Определение по дело №59466/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 февруари 2025 г.
Съдия: Биляна Симчева
Дело: 20231110159466
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5923
гр. София, 04.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110159466 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 414714/19.12.2024 г., подадена от
ответника И. М. И..
В срока за отстраняване на нередовности, даден с разпореждане от
09.01.2025 г., е постъпила молба от въззивника с искане за освобождаване от
държавна такса за въззивно обжалване. Страната е представила и попълнена
декларация по образец, съобразно изискванията на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Софийски районен съд, 76 с-в, като взе предвид направеното искане,
представените документи и извършената служебно справка, намира следното:
Искането по чл. 83, ал. 2 ГПК е процесуално допустимо, доколкото е
своевременно заявено от страна, задължена за внасяне на разноски.
Разгледано по същество, искането се явява основателно по следните
съображения:
Видно от представената по делото декларация молителят получава
месечен доход единствено от пенсия, като същата е в размер на 493.48 лева.
Не притежава движимо имущество, притежава недвижим имот, който
обитава. С оглед на това, съдът намира, че страна не притежава имущество,
което би могло да бъде източник на допълнителни доходи.
Молителят не е семеен, живее сам в домакинството си.
Не страда от заболявания.
От служебно извършената справка в търговския регистър се
установява, че страната няма участие в търговски дружества.
Предвид изложеното, съдът намира, че дължимата държавна такса за
въззивно обжалване в размер от 110.97 лева, равняваща се на около ¼ от
месечния доход на молителя /който сам по себе си е почти двойно по-нисък от
1
минималната работна заплата за страната/, се явява прекомерна на база
декларираното от въззивника имуществено състояние.
С оглед на това, съдът намира, че въззивникът не разполага с
достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса за въззивно
обжалване, поради което, на основание чл. 83, ал. 2, изр.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА въззивния жалбоподател И. М. И. от внасяне на
държавна такса по депозираната въззивна жалба с вх. № 414714/19.12.2024 г.
Определението е окончателно.
Да се връчи препис от определението на страната.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2