№ 260173 / 11.6.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
г., 11.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–.г., НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Гинка Митова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 484 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд –. г. е сезиран с жалба от Л.Н.М. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 21 - 0996 –. 000733 издадено на 07. 04.2021г. от Н. Р. к. О. –. г., което на жалбоподателя е наложено наказание глоба н размер на 20 лева за извършено административно нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата си наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление с твърдението, че е заплатило дължимите суми по наказанията, свързани с влезлите в сила наказателни постановления. Моли съда да постанови решение, с което да уважи жалбата и отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Л.М., редовно призован, се явява лично като поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно –. наказващият орган: Н. Р. к. О. –. г., редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в нея мотиви.
От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят Л.М. е бил санкциониран с Наказателни Постановления № 19 –. 0996 –. 1811/03.06.2019г. и № 19 –. 0996 –. 002117/11.07.2019г. издадени от Н. сектор ,,Пътна полиция” при О. –. г. влезли в сила съответно на 10.11.2020г. и 07.11. 2020г. Наложените наказания глоба не били заплатени.
На 16.03.2021г. в 22:38ч. жалбоподателят Л.М., като водач на лек автомобил А. 8. с рег.№ XXXX , го управлявал по бул. ,,Александър Стамболийски” в г.. Същият бил спрян за проверка то служители при Р. –. г. А. И. и М.Х., които при направена справка констатирали, че лицето не е заплатило наложените му глоби в законоустановения едномесечен срок от влизане в сила на наказателните постановления. На водача бил съставен АУАН за извършено административно нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП, който му бил връчен лично и подписан от него без възражение. Впоследствие жалбоподателят заплатил дължимите суми по наложените му административни наказания чрез Easy Pay на 17.03.2021г. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, поради което и съдът я възприе за безспорно установена и доказана от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства.
Видно от приобщените по реда на чл.283 от НПК като писмени доказателства Наказателни Постановления № 19 –. 0996 –. 1811/03.06.2019г. и № 19 –. 0996 –. 002117/11.07.2019г. издадени от Н. сектор ,,Пътна полиция” при О. –. г. влезли в сила съответно на 10.11.2020г. и 07.11. 2020г. е, че деецът е бил наказан с наказания глоби за извършени административни нарушения, като същевременно ден след извършената му проверка, същите били заплатени.
Съдът кредитира като достоверни писмените доказателства, тъй като тяхната автентичност и верност не е била обект на оспорване.
Поради тази причина и следва да се приеме, че жалбоподателят действително е упражнил противоправно бездействие, като в указания от закона срок, не е изпълнил изискуемото от закона задължение.
Следва да се приеме, че поведението на лицето не покрива признаците на ,,административно нарушение” по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Това е така, тъй като самата разпоредба на чл.190, ал.3 от ЗДвП няма санкционен характер.
Същата има материално правен характер, поради което е не - законосъобразно да се санкционира една лице, което управлява МПС с неплатени глоби, при липса на въведена от законодателя санкция за такъв вид нарушение, като е недопустимо да се използва общата разпоредба на чл.185 от ЗДвП за подобни случаи (в този смисъл е и Решение № 75/ 15.2021г. по КАНД № 32/2021г. по описа на Административен съд –. гр. Монтана и др.).
На следващо място от съставения АУАН и обжалваното НП е видно, че жалбоподателят не е заплатил наказанията глоба по две влезли в сила наказателни постановления, което по своята правна същност съставлява две самостоятелни административни нарушения. Налице е нарушаване разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, където се предвижда административно отговорното лице да бъде наказано отделно за всяко едно нарушение. Жалбоподателят е извършил две деяние, за които е бил санкциониран с едно наказание по чл.185 от ЗДвП, което обуславя и издаване на наказателното постановление в нарушение и на материалния закон.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.
Поради изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21 –. 0996 –. 000733 издадено на 07.04.2021г. от Н. Р. при О. –.г., с което, на основание чл.185 от ЗДвП, на Л.Н.М. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба н размер на 20 лева за извършено административно нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –. гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: