РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Сливен, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20222230103739 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.20, вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 146, ал.1 ЗЗП, за
прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит №
2312744/24.11.2020г. Към този иск е обективно и кумулативно съединен иск
с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и 2 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 10а, чл. 11, чл.19,
ал.4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 43, ал. и чл. 147 ЗЗП срещу втори ответник за
прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство от
24.11.2020 .
Ищцата твърди, че на 26.11.2020г. между нея и първия ответник
„КРЕДИСИМО” ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит
№2312744, по силата на който била усвоена сума в общ размер на 1500 лв. за
срок от 12 месеца. В чл. 4, ал. 1 от Договора било предвидено приоритетно
разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай, че
кредитополучателят посочил, че ще представи обезпечение на кредита, като в
този случай одобрението щяло да се осъществи в срок от 24 часа след
представяне на обезпечението. Били определени видовете обезпечения, респ.
посочена санкцията за потребителя при непредставяне на обезпечение, която
1
се била изразявала в неодобряване на заявлението и непораждане на действие
на договора между страните. В чл. 4, ал. 3 от договора било предвидено, че
когато длъжникът заявил кредит без обезпечение срокът за одобрение бил 14
дни, а когато заявлението не било одобрено в този срок договорът между
страните не пораждал действие. Посочва, че в тази връзка на датата на
сключването на договора за кредит се предоставял на длъжника и договор за
поръчителство с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД и се изисквало
заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 1828, 08 лв. От
потребителя за усвоен кредит в размер на 1500 лв. се изисквало да заплати
сума в общ размер на 4348,92лв.
Твърди, че договора за потребителски кредит бил сключен при
нарушение на правилата на чл.10, ал.1 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Същото се
отнасяло и за договорът за предоставяне на поръчителство. Договорът за
потребителски кредит бил недействителен и на основание чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 ЗПК, вр. чл.19 ЗПК, тъй като в него били посочени абсолютните
стойности на лихвения процент по заема и ГПР, липсвало посочване на
останалите компоненти на лихвения процент съгласно чл.11, ал.1, т.9 ЗПК,
както и разписана методика за формиране на ГПР. Позовава се на чл. 19, ал. 1
ЗПК и на пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК. Заявява, че възнаграждението, което било
дължимо съгласно договора за предоставяне на поръчителство не било
включено при изчисляване на ГПР. Предвид обстоятелството, че двата
договора били сключени в един и същи ден, че двете дружества били
свързани лица могло да се направи извода, че разходът за гарант бил известен
на кредитора към датата на сключване на договора за кредит.
Договорът за кредит бил нищожен и на основание клаузата за
договорната лихва, която накърнявала добрите нрави. В случая договорната
лихва уговорена в размер на 40 % надхвърляла повече от три пъти законната
лихва и противоречала на добрите нрави и като нищожна уговорка не
пораждала действие и водила до нищожност на целия договор.
Предвид изложените съображения, счита, че посочените клаузи на
договора били нищожни, което влечало цялостна нищожност на самия
договор на основание чл. 22 ЗПК.
Иска се от съда да прогласи нищожността на Договор за потребителски
кредит № 2312744/24.11.2020г., и на Договор за предоставяне на
2
поръчителство от 24.11.2020г. като противоречащи на закона и добрите
нрави. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран от ответника кредитодател,
който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не спори, че бил
сключен договор за кредит № 2312744/ 24.11.2020г с ищеца. Сочи, че
шрифтът на Договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него, Общите
условия за предоставяне на кредити от „Кредисимо" ЕАД („ОУ") и СЕФ
отговаряли на изискването на закона.
Същият бил сключен във формата на електронен документ и отговарял
изцяло на изискванията на ЗПФУР, Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, ЗПК и всички други относими норми
на действащото законодателство. Същият бил сключен в писмена форма, на
траен носител (съдържал се в изпратения до ищцата е-мейл и в профила й на
страницата на дружеството) по ясен и разбираем начин. Оспорва наведените
от ищцата доводи за нищожност на договора. Не споделя и изложените в тази
връзка доводи, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство
било изискване за сключване договора за кредит, и че в тази връзка клаузите
му трябвало да бъдат включени в ГПР. Сключването на договор с поръчител
било избор на потребителя и било предвидено като възможност, а не
задължение, в приложимите ОУ.
Предоставянето на обезпечение не било задължително условие за
сключване на договор за кредит и за Кредитополучателя нямало санкция
(неустойка или по-голям приложим размер на лихва), ако избере необезпечен
кредит. Ето защо за надлежното спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК
включването в ГПР на разходите по договора за предоставяне на
поръчителство не само не било необходимо, но било и обективно невъзможно
към момента на сключване на договора за кредит. При сключването на
договора за кредит за ответното дружество не била налице нито яснота дали
ищецът действително ще сключи договор за предоставяне на поръчителство,
нито при какви финансови параметри.
Размерът на договорната лихва също не накърнявал добрите нрави и не
бил прекомерен. Изрично било посочено, че договореният лихвен процент
бил фиксиран, а не променлив, от което следвало, че за кредитодателя нямало
изискване за посочването на размера на лихвения процент на ден и липсвало
3
основание за обявяване на договора за нищожен.
Иска се отхвърляне на претенцията и се претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор, депозиран от втория
ответник. Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит между
ищцата и първия ответник. Не оспорва сключването на договор за
поръчителство, по силата на който поръчителя се задължил да поеме
солидарно с ищеца дълга му към кредитодателя. За предоставяне на услугите
по Договора за предоставяне поръчителство била уговорена дължима от
ищцата престация — месечно възнаграждение съгласно, Приложение № 1,
раздел II, т. 1 в размер на 108.98 лв. за периода на действие на Договора за
потребителски кредит. Ищецът имал възможност да се запознае
предварително и сключил Договора за предоставяне на поръчителство
посредством размяна на електронни волеизявления, съгласно изискванията на
Закона за елект ронния документ и електронните удостоверителнп услуги.
Подписването на Договора за предоставяне на поръчителство от ищеца било
извършено чрез използването на индивидуално генерирания шестцифрен код
за достъп. Кодът бил получен от ищеца посредством кратко текстово
съобщение на посочения от него мобилен номер и бил служил за попълване и
подписване на Договора за предоставяне на поръчителство. Ищецът имал
възможност да избере необезпечен кредит или да предостави банкова
гаранция. За него не било задължително да избере сключването на договор с
дружество — гарант, което изрично било посочено в ОУ. Ищецът сам
манифестирал воля към сключване на договор с ответното дружество
посредством попълване на полето за гарантиране на договора за кредит,
отключване на изпратените му на e-mail документи, чрез въвеждане на ЕГН в
полето за парола и в последствие — чрез въвеждане на предоставения му код
за подпис. Уговореното възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство не следвало да бъде включено в ГПР като разход по кредита.
Оспорва всички твърдения за нищожност на договора и моли за отхвърляне
на претенцията и претендира разноски.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от приетия по делото
договор за потребителски кредит № 2312744, че на 24.11.2020г. ищцата в
4
качеството й на кредитополучател и първия ответник, като кредитодател са в
облигационни отношения, по силата на които ищцата получила заемна сума в
размер на 1 500 лв. със срок на погасяване 12 месеца, с размер на
погасителните вноски 138,54 лв., лихвен процент по кредита 19,42%, ГПР
21,26% - общ размер на всички плащания по договора за кредит в размер на
1662,48 лв. В тази връзка ищцата подписала стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителски кредити. В чл.4 от договора
за кредит е предвидено предоставяне на обезпечение под формата на банкова
гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или поръчителство с
одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа. Това се явява
условие за одобряване на кредита, тъй като в ал.2 е предвидено, че ако не се
представи обезпечение в уговорените срокове, заявлението ще се счита за
неодобрено.
На същата дата 24.11.2020г. между ищцата и втория ответник е сключен
договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителя
поел отговорност пред заемодателя за изпълнение на задълженията на
заемополучателя по договора за кредит срещу възнаграждение от 108,98 лв.
на месец или общо 1307,76 лв. От представената от ответника „Кредисимо“
АД справка от 05.12.2022 г. е видно, че ищцата заплатила предсрочно
задълженията си по кредита на 23.12.2020г. и сума от 108,98 лв. по договора
за поръчителство. Същото се установява и от извлечение, издадено от
поръчителя на 02.12.2022г., както и от удостоверения от 27.05.2022г.,
издадени на ищцата от двете ответни дружества –кредитодател и поръчител.
В хода на процеса е допусната,изготвена и приета съдебно
икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че ищцата
е направила едно плащане по банковата сметка на кредитодателя на
23.12.2020г. в размер на 1633,26 лв., с която сума били погасени следните
задължения: 1500 лв. главница по кредита; 24,28 лв. договорна лихва по
първата погасителна вноска по кредита с падеж 31.12.2020г.; 108,98 лв.
възнаграждение по договора за поръчителство. Последната сума била
осчетоводена чрез вътрешни прихващания като плащане към поръчителя. В
ГПР по договора за потребителски кредит в размер на 21,26% бил включен
само разхода по дължимата договорна лихва. В случай, че се включи в него и
размерът на възнаграждението за поръчителство, то за целия срок на договора
за кредит ГПР би бил в размер на 309,94%. При изслушване на вещото лице
5
се установи, че двете ответни дружества кредитодател и поръчител имали
една и съща сметка.
В процеса е прието и заключение по изготвена съдебно техническа
експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че договорът за
кредит е експортиран в системата на кредитодателя с шрифт Times New
Roman, като заглавната част е с размер на шрифта 14,5, а основната част с
размер на символите 12,5. Символите в общите условия също били с шрифт
Times New Roman и размер 12,5. При изслушване на вещото лице се
установи, че в конкретния случай, договорът за кредит е изготвен в ПДФ
формат с размер на шрифта 12,5 и качен в системата на кредитодателя и се
изпраща по ел.поща на кредитополучателя.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Съдът кредитира изцяло и заключенията на изготвените съдебно-
счетоводна и техническа експертизи, тъй като няма съмнение в знанията и
уменията на двете вещи лица.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, за прогласяване за нищожни, като противоречащи
на добрите нрави и закона на два договора – за потребителски кредит и за
предоставяне на поръчителство са допустими, а разгледани по същество и
основателни.
По иска за прогласяване нищожност на сключения договор за
потребителски кредит.
В конкретният случай приложение намират и нормите на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги, в съответствие с които
съдът приема, че писмената форма на договора е спазена и няма основания за
подписване на електронния документ, чрез електронен подпис или
последващо подписване на хартиен носител. Налице е валиден договор за
потребителски кредит, а неразделна част от същия са Общите условия/ОУ/ и
Стандартния европейски формуляр/СЕФ/. С попълване на заявлението и
изпращането му на кредитодателя, след получаване по електронната поща
6
на договора, ОУ за предоставяне на кредити, СЕФ за предоставяне на
информация за потребителските кредити, ищецът е направил електронно
изявление, че приема условията на договора, включително поръчителстването
от страна на „Ай тръст”.
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата
молба.Недействителността на целия договор е обоснована със съществени
пороци на една от клаузите на договора, а именно – клаузата на чл.4,съгласно
която, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще
предостави обезпечение на кредита, то последния следва да представи
банкова гаранция в 10 дневен
срок от подаване на заявлението или да сключи договор за поръчителство с
одобрено от кредитополучателя юридическо лице „Поръчител” в срок от 48
часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението след
това е 24 часа от представяне на обезпечението. В ал.3 на същата разпоредба
се посочва, че срокът за одобрение на заявлението, в случай, че заявителят е
заявил кредит без обезпечение е 14дни от подаване на заявлението.
Въведените и обективирани в петитума на исковата молба от ищеца
основания за недействителността са две: нарушение на добрите нрави и на
императивната законова разпоредба на чл.19, ал.4, вр.чл.21, ал. ЗПК . Освен
да направи преценка за наличие на тези пороци, съдът следва да извърши и
преценка, доколко при наличието на някой от тях, водещ до нищожност на
инвокираната клауза, договорът за кредит би бил сключен и без тази клауза.
Съгласно трайно установената съдебна практика, когато ищецът е предявил
няколко обективно съединени иска за недействителност на договора, в тези
случаи съдът не е обвързан и от посоченото от ищеца, относно вида на
съединяването на предявените искове (кумулативно или евентуално), а следва
да ги разгледа в поредност според тяхната обективна обусловеност помежду
им и/или според тежестта на порока, водещ до недействителност, като ако
установи по-тежкия порок не разглежда иска за по-лекия. (В този смисъл:
Решение № 199 от 12.07.2016 г. на ВКС по гр. д. №
583/2016 г., IV г. о., ГК – докладчик съдията С. Ц.; Решение № 106 от
01.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009 г. на IV г. о. ВКС; Решение № 97 от
08.02.2013 г. по гр. д. № 196/2011 г. I г. о. ВКС; Решение № 198 от
10.08.2015г. по гр. д. № 5252/2014 г. IV г. о. ВКС и др.).
Накърняването на добрите нрави ще намери приложение, когато не е
7
налице друго основание за нищожност. В този смисъл съдът следва да
разгледа първо нищожност поради противоречие със закона. Нарушената
правна норма, която се твърди е тази на чл.19, ал.4 ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е посочен
неговият максимално допустим размер– пет пъти размера на законната лихва.
Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя
страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК. В
случая в договора за кредит не е отразена действителната „обща
сума,дължима от потребителя“. В погасителния план не е включено
задължението, поето по договора за поръчителство. Така пропускането на
„такса гарант“ се отразява на размера и на ГПР,защото той изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
При включването на таксата гарант като разход, ГПР който е определен в
договора за кредит на 21,26% ще надхвърли максимално допустимия
петкратен размер на законната лихва /арг. от съдебно икономическата
експертиза/. В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния.
От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал.2, т.4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение №1 е посочена
обща сума, дължима от потребителя по кредита от 1662,48 лв., без в нея да е
включено възнаграждението, което ищецът се задължава да плати на
поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения
ГПР. Неоснователно е възражението на ответниците, че за кредитополучателя
е
8
било обективно невъзможно да узнае за размера на договореното
възнаграждение и да го включи в ГПР. Кредиторът не отрича, че е
предоставил на ищеца процесната сума от 1500 лв. Доколкото според
съдържащите се в чл. 1 и чл. 3 от Раздел V от Общите условия за
предоставяне на кредити, сключването на договора за потребителски кредит,
влизането му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора на
кредитополучателя е обусловено от одобряване на подаденото заявление, а
предпоставка за одобряването му е предоставеното от ищцата обезпечение,
което в случая се счита учредено със сключване на договора за
поръчителство между кредитора и поръчителя, не може да се приема, че
кредиторът не е знаел за сключения Договор за предоставяне на
поръчителство. Посоченият от кредитодателят поръчител е финансова
институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.3, ал.1
ЗКИ при БНБ- с право да извършва гаранционни сделки като основна
дейност. Установява се от данните от ТР, че едноличен собственик на
поръчителя е кредиторът по договора за потребителски кредит. В Общите
условия за предоставяне на кредити
Раздел VI „Усвояване и погасяване на кредита“, чл. 6 и чл. 8, ал.4 , т. 2 от
сключения от Договор за предоставяне на поръчителство е посочена една и
съща банкова сметка за погасяване на кредита и за заплащане на
възнаграждението на поръчителя, а с чл.8 ал.5 от Договора за предоставяне на
поръчителство, кредитодателят е овластен да получава плащане на
възнаграждението по него. Очевидно е формиран бизнес модел за разделяне
на приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел да се
заобиколи изискването на чл.19, ал.1 ЗПК в размера на ГПР да се включат и
тези разходи, към който те несъмнено се отнасят.
Съдът приема за установено, че на кредитора е било известно
задължението на ищеца да заплаща услугата по предоставеното
поръчителство, тъй като това е определено като условие за отпускане и
усвояване на кредита. По този начин макар формално клаузата на чл.4 от
договора за кредит да не съдържа условия по формиране на ГПР, води до
неговата реална промяна, защото задължава кредитополучателя да
предприеме правни действия, като се задължи с допълнителни разноски пред
дружеството поръчител. Съгласно чл.19, ал.5 ЗПК, клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал.4 размери, се считат за нищожни.
9
С оглед извода за нищожност на клаузата на чл.4 от Договора за кредит,
следва да се извърши преценка дали договорът за кредит би бил сключен без
коментираната клауза. Преценката следва да се извърши към датата на
сключване на обсъждания договор за кредит - 24.11.2020г.
Съгласно чл.26, ал. ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност
на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на
закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и
без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две
хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на
процента възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би
бил сключен и ако в него не са включени двете клаузи, като се изходи и от
характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за
договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като
изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК. Предвид на това в случая не е
приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на клаузата на чл.4 от
процесния договор обуславя недействителността на целия договор, защото
без клиента да приеме опцията за поръчител договорът за кредит не би бил
сключен в този момент.
По изложените съображения, искът за прогласяване нищожността на
договора за кредит от 24.11.2020г., поради противоречие със закона подлежи
на уважаване.
По исковете за прогласяване нищожност на сключения договор за
предоставяне на поръчителство.
Въпреки обстоятелството, че всеки един от процесните два договора -
този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално
представляват самостоятелни договори, те следва да се разглеждат като един
комплексен договор. Връзката между двата договора е определена от
клаузата за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит
при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с
определено от кредитора юридическо лице - поръчител, както и сключването
на договора за предоставяне на поръчителство е в същия ден, в който е
сключен и договорът за кредит. Нещо повече, предвидена е изрична уговорка
за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред
10
това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл.8, ал.5,изр.
второ от договора за поръчителство. В този смисъл и доколкото двата
процесни договора се намират във взаимовръзка по между си и като комплекс
от правоотношения между страните, последиците от прогласяването на
недействителността на договора за потребителски кредит рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на поръчителство.
Кредитополучателят е икономически по-слабият субект на
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да е свобода да
договаря условията за поръчителство. Поръчителят по договора за
предоставяне на поръчителство, който е и икономически по-силният субект,
разполага и със защитата на чл.143, ал. 1 ЗЗД, която му дава възможност да
иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е платил, както и
законна лихва върху платените суми от датата на плащането, което е и
договорено в чл.2, ал.1 и чл.4, ал.2. Така поетият от поръчителя риск при
предоставянето на поръчителство е напълно покрит от предвидената законова
защита, а размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на
поръчителство е абсолютно необоснован и несъответен на този риск. Макар и
наречено възнаграждение за поръчителя, представлява допълнителна печалба
за кредитора в размер на сума, която е по-висока от главницата по кредита.
Когато търговецът създава предпоставки за получаване на допълнителна
парична облага във връзка с предоставения кредит и когато това се прави с
цел да се избегнат законови ограничения, да се реализира по – голяма печалба
от страна на кредитодателя, чрез договаряне на по-високо възнаграждение,
независимо от начина на нейното наименуване, тази облага представлява
печалба за него и като такава следва да бъде калкулирана като елемент на
договорна лихва.
По изложените съображения съдът приема, че договорът за
предоставяне на поръчителство от 24.11.2020г., сключен с ищцата е нищожен
на посочените две основания, предвидени в чл.26, ал.1 ЗЗД –
поради противоречие със закона и поради противоречие с добрите нрави, вр.
чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП, поради което следва да бъде прогласена
неговата нищожност.
Съобразно изложените по- горе доводи за разглеждане на исковете при
конкуренция на основанията за нищожност, съдът следва в дизспозитива на
съдебния акт да се произнесе по исковете по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
11
С оглед изхода на спора, ответниците следва да понесат отговорност за
разноските, като заплатят тези сторени от ищцата в размер на 1 138,42 лв. /
173,96 лв. платена държавна такса; 200 лв. депозит за вещо лице ССчЕ и
764,46 лв. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв/, съобразно
списък по чл.80 ГПК. От общата сума всеки от двете ответни дружества
следва да бъде осъден за половината или за сума в размер на 569,21 лв., тъй
като не са солидарни длъжници за деловодни разноски.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.22
ЗПК Договор за потребителски кредит № 2312744/24.11.2020г., сключен
между Е. Г. Д., ЕГН: ********** от гр.**, кв.“**“, бл.**1, вх.**, ап.**и
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Триадица, бул.“Витоша“ 146, сграда А, ет.4, Бизнес център
България.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.22
ЗПК Договор за предоставяне на поръчителство от 24.11.2020г., сключен
между Е. Г. Д., ЕГН: ********** от гр.**, кв.“**“, бл.**, вх.**, ап.**и „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Витоша“ 146 А, ет.4.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица,
бул.“Витоша“ 146, сграда А, ет.4, Бизнес център България ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат П. С. П. САК по следната банкова сметка IBAN: BG***** при
РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ/ЕАД, сума в размер на 569,21 лв. /петстотин
шестдесет и девет лева и 0,21 ст./, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ 146
А, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П. САК по следната банкова сметка
IBAN:BG **** при РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ/ЕАД, сума в размер на
569,21 лв. /петстотин шестдесет и девет лева и 0,21 ст./, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
12
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
13