Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4567
гр. Пловдив, 27.12.2018 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански състав, в публично заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3490 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове предявени от "А1 България" ЕАД /с предишно наименование променено на 18.05.2018 г. „Мобилтел“ ЕАД/, ЕИК *********, срещу А.С.А., ЕГН **********. Първоначално са предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца - 12,90 лв. – главница, незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за далекосъобщителни услуги */**съгласно фактура ***3,87 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 12.10.2014 г. до 25.09.2017 г. и 247.25 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги */**за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 16371/2017 г. на ПРС, X гр. с-в.
С влязло в сила определение от 02.04.2018 г. е частично прекратено производството, на основание чл. 233 ГПК, относно претенциите за главница и за обезщетение за забава.
С влязло в сила определение от 25.04.2018 г. е частично прекратено производството, на основание чл. 233 ГПК, относно сумата от 53.75 лв. – такса тарифно обслужване, начислена към неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги ***в общ размер на 247.25 лв., съгласно фактура № ***
Към момента по производството е налице редовна и допустима претенция за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 193.50 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги */**за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 16371/2017 г. на ПРС, X гр. с-в.
В исковата молба се твърди, че между "А1 България" ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД/, и ответника бил сключен договор за потребителски услуги *** от *** Ответникът не бил изпълнил задълженията си по договора, като не бил заплатил всички дължими суми към оператора за потребени услуги. Сочи се, че съгласно чл. 54.12 от ОУ на оператора при незаплащането на фактури за ползване на мобилни услуги продължило повече от 124 дни, ищецът има правото да прекрати едностранно договора. В подписаното приложения към договора, раздел отговорност, страните били предвидили, че в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в първоначалния срок, Потребителят дължал неустойка за предсрочно прекратяване в размер на месечните такси, дължими от абоната за съответната СИМ карта до изтичане на посочения в договора срок. В съответствие с уговорените условия между страните, на ответника му била начислена неустойка в общ размер на 193.50 лева, за която сума била издадена фактура № *** Месечните абонаментни такси били в размер на 10,75 лв. без ДДС. Размерът на претендираната неустойка бил формиран съгласно договореното, а именно цената на дължимите месечни абонаменти от издаването на крайната фактура до изтичането на срока на договора – 18 бр. месечни абонаментни такси по 10.75 лв.
Тъй като ответникът не е изплатил задълженията си по договора, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано частно гр. дело № 16371/2017 г. по описа на ПРС. Заповедта била връчена редовно по чл. 47, ал. 5 ГПК. На заявителя били дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Като в законоустановения срок по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят предявил установителен иск за съществуване на вземанията по заповедта. С оглед частичното прекратяване на производството се моли за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 193.50 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги */**за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 16371/2017 г. на ПРС, X гр. с-в. Претендират се и разноски.
Преписи от исковата молба, приложенията и уточнителните молби са редовно връчени лично на ответника. В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е ангажиран отговор на исковата молба от ответника А.С.А..
Пловдивски районен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна
следното:
Доколкото производството е частично прекратено, то същото е висящо само относно претенцията за неустойка в размер на 193.50 лв.
Правната квалификация на така предявения иск е: чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
От приложено е ч. гр. д. № 16371/2017 г. по описа на ПРС, X гр. с-в, се установява, че искът е допустим. Налице е съвпадение между основанието на заповедта за изпълнение и исковото производство. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Всеки съд, е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК).
Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато:
- е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства;
- е относимо е до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/;
- е налице противоречие с добрите нрави - виж решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др.
- е налице неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
Относно действителността на клаузата за неустойка в процесния договор:
В т. 7.3.1 от приложение № *към договора за мобилни услуги от *** между А.С.А. и „Мобилтел“ ЕАД /л. 19гръб/ е предвидено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от приложението, договора или общите условия, в това число, ако по негово искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът има право да прекрати договора и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване. Договорът от *** е сключен за първоначален срок от 24 месеца, като е предоставена СИМ карта за телефонен номер ***, с абонаментен план Мтел смарт XS TO, с месечен абонамент 12.90 лв. с ДДС.
Настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради следното:
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клауза
за неустойка предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на неустойка,
равняваща се на дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид
услуга абонаментни такси, независимо от момента на разваляне/прекратяване на
същия, несъмнено се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя
излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше развален/прекратен, без обаче да се престира от негова
страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води
до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В този
смисъл са решение № 219/09.05.2016 г. по
т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. №
2659/2014 г. на ВКС, І т.о.
Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма компесаторен характер. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Целта и начина на формиране на уговорената в случая компенсаторна неустойка излиза извън присъщите й функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Уговорката за неустойка при прекратяване /разваляне/ на договора, определена в размер на дължимите до края на договора месечни абонаментни такси за предоставения телефонен номер до края на този срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза обаче е да дoведе до неоснователно обогатяване на оператора спрямо потребителя, който да получи престация в пълен обем за срока на договора, без да престира насрещната услуга, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона.
Относно нищожността на подобна клауза при договори за мобилни услуги – виж и решение № 1743 от 9.11.2015 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2291/2015 г. Освен това така уговорената клауза във връзка с гореизложените съображения се явява и неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. А.С.А. има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Уговорката за дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването му по вина на потребителя, обуславя необосновано висока неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи насрещната престация по договора, дори при прекратяването му по вина на потребителя.
Съдът намира клаузата за нищожна – изначално към датата на сключването на договора, отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер.
Ето защо предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли. Оттук и съдът не следва да разглежда налице ли са били основанията предвидени в договора за начисляване на неустойка – неизпълнение на ответника на договорни задължения и прекратяване на договорното правоотношение.
По разноските:
Разноски се дължат ответника, който не е претендирал такива, поради което и разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България“ ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, положителен установителен иск, срещу А.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, за признаването на установено, че А.С.А. дължи на „А1 България“ ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД/, сумата от 193.50 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги ***сключен между страните, поради виновно неизпълнение от страна на А.С.А. на задълженията по договора, начислена по фактура № ***, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16371/2017 г. на ПРС, X гр. с-в.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
КИРИЛ
ПЕТРОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.