Р Е Ш
Е Н И Е
№ 290/22.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и
осемнадесета година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А*** Л*** разгледа
Адм.дело
№209/2018г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от
Административно-процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.Р.С. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№18-0294-000016/01.02.2018г. на Началник сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом,
с която на основание чл.171, т.2а ЗДвП на оспорващия е наложена санкция
прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „А*** А3” с рег.№М*** за
срок от една година. В жалбата се поддържа искане за отмяна на оспорения
административен акт. В съдебно заседание оспорващия не взема становище.
Ответникът
по жалбата не взема становище по спора.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168 ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са
следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №18-0294-000016/01.02.2018г. на Началник сектор към ОД на МВР Монтана, РУ
Лом, с която на основание чл.171, т.2а ЗДвП на оспорващия е наложена санкция
прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „А*** А3” с рег.№М*** за
срок от една година. Мотивите се свеждат до това, че е установено, че на
31.01.2018г., около 17,40 часа в гр.В*** на ул.”А*** ”, лицето Р*** С*** К*** ,
който не притежава свидетелство за управление, като водач управлява лек
автомобил „А*** А3” с рег.№М*** , който е собственост на М*** Р.С. ***. При
така описаното фактическа обстановка, която обуславя извършено от водача на ППС
нарушение на чл.150 ЗДвП, административният орган е бил мотивиран на основание
чл.171, т.2а, ЗДвП да издаде оспорения административен акт, с които по
отношение на оспорващия, който е собственик на управляваното ППС, е наложена
оспорваната принудителна административна мярка, с която е прекратена
регистрацията на ППС за срок от една година.
От фактическа страна, съдът
намира за установено следното:
С приетия на л.5 по делото АУАН
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №Д431765/31.01.2018г. е
установено, че на 31.01.2018г., около 17,40 часа в гр.В*** на ул.”А*** ”,
лицето Р*** С*** К*** , който не притежава свидетелство за управление, като
водач управлява лек автомобил „А*** А3” с рег.№М*** , който е собственост на М***
Р.С. ***. Обстоятелството, че лек автомобил „А*** А3” с рег.№М*** , който е
собственост на М*** Р.С. *** се установява от справка извлечение приета на л.31
по делото и от талон за регистрация №********* (приети на л.32,33 по делото).
Въз основа на установеното в АУАН №Д427721/27.01.2018г., Началник сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом
е издал оспорения в настоящето производство административен акт, с който на
основание чл.171, т.2а ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „А*** А3”
с рег.№М*** за срок от една година. Оспореният административен акт е връчен на
лично оспорващият на 02.04.2018г., което се установява от подписа му върху
разписка на административния акт, тоест жалбата с вх.№301000-7179/10.04.2018г.,
с която е оспорен административния акт, е подадена в рамките на
законоустановения срок и е процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът
извежда следните правни изводи по същество на спора:
По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност. В случая административния акт е издаден от О*** Т*** И***
, който видно от удостоверение №УРИ зо1р-16329/04.09.2017г. (л.17 по делото) е
назначен на длъжност Началник сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом. Със Заповед
№301з-1411/07.06.2017г. на Директора на ОД на МВР Монтана (л.6 по делото),
която е основана на дадени правомощия със Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи (л.18 по делото), издателя на административния
акт е овластен с правомощия да издава ПАМ по ЗДвП, тоест налице е компетентност
на органа издал оспорения административен акт.
Оспорения административен акт за
налагане на ПАМ е издадена в предвидената писмена форма. В административния акт
са посочени фактическите обстоятелства за налагане на ПАМ. Принудителната мярка
е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от една
година, съгласно чл.171, т.2а ЗдвП, като макар, че
административния орган не е отбелязал в коя от хипотезите налага ПАМ от
описанието на нарушението може да се изведе извода за наличието на основанията
по б.”а”. От събраните по делото писмени доказателства следва
да се приема за безспорно установено, че Р*** С*** К***
, за който не се спори, че е баща на оспорващия, без да притежава
свидетелство за управление в нарушение на чл.150 ЗДвП, е управлявал на
31.01.2018г., около 17,40 в гр.В*** , лек автомобил „А*** А3” с рег.№М*** ,
собственост на оспорващия. При наличието на това безспорно
установяване на фактите, административния орган е бил длъжен да издаде заповед
за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а ЗдВП, в която разпоредба е предвидено, че ПАМ се налага за
срок от 6 месеца до една година, като в настоящия случай мярката е наложена за
срок от една година.
В заповедта за прилагане на ПАМ липсват мотиви защо
ПАМ е наложена за предвидения в закона максимален срок от една година. Срокът,
за който се налага ПАМ в случая е в дискрецията на
административния орган. Но дори когато действа в условията на оперативна
самостоятелност органът е длъжен да излага мотиви защо е избрал именно този
срок, особено когато е в предвидения в закона максимум. В конкретния случай,
срокът е в определени в закона граници и е необходимо да се изложат конкретни
съображения в тази връзка, мотивиращи продължителността на срока на действие на
мярката. В случая такива липсват, нито е осъществено препращане към документ,
удостоверяващ тези факти. Обосновката, мотивировката за налагане на мярката
трябва по ясен и категоричен начин да посочва субекта, спрямо когото се налага,
фактите, които са на лице за прилагането й, времетраенето й, място, където се
прилага. Липсата на мотиви препятства съдът да извърши проверка относно
законосъобразността на акта. Съдът може само да предполага какво е фактическото
основание за определяне на максималния срок на ПАМ. Като не е
изложил конкретни мотиви за продължителността на срока на наложената ПАМ, в
случая административният орган е допуснал съществено нарушение на администртивнопроизводствените правила и не
е спазил изискването за форма, предвидено в чл.172, ал.1 от ЗДвП. Поради тази
причина оспореният административен акт следва да бъде отменен, като се приеме,
че при налагането на оспорената ПАМ е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила свързано с излагането на мотиви относно
срока на ПАМ, тоест налице са пороци, които налагат отменя на оспорения
административен акт – в тази насока константна практика на VII-отделение на ВАС
като например Решение №15769 по Адм.дело №10768/2017г.
Макар и да не е релевантно
за спора, пълнотата изисква да се отбележи, че видно от приетата на л.7 по
делото справка, оспорващия не е регистриран като извършител на нарушения на
ЗДвП, като и в случая не е извършил нарушение на ЗДвП.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №18-0294-000016/01.02.2018г. на Началник сектор към ОД на
МВР Монтана, РУ Лом, с която на основание чл.171, т.2а ЗДвП на оспорващия е
наложена санкция прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „А*** А3” с
рег.№М*** за срок от една година и следва да бъде отменена, а жалбата да се
уважи като основателна предвид, което на основание чл.172, ал.2 АПК, І-ви
състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №18-0294-000016/01.02.2018г. на Началник
сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: