№ 2705
гр. Варна, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20213110109423 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по предявен иск от “Б. П. П. Ф. С.А.“, чрез „Б. П. П. Ф. С.А.“, ***, ЕИК
***, срещу КР. Г. К., с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от:
18 799,45 лв. – главница по сключен Договор за кредит с номер CARU – 16564820;
3726,43 лв. – възнаградителна лихва, начислена върху главницата, за периода от
20.07.2019г. до 20.11.2024г.;
2128,64 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата, за периода на забава от
20.08.2019г. до 16.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане
на задължението.
В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове.
Твърди се в исковата молба следното: Между страните на 27.11.2018г. бил
сключен Договор за потребителски заем с номер CARU - 16564820, по силата на който
ищецът отпуснал на ответника паричен кредит в размер на 20 000,00 лв. Сумата от 20 000,00
лв. била преведена на кредитополучателя по лична банкова сметка. Кредитополучателят
следвало да заплаща и такса „ангажимент“, срещу която кредиторът се задължавал да
сключи договора при фиксиран лихвен процент. Срокът за погасяване на заема бил 72
месеца, съответно на 72 вноски, всяка от по 415,02 лв. Погасени били едва 7 вноски. Поради
забавата кредитът бил обявен за предсрочно изискуем.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. Излага се, че до ответника не е изпращано съобщение за обявяване на
предсрочната изискуемост. С оглед на това исковете са неоснователни.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От приложения по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
1
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU –
16564820, се установява, че на 27.11.2018г. „Б. П. П. Ф.“ С.А, *** и КР. Г. К. се договорили
за отпускане на кредит за потребителски цели в размер на 20 000,00 лв. Установява се от
договора, че е уговорена между страните и такса „ангажимент“ на стойност 400,00 лв.
Месечната погасителна вноска е била уговорена в размер на 415,02 лв. ГПР бил в размер на
7,95 %, а лихвеният процент бил 6,94%. В договора е обективиран погасителен план. В
графа „подпис на клиент“ е положен такъв, като ответникът не го е оспорил в настоящото
съдебно производство.
Приложени по делото са и условия по договора за кредит, сключен между страните.
В тези условия кредитополучателят е декларирал, че предоставя посочена банкова сметка,
по която да бъде преведена сумата в размер на отпуснатия кредит. Кредитополучателят
отново се е подписал в тези условия, като подписът не е оспорен в производството.
По делото е допуснато изготвяне на заключение по допуснатата ССЧЕ, като от
заключението на вещото лице с установява следното: От сумата от 20 000 лв. е удържана
сума за такса „ангажимент“ в размер на 400,00 лв., а остатъкът от 19 600,00 лв. е бил
преведен по банков път с платежно нареждане на дата 27.11.2018г. от банкова сметка на
наредителя на банкова сметка на КР. Г. К., като по този начин е бил усвоен целият размер
на кредита и е заплатена дължимата такса. След това с получените средства се е разпоредил
ответникът. След като се приспаднат извършените плащания на кредитополучателя, то
задължението на ответника е в размер на – 18 349,45 лв. – главница, 450,00 лв. – за
застраховка (т.е. общо за главница 18 799,45 лв.) и сумата от 3726,43 лв. за договорна лихва
за периода от 20.07.2019г. до 20.11.2024г. Освен тези задължения е дължима и мораторна
лихва за забава върху главницата за периода от 20.08.2019г. до 12.03.2020г. в размер на
1075,75 лв. и за периода от 15.05.2020г. до 29.11.2020г. в размер на 1039,11 лв. или лихва за
забава от общо 2114,86 лв.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
В настоящия казус ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и
главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно
наличието на валидно договорно правоотношение по Договор за потребителски кредит
между страните, както и настъпването на предсрочна изискуемост на задължението.
В тежест на ответника бе да докаже точното изпълнение на договорните си
задължения.
По делото безспорно се установи, че между страните е сключен Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARU – 16564820 на 27.11.2018г. „Б. П. П. Ф.“ С.А, *** и КР. Г.
К. се договорили за отпускане на кредит за потребителски цели в размер на 20 000,00 лв.
Доколкото в графа „подпис на клиент“ е положен такъв, като ответникът не го е оспорил в
настоящото съдебно производство, то съдът намира, че е налице облигационна обвързаност
между страните.
За установяване на дължимите суми в открито съдебно заседание бе изслушано
заключението на вещото лице по ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло, като професионално
дадено, отговарящо на поставените въпроси и допълващо останалия доказателствен
материал, без да влиза в колизия с него. Установи се, че от сумата от 20 000 лв. е била
удържана сума за такса „ангажимент“ в размер на 400,00 лв., а остатъкът от 19 600,00 лв. е
бил преведен по банков път с платежно нареждане на дата 27.11.2018г. от банкова сметка на
наредителя на банкова сметка на КР. Г. К., като по този начин е усвоен целият размер на
кредита и е заплатена дължимата такса. След като се приспаднат извършените плащания
на кредитополучателя, то задължението на ответника е в размер на общо за главница - 18
799,45 лв. и сумата от 3726,43 лв. за договорна лихва за периода от 20.07.2019г. до
20.11.2024г. Освен тези задължения е дължима и мораторна лихва за забава върху
2
главницата за периода от 20.08.2019г. до 12.03.2020г. в размер на 1075,75 лв. и за периода от
15.05.2020г. до 29.11.2020г. в размер на 1039,11 лв. или лихва от общо 2114,86 лв.
Ответникът не успя да установи, че е заплатил изложените по – горе суми,
представляващи негово задължение, с оглед сключения договор за потребителски заем.
По делото не се събраха данни, че ответникът е бил редовно уведомен за настъпване
на предсрочната изискуемост преди подаване на исковата молба в съда. Въпреки това обаче
е направено изявление, че с исковата молба ответникът следва да се счита за уведомен за
настъпване на предсрочната изискуемост. Следва да се посочи, че обявяване на кредита за
предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство по реда на
чл. 422 ГПК. Изявлението на кредитора може да бъде инкорпорирано в исковата молба,
какъвто е настоящият случай. В този случай изявлението поражда правни последици с
връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника. На осн. чл.
235 ГПК това обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда. Т.е. в случая не може да
се отрече факта на настъпване на предсрочната изискуемост на вземането на ищеца.
Следователно предявеният установителен иск за дължимата главница е основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
Установиятелният иск за заплащане на възнаградителна лихва е частично
неоснователен, поради следните причини: Уговорената в договора лихва е възнаграждение
за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната
изискуемост има гаранционно – обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че
съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на
заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на
задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск
преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради
което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване
на предсрочната изискуемост, не се дължи. Уредбата на предсрочната изискуемост по
договора за банков кредит в чл.432, ал.1 ТЗ е изрична относно размера на вземането на
кредитора - „предсрочно връщане на сумата по кредита” и изключва заплащането на
възнаграждение в размер на уговорените за срока на договора лихви. Следователно искът за
заплащане на възнаградителна лихва е основателен за сумата от 2440,88 лв. за периода от
20.07.2019г. до датата на получаване на исковата молба, т.е. момента на обявяване на
предсрочната изискуемост, а именно до 27.10.2021г. В останалата си част искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Искът за заплащане на мораторна лихва за забава върху главницата е основателен за
сумата от 2114,86 лв., доколкото същият е акцесорен иск и следва битието на главния иск. В
останалата си част до пълния размер от 2128,64 лв. искът е неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на „Б. П. П. Ф.” ЕАД, сторените разноски в заповедното и исковото
производство, в общ размер от 1502.59 лв., предвид частичната основателност на
исковите претенции.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че КР. Г. К., ЕГН
**********, с адрес в ***, дължи на „Б. П. П. Ф. С.А., ***“, чрез „Б. П. П. Ф. С.А.“, ***,
ЕИК ***, сумата от 18 799,45 лв. (осемнадесет хиляди седемстотин деветдесет и девет
лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща дължима главница по сключен между
страните Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
3
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU – 16564820 на
27.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 30.11.2020г., до окончателното изплащане на
задълженията, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. номер 15400/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че КР. Г. К., ЕГН
**********, с адрес в ***, дължи на „Б. П. П. Ф. С.А., ***“, чрез „Б. П. П. Ф. С.А.“, ***,
ЕИК ***, сумата от 2440,88 лв. (две хиляди четиристотин и четиридесет лева и осемдесет и
осем стотинки) за периода от 20.07.2019г. до 27.10.2021г. включително, начислена на
основание сключен между страните Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU –
16564820 на 27.11.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. номер 15400/2020г. по описа на Районен съд – Варна, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 2440,88 лв. до пълния
претендиран размер от 3726,43 лв., поради неоснователност.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че КР. Г. К., ЕГН
**********, с адрес в ***, дължи на „Б. П. П. Ф. С.А., ***“, чрез „Б. П. П. Ф. С.А.“, ***,
ЕИК ***, сумата от 2114,86 лв., (две хиляди сто и четиринадесет лева и осемдесет и шест
стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 20.08.2019г. до 16.11.2020г.,
начислена върху дължимата главница по сключен между страните Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARU – 16564820 на 27.11.2018г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 15400/2020г. по описа на Районен съд –
Варна, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 2114,86 лв. до пълния
претендиран размер от 2128,64 лв., поради неоснователност.
ОСЪЖДА КР. Г. К., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати на „Б. П. П. Ф. С.А.,
***“, чрез „Б. П. П. Ф. С.А.“, ***, ЕИК ***, сумата от 1502.59 лв., представляваща сбор на
дължимите и сторени разноски в настоящото исково производство и заповедното
производство по ч.гр.д. номер 15400/2020г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4