Решение по КНАХД №648/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството по делото е образувано по касационна жалба от В. Г. Г. от град Велико Търново, чрез ***Д. от ВТАК с която се обжалва решение №222 от 11.06.2025 година, постановено по АНД №111/2025 година по описа на Великотърновският районен съд като неправилно. Оплакванията са за наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК – нарушение на закона и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът е приел формалната законосъобразност на оспореното пред него наказателно постановление и на АУАН, въз основа на който то е издадено. Всъщност в противоречие със закона едва в хода на съдебното дирене мотивите на наказателното постановление са допълнени с релевантни за въпросното нарушение обстоятелства, което е недопустимо. Неправилно съдът не е констатирал наличието на случайно деяние предвид, събрани в приобщеното АНД №111/2025 година по описа на ВТРС. С тези и други аргументи, изложени пред касационната инстанция в откритото съдебно заседание моли за отмяна на решението на съда и на потвърденото наказателно постановление, като претендира разноски и за двете инстанции.

Ответникът по касация, Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Велико Търново, не е взел становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е основателна.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №23 -1275 -002071 от 9.11.2023 година на ответника по касация, с което на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП на настоящият касатор /жалбоподател пред районният съд/ е наложена глоба от 200 лева.

За да постанови този резултат ПРС е приел, че от фактическа страна е установено, че на 12.09.2023 година в 21,20 часа във Велико Търново, по [улица]до №14 в посока към [улица], настоящият касатор в качеството си на водач на МПС е управлявал лек автомобил „Фолксваген“ пасат“ с регистрационен №[рег. номер], собственост на трето лице, който автомобил е технически неизправен, като е налице значителна техническа неизправност, изразяваща се в неработеща къса светлина на преден десен фар.

Съдът е приел, че посоченото обстоятелство се установява от безпротиворечивите свидетелски показания. Не са кредитирани показанията на свидетеля Г., който е баща на настоящият касатор, доколкото последните установявали неизправност, състояща се в неработещ преден ляв фар, която неизправност била веднага отстранена.

Прието е, че не са допуснати процесуални нарушения, а и НП е формално законосъобразно, доколкото са описани всички обстоятелства, имащи значение за съставомерността на нарушението.

По отношение на материалната законосъобразност на процесното пред него наказателно постановление съдът е приел, че става въпрос за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, като визираната там техническа изправност е нормалното функциониране на всички технически системи на съответното превозно средство, а разпоредбата на чл.10 от ППЗДвП изчерпателно урежда хипотезите на техническа неизправност на съответното превозно средство. Съдът е аргументирал, че според чл.10, ал.1, т.12, буква „в“ от този Правилник е налице такава неизправност, когато не светят дългите, късите, габаритните светлини или стоп – светлините, а според §6, т.72 пот ДР на ЗДвП значителни са неизправностите, открити при проверка, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, ккато и други по значителни несъответствия. Попадането на всеки един елемент в някоя от групите и нивото на сериозността на неизправността му се оптределят според списъка в Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС – Приложение №5 към чл.31, ал.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 година за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

Правилно според съда АНО е приел, че е налице значителна техническа неизправност, която е съотносима към т.4,1.1 от буква „а“ на въпросната Методика, като в случая става въпрос за установяването и в късната част на денонощието, което прави неизправността значителна.

Отхвърлени са аргументите на жалбоподателя за наличието на случайно деяние, като съдът е приел, че става въпрос за непредпазливост, която не изключва отговорността.

Решението е неправилно, тъй като е нарушен закона – чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Съставът на чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП предвижда следното: “Който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от двеста лева – при констатирани значителни неизправности“.

Понятието „значителни неизправности“ е дефинирано за целите на прилагането на закона /включително и за прилагането на административно-наказателните състави/ в разпоредбата на §6, т.72 от ДР на ЗДвП, като същата гласи следното: "Значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.“.

Както касационната инстанция констатира, в хода на устните състезания пред районният съд представителят на жалбоподателят е изтъкнал доводи за неспазването на изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от НК, които съдът е счел за неоснователни с бланкетни мотиви към решението си.

За да е формално законосъобразно наказателното постановление при претенция за описание на обстоятелствата, които представляват обективният състав на нарушението, следва да бъде посочено извън описанието на неизправността, дали този вид и тази конкретна неизправност засяга безопасността на самото превозно средство, дали въпросната неизправност пряко въздейства върху околната среда и по какъв начин, дали създава риск за останалите участници в движението, дали този риск е пряк и непосредствен или е само латентно възможен и в какво се състои. Посоченото в този случай е наложително, доколкото по този начин се отграничава проявлението на съответният състав от разпоредбите, предвидени в чл.179, ал.6 от ЗДвП и по този начин се гарантира правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Това описание на тези обстоятелства е наложително и поради обстоятелството, че в НП не е посочено изрично, че става въпрос за неизправност по смисъла та §6, т.72 от ДР на ЗДвП.

В случая въпросните обстоятелства липсват в процесното пред районният съд наказателно постановление, а те трябва да бъдат част от него по аргумент от чл. 57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН. Следва в това отношение да се подчертае, че формата на акта, в частта му относно описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и в частта му относно нарушените законови разпоредби, не може да бъде предмет на допълване от страна на съда чрез мотивите към съдебното решение – аргумент и от чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН. Изложеното дотук опровергава тезата на районният съд досежно формалната законосъобразност на процесното пред него наказателно постановление.

Извън горното и независимо от него, на плоскостта на изискването за правилното прилагане на материалния закон от страна на въззивната инстанция следва да се отбележи, че приетата въз основа на делегацията на чл.147 от ЗДвП Наредба № Н - 32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства съдържа идентични дефиниции за видовете неизправности /аргумент от разпоредбите на чл.37 ал.2-4 от този нормативен акт/, като в Приложение №5 към чл.31, ал.1 от Наредбата чрез Методика се определят на подзаконово ниво изисквания и критерии при оценка на изправността на отделните елементи, заложени в протокола за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС, като те могат да служат като нормативен ориентир при прилагането на изискванията на разпоредбите на §6, т.71-73 от ДР на ЗДвП.

Погледнато от тази гледна точка следва да се констатира, че съдът неправилно е тълкувал изискването на т.4.1.1, буква „а“ от посоченото Приложение досежно състоянието на осветителната уредба на управлявания от касатора автомобил. При констатация, че се установи дефектна или липсваща светлина/светлинен източник, респ. множество светлини/светлинни източници, посочената неизправност се вписва в изискването за незначителна неизправност с оглед както граматическото, така и логическото тълкуване. Установяването на неизправност, при която до 1/3 от светодиодните светлини не функционират, или не функционира единична светлина/светлинен източник е квалифицирано като сериозна неизправност само и единствено доколкото във втората част от изречението е поставено изричното изискване при този тип светлини от една страна да са светодиодни (LED) и от друга страна да е налице засегната сериозно видимост. Посоченото разбиране следва както от гледна точка на пунктуационният анализ на изречението, съдържащо се в т.4,1,1, буква „а“ от Приложение №5 към чл.31 от Наредбата, така и от гледна точка на логиката и на опитните правила. Изискванията са разделени с точка и запетая в изречението, а второто изискване поставя като условие сериозно засягане на видимостта при осветление, което е светодиодно. Двете изисквания са фиксирани последователно в таблицата като незначителна неизправност и значителна такава, като първата се свързва логически с първото предложение на изписаното изречение в посочената буква, а второто се свързва логически с второто предложение на това изречение.

Не намира нормативна опора аргументът на районният съд досежно квалифицирането на определена неизправност на осветителната уредба като значителна в зависимост от това дали е констатирана през тъмна или светла част на денонощието.

Касационата инстанция установява, че пред районният съд не е налице спор досежно това, че е била дефектна единствено една предна дясна светлина, която не е тип светодиодна. Следователно, дори и в разрез с проявлението на принципа на правото на защита и конкретно констатираните пропуски в наказателното постановление да се приеме, че обстоятелствената част на наказателното постановление отговаря напълно на изискванията за форма, поставени от чл.57, ал.1 от ЗАНН, то при тези факти и при действието на §6, т.72 от ДР на ЗДвП във връзка с чл.147, ал.1 от ЗДвП във връзка с т.4,1,1, буква „а“, предложение първо от Приложение №5 към чл.31, ал.1 от Наредбата, деянието не може да се квалифицира по текста на чл.179, ал.6, т.2 от ЗДВП.

Най – сетне, в жалбата, подадена пред районният съд, е претендирано приложението на чл.28 от ЗАНН, като към момента на произнасянето на съда е обнародвано Решение № 4 от 30.04.2025 г. на КС по к. д. № 29/2024 г., с което нормата на чл.189з от ЗДвП, забраняваща прилагането на чл.28 от ЗАНН, е обявена за противоконституционна.

В мотивите към решението си съдът не е обсъдил приложимостта и, като касационната инстанция извън изложените дотук доводи намира, че в конкретният случай тя би била приложима дори и при евентуално правилно квалифицирано деяние, доколкото става въпрос за моментално отстранена неизправност на превозното средство, което отстраняване е станало в хода на извършваната проверка, при липса на фиксиран какъвто и да е риск за останалите участници в движението в конкретният случай, както и при липса на опасност от настъпване на каквито и да е несъставомерни неблагоприятни последици.

Следва неправилното решение да се отмени, като се отмени и потвърденото наказателно постановление.

При този изход на спора следва на касатора да се присъдят сторените разноски и пред първата и пред касационната инстанция, които са своевременно заявени и доказани.

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ решение №222 от 11.06.2025 година, постановено по АНД №111/2025 година по описа на Великотърновският районен съд, като вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление наказателно постановление №23-1275 -002071 от 9.11.2023 година на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Велико Търново.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Велико Търново да заплати на В. Г. Г. с [ЕГН], от град Велико Търново, [улица], вход Д, ап.3 разноски по делото представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено представителство пред въззивната инстанция в размер от 400 лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Велико Търново да заплати на В. Г. Г. с [ЕГН], от град Велико Търново, [улица], вход Д, ап.3 разноски за касационната инстанция в размер от 400 лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.