Р Е Ш Е Н И Е № 669
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 19.10.2020г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 3184 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по искова молба с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н.Младост,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу Н.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***.
Твърди
се от ищеца, че на основание договор за предоставяне на мобилни услуги № *********
от 11.10.2017г., допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 23.02.2018г., сключен между
страните, ищецът издал на ответника 4 бр.фактури, а именно Фактура № **********/18.05.2018г.,
Фактура № **********/18.06.2018г., Фактура № **********/18.07.2018г. и Фактура
№ **********/18.08.2018г., на обща
стойност 683.61 лева, представляваща дължими суми по договора.
Поддържа
се, че за вземането си ищецът подал заявление до съда и в реализираното
заповедно производство по чл.410 от ГПК, съдът му издал заповед за изпълнение
по ч.гр.Д № 2288/2019г. по описа на ВРС за сумата общо в размер на 683,61 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2019г. до
окончателното издължаване, както и за направените разноски в размер на 25 лева
за платена държавна такса и 360 лева за платено адвокатско възнаграждение. Заповедта
обаче била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
заявителят има правен интерес от предявяване на иск за установяване на
вземането си.
Иска
се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи изпълнение на парично вземане в размер на 683,61 лева по
договора за мобилни услуги, сключен между страните, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 07.08.2017г.
до окончателното издължаване. Претендира пресъждане на разноските по
заповедното производство в размер на 25 лева за платена държавна такса и 360
лева за платено адвокатско възнаграждение, както и разноските по настоящото
дело в размер на 25 лева за платена държавна такса и 360 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Ответникът
лично в съдебно заседание признава изцяло иска. Представя доказателство за
платена сума с размер на 100 лева по сметката на ответника, посочена за
изпълнение в заявлението по заповедното производство. Моли да бъде постановено решение
съгласно доказателствата и признанието на иска.
Съдът,
като разгледа искова молба, представените с нея доказателства и направеното
признание на иска от ответника, намира, че е безспорно съществуването между
страните на посоченото от ищеца облигационно правоотношение по договор за
мобилни услуги № ********* от 11.10.2017г., допълнително споразумение №
********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от
23.02.2018г.; че ищцовото дружество е изправна страна по договора, а ответникът
е останал задължен за заплащане на цената по договора, определена в издадените
му фактури за предоставени мобилни услуги, а именно: Фактура №
**********/18.05.2018г., Фактура № **********/18.06.2018г., Фактура №
**********/18.07.2018г. и Фактура № **********/18.08.2018г., на обща стойност 683.61 лева, като ответникът
не оспорва размера на задължението си, поради което не следва да се назначава съдебна
експертиза по делото. На основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът следва да вземе
предвид фактите, настъпили след завеждане на делото и които са от значение за
спорното право, а именно, че на 16.09.2020г. ответникът е изплатил по сметката
на ответника, посочена от последния за изпълнение на задължението, сумата в
размер на 100 лева, която следва да се сторнира от задължението към ищеца. Така,
искът се явява основателен и доказан, но следва да бъде уважен за сумата в
размер на 583,61 лева за исковия период, а лихвата за забава: върху сумата
683,61 лева, считано от датата на подаване на заявлението - 07.08.2017г. до
датата на частичното плащане – 16.09.2020г. и върху неизплатената главница в размер на 583,61
лева, считано от датата на частичното плащане – 16.09.2020г. до окончателното
издължаване.
Настъпилото
плащане на част от дължимата се сума след подаване на исковата молба по чл.422
от ГПК, не следва да се взема предвид при определяне на разноските и същите
следва да се възложат в тежест на ответника, тъй като последният с поведението
си е станал причина за подаване на заявлението и за завеждане на исковото производство.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че
дължи изпълнение на парично задължение към „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, за
сумата в размер на 583.61 /петстотин
осемдесет и три лв. и шестдесет и една ст./ лева, представляваща стойността на предоставени мобилни услуги по
договор за мобилни услуги № ********* от 11.10.2017г., допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за
лизинг от 23.02.2018г., сключени между страните, по Фактура №
**********/18.05.2018г., Фактура № **********/18.06.2018г., Фактура №
**********/18.07.2018г. и Фактура № **********/18.08.2018г., на обща стойност
683.61 лева, 100 лева от която са изплатени на ищеца в хода на настоящото
производство, ведно със законната лихва
за забава върху сумата 683,61 лева, считано от датата на подаване на
заявлението - 07.08.2017г. до датата на частичното плащане – 16.09.2020г. и
върху неизплатената главница в размер на
583,61 лева, считано от датата на частичното плащане – 16.09.2020г. до
окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния претендиран размер от 683.61 лева, като неоснователен поради
плащане.
ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, направените
по делото разноски в размер на 25 лева
за платена държавна такса и 360 лева
за платено адвокатско възнаграждение, както и разноски по ч.гр.Д № 2288/2019г.
по описа на ВРС в размер на 25 лева
за платена държавна такса и 360 лева
за платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба от страните пред ВОС в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: