МОТИВИ : Срещу
подсъдимия И.Х.И., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление,
инкриминирано по Глава ІV-та, Раздел І-ви от Особената част на НК. Същият е
предаден на съд за това, че през
периода от месец януари 2014 година до месец март 2019 година включително, в
село *****, Община Габрово, след като с Решение № 539 от 11.12.2013 година по
Гр. дело № 1994/2013 г. на Районен съд Габрово, влязло в законна сила
30.12.2013 година, е осъден да издържа своя низходяща – малолетната си дъщеря Х.И.И.
от село *****, Община Габрово, като й заплаща ежемесечна издръжка в размер на
100 лева месечно чрез нейната майка и законна представителка С.В.Д. от същото
населено място, и с Решение № 256 от 18.07.2018 година по Гр. дело № 498Б/2018
г. на Районен съд Габрово, влязло в законна сила на 16.09.2018 година, е осъден
да издържа своя низходяща - малолетната си дъщеря Х.И.И. от с. *****, Община
Габрово, като й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 150 лева месечно чрез
нейната майка и законна представителка С.В.Д. от същото населено място,
съзнателно да не е изпълнил това си задължение за повече от две месечни вноски
– 51 (петдесет и една) месечни вноски по
100 лева и 12 (дванадесет) месечни вноски по 150 лева, общо 63 месечни вноски в
размер на 6900 лева – престъпление по чл. 183, ал.
1 от НК.
От данните, които са постъпили във връзка с извършеното призоваване на подсъдимия
по реда на чл. 178, ал. 2 от НПК за датата на разпоредителното заседание, е
било установено, че преди нея той е напуснал територията на страната през ГКПП
„Аерогара Варна”, както и че пребивава в чужбина на неизвестен по делото адрес.
С оглед на тях и при естеството на предявеното против И. обвинение (което не е било
за тежко престъпление по смисъла на закона) съдът е приел,
че са налице предпоставки за развитие на образуваното по делото производство въз
основа на процедурата, предвидена в чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А” от НПК, тъй като
отсъствието на същия не е създавало затруднения пред възможността за разкриване
на обективната истина, свързана с престъплението по това обвинение. По
изложените причини разпоредителното заседание и последващото разглеждане на
делото са протекли в отсъствието на подсъдимия И.И.. На последният е бил назначен
служебен защитник, определен от Адвокатска колегия - Габрово, който е
осъществявал процесуално представителство по отношение на него в съответствие с
основанията за задължителния характер на самата защита,
посочени в разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК.
От осъществената преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, ценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Подс. И.И. и
св. С.Д. са съжителствали на семейни начала. Двамата имат едно дете – дъщеря Х.И.И.,
която е родена на *** година. Родителските права върху детето се упражняват от майката,
а бащата е осъден да му заплаща ежемесечна издръжка. С Решение № 539 от
11.12.2013 г., постановено по Гр. дело № 1994/2013 г. на РС Габрово и влязло в
законна сила на 30.12.2013 г., тази издръжка е била определена на сумата от 100
лева месечно, считано от датата за завеждане на иска – 29.08.2013 г., заедно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на предвидените
от закона основания за нейното изменяване или прекратяване. След влизане на
решението в сила свидетелката С.Д. се е снабдила с изпълнителен лист. Въз
основа на него в СИС при РС - Габрово е било образувано и изпълнително дело под
№ 70/2014 г. (материали, приложени на л. 38-46 от НОХД № 799/2019
г.) за събиране на присъденото вземане, по което подс. И.И. не е заплатил нито
една месечна вноска от дължимата издръжка в посочения размер. Той не е внесъл
нито една вноска и от увеличената (по размер) издръжка на
150 лева месечно (дължима от 16.03.2018 г. до настъпване
на законовите основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва при просрочие на всяка вноска), определена
чрез Решение № 256 от 18.07.2018 г., постановено по Гр. дело № 498Б/2018 г. на
РС Габрово и влязло в законна сила на 16.09.2018 година, след като издадения
във връзка с нея изпълнителен лист (по искане на
св. С.Д.) е бил присъединен (съгласно чл.
456 от ГПК) към вземането по този, въз основа на който е било образувано
и производството по упоменатото по-горе изпълнително дело.
На 16.03.2018
г. свидетелката С.Д. подала тъжба до Районна прокуратура Габрово. С оглед на
данните от образуваната въз основа на същата преписка, установени при
извършената от РУ Габрово предварителна проверка по нея, с постановление от
27.04. 2018 година на прокурор при РП - Габрово е разпоредено да се образува
досъдебно производство, каквото (под № 1752
ЗМ-186/2018 г. на РУ Габрово) е било заведено в полицейското управление. В рамките на
това производство, след многократно отправени искания и получени въз основа на
тях разрешения във връзка с удължаване на срока за провеждане на разследването
по него, както и на действия по спиране на наказателното производство поради
предпоставки по смисъла на чл. 244, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2
от НПК, които са били предхождани и от обявяването на И. за общодържавно
издирване с мярка „установяване на местонахождение”, на 25.04.2019 г. същият е бил
привлечен в качеството на обвиняем, чрез предявено обвинение за престъпление с
квалификация по чл. 183, ал. 1 от НК. Фактическите признаци от състава на престъплението
са отразени в приложеното на л. 58 постановление, съставено от разследващия
орган. Основаното на тях обвинение е предявено против
подсъдимия и
чрез
обвинителния акт, с който събраните в досъдебното
производство материали са били внесени за разглеждане в
Районен съд -
Габрово.
Изложената по-горе фактическа обстановка се
приема от съда за установена въз основа на показанията, дадени при съдебното
следствие от свид. С.Д.; от писмените доказателствени материали,
приложени по ДП (постановление
за от 27.04.2018 г. на прокурор при РП Габрово за неговото образуване – л. 3;
искания за удължаване на срок за разследване и постановления от 27.06.2018 г.,
24.08.2018 г., 26.10.2018 г., 28.11.2018 г. на прокурор при РП Габрово във
връзка с тях – л. 4-14; материали по преписка № 1752
ЗМ-186/2018 г. на РУ Габрово, включващи: справка за извършена проверка по нея,
възлагателно писмо, докладна записка, Решение № 539/11.12.2013 г. по Гр. дело №
1994/2013 г. на РС - Габрово – л. 17-24; Решение №
256/18.07.2018 г. по Гр. дело № 498Б/2018 г. на РС Габрово – л. 41-42; постановление
за спиране на наказателно производство – л. 49; постановление
за възобновяване на наказателно производство – л. 53; постановление
за удължаване на срок за разследване по досъдебното производство от 18.04.2019
г. на прокурор при РП Габрово – л. 54-55; постановление
за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л. 58;
декларация
за семейно, материално положение и имотно състояние – л. 61), както и от
приложените по НОХД № 799 за 2019
г. такива (справка за съдимост - л. 30-31 и писмо
Изх. № 5879 от 02.12.2019 година на ДСИ до РС Габрово с копия от заявление за
образуване на изпълнително дело, изпълнителен лист от 28.02.2014 г. по Гр. дело
№ 1994/2013 г. на ГРС, покана за доброволно изпълнение до длъжник Изх. №
593/17.02.2015 г., молба от взискател до ДСИ при ГРС с Вх. № 3923/26.10.2017
г., протокол по чл. 434 от ГПК, молба от взискател до ДСИ при ГРС с Вх. №
3464/26.10.2018 г., изпълнителен лист № 1026/26.09.2018 г. по Гр. дело №
498Б/2018 г. на ГРС, покана за доброволно изпълнение до длъжник Изх. № 5208 от 29.10.2018
година – на л. 38-46), всички съдържащи данни от съществено
значение за изясняване на обстоятелствата по делото и на тези от предмета на
доказване по него.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери следното от правна
страна:
Отразеното в
посочените по-горе решения, които са приложени към събраните писмени материали по
досъдебното производство, води до заключение, че подсъдимият не е присъствал
лично на съответните заседания, проведени във връзка с разглеждането на двете
дела, образувани в Районен съд - Габрово при първоначалното определяне и
последващото увеличение на издръжката за детето, както и че поради тази причина
той е бил представляван от особен представител, назначен съобразно чл. 47, ал.
6 от ГПК в производствата при всяко от тях. Самите съдебни решения не са били
предмет на обжалване, а в настоящото дело не се съдържат доказателства, от
които да е видно, че те са били връчени на И. след датите, на които са влезли в
законна сила. Липсват доказателства и за това, че той е бил уведомен за съдържанието
на тези решения от особените представители, които са защитавали неговите
интереси по посочените дела. При естеството на посочените обстоятелства не може
да се счита за доказано, че подс. И.И. е бил запознат с определеното от съда задължение
да заплаща издръжка в полза на детето не само в първоначалния, но и в нейния
увеличен размер, както и че знанието му във връзка с това задължение е
възникнало у него преди началото (месец януари 2014 година) и е продължило
да съществува до края (месец март 2019 година) от времевия период
по обвинителния акт. Доказателствените материали не установяват, че той е имал
възможност да се запознае с двете съдебни решения и в един по-късен момент – при
действията по изпълнителното производство, които са били предприети за самото
събиране на присъдените суми от определената издръжка, защото изпратената до
подсъдимият покана за доброволно изпълнение от л. 46 на НОХД № 799/2019 г.
изобщо не е била връчена, а тази с Изх. № 593 от 17.02.2015 година (на л. 41 от
същото дело) не е била получена от И., а от неговата
майка, без по делото да са налице каквито и да било доказателства, които да сочат,
че същата е уведомила сина си за нейното съдържание и за съответните причини,
въз основа на които той се е явявал задължен да заплати описаните в поканата
суми. С оглед на изложените до момента факти и при данните за направените
изявления от подсъдимият пред свидетелката С.Д., които последната е потвърдила
на съдебното следствие, следва да се приеме, че доказаното бездействие относно
безспорно констатираното неизпълнение на определеното от съда задължение за
издръжка не би могло да бъде квалифицирано като последица от проявено
съзнателно поведение на дееца, както и че то се дължи на липсата на знание у И.
за самото задължение. Причините за незнанието се дължат на обстоятелство
(пребиваване
в чужбина), изнесено в обясненията на И. пред разследващия
орган по досъдебното производство, които не са дадени в присъствието на
защитник и заради това (с оглед на предвиденото в чл. 279, ал.
2 от НПК) не са могли да бъдат приобщени към
доказателствените материали чрез тяхното прочитане по реда на чл. 279, ал. 1,
т. 2 от НПК. Съответната дата, на която последният е напуснал България, не е
установена, но самото напускане не би могло да се поставя под съмнение при
отразеното в постановлението от л. 51 на досъдебното производство, което установява,
че след като е обявен за общодържавно издирване именно поради обективна
невъзможност да бъде локализиран на територията на страната) подсъдимият е
бил установен едва при обратното му влизане през ГКПП „Видин – Дунав мост” на
нея. Датата – 16.04.2019 г., на която И. се е завърнал в България, съвпада с
момента, по отношение на който може да се заключи, че той е разбрал и за
определеното от съда задължение за издръжка към детето, а същото заключение не
само че не противоречи на данните в нито едно от събраните по делото
доказателства, но и не се опровергава по никакъв начин от тях. Поради изложеното
съдът констатира, че установените в рамките на съдебното следствие факти са
обосновали наличието на едно изключващо вината обстоятелство по смисъла на законовата
хипотеза, която се явява предвидена в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НК. Липсата
на доказателства за съществувалото знание у дееца (в течението на
целия инкриминиран период, изтекъл между месец януари 2014 година и месец март
2019 година) относно фактическите обстоятелства, свързани с присъдената
издръжка по двете граждански дела в нейния първоначален и по-късно увеличен размер,
се отнася до елемент, който е причислен от закона към признаците от обективната
страна на съответното престъпление по предявеното обвинение. Същата изключва
умисъла по отношение на него, а оттук – и извода за съставомерността на
извършеното от подсъдимия И. като престъпление от субективна страна. И това е така, тъй като от аспект на нея съставомерността
на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК може да възникне единствено при наличието
на пряк умисъл, а заключението за съществуването на такъв вид проявен умисъл не
би могло да бъде формирано поради изложените по-горе причини.
В съответствие
с изложените до момента съображения съдът намери за неосъществено от субективна
страна през периода от месец януари 2014
година до месец март 2019 година включително, в село *****, Община Габрово,
след като с Решение № 539 от 11.12.2013 година по Гр. дело № 1994/2013 г. на
Районен съд Габрово, влязло в законна сила 30.12.2013 година, е осъден да
издържа своя низходяща – малолетната си дъщеря Х.И.И. от село *****, Община
Габрово, като й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 100 лева месечно чрез
нейната майка и законна представителка С.В.Д. от същото населено място, и с
Решение № 256 от 18.07.2018 година по Гр. дело № 498Б/2018 г. на Районен съд
Габрово, влязло в законна сила на 16.09.2018 година, е осъден да издържа своя
низходяща - малолетната си дъщеря Х.И.И. от с. *****, Община Габрово, като й
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 150 лева месечно чрез нейната майка и
законна представителка С.В.Д. от същото населено място, подс. И.Х.И. съзнателно
да не е изпълнил това си задължение за повече от две месечни вноски – 51 месечни
вноски по 100 лева и 12 месечни вноски по 150 лева, общо 63 месечни вноски в
размер на 6900 лева. Поради това и въз основа на предвиденото в чл. 304 от НПК
го оправда по така предявеното против него обвинение за престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК.
В този смисъл е
и постановения съдебен акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
........................