РЕШЕНИЕ
Гр.София, 27. 11. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, Гражданско отделение II- В въззивен състав,
в закрито заседание
на двадесет и седми ноември
през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
При секретаря
И прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
ч.гр..д.№ 10854 по описа за 2020
година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.437 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД /длъжник
по изп.производство/ срещу постановление от 11.09.2020 г., постановено по изп.дело
№ 20207850400097, с което от ЧСИ Л.М., рег.№ 785, с район на действие СГС, по възражение
на „Т.С.“ ЕАД, вх.№ 981/28.08.2020 г., е отказано да бъде намален размера на адв.възнаграждение до 200 лв. и съответно на таксата по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
В обстоятелствената част на жалбата се
сочи, че адв.възнаграждение се дължало за образуване
на изп.производство - чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адв.възнаграждения и следвало
да бъде сведено до 200 лв.; присъденото от ЧСИ в размер на 400 лв. било прекомерно. Не били налице
предпоставките на чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения, тъй като сумите били платени преди
изтичане на срока за доброволно изпълнение и последващи действия от СИ не били
необходими. Позовава се на ТР № 2/2013 г. от 26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС и
решение № 251 от 05.09.2012 г. по гр.д.№ 517/2011 г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО,
което било постановено по реда на чл.290 ГПК, както и на т.3 от ТР № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС.
Иска се обжалваното постановление да
бъде отменено като адв.хонорар се сведе до минимума
по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения- 200 лв., както и да реши въпроса по
същество, вкл. с размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Претендират се разноски-
за държавна такса и юриск.възнаграждение в размер на
50 лв.
От взискателя
–„Р.К.М.“ ЕООД е постъпило възражение по жалбата, в която се излагат доводи за
неоснователност на жалбата и правилност на акта на ЧСИ. Размерът на адв.възнаграждение отговарял на актуалната редакция на Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения.
Доказвало се рално заплащане на адв.възнаграждение.
След образуване на изп.дело молителят се бил отказал
от сметките, посочени в молбата за образуване и бил посочил други, които да
бъдат запорирани. Депозирали били становища. Претендират
се разноски в размер на 200 лв.
От ЧСИ се излагат мотиви за
допустимост на жалбата, а по същество за нейната неоснователност. Сочи, че
разноските били правилно определени и в съответствие с чл.10, т.1 и т.2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения,
съответно по т.1- 200 лв. и по т.2-200 лв. Неоснователни били доводите на
жалбоподателя, че освен
образуване на изп.дело не били предприети други
действия от взискателя. Освен това длъжникът не бил
изпълнил дълга си и не бил представил доказателства за плащане. На 28.08.2020
г. било получено от ЦКБ АД съобщение, че е преведена сума по делото на
основание наложения запор. Начислените такси били в съответствие с ТТР на ЗЧСИ
и не можели да бъдат намалявани. Счита, че е налице хипотезата на чл.79, ал.1 ГПК. Разноските били в тежест на длъжника дори ако дългът бил заплатен в срока
за доброволно изпълнение. Адв.възнаграждение се
дължало в размера в който е уговорен и заплатен.
По
допустимостта на жалбата:
За обжалваното съобщение жалбоподателя
е бил уведомен на 17.09. 2020 г.
Жалбата е подадена на 30.09.2020 г.
Следователно същата е в срока по
чл.436, ал.1 ГПК.
По
основателността на жалбата:
Процесното изп. дело е образувано по молба, подадена на 18.08.2020 г. от „Р.К.М.“ ЕООД за
предприемане изпълнителни действия по събиране на сумите по изп.лист
от 18. 12.2019 г. по гр.д.№ 1140 по описа за 2019 г. на СРС, Първо ГО, 118 с-в.
Видно от данните по изп.дело по изп.лист са присъдени
разноски по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. Б.в размер на 300 лв.
С договор за цесия от
21.01.2020 г. К.И.Б.е цедирала вземането си за
разноски на „Р.К.М.“ ЕООД.
За цесията длъжникът „Т.С.“
ЕАД е уведомен на 24.01.2020 г.
„Р.К.М.“ ЕООД е упълномощил адв.
съдружие „СИ К.“ да представлява дружествата пред съдебно-изпълнителните органи.
В споразумението от 18.08.2020 г. е постигнато съгласие за заплащане на
възнаграждение в размер на 400 лв. Като плащането е уговорено да бъде по банков
път. Представено е преводно нареждане от 18.08.2020 г. за плащане на адв.възнаграждение.
На 19.08.2020 г. е отправена
ПДИ до длъжника /жалбоподател/ за заплащане на суми, вкл.разноски в гражданското производство в размер на 300 лв.,
т.е. тази по изп.лист; за процесуално представителство в изп.производство
–400 лв.; такса по т.26 от Тарифата
по ЗЧСИ- 85, 07 лв.
Поканата е връчена на длъжника на 24.08.2020 г.
Даден е двуседмичен срок за доброволно изпълнение като същевременно е наложен
запор на банковата сметка./Запорното съобщение е със
същата дата/.
Видно от писмото, постъпило по изп.дело
от ЦКБ на 28.08.2020 г. е направен превод в пълен размер на сумата от 937, 98
лв. с платежно нареждане от 21.08.2020 г., т.е. преди връчването на ПДИ.
На 28.08.2020 г. е подадено от длъжника възражение по чл.78,
ал.5 ГПК с доводи аналогични на тези в жалбата, по която е образувано
настоящето производство.
С постановление от
11.09.2020 г. ЧСИ е оставил същото без уважение като е приел, че сумите са
определени в съответствие с чл.79, ал.1 ГПК.
По
съществото на спора:
Съгласно чл.
3 ГПК, участващите в съдебните
производства лица и техните представители под страх от
отговорност са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно
с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други
действие в разрез с основните права на гражданите (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България),
извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не
следва да бъде зачетено от
правозащитния орган. Съдебният изпълнител, овластен с компетентността да извършва изпълнителни
действия съобразно ГПК,
следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните
в процеса, а при превратното им упражняване следва да откаже защитата
им-решение
№ 7 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 5209 по описа за 2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО.
Отговорността за разноски цели не да обогати кредитора, а да възстанови
реално направените разноски- РЕШЕНИЕ № 325 ОТ 29.12.2014 Г. ПО ГР. Д. № 4263/2014 Г., Г. К., ІV Г. О.
НА ВКС.
В конкретния случай с молбата за образуване на изп.дело са били посочени способи за изпълнение- запор на
движими вещи, възбрана на недвижими имоти, запор върху притежавани от длъжника
дружествени дялове. По тази молба не са били предприети никакви действия от
ЧСИ.
Действително, с молба от 19.08.2020 г. взискателят е посочил други способи – запор на банковите
сметки на длъжника, но от една страна в тежест на длъжника не може да бъдат
вменени бездействията на ЧСИ, а от друга не става ясно защо взискателят
се е отказал от първоначално посочените изпълнителни способи.
При липсата на поведение на
длъжника, което да е станало пречка
за реализирането на изпълнителния способ, което поведение
е основание за възникването на отговорността на длъжника за разноски
по изпълнението, на него не
може да му
бъде възложена отговорността за извършените от взискателя във връзка с нереализирания изпълнителен способ разноски, а същите следва да останат
в тежест на извършилия ги, като в тази връзка
са и т. 6 и т. 11 от ТР №
2/26.02.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС.
Противно на твърдяното никаква процесуално
активност не обуславя определянето на възнаграждение в размер на 400 лв., вкл.
и такова по т.2 на чл.10 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения, при положение, че паричното вземане е
удовлетворено още преди получаването на ПДИ.
Съгласно чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие на страната по
изпълнително дело възнаграждението е:
1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.
Налага се извод, че
жалбата е основателна по отношение определения от ЧСИ размер на адв.възнаграждение, а обжалваното постановление ще следва
да бъде отменено.
Точното определяне, начисляване и събиране на дължимите
такси по ТТРЗЧСИ е задължение на частния съдебен изпълнител. Неизпълнението на
тези задължения представлява несъответствие между правно дължимото и
фактическото поведение, т.е. налице е противоправно поведение, виж в този
смисъл ТР № 2/13 от 26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
ЧСИ е определил в цифров
размер дължимата от длъжника такса по
т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 85, 07 лв. при дължима такава по б.“б“ от същата
разпоредба в размер на 30 лв.
Следва да се има предвид, че според забележка 4 към т. 26 от Тарифата,
в размера на паричното вземане не се включват
авансовите такси. В същия не следва
да се включват
и никакви такси и разноски по самото
изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист,
т.е. в конкретния случай такова в размер на 300 лв.
По разноските:
С оглед приетото в съдебната практика – в производство по
разноски, разноски не се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление от 11.09.2020 г., постановено по изп.дело
№ 20207850400097, с което от ЧСИ Л.М., рег.№ 785, с район на действие СГС, по
възражение на „Т.С.“ ЕАД, вх.№ 981/28.08.2020 г., е отказано да бъде намален
размера на адв.възнаграждение до 200 лв. и съответно
на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
ОПРЕДЕЛЯ адв.възнаграждение в
полза на взискателя по изп.дело
№ 20207850400097 по описа на ЧСИ Л.М.,
рег.№ 785, с район на действие СГС, в размер на 200 /двеста / лева.
ОПРЕДЕЛЯ таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ по изп.дело № 20207850400097 по описа на ЧСИ Л.М., рег.№ 785, с район на действие СГС,
в размер на 30 /тридесет/ лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.