ПРОТОКОЛ
№ 408
гр. Златоград, 21.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100272 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Н. О. Б. - редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. Е. В. – АК – С..
ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА Н. - редовно призована, представлява се
от юрк. И. Д..
АДВ. В. – Моля, да се даде ход на делото.
ЮРК. Д. – Моля, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ кани страните към спогодба.
АДВ. В. – Уважаеми г-н Председател, с оглед депозираното признание
на иска ще се ползваме от него.
ЮРК. Д. - Уважаеми г-н Председател, към настоящия момент
считаме, че спогодба не е нужна, предвид направеното признание от наша
страна.
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на предварителните въпроси и
фактическата страна на спора.
АДВ. В. – Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.
ЮРК. Д. - Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.
СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е
твърдението на ищеца, че е собственик под давностно владение на ПИ с
идентификатор 51319.501.673, м. ,,А.‘‘, площ 297кв.м.
1
Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и
обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните,
за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.
В тежест на ищеца е да докаже, че считано от 1990г. владее
горепосоченият имот, който е получи от родителите си, като владението му е
явно, спокойно, несъмнено и необезпокоявано. Преди това имотът е владян от
родителите на ищеца още от 1970г., като през 1990г. са го дарили на ищеца.
Тоест, владението на родителите си ищецът е присъединил към своето
владение.
Имотът е бил обработваема градина, която се е засаждала със
земеделски култури. Облагороден е от ищеца, като има и ясни граници от към
съседните имоти.
Следва да докаже, че във връзка със снабдяване с документ за
собственост, а именно нотариален акт по давностно владение, ищецът
установил от представител на общината, че за имота има съставен АЧОС.
Следва да докаже, че общината не е придобила процесния имот на
годно правно основание, а заповедта въз основа, на която е съставен АЧОС,
касае одобряване на план за регулация, който обаче не създава права,
респективно право на собственост.
Следва да докаже, че имотът не е отчуждаван и за него не е заплащано
обезщетение.
Ответникът не навежда фактически твърдения, а признава иска,
поради което не носи доказателствена тежест.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия.
АДВ. В. – Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
ЮРК. Д.– Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
СЪДЪТ намира, че ще следва да обяви за окончателен
гореизложеният проект за доклад, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.
На основание чл.146, ал.4 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
допуснатите такива с Определение № 285/12.09.2025 г., а именно: Скица на
ПИ № 15-1153895-11.07.2025 г. с идентификатор 51319.501.673;
Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК изх. №
2
**********/12.08.2025 г.
ЮРК. Д. – Представям изисканите документи от Община Н..
АДВ. В. – Моля същите да бъдат приети като писмени доказателства
по делото.
СЪДЪТ намира, че представените в днешно съдебно заседание
доказателства са относими към предмета на делото и ще следва да бъдат
приети, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените в днешно съдебно заседание
доказателства от ответника, а именно: Досие на АЧОС 139, том II, рег. №540
от 06.10.2017г., вписан в Служба по вписванията; Заповед №46-
ДС/27.02.2001г. на Областен управител на обл. С. от 27.02.2001г.
АДВ. В. – Уважаеми г-н Председател, с Определение
№285/12.09.2025г. по настоящото дело са ни допуснати гласни
доказателствени средства, а именно разпит на свидетели, но доколкото има
признание на иска, то ние се отказваме от събирането на доказателства по
делото. Заявихме, че ще се ползваме от признанието на иска, с оглед на което
аз ще моля да бъде постановен съдебен акт, съгласно направеното признание
на иска, да бъде уважена исковата претенция, като изрично заявявам от името
на доверителя ми, че доколкото не се оскъпява и усложнява съдебния процес,
не претендираме съдебно-деловодни разноски. Считам, че в случая
признанието е направено от изрично упълномощен представител на ответната
страна. Не са налице отрицателните предпоставки, които са визирани в
разпоредбата на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК. Както и считам, че настоящото
производство не е от такова естество, при което законодателят изрично е
изключил института на признание на иска. Затова ще моля за съдебен акт в
горния смисъл.
ЮРК. ДУГАНОВ – Уважаеми г-н Председател, от името на
представляваната от мен община намирам делото за изяснено от фактическа
страна, поради което моля да прекратите съдебното дирене и да постановите
съдебен акт, съобразно признанието и събрания доказателствен материал.
СЪДЪТ намира, че са налице условията по чл. 237, ал. 1 от ГПК, а
именно налице е признание на иск от ответника и искане от ищеца за
произнасяне с решение при признание на иска. Освен това, съдът намира, че
не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК.
Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо
г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на
този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче
ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо
да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и
след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и
уважи признанието на иска.
В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави
признание на иск, в отговора изрично заявява, че процесния имот никога не е
владян от общината и същата няма интерес към имота. Освен това пояснява,
че записването на много имоти в общината по чл. 19 от ЗСПЗЗ е станало в
минал момент, тъй като се е смятало, че тези имоти нямат собственици, но
всъщност такива е имало и това са хора от общината, които са си владели
имотите.
3
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно
съдът да указва на страните, против волята им да ангажират доказателства за
основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът
възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните
биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за
приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като
например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така
да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложенията
на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като
например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
Законодателят е предвидил, че при признание на иска съдът прекратява
съдебното дирене, тоест трябва да е даден ход на съдебното дирене и да са
събрани доказателства. В настоящия случай това е направено, като съдът е
дал ход на съдебното дирене, приел е писмени доказателства, а именно скици
с отбелязване кой е собственик, АЧОС, удостоверения, посочени са и съседи,
поради което съдът е в правомощията си да прекрати съдебното дирене и да се
произнесе, съобразно признанието на иск.
На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е
гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на
съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди
започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани
страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за
по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.
Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно
уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното
дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на
ответника да признае иска.
Водим от всичко гореизложено, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и ОБЯВЯВА на страните,
че ще се произнесе с решение, съобразно признанието на иска.
ПОСОЧВА 20.11.2025г., като ден, в който ще обяви решението си.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 09:16 ч.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
Секретар: __________Й.Б._____________
4