Решение по дело №287/2015 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 260092
Дата: 9 април 2021 г. (в сила от 19 август 2021 г.)
Съдия: Аглика Ивайлова Гавраилова
Дело: 20154500100287
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

260092

гр.Русе, 09.IV.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Русенският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на

11 март 2021г. в състав :

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ  : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

        ЧЛЕНОВЕ :

 

 

При секретаря  НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА и в присъствието  на прокурора                                         като разгледа докладваното от съдията А.Гавраилова гр.д.№ 287 по описа за 2015г.,за да се произнесе, съобрази следното:

           

          Ищецът ЗКПУ „Златен клас“, ЕИК827107002,с.Щръклево, община И.о, обл.Русе, представляван от председателя Н. И., чрез процесуалния си представител адв.Р.Б.,***,   твърди, че  в началото на м.април 2010г. от името на ЕТ „Зърнени храни-Ю. И.“, ЕИК200651792, с кооперацията се свързал пълномощникът на едноличния търговец-Ю.К.С. – вторият ответник по делото, който искал да закупи от Кооперацията хлебна пшеница реколта 2009 г. При среща с представители на Кооперацията С. се явил с още едно лице, одобрили мострата от пшеницата и поискали да купят 380 тона на цена от 230 лв. на тон.На 14.04.2010 г. сключили договор за покупко-продажба с фирмата купувач, чрез пълномощника Ю.К.С.. За продаденото количество пшеница  Кооперацията издала фактура № 510/14.04.2010 г., която трябвало да бъде платена до 22.04.2010 г. чрез акредитив, открит от купувача в търговска банка. По електронна поща от обслужващата банка ОББ- АД ищецът получил информация за акредитива издаден от Банка ДСК ЕАД, обслужваща ЕТ „Зърнени храни – Ю. И.“. За усвояване на акредитива трябвало да се представи фактура, протокол за изпитване от независим анализ към Национална служба по зърното и храните гр. Плевен, сертификат за произход, приемо-предавателни протоколи и разписки. С. предложил той да организира извършването на пробата в лаборатория в гр. Плевен . На 19.04.2010 г. и 20.04.2010 г. Кооперацията предала на купувача общо 369 740 кг пшеница на обща стойност 102 048.24 лв. с ДДС, за което е изготвен приемо-предавателен протокол. Остатъка от 10260 кг. пшеница, купувачът поискал да получи по-

късно. След като предали пшеницата, служители на ищеца представили необходимите документи в банката, но получили отказ за плащане, тъй като нямали протокол за изпитване от лабораторията в гр. Плевен. Такъв протокол не бил представен в банката от С., въпреки, че той уверил Кооперацията, че ще представи протокол. На 30.04.2010 г. получили уведомление от Ю. И., в което се твърдяло, че след направен анализ от Националната служба по зърното и фуражите в гр. Плевен, се е установило, че пшеницата е фуражна, а не хлебна. От Кооперацията предложили на ответниците да се срещната на 12.05.2010 г., като посочили, че протокол за анализ на пшеницата не е бил представен. На 10.05.2010 г. получили по пощата нотариална покана, с която ответниците ги канели доброволно да уредят отношението си. Впоследствие представители на Кооперацията провели множество разговори с Ю.С.. При среща на 28.05.2010 г. се срещнали с  Ю.С. и К.К., първи ответник по делото, за уреждане на въпроса, дори предложили да се направи отстъпка от цената на пшеницата. Междувременно получили информация, че продадената от кооперацията на Ю.С. пшеница е препродадена  от С. на Фуражния завод „Д.“ АД, гр. Костинброд.

 Кооперацията предявила иск срещу търговеца за заплащане на сумата от 102 048.24 лв. По делото се установило, че действително пшеницата била препродадена на фуражния завод на цена по 0.21 лв/кг без ДДС или общо за  92 952.72 лв., като тази сума, по издадена фактура от фуражния завод, била изплатена изцяло на продавача.С решение № 92/05.10.2010 г. издадено по търговско дело №  210/2010 г. по описа на Окръжен съд Русе, ЕТ „Зърнени храни - Ю. И.“ бил осъден за заплати претендираната сума ведно с дължимата лихва за забава.

 В началото на м. февруари 2011 г. в кооперацията получили информация, че лицата Ю.К.С. и К.К. са се свързали с друга Кооперация – ЗКПУ „Земя“ с. Ново село. Поради идентичността в поведението на ответниците, сигнализирали органите на Прокуратурата за извършване на разследване. Въз основа на подадени сигнали  било образувано ДП № 9/2013 г. и впоследствие образувано НОХД № 878/2014 г. по описа на Специализиран наказателен съд – София. В това производство от името на ЗКПУ „Златен клас“ бил предявен граждански иск, но той не бил допуснат до разглеждане. Ето защо Кооперацията завежда иск за заплащане на предадената на Ю.С. и К.К. пшеница, по реда на ЗЗД.

Ищецът счита, че поведението на ответниците осъществява определен престъпен състав и че са налице предпоставките за ангажиране на деликтната им отговорност. Иска съдът да осъди ответниците К.Б.К. и Ю.К.С. да заплатят на ЗКПУ „Златен клас“ Щръклево сумата от  85 040.20 лв. със законната лихва от 22.04.2010 г. и направените разноски в производството по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К.Б. К., ЕГН**********,***,   е заявил, че искът е недопустим, тъй като срещу ответниците е висящо НОХД № 878/2014 г. по описа на СНС - София и към настоящия момент не е установено виновно поведение на ответниците, с което те да са причинили увреждане на ищцовата кооперация. Счита, че тъй като съгласно чл. 114 ал. 3 от ЗЗД  за вземане от непозволено увреждане давността започва да тече от откриване на дееца, то до момента на откриване на дееца искът се явява недопустим. Алтернативно поддържа доводи за неоснователност на иска, като на първо място твърди, че доколкото е висящо НОХД срещу двамата ответници за измама, то отговорността им може да се ангажира на деликтно основание, а не на договорно. Поради това искането за прилагане на т.д. № 210/2010 г. е неоснователно, тъй като дали е налице договорна отговорност е без значение за определяне на деликта произтичащ от престъпление. Ответникът твърди още, че ищцовата кооперация е изцяло обезщетена за продадената, но неплатена пшеница. Счита, че ищецът е получил такова обезщетение на основание решение № 92/05.10.2010 г. постановено по т.д. № 210/2010 г. на ОС - Русе, с което ЕТ „Зърнени храни Ю. И.“, представляван от Ю. И. е бил осъден да заплати на ЗКПУ „Златен клас“ Щръклево посочените по- горе суми, а именно за 369 740 кг хлебна пшеница, реколта 2009 г. сумата 102 048.24 лв. и обезщетение за забава в размер на  1586.88 лв. Моли искът да бъде отхвърлен.

Ответникът Ю.К.С., ЕГН**********,***, не е подал отговор на исковата молба.

           Съдът,като взе предвид твърденията и възраженията на страните,и след като обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:

          С договор за продажба от 14.04.2020г., сключен между ЗКПУ „Златен клас“-с.Щръклево, обл.Русе, в качеството на продавач и ЕТ „Зърнени храни – Ю. И.“, ЕИК200651792, като купувач, ищцовата кооперация е прехвърлила на купувача правото на собственост на 380т хлебна пшеница, при цена 230лв/тон,  или общо 104880лв. С договора страните се задължили продавачът да предаде стоката в срок до 22.04.2010г., а купувачът в този срок да плати цената – вж.договор на л.148.От данните по приемо-предавателен протокол от 22.04.2010г. се установява, че на посочената дата кооперацията е продала и реално предала на едноличния търговец 369740кг пшеница, на стойност 102048,24лв, за което е съставена фактура №510/14.04.2010г. В приемо-предавателния протокол е удостоверено, че купувачът е бил представляван от пълномощник – Ю.К.С..Представени са и пътните разписки, както и декларация за произход на пшеницата.

          С решение № 92 от 05.10.2010 г. на Русенския окръжен съд, постановено по  т.д.№ 210/10г. по описа на съда, по реда на чл.239 ГПК,  ЕТ „Зърнени храни – Ю. И.“, ЕИК200651792, представлявано от Ю. И., със седалище и адрес на управление с.Гложене, обл.Враца, е осъден да заплати на ЗКПУ „Златен клас“, ЕИК827107002,с.Щръклево, обл.Русе, сума в размер на 102048,24лв, както и обезщетение за забава в размер на 1586,88лв за периода от 22.04.2010г.-15.06.2010г., както и 10553,34лв. разноски по делото.От удостоверение изх.№3913/8.03.2021г. по изп.д.№20108320401725 по описа на ЧСИ рег.№832 е видно, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по т.д.№210/10г. на РОС,  ЗКПУ „Златен клас“ е образувала изпълнително производство срещу ЕТ „Зърнени храни-Ю. И.“, по което длъжникът има непогасени следните задължения : 102048,24лв, както и обезщетение за забава в размер на 1586,88лв за периода от 22.04.2010г.-15.06.2010г., както и 10553,34лв. разноски и 78лв авансови такси по изпълнителното дело.

С определение №973 от 14.VII.2015г. съдът е спрял производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по нохд №878/14г. по описа на Специализиран наказателен съд – София.С писмо изх.№3562/10.06.2020г. НОХД №878/14г. по описа на СПНС-София е изпратено в ОС-Русе за послужване по гр.д.№287/15г. наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда и производството по гражданското дело е възобновено с определение от 29. VII. 2019г.

С влязла в сила присъда от 12.06.2017г. по нохд №878/14г. на Специализиран наказателен съд, ответниците по настоящото производство Ю.К.С. и К.Б.К., са признати за виновни в извършване на престъпления по чл.210, ал.1,т.2,т.4 и т.5 вр. чл.209, ал.1, вр. чл.28 вр. чл.26,ал.1 от НК-квалифицирани състави на измама. С присъдата Ю.К.С. е признат за виновен в това, че на 14.04.2010г. в с.Щръклево, обл.Русе, с цел да набави за себе си и за другиго – за К.Б.К., имотна облага, възбудил у Н. В. И., в качеството му на *******, заблуждение, че ще му заплати договорената цена за реално получената пшеница, като се представил за сериозен търговец, договарящ от името на ЕТ„Зърнени храни – Ю. ***, и подписал договор за покупко-продажба на пшеница от името на ЕТ„Зърнени храни – Ю. И.", заявил, че ще заплати със сигурен банков инструмент - нареждане на неотменяем документарен акредитив и поддържал до 22.04.2010 г. заблуждението у Н. В. И., че цената на получената пшеница ще бъде платена и с това е причинил на Кооперация ЗКПУ „Златен клас" - с. Щръклево имотна вреда в размер на 81468,52 /осемдесет и една хиляди и четиристотин шестдесет и осем лева и 52 стотинки/, като измамата е извършена от две лица – Ю.К.С. и К.Б.К.,  сговорили се предварително за нейното извършване, извършена е повторно в немаловажен случай и причинената вреда е в големи  размери. С присъдата К. Б.К. е признат за виновен в това, че на 14.04.2010г. в с.Щръклево, обл.Русе с цел да набави за себе си и за другиго - за Ю.К.С., имотна облага, възбудил у Н. В. И., в качеството му на *******, заблуждение, че ще му заплати договорената цена за реално получената пшеница, като се представил за сериозен търговец, договарящ от името на ЕТ„Зърнени храни – Ю. ***, и подписал договор за покупко-продажба на пшеница от името на ЕТ„Зърнени храни – Ю. И.", заявил, че ще заплати със сигурен банков инструмент - нареждане на неотменяем документарен акредитив и поддържал до 22.04.2010 г. заблуждението у Н. В. И., че цената на получената пшеница ще бъде платена и с това е причинил на Кооперация ЗКПУ „Златен клас" - с. Щръклево имотна вреда в размер на 81468,52 /осемдесет и една хиляди и четиристотин шестдесет и осем лева и 52 стотинки/, като измамата е извършена от две лица – Ю.К.С. и К.Б.К.,  сговорили се предварително за нейното извършване, извършена е повторно в немаловажен случай и причинената вреда е в големи  размери.

          При така установената фактическа обстановка съдът приема следното : Предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства и наведените доводи, съдът квалифицира иска по чл.45 от ЗЗД.Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд се явява задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно гражданският съд, който се произнася относно гражданските последици от деянието, е длъжен по тези въпроси да се съобрази с приетото с присъдата. Законът изключва свободата на преценка на доказателства и задължава съда относно фактите, чието съществуване или отсъствие е установено с влязла в сила присъда. Относно тези факти присъдата се ползва със сила на присъдено нещо, явява се задължителна за всички съдилища и учреждения и предпоставя тьждество между деянието, предмет на присъдата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес. Когато размерът на вредата е елемент от престъпния състав на деянието, констатациите на присъдата относно размера на причинените вреди са задължителни за гражданския съд.В настоящия случай размера на вредата е елемент от престъпния състав на деянието , квалифициращ признак по  чл.210, ал.1, т.5 от НК.Искът е основателен и доказан до размера, установен с влязлата в сила присъда - 81468,52лв и следва да бъде уважен до този размер.

Възраженията на първия ответник, относно допустимостта и основателността на иска, са неоснователни. В исковата молба се изложени твърдения за това, че с поведението си ответниците са нарушили общото задължение на всички към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, и че поведението им осъществява определен престъпен състав, за което са сезирани органите на прокуратурата.По делото е установено, че  деликтната отговорност на ответниците за причиняване на имуществена вреда на кооперацията в размер на 81468,52лв. е ангажирана с влязла в сила присъда. Воденото търговско дело между ищеца и трето за спора лице – ЕТ „Зърнени храни-Ю. ***, по което е ангажирана договорната отговорност на търговеца, не води до недопустимост на настоящото производство, тъй като не е налице хипотезата на чл.299,ал.1 ГПК – не е налице идентичност на страните, основанието и предмета на предявените искове. По делото е безспорно установено, че кооперацията не е обезщетена за причинената от двамата ответници имуществена вреда.

С оглед изхода на спора ответниците дължат на ищеца разноските по делото -3258,74лв. за държавна такса, съобразно уважената част от иска,  и 46лв. деловодни разноски, или общо сумата 3304,74лв.

Мотивиран така окръжният съд

 

Р   Е    Ш    И:

 

ОСЪЖДА К.Б. К., ЕГН**********,*** и Ю.К.С., ЕГН**********,*** да заплатят на ЗКПУ „Златен клас“, ЕИК827107002,с.Щръклево, община И.о, обл.Русе, представляван от председателя Н. В. И., сумата от 81468,52лв, представляваща обезщетение за имуществена вреда, причинена от деликт, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2010г., до окончателното изплащане на сумата, както и 3304,74лв. разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ иска в размера над 81468,52лв за разликата до 85040,20лв. като неоснователен.

Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                      СЪДИЯ: