№ 35476
гр. София, 26.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110172915 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 246552/16.07.2025 г. на ищцата А. П. Е., чрез адвокат А.
А., съдържаща искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по настоящото
дело Решение № 12220/23.06.2025 г. в частта за разноските, чрез увеличение на размера на
присъдените в полза на ищцата разноски за заплатено адвокатско възнаграждение до
размера на сумата от 400,00 лева. Навеждат се съображения, че съдът необосновано е
присъдил на страната разноски за адвокатски хонорар в размер под пазарния минимум, без
да съобрази обстоятелството, че адвокатите работят в условията на конкуренция,
самоиздръжка и стопански риск. Прави се позоваване на практика на ВКС и СЕС.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК насрещната страна – „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, изразява становище
за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските.
Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК
доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадена в срок и от
лице, което е легитимирано да иска изменение на постановеното съдебно решение в частта
за разноските.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С постановения по делото краен съдебен акт е изцяло отхвърлен предявеният от А. П.
Е., ЕГН , срещу „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК , осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД за сумата от 361,46 лева, представляваща заплатена от ищеца сума по договор за стоков
потребителки кредит от 02.10.2024 г., прекратен на основание чл. 28, ал. 3 ЗПК, поради
упражнено от потребителя право на отказ от сключен между него и „О. Т.“ ЕООД договор за
покупко-продажба извън търговския обект от 02.10.2024 г., като погасен чрез плащане в
хода на процеса.
1
При този изход на делото и като е съобразил, че единственото основание за отхвърляне
на иска е извършеното след завеждане на делото пълно погасяване на претендираната сума
от ответната страна чрез плащане, съдът е приел, че право на разноски за производството
има ищецът. Последният е претендирал присъждане на следните суми: 50,00 лева – платена
държавна такса, и 1 000,00 лева – платен адвокатски хонорар. За установяване на факта на
реално сторени разноски за платен адвокатски хонорар ищецът е ангажирал договор за
правни услуги от 03.12.2024 г., приложен на л. 13 от делото. Видно от него ищецът е
заплатил на адвокат А. А. в брой сумата в размер на 1 000,00 лева при сключването на
договора, поради което съдът приема, че договорът има характер на разписка за предадената
сума.
Своевременно, в писмения отговор на исковата молба, ответникът е релевирал
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с материален интерес до 1 000 лева, минималният размер на дължимото
адвокатско възнаграждение е 400,00 лева. По въпроса за минималните размери на
адвокатските възнаграждения следва де се съобрази решението на СЕС по дело C-438/22,
според което посочените в Наредба №1/09.01.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне на справедливия размер на адвокатските
възнаграждения – те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед на цената на
предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и
правна сложност на делото, количеството извършена работа, и съдът има право да определи
възнаграждение и в по-малък размер от минималния, определен в наредбата. В конкретния
случай, след като е отчел посочените обстоятелства – и конкретно ниския материален
интерес, липсата на фактическа и правна сложност на делото, обусловена от вида на спора и
процесуалното поведение на ответното дружество, сторило плащане дори преди получаване
на препис от исковата молба, вида и броя на извършените от адвоката процесуални
действия, краткия срок, в който е разгледано и приключено съдебното производство, вкл.
ползвайки като ориентир разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., и
съобразявайки задължителната за съдилищата практика на СЕС, настоящият съдебен състав
е счел, че са налице основания за определяне на размер на адвокатския хонорар от 350,00
лева, като не намира основание да ревизира формираното в крайния акт по делото
становище по въпроса за разноските. Ето защо, съдът намира молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК
за неоснователна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 246552/16.07.2025 г.
2
на А. П. Е. за изменение на Решение № 12220/23.06.2025 г. по гр. д. № 72915/2024 г. на СРС,
29 състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3