№ 3808
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Наталия П. Лаловска
Членове:Г. Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Г. Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело №
20241100501558 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20110239 от 05.12.2023 г., постановено по гр.д. №
41495/2020 г. по описа на СРС, ГО, 170 състав, е признато за установено по
отношение на В.В.З., ЕГН **********, съществуването на вземането на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, за сумата 176,04 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект - гараж 16,
намиращ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 217802, за периода
01.07.2016г.- 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 29.11.2019г.,
до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ
вр. чл. 149 ЗЕ, сумата 18,72 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода 15.09.2017г.- 19.11.2019г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД,
сумата 16,14 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м. октомври 2016г.- м. април 2019г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 29.11.2019г., до окончателното плащане на сумата, на основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.12.2019г. по ч.гр.д. № 68976 по
описа за 2019г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, като е
отхвърлен предявеният иск за сумата от 2,67 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 01.12.2016г.- 19.11.2019г., на основание чл.
1
422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Със същото решение е признато за установено по отношение на Ц. Г. А.,
ЕГН **********, съществуването на вземането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, за сумата 58,68 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в обект - гараж 16, намиращ се в гр. София, ж.к.
****, абонатен № 217802, за периода м. юли 2016г.- м. април 2019г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 29.11.2019г., до окончателното плащане
на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ, сумата 6,24
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2017г.-
19.11.2019г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД и сумата 5,38 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.
октомври 2016г.- м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
29.11.2019г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 05.12.2019г. по ч.гр.д. № 68976 по описа за
2019г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, като е отхвърлен
предявеният иск за сумата от 0,89 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода 01.12.2016г.- 19.11.2019г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД, като неоснователен.
С решението е признато за установено по отношение на Г. Г. А., ЕГН
**********, съществуването на вземането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, за сумата 58,68 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект - гараж 16, намиращ се в гр. София, ж.к. ****,
абонатен № 217802, за периода м. юли 2016г.- м. април 2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 29.11.2019г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ, сумата 6,24 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2017г.- 19.11.2019г.,
на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД и сумата 5,38 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2016г.- м.
април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 29.11.2019г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД,
за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 05.12.2019г. по ч.гр.д. № 68976 по описа за 2019г. по описа на
Софийски районен съд, 170 състав, като е отхвърлен предявеният иск за
сумата от 0,89 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
01.12.2016г.- 19.11.2019г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като
неоснователен.
С решението е признато за установено по отношение на А. Г. А., ЕГН
2
**********, съществуването на вземането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, за сумата 58,68 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект - гараж 16, намиращ се в гр. София, ж.к. ****,
абонатен № 217802, за периода м. юли 2016г.- м. април 2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 29.11.2019г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ, сумата 6,24 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2017г.- 19.11.2019г.,
на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД и сумата 5,38 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2016г.- м.
април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 29.11.2019г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД,
за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 05.12.2019г. по ч.гр.д. № 68976 по описа за 2019г. по описа на
Софийски районен съд, 170 състав, като е отхвърлен предявеният иск за
сумата от 0,89 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
01.12.2016г.- 19.11.2019г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като
неоснователен.
Срещу решението в частта, в която са уважени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД искове спрямо Ц. Г. А. и Г. Г. А., са депозирани
въззивни жалби от посочените ответници. В жалбите се излагат доводи за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. В о.с.з.
въззивниците, чрез адв. Б., поддържат, че са деца на Г. А., но не са приели
наследството му по опис, съответно не следва да отговарят за задълженията
му. Отделно се поддържа, че В.З. е погасила задълженията, за което били
представени доказателства. Моли за отмяна на решението и постановяване на
друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената въззивна
жалба. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и
присъждане на сторените по делото разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач
„Бруната“ ООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са
3
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението
на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Топлофикация
София" ЕАД против К.В.З. установителни искове за установяване
съществуването на вземанията на ищеца – за топлинна енергия, доставена в
имот, представляващ гараж № 16, намиращ се в гр. София, ж.к. ****,
абонатен номер 217802, за периода м. юли 2016г.- м. април 2019г.,
обезщетение за забава за периода 15.09.2017г.- 19.11.2019г. върху
претенцията за топлинна енергия, цена на услугата дялово разпределение за
периода м. октомври 2016г.- м. април 2019г. и обезщетение за забава за
периода 01.12.2016г. - 19.11.2019г. върху претенцията за цена на услуга
дялово разпределение, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 05.12.2019г. по ч.гр.д. № 69967/ 2019г. по
описа на Софийския районен съд. С определение № 20184965 от 14.09.2021г.
първоинстанционният съд е конституирал като ответници В.В.З., Ц. Г. А., Г.
Г. А. и А. Г. А. на мястото на починалия К.В.З. за цена на топлинна енергия,
От представения по делото договор за дарение на недвижим имот от
10.10.1997 г., обективиран в нот. акт № 39/ 10.10.1997г., т. LLLI, нот.дело №
29543/ 1997 г. на нотариус при Нотариална служба при Софийски районен
съд се установява, че М.Г.З. и В.В.В. са дарили на сина си К.В.З. собствения
си недвижим имот - гараж 16, находящ се гр. София, ж.к. „****, като
прехвърлителите са си запазили пожизнено вещното право на ползване върху
имота. От събраните писмени доказателства- удостоверение за наследници и
справка от Национална база “Население”, се установява, че М.Г.З. и В.В.З. са
починали преди К.В.З., с което се е погасило и учреденото им вещно право на
ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
4
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. Ето защо и в качеството си на собственик на процесния
недвижим имот К.В.З. е бил и страна по облигационното отношение за
доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът касае
обект с абонатен № 217802. С определение от 26.05.2023г.
първоинстанционният съд е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че за периода м. юли 2016г.- м. април 2019г. в
процесния имот е доставено количество топлинна енергия, съответстващо на
претендираната цена от общо 352,1 лв.
Съобразно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Ето защо и
доколкото по делото се установява, че процесния имот е извършвана услуга
дялово разпределение, то ищецът има право да получи сумата от ответника в
размер от общо 32,32 лв. В полза на ищеца е възникнало вземане и в размер
от 37,48 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2017 г. – 19.11.2019 г. върху
вземането за топлинна енергия, като въззивният съд препраща към мотивите
на първоинстанционния съд по отношение на тази претенция. По изложените
съображения, в тежест на К.В.З. са възникнали вземания в размер от 352,1
лв. за доставена топлинна енергия, за цена за извършена услуга дялово
разпределение в размер от 32,32 лв. и 37,48 лв. – мораторна лихва.
От удостоверение за наследници, издадено от СО, район Илинден на
06.08.2021г., се установява, че К.В.З. е починал на 22.06.2020г. и е оставил
наследници по закон сестра си В.В.З. и брат си Г. Ц. А., които са наследници
по ½ ид.ч. от наследството му. От удостоверението е видно, че Г. Ц. А. е
починал на 23.07.2021г. и е оставил за наследници по закон децата си Ц. Г. А.,
Г. Г. А. и А. Г. А., които са наследили по 1/3 от имуществото на баща си Г. Ц.
А., което включва и по 1/6 от наследството на К.В.З.. Ето защо и всеки от
въззивниците е наследил и по 1/6 от задълженията, възникнало в
патримониума на К.В.З., вкл. процесните 58,68 лв. – главница за потребена
топлинна енергия, 5,38 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение и 6,24 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия. По
отношение доводите на въззивниците, че не са приели наследството на Г. А.
по опис, съответно не следва да отговарят за задълженията му, въззивният
5
съд намира следното: съобразно чл.153 ГПК на доказване подлежат спорните
факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Оспорването
на въззивниците, че не са приели наследството, оставено им от баща им Г. А.,
е заявено за първи път едва пред въззивната инстанция, респ. не е било
изобщо спорно пред първоинстанционния съд. Отделно от изложеното,
липсва изискване за приемане на наследство по опис за доказване на
настъпило наследствено правоприемство. По отношение на довода, че В.З. е
погасила задълженията, предмет на делото, съдът намира, че с извършеното
плащане в размер от 630,2 лв. с платежно нареждане от 27.02.2024 г. същата е
погасила единствено своето собствено задължение към „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД за главници, мораторна лихва, законна лихви върху
главниците и разноски съобразно решението на първоинстанционния съд –
размерът на платената сум съответства на тези задължения, а отделно в
самото платежно нареждане липсва индикация, че се погасяват задължения и
на останалите длъжници.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20110239 от 05.12.2023 г., постановено
по гр.д. № 41495/2020 г. по описа на СРС, ГО, 170 състав в частта, в която е
признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл.86,ал.1
ЗЗД, че Ц. Г. А., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, сумата 58,68 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект - гараж 16, намиращ се в гр. София, ж.к. ****,
абонатен № 217802, за периода м. юли 2016г.- м. април 2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 29.11.2019г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 6,24 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2017г.- 19.11.2019г.,
6
на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД и сумата от 5,38 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.
октомври 2016г.- м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
29.11.2019г., до окончателното плащане на сумата, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.12.2019г.
по ч.гр.д. № 68976 по описа за 2019г. по описа на Софийски районен съд, 170
състав, както и в частта, в която е признато за установено на основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл.86,ал.1 ЗЗД, че Г. Г. А., ЕГН **********, дължи
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 58,68 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект - гараж 16,
намиращ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 217802, за периода м. юли
2016г.- м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 29.11.2019г.,
до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ
вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 6,24 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода 15.09.2017г.- 19.11.2019г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД и
сумата от 5,38 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода м. октомври 2016г.- м. април 2019г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 29.11.2019г., до окончателното плащане на сумата, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
05.12.2019г. по ч.гр.д. № 68976 по описа за 2019г. по описа на Софийски
районен съд, 170 състав.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Ц. Г. А., ЕГН ********** и Г. Г. А., ЕГН **********, да
заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, разноски за
въззивното производство в размер от 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
„Бруната” ООД .на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7