Р Е Ш Е Н И Е № 260041
21.08.2020
г., град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 23.07.2020г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: Т. ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело № 4411 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, съобрази:
Сливенският
районен съд /СлРС/ е сезиран с исковата молба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД
/ПИБ/, със седалище гр.София, в която се твърди, че между нея, като универсален
правоприемник на „МКБ Юнионбанк“АД и ответницата В.М.П. е бил сключен договор
за банков кредит, по силата на който й предоставила такъв, за текущи нужди, в
размер на 3 550 евро, като същия бил усвоен още в деня на сделката-
10.08.2010г. Твърди се и че П. се задължила да го върне, заедно с годишна
лихва, в размер на 15.95%, на деветдесет и шест погасителни вноски, съгласно
погасителен план, с краен срок 10.08.2018г. Тя обаче не извършила всички
необходими плащания, тъй като по главницата и лихвата направила вноски до
10.03.2014г. Така от 10.04.2014г. изпаднала в забава, като просрочила петдесет
и пет вноски, които продължавала да дължи. Освен това, с факта на забавата
банката свързва и друго свое вземане- съгласно конкретен текст на договора, при
забава в плащането на част или цяла вноска по главницата, кредитополучателя
дължи обезщетение за забава- наказателна надбавка /1 000 базисни точки към
договорената лихва/, която се начислява на годишна база върху забавената част,
за времето на забавата
Поради липсата на престации от жената, банката се обърнала за съдействие
към съда, със заявление по чл.417 от ГПК, при което й били издадени
изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение, с която на П. било
разпоредено да й заплати: 2 493.40 евро- непогасена главница; 821.91 евро-
непогасена договорна лихва за периода 10.09.2014г.- 10.08.2018г. и просрочена
наказателна лихва 1 338.73 евро,, дължима за периода 10.04.2014г.-
17.01.2019г. Тъй като въпреки, че след
това банката образувала с тях изпълнително дело, плащане не последвало,
предявява искове съда с решение да приеме за установено, че жената й ги дължи.
Също така, претендира разноски – направени както в заповедното производство,
така и в настоящия исков процес, а за двете производства- и юрисконсултско
възнаграждение.
На
ответницата бе връчен препис от исковата молба, но писмен отговор не бе
депозиран. Тя и не се яви, а и не изпрати представител, на проведените съдебни
заседания. В тях за ищцовото дружество се яви процесуален представител по
пълномощие- юрисконсулт, чрез който по същество се поддържат исковете.
След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са
установени следните факти:
От документа, представляващ листи №№ 5-10вкл. от материалите по делото се
установява, че на 10.08.2010г. в гр.Сливен е сключен договор- № 318-208, по силата на който „МКБ Юнионбанк“АД е предоставила на В.М.П.
кредит за текущи нужди в размер на 3 550 евро с каузи за условия, начин и срок
на връщане, вкл. и съгласно погасителен план- л.л.11 и 12 от делото, както са
твърдяни в исковата молба и описани от съда по-горе в това решение.
Въз основа на заключението на вещото лице по назначената по делото, по
уважено доказателствено искане на ищеца, счетоводна експертиза, съда приема, че
на 10.08.2010г. по конкретна разплащателна сметка на П. е постъпила сумата 3
550лв. с основание „Усвояване на разрешен кредит от 10.08.2010г.“ Въз основа на
заключението и тъй като ответника не ангажира доказателства, а това бе в
неговата доказателствена тежест, да е извършил плащания, освен признаните от
ПИБ в исковата молба, съда приема, че за
погасяване на задължения по договор за потребителски кредит № 318-208 от
10.08.2010г. В.П. е правила погасителни вноски в периода 10.09.2010г.-
10.07.2011г., на обща стойност 2 844.88евро, с които е погасила 1 056.44 евро
от главница и 1 728.24 евро от договорна лихва.
Заключението съда кредитира, тъй като е обективно и компетентно изготвено,
а и като неоспорено то страните поделото и неопровергано от друг доказателствен
материал.
За парични вземания ПИБ е депозирала, на 18.01.2019г., пред Сливенски
районен съд заявление по чл.417 от ГПК и са й издадени, в производството
по ч.гр.дело № 224/ 2019 г., заповед за
незабавно изпълнение и изп.лист, с която - заповед № 156/ 21.01.2019г., на В.М.П.
е разпоредено да й заплати главница от 2 493.40евро по договор за потребителски
кредит от 10.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2019г.;
просрочена договорна лихва в размер 821.91лв. и просрочена наказателна лихва в
размер 1 338.78евро, както и разноски от 232.05лв. В нарочното за целта място в
заповедта, в което съда трябва да посочи обстоятелствата, от които произтича
вземането, за което се издава заповедта, СлРС е записал, че това е договор за
банков кредит от 10.06.2016г.
Срещу заповедта жената е подала възражение по чл.414 от ГПК, но и не
намерена от съдебния изпълнител, за да й бъде връчена тя. По тази причина
заповедния съд е дал указания на кредитора -заявител, а вече и взискател, че за
да запази вземанията си, трябва да установи съществуването им в исков процес.
ПИБ своевременно е предприело необходимите процесуални действия, в резултат на
които е образувано настоящото гражданско дело /№ 4411/2019г. по описа на СлРС/.
Така установените факти налагат следните правни изводи:
Предявени са искове за установяване съществуването на парични вземания
/положителни установителни искове/. Съдът ги намира неоснователни, защото: в производства като
настоящото ищеца следва в условията на главно и пълно доказване, да установи
съществуването на паричните вземания, за които твърди, че е кредитор на
ответника. Ищецът не е освободен от това задължение дори когато ответника не
подаде възражения против исковете, т.е. не ги оспорва.
Искът/исковете трябва да се докажат както по размер, така и по основание-
основанието, на което са заявени. В случая ПИБ не проведе такова доказване. На
първо място, в исковата си молба твърди, че е кредитор на ответницата П. по
силата на договор, сключен от нея с друго търговско дружество- „МКБ Юнионбанк“АД,
както и че титуляр на вземането е ПИБ, тъй като е универсален правоприемник на
„МКБ Юнионбанк“АД. За това обстоятелство обаче ищеца не ангажира доказателства,
а то нито е ноторно известно-общоизвестен факт, нито дори служебно известно-
напр. съдията-докладчик няма спомен за съществуването на банка с наименование
„МКБ Юнионбанк“, както и че тя е прекратила съществуването си, а нейн
универсален правоприемник е ПИБ. Впрочем, по някое време в миналото /без съда
да може да посочи конкретни години/ банките в РБългария се рояха толкова много
и броят им бе така голям, че бе невъзможно да се назоват дори половината от тях
в определен момент.
Не само липсата на доказателство за правоприемство между стар и нов
кредитор е пречка да се уважат исковете. Така също, видно от текста на исковата
молба, вземането се основава на конкретен договор, индивидуализиран с № и дата-
№318-208 от 10.08.2010г., кредитор по който е „МКБ Юнионбанк“АД. Тъй
като установителните искове за съществуването на вземане по смисъла на чл.415 и
чл.422 от ГПК представляват продължение на заповедно производство, то вземанията
по двете:заповедното и исковото, трябва да са идентични, в т.ч. и като
основание, от което произтичат. В случая заповедното производство се е развило
в ч.гр.д.№ 224/2019г. на СлРС, но в издадената от последния заповед за
изпълнение /незабавно/ не е посочено, че главницата се дължи по договор,
сключен от кредитор, чийто правоприемник е ПИБ; нещо повече- съда е посочил, че
дължимата главница е в размер на 2
493.40евро и е по договор за банков кредит от 10.08.2018г., а в
нарочното за целта място в заповедта, в което съда трябва да посочи
обстоятелствата, от които произтича вземането, за което се издава заповедта,
СлРС е записал, че това е договор за банков кредит от 10.06.2016г.
При това положение съда счита, че исковете за основните вземания- за
главница и възнаградителна/договорна лихва останаха недоказани, а поради това
ПИБ няма вземания за сумите по тях от ответницата П.. Щом е така, неоснователен
е и иска за наказателна лихва- тя се претендира като обезщетение за забава, а
щом ответника не дължи главницата, не може да изпадне в забава в плащането й.
При този изход на делото на ищеца няма да бъдат присъдени нито разноски,
нито юрисконсултско възнаграждение- както в исковия процес, така и в
заповедното производство, тъй като той има право на такива само съразмерно
уважената част от иска-чл.78 ал.8 от ГПК. В случая съда ще отхвърли всички
предявени искове.
С горните аргументи, Сливенски районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като недоказани и неоснователни исковете на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”
АД, със седалище гр. София и адрес на управление на дейността: бул. ”Драган
Цанков” № 37 и ЕИК: *********, със съдебен адресат – юриск.Е.Р.,***, ДА
БЪДЕ ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че В.М.П. с ЕГН ********** и адрес: *** й дължи
сумите, за които са й издадени, в заповедното производство, развило се в
ч.гр.д.№ 224/2019г. по описа на Сливенски районен съд, заповед за незабавно
изпълнение- № 156/ 21.01.2019г. и изпълнителен лист от същата дата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исканията на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, със
седалище гр. София и ЕИК: *********, да бъде осъдена В.М.П. с ЕГН ********** да й заплати разноски
и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, развило се в
ч.гр.д.№ 224/2019г. на СлРС, както и разноски и юрисконсултско възнаграждение
за настоящия исков процес- гр.д.№ 4411/2019г. СлРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез
районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок,
считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: