№ 534
гр. Варна , 10.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на десети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100503515 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба на СУ „Гео Милев“ Варна, ЕИК ********* за допълване на
постановеното по делото протоколно определение от п.с.з., проведено на 11.01.2021г., с
което производството по делото е прекратено на основание чл. 264, ал. 1 от ГПК
посредством присъждане в полза на страната на сторените по повод въззивното обжалване
на решението на ВРС разноски.
В отговор на молбата М. Б. М. поддържа неоснователност на искането, доколкото до
края на откритото съдебно заседание въззиваемата не е заявила, че поддържа направеното в
отговора на жалбата искане за присъждане на разноски. Евентуално оспорва размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение като прекомерен.
ВОС, за да се произнесе, съобрази следното:
Молбата за допълване на определението е процесуално допустима като предявена в
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирана страна – въззиваема страна по
делото, представила списък по чл. 80 от ГПК съгласно т. 9 от ТР № 6/06.11.2013г. на ВКС.
С постановеното по делото протоколно определение от 11.01.2021г. производството
по делото е прекратено поради оттегляне на въззивната жалба на основание чл. 264, ал. 1 от
ГПК. В определението липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски на
въззиваемата страна, обективирано в отговора на въззивната жалба. Веднъж направено
искането за присъждане на разноски сезира надлежно съда. Липсата на последващо
изявление на страната, че поддържа искането си при липса на заявено оттегляне на
искането, не освобождава съда от задължението му да се произнесе по допустимо
направеното искане. Неоснователни поради това са доводите в този смисъл в отговора на
1
молбата. Съгласно представен списък и договор за правна защита и съдействие от
19.11.2020г., сторените от правоимащата страна разноски под формата на платено
възнаграждение за адвокат възлизат на 700 лв. Този размер е в рамките на нормативно
уредения минимален размер на адвокатското възнаграждение дължимо по всеки от исковете
с оглед определения интерес, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г.
Неоснователно поради това е възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. В този размер разноските за настоящата инстанция следва да се възложат в
тежест на въззивницата.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК протоколно определение,
постановено в хода на проведеното на 11.01.2021г. по в.гр.д. № 3515/2020г. по описа на
ВОС в частта относно разноските, в следния смисъл:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. Б. М. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на СУ „Гео Милев“ Варна, ЕИК ********* сумата от 700.00 /седемстотин/ лева,
представляваща съдебни разноски пред въззивната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в
едноседмичен срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за
постановяването му на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2