Решение по дело №73324/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 декември 2022 г.
Съдия: Радмила Ивайлова Миразчийска
Дело: 20211110173324
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14428
гр. С., 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110173324 по описа за 2021 година
Предмет на делото е предявеният от С. С. С., ЕГН **********
осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД срещу „(фирма)“, ЕИК
********* за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7725,18
лв., представляваща неустойка за забава за неизпълнен в срок предварителен
договор за покупко-продажба и изработка, сключен между страните на
16.10.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 22.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава претенциите си с твърденията, че между него и
ответника е бил сключен на 16.10.2017 г. предварителен договор за покупко-
продажба и изработка на апартамент № В38 и паркомясто в новострояща се
жилищна сграда с подземни гаражи в УПИ II-1297, кв. 46, м. „М.“, 1, 2, 3, 4, 5
и 6 части в гр. С., представляващ имот с идентификатор 68134.1608.71131.
Релевират се доводи, че ищецът е изпълнил своите задължения по договора за
заплащане на суми в определени срокове. Излагат се доводи, че ответникът се
е задължил в т. 7.1 от предварителния договор да завърши строителството в
срок от 24 месеца от датата на протокола за определяне на строителна линия
и нИ., която е 30.09.2017 г. Сочи се, че срокът би бил спазен ако е издаден акт
15 и са внесени документи в СтРДНСК за разрешение за ползване на
сградата. Твърди се, че при забавено изпълнение ответникът дължи на ищеца
неустойка в размер на 0,1% на ден върху изплатената от възложителя-купувач
сума, но не повече от 10%. Претендира се неустойка в размер на 10% от
изплатената от ищеца сума съобразно т. 20.3 от договора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
1
ответника, с който оспорва иска като неоснователен. Възразява, че след
депозиране на исковата молба между страните е сключен Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 50, том 1, рег. № 1307, дело №
47/2022 г. при Нотариус Ц. С., с който страните са уредили имуществените си
отношения. Обръща внимание, че в нотариалния акт ищецът изрично е
заявил, че няма никакви претенции към ответника във връзка с изпълнение на
съществуващите към момента на сключване на договора задължения, че
подписаните договори са изпълнение изцяло и че няма претенции,
включително финансови. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже
следните факти: наличието на валидна клауза за неустойка, част от
съдържанието на договора между страните, нейният размер и изпадането на
ответника в забава.
С оглед становището на страните съдът е отделили с доклада по делото
за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 16.10.2017
г. между ищеца и ответника е сключен предварителен договор за покупко-
продажба и изработка на апартамент № В38 и паркомясто в новострояща се
жилищна сграда с подземни гаражи в УПИ II-1297, кв. 46, м. „М.“, 1, 2, 3, 4, 5
и 6 части в гр. С., представляващ имот с идентификатор 68134.1608.71131,
както и че ищецът е изпълнил своите договорни задължения към ответника,
като е заплатил сумата в общ размер на 77251,88 лв.
От съдържанието на представения и приет като писмено доказателство
по делото предварителен договор за покупко-продажба и изработка от
16.10.2017 г. се установява, че същият има смесен характер и съдържа
елементи както на предварителен договор, така и на такъв за изработка.
Видно от т.7.1. на договора, изпълнителят-продавач, настоящ ответник, се
задължава да завърши строителството на недвижимите имоти в срок до 24
месеца от датата на протокол за определяне на строителна линия и нИ., като е
посочено, че тази дата е 30.09.2017 г. В същата точка е посочено и че
крайният срок ще се счита спазен, ако до изтичането му е подписан акт обр.
15 и са внесени документите в СтРДНСК за разрешение за ползване на
сградата. Според твърденията на ищеца, ответникът не е изпълнил в срок
задълженията си.
Видно от т.20.3. от договора, при неизпълнение на задълженията по т.7.1.
от договора, изпълнителят-продавач започва да дължи неустойка в размер на
0,1 % за всеки просрочен ден върху размера на платената от възложителя-
купувач сума, но не повече от 10 % от получената сума.
Ответникът не оспорва, че е налице забава в изпълнение на задълженията
му, но навежда твърдения, че с подписването на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижими имоти № 50, том I, рег. № 1307, дело № 47/2022 г. на
2
нотариус Ц. С., ищецът е заявил, че няма претенции към ответното
дружество. Цитираният нотариален акт е представен и приет като писмено
доказателство по делото, като т. 6 гласи следното: „ С подписването на
настоящия нотариален акт С. С. С. заяви, че няма никакви претенции към
„(фирма)“ ЕООД, свързани с изпълнението на съществуващите до днес
задължения за изграждане на сградата, като всичко е изпълнено с
договореното качество и в договорените срокове. Купувачът С. С. С. заяви,
че подписаните договори са изпълнени изцяло и с подписването на
настоящия нотариален акт декларира, че няма претенции по какъвто и да е
въпрос към „(фирма)“ ЕООД, включително и финансови.“
С оглед изложеното, спорът между страните се свежда до това дали
изявлението на ищеца, инкорпорирано в т. 6 от нотариалния акт /сключен след
образуване на настоящото производство/ има правопогасяващ ефект
относно предмета на делото - неустойка за забавено изпълнение на
задължението на ответника.
Съдът намира, че с представения нотариален акт, подписан от страните
на 09.02.2022 г., същите са постигнали съгласие да считат за уредени
отношенията помежду си във връзка с изпълнението на договорите.
Действително т.6 от нотариалния акт има правопогасяващ ефект по
отношение на предявеното по съдебен ред право на неустойка. Твърденията
на ищеца, че нотариалният акт касае единствено предварителния договор за
покупко-продажба на недвижим имот, а не и договора за изработка, съдът
намира за неоснователни и недоказани, доколкото в т. 6 е посочено ясно, че
ищецът няма никакви претенции именно във връзка с изпълнение на
задължението на ответника за изграждане на сградата. Претендираната в
случая неустойка е именно за забавеното изпълнение на задължението на
ответника да завърши строителството на недвижимите имоти в уговорените
срокове. Нотариалният акт е подписан на 09.02.2022 г., към която дата е ясно,
че срокът за завършване на строителството е изтекъл, а освен това,
обстоятелството, че задълженията не са изпълнени в срок не се оспорва и от
ответната страна, следователно към датата на подписване на нотариалния акт
задължението за неустойка вече е било възникнало, като с инкорпорираното
там изявление на купувача – настоящ ищец, последният се е отказал от
правото си на неустойка. До последния извод съдът достига, отчитайки
обстоятелството, че в цитираната точка ищецът е заявил, че „няма никакви
претенции, свързани с изпълнението на съществуващите задължения за
изграждане на сградата“. Волята на страните е ясно и недвусмислено изразена
и същата касае претенциите, произтичащи от изпълнението на
предварителния договор за покупко-продажба и изработка, сред които съдът
намира, че е и правото на неустойка. Изявлението, съдържащо се в т. 6 от
нотариалния акт, има ефекта на извършен отказ от право на неустойка.
Доколкото, правото на неустойка е било възникнало, считано от изтичане
сроковете по т.7.1. от предварителния договор за покупко-продажба и
изработка, то титулярът на това вземане е могъл валидно да се разпорежда с
3
него. Вземането за неустойка е било ликвидно и изискуемо. В случая не се
касае за отказ от бъдещи или евентуални права, не се касае и за отказ
съгласно чл. 108 от ЗЗД - чрез опрощаване, в който случай следва да е налице
конкретизиране на вземането. Касае се споразумение подобно на спогодбата
съгласно чл. 365 ЗЗД. Изявлението на ищеца, че няма никакви претенции към
ответника, свързани именно с изпълнението на съществуващите задължения
за изграждане на сградата, сочи на разрешаване на спора между тях. Една от
тези претенции, макар и да не е изрично посочено, безспорно е и предметът
на предявения иск. При достигане до горния извод съдът се ръководи и от
разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, която изисква при тълкуването на договорите да
се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва
да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла,
който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в
практиката и добросъвестността.
С оглед гореизложеното, съдът достига до извода, че изявлението на
ищеца в т.6 от нотариалния акт представлява направен отказ от правото на
неустойка, предмет на делото, поради което предявеният иск е неоснователен
и подлежи на отхвърляне.

По разноските:

При този изход на правния спор и на основание чл.78, ал.3 ГПК, право
на разноски има ответникът. С отговора на исковата молба е направено
искане за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 1000
лева, видно от отговора на исковата молба. По делото не са представени
доказателства за сторени разноски от ответника, поради което такива не
следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. С., ЕГН **********, адрес гр. С.,
(АДРЕС), срещу „(фирма)“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр. С., (АДРЕС)
/самостоятелна постройка на гърба на блок 61, до трафопост/,
представлявано от Р. М. Т. – управител, осъдителен иск с правно основание
чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 725,18
лв., представляваща неустойка за забава за неизпълнен в срок предварителен
договор за покупко-продажба и изработка, сключен между страните на
16.10.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 22.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен.

4
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5