Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, 29.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
секретар Даниела Кирова, като
разгледа докладваното от съдия Константинова
в.гр. дело № 603 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 257 от 10.07.29019 г., постановено по гр.дело № 1156 по описа за 2018 година, ****ският районен съд е приел за установено по отношение на П.Х.К., ЕГН ********** ***, с електроснабден имот, находящ се в с. *******, общ. ****, ул.”****” № 2, с ИТН ****, че дължи на „*******" АД, със седалище и адрес на управление: гр. *****, пк ****, район ****, бул. ****159, бл. ****, Бизнес център, с ЕИК *******, сумата от 245.55 лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 03.01.2018 г. до 01.06.2018 г., в едно със законната лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение - 04.10.2018 г., до окончателното заплащане на главницата и сумата от 10.14 лева - законна лихва за забава, считано от 21.03.2018 г. до 27.09.2018 г. Осъдил е ищеца да заплати на ответника разноски по делото в размер на 425 лева.
Против решението е подадена въззивна жалба от П.Х.К., с която обжалва решението като неправилно и
постановено при нарушение на процесуалните му правила.
Изтъква, че съдът е постановил
своето решение като не му е дал
възможност да се защити.Твърди, че може да докаже, че въпросният електромер е
бил неизправен в процесния период, а впоследствие е манипулиран от неизвестно
лице. Твърди, че от 01.06.2018 г. и да 01.11.2018 година електромерът е
продължил да отчита консумация на ел.ток само на едната тарифа без има включен
потребител в него, а в момента електромерът му отчита консумация при положение,
че е изключен от ел.мрежа.
Моли да бъде уважена жалбата му.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от „*******" АД, чрез Адвокатско съдружие
„Стоянов Д. и партньори”, в който с който моли да бъде потвърдено решението на
районния съд.
Оспорва твърдението във
въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение, тъй като ищецът е признал
фактите, изложени в исковата молба, като единственото му оплакване е за
неизправност в СТИ.Същият не се е явил в съдебното заседание по делото, а
назначеното вещо лице е констатирало, че за процесния период СТИ е било годно и
е отговаряло на метрологичните и технически характеристики.
Моли да бъде потвърдено решението
на РС.
В съдебно заседание въззивникът
се явява лично и поддържа жалбата си, а въззиваемата страна в нарочна молба
моли да бъде потвърдено решението на районния съд.
Въззивното производство е допустимо,
тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за обжалване на решението е спазен.
Решението на ****ския районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо,
поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.
Ищецът „*******" АД е предявил срещу П.Х.К. иск за съществуване на вземане в размер на сумата 245.55
лева главница, представляващо използвана и неплатена електрическа енергия за
периода от 03.01.2018 г. до 01.06.2018 година; 10.14 лева лихва за забава за
периода от 21.03.2018 г. до 27.09.2018 г. лева и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. Поискал е присъждане на разноските по делото.
Ответникът е изразил съгласие с изложеното в исковата молба, но е
възразил срещу изправността на електромера и твърди, че същият е изключен от
ел.мрежа на 20.V.2018 година.
От събраните по делото писмени доказателства, от преценката на
становището на страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, въззивният
съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Няма
спор, че ответникът П.Х.К. е собственик на електроснабден недвижим имот, с
административен адрес в с. *******, община ****, ул.”****” № 2, с клиентски
номер ****. За периода от 03.01.2018 г. до 01.06.2018 г. ищецът е издал следните
фактури за потребена и дължима от абоната ел.енергия:
1.Фактура
№ ********* от 11.06.2018 г. на стойност 0.13 (тринадесет стотинки) лева за
периода 03.05.2018 - 01.06.2018 г.
2.Фактура
№ ********* от 11.03.2018 г. на стойност 58.81 (петдесет и осем лева и
осемдесет и една стотинки) лева за периода 02.02.2018 - 01.03.2018 г.
3.Фактура
№ ********* от 10.02.2018 г. на стойност 61.01 (шестдесет и един лева и една стотинка)
лева за периода 03.01.2018 - 01.02.2018 г.
4.Фактура
№ ********* от 11.04.2018 г. на стойност 125.60 (сто двадесет и пет лева и
шестдесет стотинки) лева за периода 02.03.2018 -01.04.2018 г.
Предвид
твърдението на ответника за неизправност на средството за техническо измерване,
е допусната по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж.М.Б..
Експертът е установил, че партидата на ответника е открита преди м. април 2010
година. СТИ е еднофазно, двойнотарифно с № 50489142,
монтирано на 06.08.2017 г.с Констативен протокол № 3504995/06.08.2017 г. от „******”АД
с показания: дневна /ІІ/0 15 940
квтч и нощта /І/- 6298 квтч. Демонтирано е СТИ с № 015621. Захранването е
прекъснато на 10.05.2018 година с показания на електромера за консумирана
ел.енергия : дневна- 17572 квтч и нощна- 7240 квтч. След прекъсване на
захранването са издадени две фактури: № *********/09.02.2019 г. – 0.13 лв. за
консумация от 1 квтч нощна ел.енергия и фактура № *********/10.04.2019 г.- 0.13
лв. за консумация от 1 квтч нощна ел.енергия. Вещото лице е посочило, че към
31.05.2019 година СТИ с № 50489142 е в
метрологична годност. Електромерът отговаря на техническите и метрологични
изисквания, определен в Наредба за средства за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол (НСКПМК) към Закона за измерванията (ЗИ).Дължимата сума за
консумирана ел.енергия за периода от 03.01.2018 г. до 01.06.2018 г. е 245.55
лева, а към 31.05.2019 г. е в размер на 245.81 лева.
При тези
факти, съдът направи следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК за установяване съществуване на вземане на кредитор, предмет на
ч.гр.дело № 928/2018 година на РС –****, за което е издадена заповед за
изпълнение.
Искът
е предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания и възражения.
В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от предявяване на иска, осъществяване на
фактическия състав, от който произтича вземането му, съдържанието на вземането,
размерът му и настъпилия падеж, а в тежест на ответника е да докаже плащане на
задължението и възраженията си.
Спорът
е свързан с потребена, но незаплатена електрическа
енергия за периода от 03.01.2018 г. до
01.06.2018 година за абонатен номер ****, находящ се в недвижим имот в с.*******,
общ. ****, ул.”****” № 2, собственост на П.К..
„*******” АД представлява енергийно
предприятие по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗЕ, като лице, което осъществява
снабдяване с ел.енергия, а ответникът е потребител на енергийна услуга по
смисъла на §1, т.41б, б.а) от ДР на Закона за енергетиката- краен клиент, който
купува енергия.
Според
чл.98а, ал.1 от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия. Съгласно чл.98а, ал.4 от ЗЕ
публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. С решение № ОУ-059/07.11.2007 г. Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране е одобрила Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на “******* “ АД /ОУДПЕЕ/, а с решение № ОУ-056/07.11.2007 г. ДКЕВР е одобрила Общи
условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на “******”
АД.С решение № ОУ-03/26.04.2010 г.ДКЕВР е приела изменения и допълнения в
Общите условия.
Съгласно чл.6
от ОУДПЕЕ продавачът е задължен да продава на потребителите ел.енергия по цени
и с тарифна структура съгласно действащото законодателство, а в чл.13, ал.1 се
съдържа задължението на потребителя на ел.енергия да заплаща стойността на
използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени
в Общите условия.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че за процесния период отчитането на консумираната ел.енергия от П.К. е извършено ежемесечно по утвърден график от инкасатори, служители на „******” , съгласно чл.28 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „******”АД.СТИ с № 50489142 е монтирано на 06.08.2017 г. и е в метрологична годност към датата на проверка- 31.05.2019 година. Изчислено е от вещото лице, че задължението на ответника за консумирана ел.енергия за от 03.01.2018 г. до 01.06.2018 година е в размер на 245.55 лева главница и 10.14 лева лихви за забавеното плащане. Ответникът не е доказал, че е извършил плащане на задължението си поради което съдът приема, че ищецът е доказал съществуване на вземането си в този размер, за който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 10.10.2018 година в производството по ч.гр.дело № 928/2018 година на ****ския районен съд. Върху главницата ответникът дължи законна лихва за забава, считано от подаване на заявлението пред РС-****- 04.10.2018 г. и до окончателното и изплащане.
По отношение на разноските:
В заповедното производство ищецът е заплатил: 25.00 лева държавна такса и 58.00 лева за адвокатско възнаграждение. В производството пред районния съд разноските са: 75.00 лв. държавна такса и 87.00 лева адвокатско възнаграждение и 180 лв. депозит за експертиза. Тези разноски са присъдени от ****ския районен съд на ищеца.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото , на основание чл.78, ал.1 ГПК, в размер на 5.00 лева за изготвяне на въззивна жалба.
Воден
от гореизложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК, Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 257 от 10.07.29019 г., постановено по гр.дело № 1156 по описа за 2018 година на ****ския районен съд.
ОСЪЖДА П.Х.К., ЕГН ********** ***, да заплати на „*******" АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *****, п.к. ****, район ****, бул. ****159, бл. ****, Бизнес център, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски по делото в размер на 5.00 (пет) лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: