Решение по дело №685/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на „К. 71“ ЕООД , представлявано от управителя К. П. Ш., против решение № 10/21.01.2025 г. по НАХД № 350/2024 г. по описа на ДРС, с което е изменено издаденото от началник отдел „Оперативни дейности“- Варна НП № 777634-[рег. номер]/5.07.2024 г. , като наложената имуществена санкция е намалена от 1500 лв. на 1000 лв. и дружеството е осъдено да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Жалбата е обоснована с твърдението за наличието на всички посочени в разпоредбата на чл.348 от НПК касационни основания - материална незаконосъобразност на обжалваното решение, поради неприлагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН ; съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като протоколът от съдебното заседание бил подписан от съдията след подписване на въззивното решение ; размерът на наложеното адм. наказание бил явно несправедлив , тъй като не било отчетено смекчаващото отговорността обстоятелство за първо извършено нарушение.

Иска се постановяване на касационно решение за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ДРС, а в условията на евентуалност за постановяване на решение по същество за отмяна на обжалваното НП или прилагане на чл.28 от ЗАНН с редуциране размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение до минималният предвиден размер.

В съдебно заседание, жалбата се поддържа лично от представляващият дружеството управител Ш. и от упълномощения от него адвокат К., включително с искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът - Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна , чрез представените от упълномощения юрисконсулт И.. Г. писмени бележки с.д. 6895/23.04.2025 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното НП е наложена на „ К.-71“ ЕООД на основание чл.185, ал.2 вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ , а именно : затова, че на 5.06.2024 г. в 10.48 ч. , при проверка на търговски обект хранителен магазин, находящ се в центъра на [населено място], [община], стопанисван от „К.-71“ ЕООД е установено, че дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП съгласно междинен отчет е в размер на 11, 40 лв. , а съгласно изготвен опис на паричните средства касовата наличност е в размер на 161,60 лв. , като установената разлика в размер на 151,20 лв. представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното устройство, което разполага с функцията „служебно въведени/изведени суми“.

За да измени обжалваното НП , въззивният съд е приел, че изложените в него факти са доказани от събраните по делото доказателства, съответно правилно са квалифицирани по посоченият състав на адм. нарушение, но при липсата на основания за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, размерът на наложеното адм. наказание се явява завишен, предвид наличието на смекчаващото отговорността обстоятелство за отсъствието на други предходни нарушения, поради което същото следва да бъде намалено до предвидения в нормата абсолютен минимален размер от 1000 лв.

Касационният съд намира, че обжалваното решение е постановено при отсъствието на заявените от „К. 71“ ЕООД касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от НПК.

Фактите по делото за наличието на посочената в НП разлика в касовата наличност в размер на 150,20 лв. са правилно установени от въззивния съд въз основа на наличните в преписката писмени доказателства – съставения при проверката опис на паричните средства в касата и изведеният на същата дата междинен отчет от ФУ. Същевременно, тези факти не са били спорни в хода на въззивното производство – налице е признание от представляващия дружеството, че разликата от 150,20 лв. е въведена от него във ФУ едва след извършената от контролните органи констатация. Установеността на този факт по никакъв начин не се променя от представеният в касационното производство като писмено доказателство съкратен отчет на фискална памет, доколкото същият е с дата 12.03.2025 г. , т.е. съставен е много след приключване на извършената на 5.06.2024 г. проверка, при което е нормално да включва по-късно въдената сума от 150,20 лв.

При така безспорно установените обстоятелства, правилни са правните изводи на ДРС, че като не е изпълнил задължението си да регистрира във ФУ всяка промяна в касовата наличност, в случая чрез използване на функцията „служебно въведени суми“, процесното дружество е нарушило цитираната в НП разпоредба на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, с което при липсата на неотчетени приходи, то е осъществило състава на адм. нарушение по чл.185, ал.2 вр. с ал. 1 от ЗДДС. Споделят се изложените от районния съд мотиви за неприложимост на разпоредбата по чл.28 от ЗАНН за маловажност на нарушението , поради което на основание чл. 221, ал.2, изр. ІІ от АПК касационната инстанция препраща към тях.

Правилно при определяне размера на адм. наказание е отчетено наличието на смекчаващото отговорността обстоятелство за липсата на предходно извършени от дружеството адм. нарушения, на което основание НП е изменено като наложеното адм. наказание е намалено до размера от 1000 лв. Съгласно разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС , този размер на имуществената санкция е предвиден като абсолютен минимален такъв, поради което налагането на имуществена санкция в по-нисък размер е правно невъзможно. В тази връзка , претенцията на касатора за явна несправедливост на наложеното адм. наказание е неоснователна.

Действително, видно от положената в съдебният протокол дата, същият е подписан след като съдията е подписал постановеното от него въззивно решение, но предвид липсата на изложени в касационната жалба доводи, че това нарушение може да повлияе върху правилното приложение на материалния закон, касационният съд намира, че така допуснатото процесуално нарушение не е съществено и съответно не е в състояние да доведе до отмяна на въззивното решение – касаторът единствено твърди, че при тези обстоятелства бил лишен от възможността да иска поправка на протокола, но не твърди, че същият съдържа подлежащи на поправка пропуски или други неточности.

При така установеното отсъствие на всички заявени касационни основания и предвид установената при служебно извършената проверка липса на пороци във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, същото следва да бъде оставено в сила, включително в частта му за присъдените разноски, за които касаторът очевидно е пропуснал възможността да поиска изменение по реда на чл. 248 от ГПК.

При този изход на делото, разноски на касатора не се дължат , а на ЮЛ към което принадлежи наказващия орган следва за осъщественото в касационното производство процесуално представителство от упълномощения юрисконсулт Г. , да се присъдят на основание чл. 63д , ал.4 от ЗАНН разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10/21.01.2025 г. по НАХД № 350/2024 г. по описа на ДРС.

ОСЪЖДА „К. 71“ ЕООД , ЕИК ***да заплати на Националната агенция за приходите за разноски по делото сумата от 80,00 лв.

Решението е окончателно.