№ 986
гр. Бургас, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120203496 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*” ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК:
*, чрез пълномощник – адв. П. * – БАК, с посочен съдебен адрес: *, срещу Наказателно
постановление № 632881-F639081/20.04.2022 г. , издадено от * – Директор на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 ЗДДС, на
основание чл. 179 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер
на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Не се
оспорва, че СД по ЗДДС за процесния период не е била подадена в срок, но се счита, че
конкретиката на случая обуславя приложението на чл. 28 ЗАНН. В тази връзка се посочва,
че дружеството е в несъстоятелност и не осъществява дейност, а от 23.11.2021 г. е било и
дерегистрирано по ЗДДС. Посочва се, че това в комбинация с обстоятелството, че
търговецът до момента не е бил санкциониран и реално липсва вреда за фиска, налага извод
за ниска степен на обществена опасност на извършеното и го квалифицира като маловажно
нарушение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
* – БАК, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи и моли за отмяна
на НП.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е
1
безспорно установено, като счита, че при издаването на АУАН и НП са спазени всички
законови изисквания. В заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление
и присъждане на разноски. По отношение на приложението на чл. 28 ЗАНН предоставя на
съда.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, като видно от разписката на л. 9 гръб – НП е връчено на
представител на дружеството на 25.08.2022 г., а жалбата срещу него е депозирана по
пощата, с дата на пощенското клеймо – 08.09.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е
процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Търговското дружество „*” ЕООД (в несъстоятелност) е било регистрирано по ЗДДС
на 09.04.2010 г. и като такова е следвало да подава справка-декларация (СД) по ЗДДС за
всеки данъчен период. При извършване на съпоставка на регистрираните по ЗДДС лица и
подадените от тях СД по ЗДДС, свидетелката С. П.-* – гл. инспектор по приходите в ТД на
НАП - гр. Бургас, констатирала, че търговецът не е поддал в срок (до 14.10.2021 г.) СД по
ЗДДС за данъчен период – м. СЕПТЕМВРИ 2021 г. Същата е отчела, че съгласно чл. 125, ал.
1 ЗДДС – всяко регистрирано по ЗДДС лице е длъжно да подава справка-декларация, като
съгласно чл. 125, ал. 5 ЗДДС декларацията следва да се подаде до 14-то число на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнася. В случая декларацията се отнася за месец
СЕПТЕМВРИ 2021 г., поради което и крайният срок за подаването й е 14.10.2021 г.
Св. П.-* преценила, че с горното е извършено нарушение на чл. 125, ал. 5 ЗДДС,
поради което и на 20.10.2021 г. изпратила покана до търговеца за поддаване на СД и
явяването му в ТД на НАП-Бургас за съставяне на АУАН (л. 13).
Поканата не била потърсена от адресата, поради което и на 20.12.2021 г. по реда на
чл. 40, ал. 2 ЗАНН (в отсъствие на представител на нарушителя) св. П.-* съставила срещу
дружеството АУАН с № F639081, квалифицирайки горните факти като нарушение по чл.
125, ал. 5 ЗДДС.
На 24.02.2022 г. актът бил предявен на представляващия дружеството, който получил
препис от него без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени
възражения не били депозирани.
До издаване на НП дружеството не изпълнило задължението си да подаде СД, но на
23.11.2021 г. било дерегистрирано по ЗДДС, а в последствие и обявено в несъстоятелност.
На 20.04.2022 г., въз основа на акта за установяване на нарушението, било издадено
атакуваното наказателно постановление, с което АНО възприел фактическата обстановка,
описана в акта, както и правната квалификация на нарушението и на основание чл. 179
ЗДДС търговецът бил санкциониран с „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
2
делото материали по АНП, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода
на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, изложена в наказателното
постановление и в АУАН, като потвърждава, че не е подал СД в срок, но счита, че не следва
да понася отговорност, доколкото не извършва дейност и е обявен в несъстоятелност.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената
по делото на л. 16 – Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.) в срока по чл. 34 от ЗАНН, като е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво
да се защитава. Не са допуснати нарушения на процедурните правила.
Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана за
нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, която вменява задължение на
търговците, регистрирани по ЗДДС, да подадат справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри, за всеки данъчен период до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят. В конкретния случай жалбоподателят е следвало да
подаде СД за месец септември 2021 г. до 14.10.2021 г., но не го е сторил, поради което и
правилно е била ангажирана отговорността му на основание чл. 179 ЗДДС, предвиждащ, че
лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията
по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове
(съгласно чл. 125, ал. 5 ЗДДС срокът е до 14-то число на следващия месец), се наказва с
глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за
юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. В случая всички
признаци на състава на нарушението са доказани, поради което и правилно АНО е
ангажирал отговорността на дружеството.
Това, че дружеството е обявено в несъстоятелност е ирелевантно за
административнонаказателната отговорност на нарушителя, тъй като производството по
несъстоятелност и обявената от съда по несъстоятелността начална дата на
неплатежоспособността са непротивопоставими на административнонаказателната
отговорност по ЗАНН (Решение № 876/16.02.2022 г. по к.н.а.х.д. № 12188/2021 г. на АдмС-
София-град).
Ирелевантно е и че два месеца по-късно търговецът е бил дерегистриран по ЗДДС,
доколкото към датата на извършване на нарушението той все още е бил задължено лице по
този закон, респективно е следвало да изпълнява в срок задълженията си, сред които и
редовно да подава СД.
3
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, в която насока са и единствените възражения на
жалбоподателя.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за
маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. От установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че
нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване
на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието
маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния
кодекс – "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да
се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите
нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид нарушение, поради което и
приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано. В случая задълженото лице не просто е
забавило подаването на СД, а реално изобщо не е подало такова, дори със закъснение и дори
след покана от контролните органи, което завишава обществената опасност на извършено.
Дори към датата на разглеждане на делото в съда не бяха представени доказателства за
подадена СД. В случая нарушените норми са насочени към спазване на финансова
дисциплина от търговците, вкл. и с оглед превенция на фиска, поради което не могат да
бъдат заобикаляни посредством института на маловажния случай. Обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път също не обосновава приложение на чл. 28 от ЗАНН,
а може да обоснове налагане на санкция към най-ниския размер, предвиден в закона, както е
и в настоящия случай. До извод различен от изложения не би могло да се стигне и въз
основа на обстоятелството, че декларацията би трябвало да е „нулева“, както и че реално не
се е стигнало до вреди за фиска, доколкото настъпването на вреди не е съставомерен
признак на това нарушение. Санкционираният е търговец, който следва да организира
дейността си по начин, който да му позволява да спазва законовите изисквания. С оглед
всичко казано по-горе съдът намира доводите на жалбоподателя за неоснователни, в който
смисъл е и практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 1675 от
14.10.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1596/2019 г., Решение № 2122 от 5.12.2019 г.
на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2593/2019 г. и други.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на
4
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 632881-F639081/20.04.2022 г.,
издадено от * – Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас, с което за
нарушение на чл. 125, ал. 5 ЗДДС, на основание чл. 179 от ЗДДС, на „*” ЕООД (в
несъстоятелност) с ЕИК: * е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „*” ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК: * да заплати в полза на НАП-София
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5