Решение по дело №5767/2018 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 206

 

гр.***, 25.02.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 5767 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба от „***” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, ул. „***” № **, вх.1, ет.4, чрез управителя А.И.К., срещу Наказателно постановление № К18_200-F405222/22.10.2018г., издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-***, с което за нарушение на чл. 180, ал.2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание същата разпоредба на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 4156,77 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и неправилност и поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Посочва се, че от описанието в АУАН и НП не става ясно за какво точно нарушение е санкционирано дружеството, доколкото са цитирани поне две отделни нарушения, а е приложена санкционната норма само за едно от тях. Отделно от това се застъпва, че посочването само на чл.180, ал.2 ЗДДС е недостатъчно, доколкото това е санкционна норма, която няма самостоятелно приложение, ако не е обвързана с цитиране на друга норма, съдържаща самото правило за поведение. Посочва се, че нито актосъставителят, нито АНО са посочили до кога е следвало да се начисли въпросния данък, съответно коя е датата на довършване на нарушението. На последно място, под евентуалност се иска приложение на чл. 28 ЗАНН.

В открито съдебно заседание „***” ЕООД се представлява от пълномощник – адв. В.В. – БАК, която поддържа и доразвива изложените в сезиращата съда жалба, като моли за отмяна на НП.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Тодорова, която оспорва жалбата посочвайки, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на НП изцяло.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.6 - НП е връчено на представител на жалбоподателя на 30.11.2018г., а жалбата е депозирана на 06.12.2018г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното.

    Във връзка с подадено заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 023911801763210/28.08.2018г. от „***” ЕООД на основание чл. 100, ал. 1 от същия закон, била възложена проверка на С.Н. – инспектор по приходите в ТД на НАП, за установяване на наличие на основания за регистрация по ЗДДС. На 28.08.2018г. било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения с изх. № 023911801763210/28.08.2018г. След представяне на изисканите от органа по приходите документи било установено, че за периода 01.07.2017г. до 30.06.2018г. търговецът е реализирал облагаем оборот в размер на 57 112,72 лв. от стопанисване на питейно заведение, като въпреки това не е спазил задължението си по чл. 96, ал. 1 ЗДДС да подаде декларация за задължително регистриране по ЗДДС до 09.07.2018г. Установено било, че дружеството е подало заявление на 28.08.2018г., като самата регистрация е извършена с Акт за регистрация № 020421801819572 на 07.09.2018г. Актосъставителят Н. констатирала, че за периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявление за регистрация в срок (без да посочи конкретна дата), до датата, на която лицето е било регистрирано от органа по приходите (07.09.2018г.) дружеството е реализирало оборот в размер на 24940.62 лева, върху който е следвало да начисли ДДС, но не го е сторило.

На база горните факти св. С.Н. преценила, че „***” ЕООД, е нарушило разпоредба на чл. 180, ал. 2, вр. с чл. 180, ал.1  ЗДДС, поради което на 07.09.2018г. съставила срещу него АУАН с № F405222. АУАН бил предявен на упълномощено лице – Деляна Атанасова, която го подписала посочвайки, че в тридневен срок ще подаде писмени възражения. Такива обаче не били депозирани.

 Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-***, с което за нарушение на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС била наложена „Имуществена санкция” в размер на 4156,77 лева.

    Така изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства. Горната фактическа обстановка в нейната цялост не се оспорва и от жалбоподателя.

    Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Противно на становището на жалбоподателя, съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган (изрично в горната част на НП е посочено, че се издава от ТД на НАП – ***, което логично води до извода, че Пенка Желязкова е Директор на дирекция, именно в тази структура), а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това съдът счита, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения, довели до опорочаване на издаденото НП.

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. В конкретния случай, като нарушена е посочена препращащата разпоредба на чл.180, ал.2 от ЗДДС и на основание същата норма на търговеца е наложена имуществена санкция. Съгласно чл. 180, ал.2 от ЗДДС "ал.1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок", като съгласно ал.1 "Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500лв.". С оглед на горното и видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, от начина по който е описано установеното нарушение, не става ясно за какво точно е санкционирано лицето, сочено като нарушител - за това, че не се е регистрирало по ЗДДС в срока по чл.96, ал.1 ЗДДС, за това, че не е начислило ДДС, или и за двете.

Описаните нарушения в НП са самостоятелно уредени с отделни правни квалификации - по чл. 96, ал.1 от ЗДДС и по чл.86, ал.1 от ЗДДС, като в АУАН и НП е посочена само първата. В случая в наказателното постановление е посочена като нарушена единствено и само нормата на чл.180, ал.2 от ЗДДС, която е санкционна и предвижда налагане на наказание на лице, което не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. В този смисъл неясно остава, за какво нарушение точно била санкциониран жалбоподателя, тъй като правната квалификация на същото не може и не следва да се извежда по тълкувателен път от посочената в НП санкционна норма. Нещо повече, санкционната разпоредба на чл.180, ал.2 от ЗДДС не може да намери самостоятелно приложение, тъй като не съдържа в себе си санкция, а препращаща към ал.1, която следва да бъде посочена като основание за налагане на наказание за извършеното от дружеството административно нарушение. Ето защо, след като в наказателното постановление е посочена като санкционна норма единствено тази на чл.180, ал.2 от ЗДДС е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като на практика не е посочена нормата, въз основа на която е наложената на дружеството имуществена санкция. В горния смисъл е и константната практика на касационната инстанция, обективирана в Решение №1815 от 05.11.2014г. на АдмС - *** по к.н.а.х.д. № 1249/2014г., Решение №1771 от 30.10.2017г. на АдмС - *** по к.а.н.д. № 2048/2017г. и др.

Също така, ако наказващият орган е приел, че нарушението се изразява в неначисляване на дължим данък, то същият е следвало да посочи кога е извършено това нарушение. Като дата е посочено единствено кога лицето е следвало да се регистрира по закона на основание чл. 96 ЗДДС, но не става ясно дали това е крайният срок, до който е следвало да се начисли и данъкът, който се твърди да се дължи. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателното производство. Времето на извършване на административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. Това е особено наложително в настоящия случай, тъй като санкцията е наложена за неначисляване на данък, поради липса на регистрация в срок, но следва да се има предвид, че е възможно едно лице да не се регистрира в срок, но в последствие да начисли дължимия данък съгласно законовите изисквания (естествено след като вече се е регистрирало). Иначе казано, следва да бъде посочен както крайният срок за регистрация, така и крайният срок за начисляване на дължимия данък, като при тяхната съпоставка може да се прецени дали е приложима разпоредбата на чл. 180, ал. 2 ЗДДС. В случая съдът не може да направи тази преценка, а и самият жалбоподател е лишен от възможността адекватно да упражни правото си на защита.

Тук е мястото да се посочи, че начисляването на ДДС е сложен фактически състав изискващ кумулативното изпълнение на три условия, като първото е издаване на документ, в който да се посочи данъка на отделен ред, второто е да се включи този документ в дневника на продажбите за съответния данъчен период и на трето място, включване на размера на данъка в справка декларация за съответния период, като тогава данъкът се счита за начислен, по който начин и самото дружество се задължава към бюджета в размера на начисления ДДС. Нормата на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС указва императивно как се изпълнява задължението начисляване на ДДС – чрез извършване на няколко последователно действия, всяко с определен срок. Това от своя страна означава, че за да съответства описанието на нарушението на изискването за пълнота следва както в АУАН, така и в НП изрично да се посочи – до кога (като дата) е следвало задълженото лице да извърши всяко едно от действията (до кога да издаде протокол по чл. 117 ЗДДС; докога е следвало да го включи в дневника си за продажби и до кога да включи размера на данъка в справката за съответния период). В процесните АУАН и НП такова описание липсва, поради което и настоящият състав счита, че в случая е налице самостоятелно процесуално нарушение засягащо правото на жалбоподателя да разбере в какво се „обвинява”.

На следващо място – в АУАН и НП не е посочен периодът, за който АНО приема, че е формиран оборотът от 24940,62 лева, който от своя страна е послужил като база за определяне на имуществената санкция. И в двата процесуални документа е посочено, че началната дата е „от изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявление за регистрация в срок”. Неясно е обаче, кога (като дата) контролните органи приемат, че е изтекъл този срок. В съдебно заседание св. Н. заявява, че е приела, че тази дата е 23.07.2018г., но това отбелязване не фигурира нито в АУАН, нито в НП. По този начин е ограничено правото на защита на дружеството, доколкото едва в съдебно заседание същото е узнало, коя дата АНО приема за начална за изчисляване на твърдения оборот. Тук е мястото да се посочи, че въпреки изисканите от съда писмени доказателства, удостоверяващи, че действително за периода от 23.07.2018г. до 06.09.2018г. дружеството е реализирало посочения оборот от 24940,62 лева – това не е сторено. Представените справки и документи по никакъв начин не доказват твърдението на АНО (същите са обобщени, като нито една не обхваща точно този, интересуващ делото период), поради което и на самостоятелно основание съдът счита, че твърдяното нарушение е останало и недоказано.

В обобщение на гореизложеното настоящият състав приема, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на закона, поради посочените аргументи, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

    ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К18_200-F405222/22.10.2018г., издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-***, с което за нарушение на чл. 180, ал.2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание същата разпоредба на „***” ЕООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 4156,77 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.