№ 245
гр. Петрич, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20251230100297 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба вх. №
2089/06.03.2025 г., подадена от Ц. Н. А., ЕГН ********** от с. К., общ. П.,
действаща чрез адв. М. М. със служебен адрес гр. Пл. ул. „П. О. и К.“ № **,
ет.*, ап.**, обективираща обективно съединени при условията на
евентуалност две искови претенции срещу „Ю.Б.“ ЕООД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ч.“ № **, ет.*, офис *,
представлявано от управителите Р. Г. А. и Л. Л., а именно: да се обяви за
нищожен Договор за кредит № L310040 от 20.11.2022 г. на основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.10, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК; в
случай че се отхвърли като неоснователен главния иск, да се обяви за
нищожна договорната клауза от Договор за кредит № L310040 от 20.11.2022 г.,
регламентираща заплащането на такса за разглеждане в размер на 462,82 лева,
на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД вр. с чл.10а, чл.21, ал.1 и чл.33 от ЗПК, и
по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Ищецът твърди, че е страна по договор за кредит № L310040 от 20.11.2022
г., сключен с ответното дружество, за сума в размер на 1 500 лева. Твърди, че
по силата на постигнатите договорености се задължила да върне сума в общ
1
размер на 2 258,67 лева, от която лихва в размер на 331,85 лева и такса за
разглеждане в размер на 426,82 лева, при ГПР 52% и ГЛП 20%.
Твърди, че процесният договор е недействителен на специалните основания
по чл.22 от ЗПК. Релевира подробни правни доводи.
Твърди, че договор за кредит № L310040 от 20.11.2022 г., не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като съгласно посочената
разпоредба, договорът трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР.
Твърди, че договор за кредит № L310040 от 20.11.2022 г., е нищожен поради
неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, а като последица и на
действителния размер на ГПР, чл. 11, ал.1, т.10 във вр. с чл.22 от ЗПК. Твърди,
че сумата от 426,82 лева, дължима като такса за разглеждане не е включена в
ГПР и ГЛП. Твърди, че заплащането на сумата за такса, следва да бъде
разглеждано като елемент от общия разход по кредита, тъй като то е пряко
свързано с договора, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.
Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК.
Релевира конкретни правни доводи, с които обосновава теза за нищожност
на договорната клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя да
заплати на кредитодателя такса за разглеждане.
С гореизложеното обосновава правния си интерес от предявяване на
претенциите.
В законоустановения срок ответникът, действащ чрез процесуален
представител, депозира писмен отговор, с който оспорва исковете като
неоснователни. Сочи, че договорът за кредит № L310040 от 20.11.2022 г., е
сключен от разстояние, при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и
ЗПК. Сочи, чл.11, ал.2 от ЗПК, съгласно който неразделна част от всеки
договор за кредит са и общите условия, като в случая това е рамковото
споразумение, което е подписано електронно между страните на 20.11.2022 г.
и изрично посочено в договора за кредит като обвързващо кредитора и
кредитополучателя. Оспорва ищцовото твърдение, че в договора не е
посочено дали ГЛП е фиксиран или променлив. Твърди, че ищецът е уведомен
за размера на дължимата от него такса за разглеждане в договора, като
2
оспорва, че посочената такса не е включена в ГПР. Твърди, че тази такса е
конкретизирана по месечни вноски в Стандартен европейски формуляр и
изрично посочена в погасителния план по договора. Твърди, че таксата за
разглеждане е включена погасителния план по договора. Твърди, че таксата за
разглеждане е включена в ГПР. С изложеното обосновава искане за
отхвърляне на предявения главен иск като недоказан и неоснователен.
Ответникът обосновава и теза за неоснователност на предявения при
условията на евентуалност иск за обявяване нищожност на договорната клауза
за дължимост на такса за разглеждане. Счита, че дори да се приеме, че
клаузата за такса за разглеждане е нищожна, то това обстоятелство няма за
последица нищожност на целия договор. Прави искане за отхвърляне на
претенциите като недоказани и неоснователни.
В открито с.з ищецът не се явява и не се представлява. Депозира чрез
надлежно упълномощен процесуален представител писмено становище за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Пледира за уважаване на главния
иск като доказан и основателен. Претендира съдебни разноски съгласно
списък по чл.80 ГПК, ведно с доказателства.
Ответникът не се представлява по делото, депозира писмена молба, в която
заявява, че поддържа отговора по чл.131 ГПК. Пледира за уважаване на
възраженията, с които е обоснован отговора, претендира съдебни разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатски
хонорар.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно по делото, а и от приложените писмени доказателства се
установява, че страните са обвързани посредством облигационно отношение,
обективирано в сключения между тях Договор за кредит № L310040 от
20.11.2020 година. Съгласно цитирания договор ответното дружество, в
качеството на заемодател, се задължава да предостави на ищцата, в качеството
на заемател, потребителски заем в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин)
лева, при ГПР от 52% и ГЛП 20%, а кредитополучателката се задължава да
върне заемната сума на двадесет и четири месечни, анюитетни вноски.
Съобразно клауза 8.4 от кредитното споразумение „таксата за разглеждане
3
представлява таксата, заплащана от Клиента на Кредитора за преглед на
искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на
Договор за кредит или изменения на Споразумението по т.6.10 от
Процедурата“. Тази такса дължима от кредитополучателката е в размер на
426.82 лева. Същата е дължима в деня на подписване на договора за кредит,
финансира се от кредитора и се възстановява от кредитополучателката с
дължимите месечни вноски, съобразно приложимия по договора погасителен
план. В приложение № 1 /л.29 от делото/ към договора, като част от
дължимата такса е включена във всяка месечна погасителна вноска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прави следните
фактически и правни изводи:
Предявеният иск е допустим доколкото ищцата като страна по процесния
договор има правен интерес от прогласяване нищожността на целия договор
или на отделна негова клауза. Искът е предявен срещу надлежна страна,
предвид че ответникът е титуляр на вземанията по процесния договор за
кредит. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика
и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
ЗПК.
Предметът на спора по настоящото производство е очертан от ищцата с
исковата молба и отправените до съда искания, като са предявени
установителни искове за прогласяване нищожността на договорна клауза на
различни правни основания- поради противоречието й с добрите нрави и със
закона и заобикалянето на последния. Същата обвързва претенцията си за
нищожност на таксата за разглеждане с твърдение, че ответникът изисква
заплащане на възнаграждение за присъщи му услуги.
Ответното дружество „Ю.К. Б.“ ЕООД, представлява финансова
институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Предвид обстоятелството, че
дружеството предоставя кредити в рамките на своята професионална или
търговска дейност, същото се определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4
от ЗПК.
По делото не са ангажирани доказателства, които да установяват, че при
4
сключване на договора за потребителски паричен заем ищцата е действала в
рамките на своята професионална или търговска дейност, което по аргумент
от противното я определя като потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за паричен заем
по своята същност е договор за потребителски кредит, съгласно разпоредбата
на чл.9, ал.1 от ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за
потребителски кредит.
На първо място при съобразяване на константната съдебна практика следва
да бъде разгледан твърдяния порок, обуславящ нищожност поради
противоречието със закона. Доколкото се касае за договор за потребителски
кредит, то на първо място следва да се разгледат твърденията за противоречие
с разпоредбите на ЗПК. Настоящият състав приема, че възможността на
кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема
е регламентирана в чл.10 от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана
съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая
не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а от ЗПК. Допълнителни
са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя,
съдържаща се в заема и неговото администриране. Таксите за услуга
разглеждане са свързани с оскъпяване на кредита и обременяване на разходите
по същия, които се възлагат в тежест на потребителя следователно
противоречат на чл. 10а, ал.2 ЗПК, който забранява заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Освен гореизложеното съдът съобрази, че такса за разглеждане, дължима
отделно от главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит,
представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност
или услуга и е част от общия разход по кредита за потребителя, дефиниран
легално § 1, т.1 ДР ЗПК, поради което подлежи на включване в ГПР. В случая
ГПР не включва разходите за допълнителни такси, начислени от страна на
Кредитора. Невключването на таксата за разглеждане в ГПР представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 ЗЗД и като краен
резултат не позволява на кредитополучателя да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора, което означава, че
5
клаузата относно нейната дължимост е неравноправна и по смисъла на чл.
143, ал.2, т.19 ЗЗП.
Следва, че доколкото таксата за разглеждане не е включена като разход по
кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то в договора не е посочен
реалния размер на процента на разходите. Следователно в процесния договор
за кредит се явява нарушено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК вр.чл.22
ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР,
приложим към кредитния продукт.
Съгласно легалната дефиниция, разписана в чл.26 от ЗЗД, нищожни са
договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и
договорите, които накърняват добрите нрави, включително и върху неоткрити
наследства.
В допълнение, с оглед търговската дейност на ответното дружество,
разглеждането на искане за отпускане на кредит представлява типична за
кредитодателя дейност, която същият дължи и извършва по всяко искане за
отпускане на кредит. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от едни и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Сключеният между страните договор има правната
характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на цитираната
разпоредба, поради което действителността на неговите клаузи следва да се
съобрази с изискванията на специалния закон- ЗПК и общите изисквания за
валидност на договорите съгласно ЗЗД. За нищожността на договора съдът
следи служебно, ако същата произтича пряко от сделката или от събраните по
делото доказателства- ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл.
11, ал.1, т.7 -12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК- изначална
6
недействително на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване.
Разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, гласи че договорът за
потребителски кредит задължително следва да съдържа информация за ГПР
по кредита и общата сума, която следва да бъде изплатена от потребителя,
вземайки предвид и допусканията, използвани при изчисляване на ГПР както
е определено в Приложение № 1. Той, т.е. ГПР, според разпоредбата на чл.19,
ал.1 от ЗПК представлява общите разходи по кредита за потребителя. Общият
разход по кредита съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК включва всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит и по- специално застрахователни
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, без
включването на нотариални такси.
Приетият Закон за потребителски кредит основан и транспониран от
Директивата 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г., които засяга договорите за потребителските кредити, установява
принципа за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин. В този смисъл, чл. 19 от Директивата гласи, че за да бъде дадена
възможност на потребителите да взимат решения при пълно знание за
фактите, следва същите да бъдат наясно и да получава адекватна информация
относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения,
преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе
си и да обмислят.
В горния смисъл посочването на размера на ГПР в договора за
потребителски кредит не е самоцелно, а е необходимо, защото дава на
потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му
позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. В
7
случая в договора за потребителски кредит е посочена единствено абсолютна
стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия.
Посочено е, че ГПР е в размер на 52 %. Видно от представените писмени
доказателства, не може да се направи извод кои точно разходи се заплащат и
по какъв начин се е формирал годишния процент на разходите. От това, се
стига до извода, че потребителят се намира, без същия да иска, в една
ситуация в която не знае какви са разходите които следва да заплати относно
отпуснатата кредитна сума, и по какъв начин следва да погаси вземането си,
тъй като неяснотата която кредитора е въвел, му причинява заблуда относно
облигационните им отношения.
Следва да се отбележи, че договорът за потребителския кредит,
представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор
следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на
разходите /ГПР/ по кредита- арг. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, включващ общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като ГПР
на предоставения кредит, въз основа на чл. 19, ал.1 от ЗПК.
Съдът намира, че установеното в договора задължение за заплащане на
такса за разглеждане представлява допълнително възнаграждение за
кредитора и следва да се включи при определяне на ГПР. С невключването на
посоченото задължение върху размера на годишния процент на разходите,
кредитополучателя има неяснота по отношение на разходите, които подлежат
на начисляване на конкретния договор. В случая е предвидено, че таксата за
разглеждане по договора се кумулира към погасителните вноски, като по този
начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната функция, което
води до скрито оскъпяване на кредита.
В обобщение се налага изводът, че поради невключването на конкретния
размер на разходите, който представлява неразделна част от договора, е
налице нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, релевирано от ищцата в исковата
молба. Поради това, следва да се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по
отношение на съществен елемент на договора, което води до
недействителност не само на тази клауза, но и до недействителност на целия
договор, въз основа на чл. 22 от ЗПК. Общоприето е, в констатната съдебна
практика, която се базира на Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на
8
СЕС, че непосочването на реален годишен процент на разходите, представлява
„заблуждаваща“ търговска практика на основание чл. 6, параграф 1 от
Директива 2005/29 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005
г.
Предвид изложеното предявения от А. главен иск като доказан и
основателен следва да се уважи изцяло. В тази връзка не са налице
процесуалните предпоставки за произнасяне на съда по евентуалния иск.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да понесе сторените от ищцата съдебни разноски в размер на 50 лева
заплатена държавна такса.
Относно претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА:
Несъмнено е, че по делото ищцата се представлява от адвокат, надлежно
упълномощен, при условията на чл.38 от ЗА, който претендира със списъка по
чл.80 от ГПК възнаграждение в размер на 511 лева с ДДС.
Съдът намира, че претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско
възнаграждение, се явява прекомерно предвид вида и обема на извършената
от пълномощника по делото правна дейност, която се изразява в подаване на
искова молба - която е бланкова и част от голям брой заведени еднотипни дела
/които са цитирани и от ответника/; подаване на писмена защита,
приповтаряща доводите в исковата молба. Наред с това съдът съобрази, че по
делото е проведено едно открито с.з., в което пълномощникът на ищцата не се
явява; по делото не са провеждани разпити на свидетели, не са събирани други
доказателства, освен представените от страните в хода на размяната на
съдебните книжа. В тази връзка съдът счита, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност. В допълнение на съображенията, в подкрепа
на извода, следва да се посочи, че предмет на делото е иск, по който има
формирана трайна съдебна практика.
Наред с изложеното съдът съобрази, че безплатната правна помощ не
представлява отговорност за разноски по чл. 78 от ГПК, поради което следва
да се държи сметка и да не се допуска злоупотреба с това право на адвоката,
осъществил безплатна защита.
9
По дефиниция злоупотреба с право е упражняване на правото в
противоречие с неговото предназначение и от обективна гледна точка е
налице тогава, когато правото се упражнява противно на неговата социална
функция, а не за задоволяване на определен признат от закона интерес. В този
смисъл, разноските по делото и в частност адвокатското възнаграждение не
следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната в чиято
полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обогатяване на
загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за
защита на правата на страните. Задължително е за съда да следи за такива
действия, а още повече същия следва да съдейства при положение, че е налице
такава злоупотреба.
Предвид изложеното и с оглед Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г.
на СЕС, съдът намира, че справедливо и обосновано съобразно критериите по
чл. 38 ЗА е адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Тъй като адвокатът, на когото се присъждат възнагражденията, е
регистриран по реда на ЗДДС, съобразно представеното копие на
удостоверение за регистрация (вж. л. 51-52 от делото), издадено от органите
на Националната агенция по приходите, в тях е включен и дължимият ДДС
(вж. Определение № 280/14.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1704/18 г., IV г. о. на ВКС,
Определение № 216/19.06.2018 г. по т. д. № 1587/17 г., II т. о. на ВКС и
Определение № 429/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1673/18 г., II т. о. на ВКС).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен, на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, Договор за кредит №
№ L310040 от 20.11.2022 г., сключен между Ц. Н. А., ЕГН ********** от с. К.,
общ. П. и „Ю.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „Ч.“ № **, ет.*, офис *, представлявано от управителите Р. Г. А. и Л. Л.,
поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „Ч.“ № **, ет.*, офис *, представлявано от управителите Р. Г. А. и Л. Л.,
да заплати Ц. Н. А., ЕГН ********** от с. К., общ. П., съдебни разноски по
делото в размер на 50 /петдесет/ лева.
10
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „Ч.“ № **, ет.*, офис *, представлявано от управителите Р. Г. А. и Л. Л.,
да заплати на адвокат М. В. М., АК- Пл. на основание чл.38 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
11