РЕШЕНИЕ
№ 617
гр. *, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20243110102745 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от К. Х. П., ЕГН **********, с
адрес: град * срещу „Водоснабдяване и канализация - *” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: град *, *, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 14
013,67 лева, представляваща начислени и незаплатени В и К услуги, за обект, находящ се в
град * с абонатен № *, за периода от 18.05.2022 г. до 18.05.2023 г., за което е издадена
Фактура № */29.05.2023 г.
Твърди се в исковата молба, че на 21.12.2012 г. ищцата закупила недвижим имот –
апартамент № 4, с адрес: град *, ул. „*“ № 11, ет. 2, като няколко дни преди покупката в
същата сграда възникнал пожар, който направил жилището негодно за обитаване и същото
не било водоснабдено. Заявява се, че ищцата живеела постоянно в *, като процесният имот
не бил ремонтиран и обитаван от никого до 2023 г., когато ищцата направила ремонт на
същия и решила да го ползва за летния сезон.
Сочи се, че на 16.03.2023 г. ищцата подала заявление за прехвърляне на партидата на
свое време, вследствие на което от ответника й били начислени служебно 265 куб.м. вода за
процесния обект на потребление, както и К. Х. П. била поканена да подмени водомера за
своя сметка поради повреда в същия.
Твърди се, че на 18.05.2023 г., в отсъствие на ищцата или на нейн представител,
старият водомер с фабричен номер * и показания 3 336 куб.м. бил подменен с нов с нулеви
показания.
Заявява се, че през лятото на 2023 г., при проверка в ответното дружество, ищцата
установила, че й била издадена процесната Фактура № */29.05.2023 г. на стойност 14 013,67
1
лева, за периода от 18.05.2022 г. до 18.05.2023 г., по повод на което К. Х. П. подала
възражение. В отговор на същото от страна на „Водоснабдяване и канализация - *” ООД
било посочено, че са приложени изискванията на чл. 24, ал. 3 от Общите условия на
дружеството, като процесната фактура била издаде поради невъзможност за отчитане и
отсъствие на потребителя.
Исковата молба съдържа оспорване на издадената фактура и на обстоятелството в
процесния обект да има водомер, какъвто е посочен във фактурата и който да е отчел
начисленото количество доставена вода. Излагат се съображения за неправомерност на
извършената корекция и недоказаност от страна на ответника начисленото количество вода
да е доставено до и потребено от ищцата.
В открито съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител
излага съображения за основателност и доказаност на предявения иск, изведени от
съвкупния анализ на събраните в производството доказателства. Претендират се сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„Водоснабдяване и канализация *” ООД, в който се оспорва предявеният иск като
неоснователен.
Поддържа се, че е налице основание за възникване на вземането на ответното
дружество за потребена вода. Оспорва се твърдението, че процесният обект не е бил
водоснабден, както и встъпването в облигационни отношения с ответното дружество едва на
16.03.2023 г., като се твърди, че ищцата е станала потребител на ВиК услуги още с
придобиване на правото на собственост по отношение на жилището, от който момент до
16.03.2023 г. същата е била в трайно неизпълнение на всички свои задължения като
потребител.
Оспорва се твърдението за липсата на представител на ищцата при подмяната на
водомера в нейния обект, като се твърди, че в Талон за пломбиране на водомери № * от
18.05.2023 г. и в Уведомително писмо № * от 27.03.2023 г. се съдържал подпис на едно и
също лице – *.
Оспорва се твърдението, че процесното количество начислена вода представлявало
едностранно коригиране на сметката, като се заявява, че стойността на претендирана вода е
за осъществена реална доставка на 3 071 куб.м., формирана от разликата между новото
показание от 3 336 куб.м., отчетено на 18.05.2023 г., съгласно подписания от лицето,
осигурило достъп до водомера, протокол от демонтаж на водомера, и старото показание от
265 куб.м., с което ищцата се е съгласила.
Ответникът възразява ищцата да е изправна страна по облигационното
правоотношение между тях, като същата над десет години не е изпълнила задълженията си
като собственик на процесния имот, както и не е реализирала правото си да подаде
заявление за временно преустановяване на доставката на вода за същия.
Оспорва се твърдението за несъответствие на номера на водомера с посочения в
процесната фактура, като се сочи, че водомер № * е демонтираният такъв, който заедно с
гаранционната карта на новия водомер е оставен на г-н *, видно от посоченото в талона за
пломбиране.
Твърди се, че при отчитане на диаметъра на водопроводната тръба преди водомера,
нормативно регламентираната максимална скорост на отчитане на водата и периода от една
година е напълно възможно процесното количество вода да е преминало през индивдуалния
водомер на ищцата.
В открито съдебно заседание ответникът претендира за отхвърляне на предявените
искове като неоснователни и недоказани, като се излагат съображения в същата насока.
Претендират се сторените по делото разноски.
2
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Приобщен като писмено доказателство по делото е Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №** г. на Нотариус *, съгласно който ищцата е придобила
правото на собственост по отношение на недвижим имот, представляващ жилище –
апартамент с 1* с административен адрес: град *, ул. „*“ № 11, ет. 2.
От ищцата е представено Писмо рег. № */19.12.2012 г. от Областно управление
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – *, видно от което на 07.11.2012 г. в Първа
РСПБЗН – * е получен сигнал за пожар в жилищна сграда с адрес: град *, ул. „*“ № 11, ет. 2.
Видно от Заявление за прехвърляне на партида № */16.03.2023 г. от К. Х. П., ищцата е
заявила пред ответника искането си за прехвърляне на партидата, по която се води отчет на
ползвани ВиК услуги на адрес: град * с абонатен № *, на нейно име, като същата е
удостоверила показанията на монтирания на същия водомер от 265 куб.м. По делото е
приобщено и Заявление за достъп и пренос на електрическа енергия от ищцата до „*“ АД от
16.03.2023 г.
От страна на ищцата е ангажирано Уведомително писмо № * от месец март 2023 г.,
съдържащо отразяване, че водомерът на адрес: град *, ул. „*“ № 11 е повреден, ведно с
предписание в тридесетдневен срок да бъде монтиран изправен водомер. Уведомлението е
получено от лице на име *.
От Талон за пломбиране на водомери № * от 18.05.2023 г., получен от *, е видно, че
водомер с фабричен номер * с показания 3 336 куб.м. е подменен с нов с нулеви показания.
Приобщена по делото е Сметка към Фактура № * от 29.05.2023 г. за абонатен № *,
водомер № 011131, с посочено старо показание от 265 куб.м. от 18.05.2022 г. и 3 336 куб.м.
от 18.05.2023 г., като съгласно същата е начислено количество от 3 071 куб.м. вода на
стойност 14 013,67 лева с ДДС. Представена от ищцата е и Сметка по Фактура №
********** от 21.01.2025 г., съгласно която за периода от 12.12.2024 г. до 20.01.2025 г. за
процесния абонатен номер е начислено количество вода в размер на 2 куб.м.
Видно от Писмо от 20.06.2023 г. от ответното дружество до ищцата, „Водоснабдяване и
канализация - *“ ООД е уведомило последната, че не е налице основание за преразглеждане
на фактурираното с посочената фактура количество вода.
От съдържанието на приобщената Справка за недобора на частен абонат № * се
установява, че при ответника са отчетени неизплатени задължения на абоната за главница от
14 013,67 лева по издадена Фактура от 29.05.2024 г. за периода от 18.05.2022 г. до 18.05.2023
г., както и обезщетение за забава от 2 375,72 лева, начислено върху главницата от датата на
падежа до 23.09.2024 г.
В производството са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на един
свидетел, от показанията на който, ценени при условията на чл. 172 ГПК, се установяват
следните обстоятелства:
Свидетелката * твърди, че е съсед на ищцата, която през 2012 г. закупила процесния
апартамент, който до 2022 г. бил необитаем, тъй като К. Х. П. живеела постоянно в чужбина.
Заявява, че вследствие на пожар в сградата от 2011 г. електрозахранването и
водоснабдяването в апартамента на ищцата били прекъснати, поради което по време на
ремонта на същия през 2023 г. работниците ползвали ток и вода от жилището на
свидетелката. Сочи, че всички водомери на сградата се намират в мазата, като достъпът до
тях е напълно свободен за външни лица, като съпругът й * /починал към момента/ бил
3
извикан през 2023 г. от представители на ответното дружество да им покаже къде се намират
водомерите, без да е имал пълномощно от ищцата да я представлява, както и не са му били
предоставяни нейни водомери. Свидетелката твърди, че положеният на талона за
пломбиране подпис не е на съпруга й.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата Съдебно-техническа
експертиза се установява, че начисленото количество вода от 3 071 куб.м. е възможно да
премине през водомера на ищцата през процесния период, като цената на водата е правилно
остойностена. Съгласно допълнителното заключение по същата експертиза и заявеното в
открито съдебно заседание, вещото лице е установило при огледа два броя общи водомери
на две отклонения към процесния имот, съответно общ водомер № 35015 към процесния
клон с показание от 311 куб.м. Констатациите на експерта са, че начисленото като
преминало през водомера на ищцата количество вода от 3 071 куб.м. не е отчетено в
количествата през главния водомер № * и през общия водомер № *.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация-*” ООД, одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани
в централен и местен ежедневник. Приложени са и Решения на ДКЕВР от 28.12.2018 г. и от
23.12.2019 г. за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „Водоснабдяване и
канализация – *“ ООД.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен в производството е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК. Абсолютна процесуална предпоставка за неговото разглеждане е наличие на
правен интерес за ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо, на спора за
отричаното от него материално право, като бъде установено действителното правно
положение в отношенията между страните, във връзка с конкретно притезание, както и за
осуетяване на възникването на нов спор на същото основание. Правният интерес да се
предяви установителен иск следва да е налице към момента на неговото предявяване до
приключване на устните състезания.
В конкретната хипотеза, наличието на спор между страните относно дължимостта на
вземания, произтичащи от договор за доставка на ВиК услуги, който застрашава
имуществената сфера на ищцата и с оглед възможността за едностранното спиране на
водоснабдяването в обекта, обосновават правният интерес от избраната форма на защита,
респ. процесуалната допустимост на иска.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да установи, че е
собственик на процесния обект на потребление, че партидата в имота е прехвърлена на
ищцата, респ. че от нея се претендира заплащане от ответника на процесната сума. В тежест
на ответника е да докаже дължимостта на сумата за потребено и незаплатено количество
вода, а именно: той следва в условията на пълно и главно доказване да установи
основанието и размера на вземането си. В тази връзка, той трябва да докаже наличието на
валидно правоотношение по доставка на ВиК услуги, че е предоставил на потребителя
посочените водоснабдителни и канализационни услуги в твърдяния обем и период, като
доставената и потребената вода е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, т.е. в резултат на
извършената проверка законосъобразно е начислил към сметката на абоната претендираното
количество вода и то е реално доставено на абоната, че монтираният в имота на ищеца
водомер е бил технически изправен.
Съдът е приел, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, за безспорно установено и
4
ненуждаещо се от доказване в производството, че ищцата е придобила правото на
собственост по отношение на процесния обект на потребление с адрес: град * с абонатен №
*, на 21.12.2012 г.; че на 16.03.2023 г. ищцата е подала заявление за прехвърляне на
партидата на свое време, като се съгласила с начисленото й към този момент количество
вода от 265 куб.м.; че на 18.05.2023 г. старият водомер в обекта с фабричен номер * и
показания 3 336 куб.м. бил подменен с нов с нулеви показания; че на ищцата била издадена
Фактура № */29.05.2023 г. на стойност 14 013,67 лева, за 3 071 куб.м. вода, начислена за
периода от 18.05.2022 г. до 18.05.2023 г., по повод на което К. Х. П. подала възражение.
Според § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни
услуги, „потребители“ са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и юридически или физически
лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Посочената легална
дефиниция е залегнала и в чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация – *“ ООД (ОУ).
В настоящия случай се установява, че К. Х. П. е заявила прехвърляне на свое име на
партидата, по която се води отчета за ползвани ВиК услуги на обект с адрес: град * с
абонатен № *, поради което и същата се явява длъжник на ответното дружество като
потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ЗРВИКУ и чл. 2, ал. 1 от ОУ.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода
и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на Глава
ІІІ от ОУ, както и в тези на Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ, бр.
88 от 8.10.2004 г. (Наредба № 4).
Според приложимата нормативна уредба, изразходваните количества питейна вода се
отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в
имотите на потребителите (чл. 22 от ОУ), като отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета (чл. 23, ал. 4 от ОУ). Доставянето на
питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
посредством монтираните водомери, за което ВиК операторът издава ежемесечни фактури,
дължимите суми по които потребителите са длъжни да заплащат в 30-дневен срок след
датата на фактуриране (арг. от чл. 32 и чл. 33 от ОУ).
Според чл. 34а, ал. 1-3 от Наредба № 4, периодичните проверки на индивидуалните
водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в
сгради - етажна собственост се извършват през 10 години по искане и за сметка на
потребителите, като резултатите от тях се удостоверяват със знаци по реда на Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239 от
2003 г. Ал. 4 от същата разпоредба предвижда задължение на операторите да осигуряват
комплексна услуга за сметка на потребителите, която включва демонтаж на индивидуалните
5
водомери, периодична проверка, монтаж и пломбиране. Съгласно чл. 34а, ал. 5, когато
длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални
водомери при посочените условия, срокът за извършване на периодична проверка на
водомерите е три месеца, след изтичането на който количеството изразходвана вода се
начислява по реда на чл. 39, ал. 6. Според чл. 39, ал. 6, във вр. ал. 5 от Наредбата, до
поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост или на водопроводно
отклонение с повече от един потребител месечното количество изразходвана, отведена и
пречистена вода се заплаща по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които количества вода се завишават всяко
тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.
Настоящият съдебен състав намира, че в рамките на настоящото производство
ответникът не успя, в условията на пълно и главно доказване, да установи, че процесното
количество вода е реално доставено до ищцата за процесния период от 18.05.2022 г. до
18.05.2023 г.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства съдът намира за установено, че в периода от закупуване на процесния имот през
2012 г. до издаването на Фактура от 29.05.2023 г. същият не е бил постоянно обитаван,
поради отсъствие на ищцата от страната, както и поради невъзможността за използването му
по предназначение, вследствие на възникналия в сградата пожар, налагащ ремонт на
жилището, какъвто е бил осъществен през 2023 г. Посоченото настоящият съдебен състав
намира за установено от приобщените по делото Писмо рег. № */19.12.2012 г., Заявление за
прехвърляне на партида № */16.03.2023 г., Заявление за подстъп и пренос на електрическа
енергия от ищцата до „*“ АД от 16.03.2023 г., както и от показанията на свидетелката *,
които съдът кредитира изцяло, като ясни, последователни и съответстващи на останалия
събран в производството доказателствен материал.
Не беше установено от страна на ответното дружество в периода от 2012 г. до
издаването на Фактура от 29.05.2023 г. същото да е изпълнявало задължението си за
регулярно отчитане на показанията по водомера, монтиран на водопроводното отклонение
от ВиК оператора и/или в имота на ищцата, въпреки установеното по делото от показанията
на разпитаната свидетелка * и от вещото лице Г., че всички водомери на процесната сграда –
общи и индивидуални се намират на едно място, в мазата на същата, като достъпът до тях е
напълно свободен, включително за външни лица.
Действително, вещото лице в заключението по допуснатата Съдебно-техническа
експертиза е приело хипотетично, че начисленото количество вода на ищцата от 3 071 куб.м.
би могло да премине през процесния водомер за периода от 18.05.2022 г. до 18.05.2023 г. От
друга страна обаче, в отговор на друг поставен на експертизата въпрос експертът е посочил,
че начисленото като преминало през водомера на ищцата количество вода от 3 071 куб.м. не
е отчетено в количествата през главния водомер № * и през общия водомер № *.
Изложените съображения и липсата на установяване от страна на ответника на
разпределените в негова доказателствена тежест материалноправни предпоставки за
6
отхвърляне на предявения установителен иск водят до извода за неговата основателност и
доказаност, поради което и същият следва да бъде уважен, като бъде прието за установено
между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество процесната сума.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцата следва да
бъде присъдена сторените от нея разноски, като претендираните такива са, както следва:
560,55 лева – дължима и внесена държавна такса, 150 лева - депозит за вещо лице и 3 000
лева - адвокатско възнаграждение.
Направено от процесуалния представител на ответника е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което с оглед на фактическата и правна сложност на спора,
цената на уважения иск и извършените от пълномощника на ищцата процесуални действия в
рамките на проведените две открити съдебно заседания, съдът намира за основателно. Като
съответно на визираните критерии следва да бъде определено възнаграждение за
процесуално представителство на ищцата в размер на 1 800 лева, което да бъде присъдено в
полза на последната.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата К. Х. П.,
ЕГН **********, с адрес: град * НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация - *”
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, *, сумата от 14 013,67
(четиринадесет хиляди и тринадесет лева и шестдесет и седем стотинки) лева,
представляваща начислени и незаплатени В и К услуги, за обект, находящ се в град * с
абонатен № *, за периода от 18.05.2022 г. до 18.05.2023 г., за което е издадена Фактура №
*/29.05.2023 г.
ОСЪЖДА "Водоснабдяване и канализация - *" ООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: град *, ул. „* ДА ЗАПЛАТИ на К. Х. П., ЕГН **********, с адрес: град *
сумата от общо 2 510,55 (две хиляди петстотин и десет лева и петдесет и пет стотинки)
лева, представляваща сторени в настоящото производство разноски, от които: 560,55
(петстотин и шестдесет лева и петдесет и пет стотинки) лева – дължима и внесена
държавна такса, 150 (сто и петдесет) лева - депозит за вещо лице и 1 800 (хиляда и
осемстотин) лева - адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – * в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
7