№ 23061
гр. ***, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. И.
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И. Гражданско дело №
20231110168701 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ж. Г. Х., чрез адв.
М. В., срещу ****, с която са предявени следните искове: 1/. иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата 600,42
лв., получена от ответното дружество без правно основание, ведно със законната
лихва от 15.12.2023 г. (предявяване на иска) до окончателното й изплащане; 2/. иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 5,25 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата 600,42 лв. за периода
21.11.2023 г. – 14.12.2023 г. Претендира се и присъждане на направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че на основание издадена срещу него заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 48471/2023 г. на СРС, ГО, 73 състав, следвало да заплати в полза на
ответното дружество суми във връзка с топлоснабден имот с адрес: гр. *** Твърди, че
за погасяването на задълженията, предмет на издадената заповед за изпълнение, е
извършил плащания по сметка на дружеството с пет платежни нареждания от
30.10.2023 г., като погрешно платил в полза на дружеството и сумата от 607,01 лв.,
която не попадала в предметния обхват на процесната заповед за изпълнение. Сочи, че
след приспадане на непогасените към дружеството задължения в размер на 6,59 лв.,
сумата 600,42 лв. се явява платена без правно основание, поради което е налице
неоснователно обогатяване на ответника. Твърди, че със заявление № **** г. е поискал
от ответното дружество възстановяване на получената без правно основание сума в
петдневен срок. Сумата 600,42 лв. е следвало да му бъде възстановена в срок до
1
20.11.2023 г., но до настоящия момент не е получил плащане от ответника, поради
което последният изпаднал в забава на 21.11.2023 г. Иска уважаване на предявените
искове в пълен размер. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва правния интерес на ищеца от
предявяване на исковете. Твърди, че във връзка с подаденото от ищеца заявление
ответникът поискал да му бъде представено удостоверение от банката, от което да е
видно, че титуляр на посочената в заявлението банкова сметка е ищецът. Твърди, че е
изпратил отговор на заявлението на ищеца ден преди завеждане на исковата молба, с
което е станало ясно, че вземането му ще бъде изплатено. Сочи, че ищецът ще получи
надвнесената сума, когато удостовери с официален документ банковата си сметка.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
От фактическа страна:
От заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** г. по
ч.гр.д № 48471/2023 г. на СРС, ГО, 73 състав, се установява, че ищецът Ж. Г. Х. е
следвало да заплати на ответника „**** следните суми: сумата 597,37 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
29.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 90,83 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 22.08.2023 г., сумата 27,72 лв., представляваща
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за период от 01.07.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.08.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 5,95 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г.
до 22.08.2023 г., както и сумата 25 лв. платена държавна такса и сумата 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Общият размер на дължимите суми, според
заповедта за изпълнение, възлиза на 796,87 лв. без законните лихви върху двете
главници.
Не се спори, че законната лихва върху главницата 597, 37 лв. за периода
29.08.2023 г. – 30.10.2023 г. възлиза на 13,73 лв., както и че законната лихва върху
главницата 27,72 лв. за периода 29.08.2023 г. – 30.10.2023 г. възлиза на 0,64 лв. Това се
установява и от изчислението на съда, направено с онлайн калкулатор.
Общият размер на присъдените със заповедта за изпълнение суми, със
законните лихви върху двете главници, възлиза на 811,24 лв.
От представените от ищцата 5 бр. платежни нареждания от 30.10.2023 г. се
установява, че на 30.10.2023 г. ищецът-длъжник по издадената заповед за изпълнение е
платил на ответника-кредитор следните суми: сумата 611,30 лв., с посочено основание
2
за превода „частно ГД № 48471/2023 73 с-в СРС, топлоенергия и законна лихва“,
сумата 607,01 лв., с посочено основание за превода „частно ГД № 48471/2023 73 с-в
СРС, мораторна лихва“, сумата 90,83 лв., с посочено основание за превода „частно ГД
№ 48471/2023 73 с-в СРС, мораторна лихва“, сумата 27,72 лв., с посочено основание
за превода „частно ГД № 48471/2023 73 с-в СРС, дял. разпр. и лихви“, сумата 75 лв., с
посочено основание за превода „частно ГД № 48471/2023 73 с-в СРС, разноски“.
Общият размер на платените суми възлиза на 1411,86 лв., с която са погасени
всички вземания на ответника по посочената заповед за изпълнение с присъдените
законни лихви. Надплатена се явява сумата 600,62 лв.
Със заявление вх. № *** г. ищецът е отправил към ответника покана за връщане
на сумата от 600,42 лв. в петдневен срок от датата на подаване на заявлението при
ответното дружество.
Ответникът не оспорва, че към настоящия момент не е върнал процесната сума.
От правна страна:
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е необходимо
ищецът да е дал на ответника определена парична сума при начална липса на
основание.
В случая по делото се доказа, че сумата 600,62 лв. е платена от ищеца на
ответника без основание, поради което предявеният от Ж. Г. Х. против „**** иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен
за пълния предявен размер от 600,42 лв.
Налице са предпоставките за уважаване и на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД: наличие
на парично вземане на ищеца към ответника, неизпълнение на задължението на
ответника за плащане на дължимата парична сума в уговорения срок (изпадането му в
забава), доказан размер на обезщетението за забава. В случая по делото е установено,
че ищецът има към ответника изискуемо парично вземане за сумата 600,42 лв., както и
че сумата е следвало да бъде върната най-късно на 20.11.2023 г. (понеделник), съгласно
чл. 72, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, тъй като 18.11.2023 г. (събота) е неприсъствен ден. Установено
е също, че ответникът не е върнал на ищцата процесната сума, поради което на
21.11.2023 г. е изпаднал в забава. Дължимото обезщетение за забавено плащане на
сумата 600,42 лв. за периода 21.11.2023 г. – 14.12.2023 г. възлиза на 5,25 лв., изчислено
по реда на чл. 162 ГПК, чрез онлайн калкулатор. Предвид изложеното искът по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен за пълния предявен размер от
5,25 лв.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски, възлизащи на сумата 450 лв., включваща 50 лв.
3
платена държавна такса за разглеждане на делото и 400 лв. платено адвокатско
възнаграждение. Неоснователно е възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй
като уговореното и платено от ищеца адвокатско възнаграждение отговаря на
фактическата и правна сложност на делото и на извършените от адвоката процесуални
действия (подаване на искова молба и явяване в проведеното по делото открито
съдебно заседание).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА **** със седалище и адрес на управление гр. ****, да заплати на Ж.
Г. Х., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж.к. „****, следните суми: 1/. на основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – сумата 600,42 лв., получена от ответното дружество без правно
основание, ведно със законната лихва от 15.12.2023 г. (предявяване на иска) до
окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 5,25 лв.
обезщетение за забавено плащане на главницата 600,42 лв. за периода 21.11.2023 г. –
14.12.2023 г.; 3/. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата 450 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4