредит от 13.03.2023г. и на 2363,51 лв. по четвъртия
договор за потребителски кредит от 27.10.2023г., като неустойката се заплаща периодично
заедно с всяка погасителна вноска. Видно от Погасителните планове, дължимите неустойки
за непредставяне на обезпечение са включени в месечните вноски по кредитите.
От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, става ясно,
че действителният годишен процент на разходите /ГПР/ и по четирите процесни договора е
различен от неправилно посочения в процесните договори. В тази връзка от заключението
на вещото лице се установява, че Погасителните планове и към 4-те договори за кредит
съдържат информация по отношение на общия размер на вноската, но не съдържат
информация за отделните елементи на вноската - размер на главницата и размер на
договорната лихва. Експертът е категоричен, че по този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Става ясно, че действителният ГПР, ако в него се включи и неустойката
за непредставяне на обезпечение и по четирите процесни договора, многократно надвишава
петкратния размер на законната лихва. При това положение и в четирите процесни договора
за потребителски кредити действителният ГПР надвишава допустимия съгласно чл. 19, ал. 4
ЗПК размер на ГПР и оскъпяването на кредита в действителност е много по-високо от това,
което е позволено. Става ясно от заключението, че общата сума, която е била заплатена във
връзка с първия договор от 16.08.2022г. е 692 лв. Установява се от заключението, че общата
сума, която е била заплатена във връзка с втория договор от 05.12.2022г. е 1833,88 лв.;
общата сума, която е била заплатена във връзка с третия договор от 13.03.2023г. е 3167,41
лв., а по четвъртия договор от 27.10.2023г. е 5045 лв.
С оглед заключението на вещото лице се налага изводът, че в случая записаните в
процесните четири договора ГПР са формални и не отговарят на фактическото положение.
Следователно договорите са сключени в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е
записан коректният ГПР. По тази причина процесните договори за потребителски кредит
4
съответно от 16.08.2022г., от 05.12.2022г., от 13.03.2023г. и от 27.10.2023г. са нищожни – арг.
от чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК в този случай длъжникът трябва да върне само
чистия размер на главницата и не дължи други суми за лихви, неустойки или други разходи
по кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че към датата на сключване на
процесните договори са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от
23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори,
надвишаващи този размер, се считат нищожни.
По отношение на клаузите за неустойки, предвидени и в четирите процесни договора за
потребителски кредита е необходимо да се изтъкне следното:
Съдът намира, че клаузите, според които се дължи неустойка за непредоставяне на
обезпечение противоречат на принципите на равнопоставеност и добросъвестност на
страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.16 ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът
има задължение да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно
информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като
извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в
Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Процесните
неустоечни клаузи прехвърлят риска от неизпълнение на задължението на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той
не би трябвало да отпуска кредита, преди да се предостави обезпечение /чл.18 ЗПК/.
Недобросъвестно е поведението на кредитора, с което черпи права за себе си от
неизпълнение на собственото си задължение да направи предварителна оценка, с оглед
недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.
Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането
може да не бъде събрано от длъжника. Тези вреди обаче по силата на чл.33, ал. 1 ЗПК се
обезпечават с начисляването на законна лихва за забава. Чрез кумулирането и на неустойка
се цели неоснователното обогатяване на кредитора, тъй като е видно, че посочената клауза
позволява същият да получи сигурно завишено плащане, като това оскъпяване не е било
надлежно обявено на потребителя чрез включването му в ГПР, който би надвишил
допустимия от закона праг по чл.19, ал.4 ЗПК /съобразно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза/.
Предвид изложеното, посочените клаузи в договорите следва да се окачествят като
неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.1 и чл.143, ал.2, т.5 и т.19 ЗЗП и като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика - уговорката е във вреда на потребителя, тъй като не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, който е поставен в неравностойно
положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока
неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при
който на практика кредитът му се оскъпява многократно.
Според съда уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на
кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави
кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на
неустойката и обогатяване на кредитодателя.
При включването на горепосочените суми за неустойки за четирите процесни договора,
представляващи скрити възнаграждения за кредитодателя, реалният ГПР и за четирите
договора според изчисленията на вещото лице надвишават допустимия законов лимит по чл.
19, ал. 4 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
5
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1,
т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
С оглед изложените съображения предявеният главен установителен иск за обявяване на
нищожен на четвъртия процесен договор за кредит от 27.10.2023г. е основателен.
С оглед уважаването на главния иск за обявяване на нищожен на целия договор за кредит
от 27.10.2023г., съдът не се произнася по предявените евентуални искове за нищожност на
клаузите на чл. 3, ал. 7 и чл. 8 на този договор.
По отношение на осъдителните искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва да се съобрази следното:
Както стана ясно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза по
първия договор от 16.08.2022г. кредитополучателят е заплатил обща сума в размер на 692
лв. Предвид така установената недействителност на договора за потребителски кредит и на
основание чл. 23 ГПК кредитополучателят дължи на кредитодателя само чистата стойност
на кредита (главницата), като не дължи лихви или други разходи по кредита. Поради
установеното по делото обстоятелство, че ищцата е направила плащане по договора от
16.08.2022г. на сума в общ размер от 692 лв., то следва да се приеме, че платената сума над
размера на главницата (500 лв.) е платена при начална липса на основание, т.е. сумата от 192
лв. При това положение осъдителният иск е основателен в пълен размер.
Установи се от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че по
втория договор от 05.12.2022г. кредитополучателят е заплатил обща сума в размер на
1833,88 лв. Предвид така установената недействителност на договора за потребителски
кредит и на основание чл. 23 ГПК кредитополучателят дължи на кредитодателя само
чистата стойност на кредита (главницата), като не дължи лихви или други разходи по
кредита. Поради установеното по делото обстоятелство, че ищцата е направила плащане по
договора от 05.12.2022г. на сума в общ размер от 1833,88 лв., то следва да се приеме, че
платената сума над размера на главницата (1000 лв.) е платена при начална липса на
основание, т.е. сумата от 833,88 лв. При това положение този осъдителен иск е изцяло
основателен.
Установи се от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че по
третия договор от 13.03.2023г. кредитополучателят е заплатил обща сума в размер на
3167,41 лв. Предвид така установената недействителност на договора за потребителски
кредит от 13.03.2023г. и на основание чл. 23 ГПК кредитополучателят дължи на
кредитодателя само чистата стойност на кредита (главницата), като не дължи лихви или
други разходи по кредита. Поради установеното по делото обстоятелство, че ищцата е
направила плащане по договора от 13.03.2023г. на сума в общ размер от 3167,41 лв., то
следва да се приеме, че платената сума над размера на главницата (1500 лв.) е платена при
начална липса на основание, т.е. сумата от 1667,41 лв. При това положение този осъдителен
иск също е изцяло основателен.
Относно разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК право на разноски има ищцата,
на която следва да се присъдят сторените разноски в размер на общо 846,70 лв., от които за
платена държавна такса – 246,70 лв. и 600 лв. за платено възнаграждение на вещото лице.
Трябва да се има предвид също така, че ищцата се представлява от адв. М. М., който оказва
безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Правото
на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т. 1 – т. 3
6
на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатът, оказал на страната безплатна
правна защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер, определен
от съда. С решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване е
прието, че посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не обвързват
съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС. В конкретния случай следва да
се държи и сметка, че става дума за възнаграждение, което не е договорено доброволното
въз основа на проява на договорната свобода между страните /клиент - адвокат/, а се касае
до такова по реда на чл.38 от ЗАдв., което предполага заплащане на възнаграждението
директно на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на страната, по изключителната
преценка на съда. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат
да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, но те
не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се
съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото,
количеството извършена работа.
В случая и по петте предявени иска – два установителни - за недействителност на
договора за кредит от 27.10.2023г. или на негови клаузи по чл. 26 ЗЗД и три осъдителни -за
връщане на дадено без основание по чл. 55, ал.1 ЗЗД, извършената работа е една и съща,
доколкото исковете по чл. 26 ЗЗД представляват елемент от фактическия състав на
осъдителните искове по чл. 55 ЗЗД и в този смисъл свършена от пълномощника работа по
исковете е една и съща. Макар по естеството си исковете да са различни и обективно, и
евентуално съединени, те са предявени и поддържани на едни и същи правопораждащи
юридически факти, сключването на четири договора за потребителски кредити, което
предполага еднаквост на извършената защита, респ. работа. Ето защо в конкретния случай
не са налице в кумулативност и двата критерия за определяне на дължимо възнаграждение
поотделно и за петте иска срещу ответника, при положение, че работата по всеки един от
тях е идентична, сходна, не се отличава делото, както от фактическа, така и от правна
сложност. Съобразявайки горните съображения, за предявените срещу ответника искове
следва да се присъди едно, а не пет отделни възнаграждения. Предвид изложеното, съдът
намира, че справедливо и обосновано съобразно критериите по чл.36, ал.2 ЗАдв. е
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, поради противоречие със закона на Договор за
паричен заем № 806510 от 27 октомври 2023 година, сключен между В. Л. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. *****, чрез Еднолично адвокатско дружество М., ЕИК в
регистър Булстат: *********, със съдебен адрес: гр. *****, действащо чрез управителя адв.
М. В. М., с имейл за кореспонденция: *********, като заемополучател и „КРЕДИ ЙЕС“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от
***** - управител, като заемодател.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от ***** – управител да заплати
на В. Л. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, чрез Еднолично адвокатско
дружество М., ЕИК в регистър Булстат: *********, със съдебен адрес: гр. *****, действащо
чрез управителя адв. М. В. М., с имейл за кореспонденция: ******* сумата от 192 лв. /сто
деветдесет и два лева/ – представляваща платена при начална липса на основание сума по
Договор за паричен заем с № 782313 от 16 август 2022 година.
7
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от ***** – управител да заплати
на В. Л. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, чрез Еднолично адвокатско
дружество М., ЕИК в регистър Булстат: *********, със съдебен адрес: гр. *****, действащо
чрез управителя адв. М. В. М., с имейл за кореспонденция: ******** сумата от 833,88 лв.
/осемстотин тридесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/ – представляваща платена
при начална липса на основание сума по Договор за паричен заем с № 216046 от 5 декември
2022 година.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от ***** – управител да заплати
на В. Л. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, чрез Еднолично адвокатско
дружество М., ЕИК в регистър Булстат: *********, със съдебен адрес: гр. *****, действащо
чрез управителя адв. М. В. М., с имейл за кореспонденция: ********* сумата от 1667,41 лв.
/хиляда шестстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/ –
представляваща платена при начална липса на основание сума по Договор за паричен заем с
№ 319559 от 13 март 2023 година
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от ***** – управител да заплати
на В. Л. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, чрез Еднолично адвокатско
дружество М., ЕИК в регистър Булстат: *********, със съдебен адрес: гр. *****, действащо
чрез управителя адв. М. В. М., с имейл за кореспонденция: ****** сумата от 846,70 лв.
/осемстотин четиридесет и шест лева и седемдесет стотинки/, представляваща общ
размер на дължимите разноски в настоящето производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от ***** – управител да заплати
на адв. М. М. сумата от 600 лв. /шестстотин лева/.
Присъдените суми на ищцата В. Л. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, чрез
Еднолично адвокатско дружество М., ЕИК в регистър Булстат: *********, със съдебен
адрес: гр. *****, действащо чрез управителя адв. М. В. М., с имейл за кореспонденция:
******* да се преведат от ответника „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. ****, представлявано от ***** – управител по следната банкова
сметка – IBAN: *******, BIC: BPBI BGSF, открита при „Пощенска банка“ АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8