Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 28. 07. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав,
в публичното заседание на двадесети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Наталия Николова, като разгледа докл***аното от съдията ЗАМФИРОВА гр. дело № 5679 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от
от ***ЕИК/БУЛСТАТ ***, против ***.,
ЕГН **********, с правно
основание чл. 415 от ГПК и цена на иска
605,96 лв. В молбата се твърди, че по повод подадено
заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото, е образувано ч. гр.
д и е издадена е Заповед за изпълнение
за сумата. Вземането произтича от следните обстоятелства: ползвана топлинна
енергия за периода ***г. до ***г. в ***на посочения адрес гр.Плевен, без
да се заплати горепосочената сума. Длъжникът по делото е подал в срок писмено възражение. ***е предявил
иск за съществуване на вземането си. Съдът е сезиран с искане да признае за установено по отношение на
ответника, че вземането съществува и да му се присъдят и направените по делото
разноски. Предявеният иск е родово и
местно подсъден на ПлРС.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, който оспорва исковата претенция.
В проведеното откритото съдебно
заседание, ******– редовно призован,
представлява се от ***. ***. с
пълномощно. ОТВЕТНИКЪТ ***- редовно
уведомен чрез *** ***. ***., не се явява. Представлява се от ***. ***.. ТРЕТО
НЕУЧАСТВАЩО ЛИЦЕ ***Плевен – не се явява представител. ТРЕТО НЕУЧАСТВАЩО ЛИЦЕ ***–
редовно призован, не се явява.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от ***на
потребители в гр.Плевен, приети с протокол на ***на ***и одобрен с Решение № ***г. на ***и същите не са оспорени от отвеницата по
делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба
на топлинна енергия между ******,
наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач
може да бъде ***лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. Съгласно чл. 14, купувачът е
длъжен в 30 - дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра
на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения
имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността
или вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са
длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване,
промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от документи
удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или
вещно право на ползване на имота.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при
общи условия. Съгласно редакцията
на чл. 153 от ЗЕ от ***г., „всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. Това са действащите
правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през процесния период. Под клиент / потребител на топлинна енергия по
смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на
облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на
имота, което е видно и от използваното понятие "право на ползване".
Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява
въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е
необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно
като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент / потребител,
респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана
топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право
на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор
или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на
ползване на доплоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на
право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект,
находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване.
Представено
е удостоверение от ***, съгласно което
на процесния по гр. д. № 5679 / 2019 г. имот, във ***има
открита партида с титуляр ***, като видно от справката, постъпила на ***г. по
делото от ***, като собственик фигурира ***., т. е. ответникът по исковата
молба и също така е записана и *** – неговата съпруга. При ***титуляр
на партидата е ***. По делото е представен от ***г.
договор, сключен между *** и ***във
връзка със становището от ***, постъпило също на ***г.
Следва
да се отхвърлят предявените искове като
неоснователни и недоказани. Ответникът
би бил задължено лице към ищеца,
ако има качеството на собственик
или неограничено вещно право на
собственост върху процесния
имот. В настоящия процес не са представени убедителни доказателства за това
обстоятелство. По делото няма представен договор с трето лице за извършване дяловото разпределение на топлинна енергия за претендирания период от време. Липсата на такъв
договор поставя под въпрос ищцовата
претенция, тъй като същата се основава на изготвени месечни отчети за
разпределение на дължими суми между етажните собственици. Самите
експертизи, приети в съдебното заседание, стъпват именно на тези отчети, предвид на
което не следва да бъдат кредитирани в
настоящия процес.
Съгласно ТР № 2 / 2017 г.
на ВКС собствениците и титуляри на вещно право
дължат сумите за топлинната енергия, консумирана от тях. Това, дали има договор с фирмата за дялово разпределение
или не, не е от съществено значение за
делото, а и е постъпило становище
от ***
***от ***г, съгласно което Законът
за енергетиката от 2006 г. насам предвижда, че дяловото разпределение на
топлинна енергия между клиентите в сграда етажна собственост се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а. *** ***е вписано въз основа на този член. Има
сключен договор с *** за извършване на услуги за дялово
разпределение и същият е представен с молба от ***г. Не е налице задължение за
сключване актуален договор с етажната
собственост.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 / 2013 г. на ОСГТК
на ВКС, т.12, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение.
При
този изход на делото, на ищеца следва да бъдат възложени разноските по делото.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от *** ***,
ЕИК *** , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законния си
представител ***, против ***., ЕГН **********,***, по реда на чл.422, ал.1 от ГПК с правно основание чл.415 от ГПК, за заплащане на сумата от 551, 95 лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода ***. до ***., лихва върху главницата в размер на 54,01лв. за
периода от ***г. до ***., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на молбата ***. до окончателното изплащане на същата, както и
направени деловодни разноски в размер на 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: