Решение по дело №38559/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8710
Дата: 13 май 2024 г.
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20231110138559
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8710
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110138559
по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 234,
ал. 3, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както
следва: 1 500 лв., представляваща неустойка по чл. 13 от договор за повишаване на
квалификацията от 02.08.2022 г. към трудов договор № 721293/20.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.04.2023 г. до
окончателното плащане, както и 45,42 лв., представляваща лихва за забава за периода от
18.12.2022 г. до 05.04.2023 г., за които суми по ч. гр. д. № 4437/2023 г. по описа на РС –
Варна, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.04.2023 г.
Ищецът .... твърди, че е сключил трудов договор № 721293/20.04.2022 г. с ответника Г.
Д. Д., по силата на който последният е бил назначен на длъжността „ресторантски
работник“, с работно място ресторант „... в гр. Варна. Поддържа, че с цел повишаване на
квалификацията на работника дружеството е осигурило и успешно е провело обучение на
същия, за което страните са сключили последващ договор за повишаване на квалификацията
от 02.08.2022 г., като с чл. 12 от него ответникът е поел задължение да не прекратява
съществуващата трудовоправна връзка между страните по време на обучението, както и 18
месеца след неговото сключване. Допълва, че в чл. 13 от договора е предвидена неустойка в
размер на 1 500 лв., дължима от ответника в случай, че служителят едностранно прекрати
трудовото си правоотношение преди изтичане на 18-месечния срок по чл. 12 от договора,
като същата се дължи в пълен размер независимо от това дали през част от периода
работникът е полагал труда си. Заявява, че на ответника е проведен курс ..., който той бил
завършен успешно на 09.09.2022 г., но считано от 19.10.2022 г. той едностранно е прекратил
трудовото си правоотношение с него, за което е издадена заповед № 7991/19.10.2022 г.,
връчена му на 18.11.2022 г. С оглед на гореизложеното, претендира уговорената в чл. 13 от
договора за повишаване на квалификацията неустойка в размер на 1 500 лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.04.2023 г. до
окончателното плащане. Допълва, че е отправил до ответника покана за доброволно
изпълнение на неустоечното задължение, с която му е предоставил 7-дневен срок, считано
1
от получаването, за заплащането му, като същата е надлежно получена на 17.12.2022 г., но
въпреки това процесната неустойка не е била заплатена, като претендира и обезщетение за
забава в размер на 45,42 лв. за периода от 18.12.2022 г. до 05.04.2023 г. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. Д. Д. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете при твърдението, че договорът за повишаване на квалификацията от
02.08.2022 г. е недействителен, тъй като към момента на подписването му е бил на 16
години, т. е. непълнолетен, а с това и ограничено дееспособен, поради което същият е
следвало да се сключи със съгласието на негов родител или попечител в съответствие с чл.
4, ал. 2, пр. 1 от ЗЛС. По изложените съображения счита, че липсва валидно поемане на
задължение, респ., че договорът за повишаване на квалификацията е унищожаем, на
основание чл. 27, пр. 1 ЗЗД. Оспорва да е постигнато повишаване на квалификацията му,
поради което счита, че ищецът сам е допуснал неизпълнение на задълженията си по
договора за повишаване на квалификацията от 02.08.2022 г. Счита неустойката за
прекомерна. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 02.10.2023 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между страните е сключен трудов договор №
721293/20.04.2022 г., по силата на който на ответника Г. Д. Д. е възложено изпълнението на
длъжността „ресторантски работник“, с работно време ресторант „... в гр. Варна, като със
заповед № 7991/19.10.2022 г., връчена му на 18.11.2022 г., същият е бил прекратен. За
безспорно е отделено още сключването на договор за повишаване на квалификацията от
02.08.2022 г. с твърдяното съдържание.
Видно е, че последният е сключен на основание чл. 234 КТ, като по силата на същия
работодателят се е задължил да проведе на служителя обучение и курс за повишаване на
квалификацията за длъжността „мениджър“, чрез организиране на обучение ... (Основен
курс за управление на смяна) и „.. Class“ (Курс за управление на смяна за напреднали).
Предвидено е, че курсовете ще бъдат с продължителност от 3 дни и ще се проведат на място
и време, за които служителят ще бъде уведомен поне 3 дни преди тяхното начало. Съгласно
чл. 10 и чл. 11 от договора всички разходи за провеждане на обучението са за сметка на
работодателя, като след успешно завършване на курса, служителят получава сертификат,
издаден от работодателя и удостоверение от Център за професионално обучение (ЦПО). В
чл. 12 от договора се вменява задължение на служителя да не прекратява трудовото
правоотношение по време на обученията и 18 месеца след датата на тяхното завършване, а с
клаузата на чл. 13 от същия се предвижда, че в случай, че служителят прекрати едностранно
трудовото правоотношение преди изтичане на сроковете по чл. 12, независимо дали за
определен период е полагал труд по време или след повишаване на квалификацията, е
налице пълно неизпълнение на договора и същият дължи на работодателя неустойка в
размер на 1 500 лв.
Представена е справка за отчитане на резултатите от ..., в която в табличен вид е
отразено, че курсът е проведен в периода от 07.09.2022 г. до 09.09.2022 г., а едно от
участвалите в него лица е служителят Г. Д., работещ в ресторант „..., получил финален
резултат от 98,44 %, както и награда за най-активен участник.
Видно от справка от регистъра на ... по отношение на лице с инициали „Г. Д.“ е
вписано проведено в периода от 07.09.2022 г. до 09.09.2022 г. обучение от 18 часа по
специалност „Производство и обслужване в заведенията за хранене и развлечения“, за което
е издадено удостоверение за професионално обучение.
2
При ищцовото дружество е утвърдена длъжностна характеристика за длъжността
„мениджър в ресторант „Макдоналдс“ – код 003, като със съдържанието на същата
служителят Г. Д. е удостоверил, че се е запознал на 04.10.2022 г.
С писмо с изх. № 22082996/03.10.2022 г. на Инспекция по труда – гр. Варна,
адресирано до ...., на основание чл. 303, ал. 3 КТ е дадено разрешение за приемане на работа
на ненавършилото 18 години лице Г. Д. Д., роден на 18.11.2005 г., на длъжността „салонен
управител“ в ресторант „Макдоналдс“, находящ се в гр. Варна, гранд Мол Варна.
Видно от справка с изх. № 29388223142651/04.10.2022 г. за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 2 КТ работодателят .... е декларирал пред НАП сключването на
допълнително споразумение със служителя Г. Д. Д. по отношение на длъжността „салонен
управител“.
Със заповед № 7991/19.10.2022 г. трудовото правоотношение с ищеца Г. Д. Д., заемащ
длъжността „салонен управител“ е прекратено, на основание чл. 326, ал. 1 и 2 КТ, като по
делото не се спори, че копие от заповедта му е връчено на 18.11.2022 г., който факт той е
удостоверил с подписа си върху представеното известие за доставяне към нея.
С покана с изх. № 104/15.12.2022 г., адресирана до ответника Г. Д. Д., последният е
поканен в 7-дневен срок от получаването й да заплати на ищеца .... сумата от 1 500 лв.,
представляваща неустойка по чл. 13 от договор за повишаване на квалификацията от
02.08.2022 г. по посочена в документа банкова сметка, ведно със законната лихва считано от
получаването, като в противен случай дружеството ще потърси правата си по съдебен ред.
По делото не се спори, че поканата е получена от ответника на 15.12.2022 г., който
факт той също е удостоверил с подписа си върху представеното известие за доставяне на
към нея.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1
КТ, вр. чл. 92 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: 1. валидно сключен договор за повишаване на квалификацията; 2. изпълнение
на задължението си по договора, при което за ответника е възникнало задължение да полага
труд по трудово правоотношение за определен период от време; 3. валидно неустоечно
съглашение за вредите от неизпълнение това задължение; 4. размера на уговорената
неустойка; 5. прекратяване на трудовото правоотношение от служителя преди изтичане на
уговорения срок. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
установи погасяване на процесното неустоечно вземане в случай, че твърди това, както и
наличието на обстоятелства, водещи до изключване или намаляване на отговорността му.
В случая, по делото не се спори, а и с оглед данните, удостоверени в обсъдените по-
горе писмени доказателства, съдът приема за безспорно установено, че страните по него са
били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, произтичащо от трудов
договор № 721293/20.04.2022 г., в рамките на което ответникът Г. Д. Д. е изпълнявал
длъжността „ресторантски работник“, при ищеца ...., с място на работа: ресторант „... в гр.
Варна. Установява се също така и сключването към него на договор за повишаване на
квалификацията от 02.08.2022 г. с твърдяното съдържание, част от което е и клаузата на чл.
13 от същия, предварително установяваща размера на обезщетението за вредите, които
кредиторът би претърпял в случай на неизпълнение на задължението по чл. 12, а именно: 1
500 лв. На следващо място, доказано е и твърдяното прекратяване на трудовото
правоотношение между страните за последно заеманата от ответника Д. длъжност
„мениджър-салонен управител“, считано от 19.10.2022 г., на основание чл. 326, ал. 1 и 2 КТ
– поради подадено предизвестие от страна на служителя, обективирано в издадената заповед
3
№ 7991/19.10.2022 г., връчена му на 18.11.2022 г.
В случая, с оглед заявените от ответника оспорвания, свързани с довода за
унищожаемост на договора за повишаване на квалификацията от 02.08.2022 г., обоснован с
твърдението, че същият е следвало да се сключи със съгласието на негов родител или
попечител, спорен по делото се явява най-напред въпросът поето ли е въз основа на него
валидно възникнало задължение за заплащане на процесната неустойка по чл. 13 от същия,
доколкото исковата претенция се основава именно на изложени твърдения за допуснато от
страна на служителя неизпълнение на задължението му по чл. 12 от договора, а именно: да
не прекратява трудовото правоотношение по време на обучението и 18 месеца след неговото
завършване.
Правната възможност на ответника по иск за изпълнение, какъвто е настоящият
случай, да поиска унищожаване на договора чрез възражение до и след изтичане на
давността произтича от разпоредбата на чл. 32, ал. 3 ЗЗД. В случая, макар давността за
предявяване на конститутивен иск със същия предмет да не е изтекла, от интереса на
ответника зависят начинът и средствата, до които същият ще прибегне за защита на своите
материални права. Ето защо, с оглед изричното позоваване за наличието на порок при
сключване на сделката от самия ответник като страна по нея в съответствие с изискванията
на чл. 32, ал. 1 ЗЗД, заявеното от него възражение по чл. 27, пр. 1 ЗЗД за унищожаване на
договора за повишаване на квалификацията от 02.08.2022 г. следва да се приеме за
допустимо процесуално средство за защита, като в негова тежест е да докаже, че към
момента на сключването му е бил недееспособен.
В случая, видно от посочения в исковата молба единен граждански номер (ЕГН) на
ответника, а и с оглед служебно изготвената в производството по ч. гр. д. № 4437/2023 г. по
описа на РС – Варна, установява се, че Г. Д. Д. е роден на 18.11.2005 г., което означава, че
към момента на сключване на договора за повишаване на квалификацията от 02.08.2022 г.
той е бил на 16 години, т. е. бил е непълнолетен по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЛС, а с това и
ограничено дееспособен, доколкото в ал. 2 на цитираната разпоредба се предвижда, че
такива лица извършват правни действия със съгласието на техните родители или
попечители, като същите могат да сключват самостоятелно само обикновени дребни сделки
за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя
труд.
Процесният договор за повишаване на квалификацията от 02.08.2022 г., сключен на
основание чл. 234 КТ, макар да е уреден в КТ и да е свързан с трудовото правоотношение,
по своята правна същност не е трудов договор. Правоотношението, което се установява с
него, има гражданскоправен характер. В тази връзка що се касае до въпросите, свързани с
неговото изпълнение и последиците от това, приложими са общите правила за договорите и
гражданският закон – в случая правилата на ЗЗД, в частност тези за недействителността на
сделките. По тези съображения, в конкретния спор, макар на 16-годишна възраст ответникът
да е притежавал трудова дееспособност съобразно разпоредбата на чл. 301 КТ, за целите на
гражданското право същото лице се счита, че би притежавало пълна дееспособност да
придобива права и да се задължава чрез собствените си действия едва с навършването на 18
години. В този смисъл дееспособността в трудовото право не съвпада с тази по
гражданското право, като фактът на сключването на трудов договор не обуславя
придобиването на пълна дееспособност за сключване на всякакви договори, включително и
на такъв за повишаване на квалификацията. Последният не може да бъде възприет и за
обикновена дребна сделка, която недееспособният може да сключи самостоятелно, а още по-
малко по силата на такъв договор да може да се стигне до разполагане с това, което е
придобил със своя труд, доколкото с него не се уговаря престирането на работна сила, нито
извършването на определена работа при работодателя.
Ето защо, предвид облигационния му характер, за валидно задължаване на ответника
4
по процесния договор за повишаване на квалификацията от 02.08.2022 г. в т. ч. и за поемане
на задължението за заплащане на уговорената неустойка, той е следвало да бъде сключен
лично от ответника Г. Д. Д. със съгласието на неговия родител или попечител в
съответствие с изискването на чл. 4, ал. 2, пр. 1 от ЗЛС. В случая, ищецът, чиято е
доказателствената тежест да установи неговата валидност, не ангажира доказателства в тази
насока. Нещо повече, видно е, че договорът за повишаване на квалификацията от 02.08.2022
г. е подписан само от ответника, без в него да е обективирано съгласие на негов родител.
Следователно, поради неспазване на предвидения ред за неговото сключване от ограничено
дееспособно към този момент лице и липсата на данни за изразено съгласие на неговия
родител или попечител, на основание чл. 27, пр. 1 ЗЗД договорът е унищожаем.
При това положение заявеното от ответника възражение в тази насока е основателно,
поради което с оглед отпадането с обратна сила на правния ефект на сделката и липсата на
валидно възникнало въз основа на нея облигационно правоотношение между страните, в
правната му сфера не е валидно възникнало и задължението за заплащане на претендираната
неустойка по чл. 13 от договора за повишаване на квалификацията от 02.08.2022 г., което е
самостоятелно основание да се приеме, че претендираната неустойка в размер на 1 500 лв. е
недължима.
За пълнота обаче съдът намира, че следа да се обсъди още и възражението на ответника
за неизправност на ищеца, обосновано с твърдението, че работодателят не е изпълнил
задължението си по договора, изразяващо се в провеждане на уговорените с него обучения,
постигайки по този начин повишаване на квалификацията му.
В практиката, възприета с решение № 21/12.07.2010 г. по т. дело № 470/2009 г., ІІ т. о.,
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, която се възприема от настоящия съдебен състав,
се застъпва тезата, че една от предпоставките на чл. 92 ЗЗД за присъждане на неустойка за
неизпълнение на договорно задължение е претендиращият неустойката кредитор да е
изпълнил или да е бил готов да изпълни собствените си задължения по договора.
Следователно, уговорената в договора неустойка за неизпълнение на поети от длъжника
задължения не се дължи, ако кредиторът, който претендира заплащането на същата, е
неизправна страна поради това, че не е изпълнил или не е бил готов да изпълни насрещните
си задължения по договора. В съответствие с основния правен принцип, че никой не може да
черпи права от собственото си противоправно поведение, кредиторът не би могъл да
претендира неустойка за договорно неизпълнение от длъжника, ако самият той не е
изпълнил или не е имал готовност да изпълни насрещните си задължения така, както
изисква законът /чл. 63 ЗЗД /- точно, добросъвестно и с грижата на добър стопанин.
В случая, задължението на ищеца - работодател следва от клаузата на чл. 1 от
процесния договор за повишаване на квалификацията от 02.08.2022 г. към трудов договор №
721293/20.04.2022 г., с която той се е задължил да подготви и да проведе курс за повишаване
на квалификацията на служителя (ответника Г. Д. Д.) за длъжността „мениджър“, а
служителят се е задължил да я усвои. С оглед горните разяснения, съдът приема, че
възникването на правото на ищеца да претендира и получи неустойката по чл. 13 от
договора, уговорена за неизпълнение на договорните задължения на ответника, предпоставя
точно и добросъвестно изпълнение или най-малкото готовност за изпълнение на поетото с
клаузата на чл. 1 от договора задължение, което формира съдържанието на дължимата от
кредитора престация. По отношение на надлежното изпълнение от ищеца на посоченото
договорно задължението, от страна на ответника е заявено изрично възражение с отговора
на исковата молба, който противно на изложеното от адв. В. в хода на устните състезания по
делото, изрично е оспорил ищцовото дружество да е повишило квалификацията му, като
тежестта за доказване относно надлежното изпълнение на задълженията по договора се носи
от ...., в какъвто смисъл е била и разпределената му с доклада по делото от 02.10.2023 г.
доказателствена тежест. Както се посочи по-горе, основно задължение за работодателя,
5
възникнало по силата на клаузата на чл. 1 от договора за повишаване на квалификацията от
02.08.2022 г., е да обучи ответника и проведе обучението под формата на курс ... (Основен
курс за управление на смяна), като предвид датата на прекратяване на трудовото
правоотношение помежду им – считано от 19.10.2022 г., липсват изложени твърдения за
организиране на обучението под формата на курс „..... (Курс за управление на смяна за
напреднали), който с оглед уговореното в договора е следвало да се проведе в срок до 6
месеца след завършване на първия курс. В случая, при съвкупна преценка на ангажираните
единствено писмени доказателства по делото съдът приема, че от страна на .... не е
установено при условията на пълно и главно доказване провеждането на твърдяното
обучение под формата на курс ... (Основен курс за управление на смяна), респ., че същият е
изправна страна по договора за повишаване на квалификацията от 02.08.2022 г. Най-напред
за установяване на посоченото обстоятелство същият е представил справка за отчитане на
резултатите от ..., в която в табличен вид е отразено, че курсът е проведен в периода от
07.09.2022 г. до 09.09.2022 г., както и, че едно от участвалите в него лица е служителят Г. Д.,
работещ в ресторант „..., която обаче сама по себе си не служи за изясняване на релевантни
за спора факти, тъй като от една страна изобщо няма характеристиката на документ,
ползващ се с доказателствена стойност в процеса, а от друга страна удостоверява изгодни за
издателя си факти, още повече, че не става ясно дали касае именно ответника по делото или
други лице с подобни инициали на името. На следващо място представен е и снимков
материал, който съдът не кредитира като доказателство по делото, доколкото същият не е
годно доказателствено средство по смисъла на ГПК, а отделно от това, но и за пълнота
същото не носи каквато и да е релевантна информация с оглед предмета на делото, тъй като
не е ясно кои са лицата на снимката, кога е направена и по какъв повод, поради което не
може да се установи нейната относимост. В случая, до различен извод не се достига и с
оглед данните, отразени в представената справка от регистъра на ..., която макар да съдържа
данни за проведено обучение в твърдяния от ищеца период от време – от 07.09.2022 г. до
09.09.2022 г., също не установява, че участие в него е взел именно ответникът по делото,
доколкото единствено са изписани инициалите „Г. Д.“, а освен това липсва посочване на
темата на обучението, поради което не може да се приеме, че става въпрос именно за
Основен курс за управление на смяна, както е посочено в договора за повишаване на
квалификацията от 02.08.2022 г. Нещо повече, според чл. 11 от договора след завършване на
обучението служителят получава сертификат, издаден от работодателя, какъвто обаче
ищецът не представя по делото. Прави впечатление също така, че от страна на .... е
ангажирана длъжностна характеристика, която формално носи подписа на ответника, но не
е представен анекс, удостоверяващ промяна на заеманата от него позиция и съответно
удостоверение за преминато обучение като вид и срок на провеждане, което да е свързано
именно с тази промяна в съдържанието на трудовото правоотношение. Действително,
представени са още справка от НАП и разрешение от „Инспекция по труда“ – гр. Варна, в
които се съдържат данни, че ответникът Г. Д. Д. е заемал позицията „салонен управител“, но
от тях също не става ясно дали промяната на длъжността му е свързана именно с
обучението, което се твърди да е преминал.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване на дължимост на вземане в размер на сумата от
1 500 лв. се явява неоснователен, поради което следва да се отхвърли изцяло.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
В тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг, изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
В случая, с оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
акцесорният такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на дължимост на вземане в размер на сумата от 45,42 лв., представляваща
6
лихва за забава за периода от 18.12.2022 г. до 05.04.2023 г., поради което той също следва да
се отхвърли.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – цялостна неоснователност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените по делото
разноски в размер на 550 лв. – адвокатско възнаграждение в исковото производство, чието
реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представения договор за правна защита и
съдействие от 05.11.2023 г. (л. 47 от делото), в който е отбелязано, че същото е заплатено в
брой, поради което има характер на разписка. С оглед изхода на спора, сторените от ищеца
разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...
срещу Г. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ...., установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в
размер на сумите, както следва: 1 500 лв., представляваща неустойка по чл. 13 от договор за
повишаване на квалификацията от 02.08.2022 г. към трудов договор № 721293/20.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
10.04.2023 г. до окончателното плащане, както и 45,42 лв., представляваща лихва за забава
за периода от 18.12.2022 г. до 05.04.2023 г., за които суми по ч. гр. д. № 4437/2023 г. по
описа на РС – Варна, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.04.2023 г.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ... да заплати на Г. Д. Д.,
ЕГН **********, с адрес: ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 550 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7