Гр.
Сливен, 28.04.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Административен съдия: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
при участието на
прокурора.......и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от
съдия Бозукова административно дело № 118 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по жалба от В.П.И. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0804-000084/04.02.2021 г. по чл. 171, т. 1 б.
"б" от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник
Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече 18 месеца, а именно за 365 дни. Оспорването намира
правното си основание в разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Жалбоподателят сочи,
че от органа не са изложени конкретни мотиви за продължителността на срока,
което води до незаконосъобразност на наложената ПАМ. Моли съда да отмени
атакуваната заповед.
В с. з.
оспорващият, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно
упълномощен адв. Е.М. ***, който поддържа жалбата и
моли съда да я уважи. Представя писмени бележки и претендира разноски.
В с. з.
административният орган Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР
- Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява. В писмено становище
оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.
Въз основа на
всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 04.02.2021 г.
около 22:40 ч. в с. Т., общ.Сливен полицейски служители спрели за проверка лек
автомобил "Опел Астра" с рег. № ***,
установили самоличността на водача –В.П.И. и го подложили на проверка с Дрегер – алкотест 7510, като уредът
отчел 0,87 промила алкохол. Издаден бил талон за медицинско изследване, но
водачът не дал кръвна проба. Установеното било възприето от полицейските
служители като административно нарушение и квалифицирано като такова по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП. Срещу И. бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение сер.
АA, № 341983/04.02.2021 г.
На 04.02.2021 г.
Началник Сектор "Пътна полиция" издал Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0804-000084 по чл. 171, т. 1 б.
"б" от ЗДвП, с която разпоредил по отношение на В.П.И. временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС № *********)
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за
365 дни. Заповедта била връчена на И. на 16.02.2021 г. Жалбата срещу същата е подадена
до настоящия съд, чрез административния орган на 02.03.2021 г.
Към
доказателствата по делото е приобщена Справка за нарушител – водач, от която се
установява, че срещу настоящия оспорващ В.И. има издадени четири фиша за
нарушения по Закона за движението по пътищата.
По делото е
разпитан като свидетел Г.Ц.Г. –с. горецитирания АУАН. Свидетелят заявява, че актът е съставен
след като при проверка за алкохол на оспорващия, уредът е отчел наличие на
такъв, а със съставяне на акта са иззети СУМПС и регистрационните табели на
автомобила.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на
така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е
сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността
на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът провери изначално
неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в
административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Началника
"Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Сливен, действащ при
спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената
му със Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен
материална компетентност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната
от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната
заповед като валиден акт. Освен като валидна, при преценка и анализ на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от
страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция и
като издадена при спазване на съществените административнопроизводствени
правила и съответна на относимите материалноправни
норми, при следните съображения:
Оспорената
заповед е издадена с правно основание чл. 171, т. 1 б.
"б" от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП изброява изчерпателно
случаите, при които за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки. Процесната такава е от
категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е
предотвратяване на противоправно деяние, респ.
закононарушение и неговите вредни последици. Визираната в чл. 171, т. 1 б.
"б" мярка на административна принуда е временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, за срок до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18
месеца.
В настоящия
случай от компетентни длъжностни лица при ОД на МВР Сливен е съставен по реда
на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП Акт за установяване на
административно нарушение, съгласно който В.И., при управление на моторно
превозно средство и извършена проверка от контролните органи, е дал положителна
проба за алкохол – 0,87 промила. Това
обстоятелство се установява както от акта, така и от показанията на св. Г.,
които показания съдът кредитира напълно като съответни на останалия, събран по
делото доказателствен материал и от лице,
незаинтересовано от изхода на делото. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното, а в процесния случай
оспорващата страна не е ангажирала допустими доказателствени
средства, с които да обори констатацията в настоящия АУАН досежно
установената в същия фактическа обстановка. Съобразно нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, визирана в цитирания акт, на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози. В случая е налице виновно
неизпълнение на императивно вменено нормативно задължение на водач, което води
като логична последица и до негативни за извършителя санкции, в т. ч. и
административни такива. Както се отбеляза по – горе, целта на принудителните
административни мерки е преустановяване и предотвратяване на административни
нарушения, а приложената в случая от административния орган норма на чл. 171, т. 1 б.
"б" от ЗДвП е пряко обвързана с допуснатото и извършено от И.,
установено по надлежния ред и доказано по безспорен начин, нарушение на закона.
Изложените от издателя на процесната заповед мотиви
се подкрепят от събраните доказателства. В настоящия случай с управлението на автомобил
след употреба на алкохол, оспорващият е
допуснал отклонение от нормативно предписаното поведение на водач на превозно
средство, въведен от законодателя в ЗДвП и това е доказано по безспорен и
несъмнен начин в хода на настоящото съдебно На следващо място, съдът намира
актът като законосъобразен и в частта, с която е определен срокът на мярката от
365 дни, доколкото законодателят е вменил същият да се определя от компетентния
орган до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Очевидно
е, че приложеният от административния орган срок е 365 дни, а маркираният с
главни букви текст е възпроизводство на норматива на чл. 171, ал. 1 б.
"б" от ЗДвП, поради което няма противоречие в разпоредителната част
на акта, водеща до неговата незаконосъобразност. Настоящата съдебна инстанция не
споделя възражението на жалбоподателя досежно липсата
на мотиви в заповедта относно продължителността на срока на наложената ПАМ. Мотивите
се съдържат в констативната част на акта и са свързани с тежестта на
извършеното нарушение, предвид установеното количество алкохол в кръвта на
дееца - 0,87 промила, което е мотивирало органа да наложи мярката за срок към
средния, а не към максималния такъв.
По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0804-000084/04.02.2021 г. по чл. 171, т. 1 б.
"б" от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник
Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече 18 месеца, а именно за 365 дни е материално и
процесуално законосъобразна и съответна на целта на закона. Жалбата срещу нея
се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на спора е неоснователна претенцията на оспорващия за разноски. От АО не се
претендират разноски, поради което не се присъждат.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на В.П.И. *** ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0804-000084/04.02.2021 г. по чл. 171, т. 1 б.
"б" от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник
Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече 18 месеца, а именно за 365 дни, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на
основание чл. 175 ал.2 изр. второ от АПК не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: