№ 1107
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241100502683 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 10.11.2023г., постановено по гр.д. № 50476/2022г. на СРС,
ГО, 30 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу М. В. К. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за
установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 1 854, 56
лева, представляващи стойността на доставена, но неизплатена топлинна
енергия през периода от м.05.2018г. до м.04.2019г.; 243, 67 лева,
представляващи мораторна лихва върху цената на топлоенергията за същия
период; 677, 56 лева, представляваща стойността на доставена, но неизплатена
топлинна енергия през периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. и 25, 59 лева –
мораторна лихва върху цената на топлоенергията за същия период; 29, 67 лева,
представляваща цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот
през периода от м.01.2018г. до м.04.2020г., и 5, 23 лева, представляващи
мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за
периода от 03.03.2018г. до 28.01.2021г., заедно със законната лихва върху
двете главници от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
1
изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане, за които
суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8445/2021г. по описа
на СРС. Със същото решение са отхвърлени исковете до пълните им
предявени размери поради погасяването им по давност.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника М. В. К., в
която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на
съдопроизводствените, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.
Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за процесния период. Сочи се, че по делото е представена
неподписана декларация за откриване на партида за топлоснабден имот, върху
която има отбелязване “служебно”, т.е. партидата е открита служебно от
ищеца, а не по искане на въззивника. Излагат се доводи, че
първоинстанционният съд е определил неправилно размера на погасените по
давност вземания. В жалбата са наведени съображения за неправилност на
формираните изводи, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на
вземанията за главницата за топлинна енергия и за стойността на услугата
дялово разпределение. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на
решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което
предявените искове да се отхвърлят в цялост.
Насрещната страна – “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Прави искане за потвърждаване на
решението в обжалваните му части като постановено в съответствие със
събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите
материално-правни норми.
Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема
следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
2
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания съдът приема
следното:
Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1
от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и
главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната
енергия и изискуемостта на вземането.
Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент
разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от
закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
3
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна
собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие
относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен
със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в
бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време
е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или
презюмиран/.
На етапа на въззивното производство е спорен въпросът за
съществуването на договорно правоотношение между страните за доставка на
топлинна енергия. Неоснователни са наведените във въззивната жалба
оплаквания за необоснованост на формираните от първоинстанционния съд
изводи относно това обстоятелство, тъй като СРС не е обсъждал
представеното по делото неподписано заявление-декларация за откриване на
партида. Нещо повече, ищцовото дружество претендира ангажиране на
имуществената отговорност на ответника при заявени фактически твърдения
за титулярство в правото на собственост върху топлоснабдения имот, т.е. в
хипотезата на презюмиран договор. За установяване на основанието на
предявения иск е представен договор за продажба на недвижим имот от
18.12.2000г., обективиран в нотариален акт № 111, том IV, рег. № 12704, нот.
дело № 684/2000г., въз основа на който Н.Н.В. е продала на М. В. К. следния
недвижим имот: ап. № 12, находящ се в гр. София, жк “****.
Прехвърлителката си е запазила правото да ползва и обитава продадения
имот, пожизнено и безвъзмездно. От представения препис-извлечение от акт
за смърт е видно, че В.Н. е починала на 29.07.2002г., с което учреденото право
на ползване върху процесния имот е погасено /чл. 59, ал. 1 от ЗС/. По делото
не се твърди, нито се доказва от ответника, чиято е доказателствената тежест в
процеса /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, да е извършил разпоредителни сделки с имота
преди началото на исковия период. Следователно между страните по делото са
4
възникнали облигационни правоотношения по презюмиран договор за
продажба на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Така
придобитото качество на битов клиент на топлинна енергия законът не
ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от
фактическото ползване на топлоснабдения имот. Изгубването на това качество
настъпва при посочените по-горе законоустановени факти, прекратяващи
облигационните отношения между страните, каквито в процесната хипотеза
не са установени.
С оглед изложеното се налага извод, че е установено принципното
съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния
период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна
енергия, по който “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е доставял топлинна
енергия, а ответникът М. К. дължи заплащане на стойността на ползваната
услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на
ЗЕ, по който жалбоподателят, като собственик на топлоснабден имот в сграда
в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на нормата на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ.
Безспорно е на етапа на въззивното производство, че: процесният имот е
бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; както и че стойността
на доставената за процесния период топлинна енергия възлиза на 4 368, 13
лева.
Спорният между страните въпрос по същество във въззивното
производство е свързан с това дали вземанията за стойността на доставената
топлинна енергия са погасени по давност и в какъв размер.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.,
ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл
и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното
5
дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат
всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1
ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. /, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/. на 11 равни
месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
За исковия период са действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти
в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от
11.08.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите Общи условия, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4 от
Общите условия от 2016г., продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не
са заплатени в срока по ал. 2, т.е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след
издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки.
Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.08.2016 г.,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
6
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото
на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. В частност задълженията на ответника за заплащане
на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – според чл.
33, ал. 1 от приложимите Общи условия месечните суми за топлинна енергия
са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото
дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен
срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. От
15.07.2017 год. – когато изтича срока за заплащане на стойността на
доставената топлинна енергия за м.05.2017 год., до датата на подаване на
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК –
12.02.2021г., са изтекли 3 години по отношение на вземането за главница за
топлинна енергия, потребена в периода от м.05.2017г. до м.11.2017г.,
включително. Следователно процесните главни вземания се явяват погасени
по давност за посочения период. Първоинстанционният съд е приел, че
претенцията е погасена по давност за по-дълъг период – от м.05.2017г. до
30.04.2018г. и за по-висок размер, но предвид обстоятелството, че решението
не е обжалвано в тази част от ищеца и с оглед забраната по чл. 271, ал. 1, изр.
7
2-ро от ГПК, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено. Ето
защо решението в посочената част следва да бъде потвърдено.
По претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху главницата
за потребена топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти
в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от
11.08.2016г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016г., продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т.е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените
клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение
на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на
изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т.е.,
преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на
действително потребеното количество топлинна енергия с начисленото за
периода /отоплителния сезон/ отлага изпълнението на клиентите до
извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може
да иска изпълнение. Следователно настоящият съдебен състав приема, че
задължението за заплащане на стойността на действително потребената
топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото на чл. 114, ал. 1
ЗЗД ответниците са в забава, считано от 15 септември на съответната година.
С оглед изложеното се налага извод, че поставянето на потребителя в забава не
е обусловено от публикуване на общата фактура на интернет-страницата на
дружеството или отправянето на покана от страна на кредитора, в какъвто
смисъл са възраженията на въззивника.
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за
погасяване на главницата, когато те са капитализирани, когато са присъдени
със съдебно решение и когато главното вземане е погасено по давност – арг. от
8
чл. 119 от ЗЗД. С оглед обстоятелството, че първоинстанционният съд е приел,
че главното задължение за периода от м.05.2017г. до м.04.2018г., включително,
е погасено по давност, то правилно е определено и погасеното по давност
акцесорно вземане за обезщетение за забава върху главницата, дължимо за
посочения период.
Ответникът дължи заплащане и на стойността на услугата дялово
разпределение, което задължение е установено в чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация
София” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение No ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР. Според посочената разпоредба потребителите
/клиентите/ заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна
енергия, така и сумите за извършване на услугата “дялово разпределение” от
избрания от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/. цена за
обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна
сметка; 2/. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента и 3/. за отчитане на уредите
за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
В случая по делото не е спорно, че за процесния период третото лице-
помагач е извършвало услугата дялово разпределение, поради което
ответницата дължи заплащане на нейната стойност.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се
отбележи, че в Общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение
на това задължение, поради което кредиторът може да иска изпълнение
веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Следователно, погасителната давност следва
да бъде отнесена към момента на възникване на задължението, при което се
налага извод, че процесните вземания не са погасени по давност към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение.
Изцяло неоснователна е претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение.
9
Вземането не е възникнало като срочно, поради което поставянето на
длъжника в забава е обусловено от отправяне на покана за плащане от страна
на кредитора /чл. 84, ал. 2 от ЗЗД/. По делото не са ангажирани доказателства
за поставяне на ответника в забава за процесното главно парично вземане,
поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата
за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че
релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явяват неоснователна и
подлежат на отхвърляне в цялост.
Като е достигнал до други изводи в посочената част,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено в частта по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва
връху вземането за цена на услугата дялово разпределение.
Първоинстанционното решение в останалата обжалвана част е правилно
и следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззивника следва да се присъдят сторените в настоящото производство
разноски за държавна такса, определени съразмерно на уважената част от
въззивната жалба, които възлизат на сумата от 0, 10 лева.
В полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят сторените във
въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева.
Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество съдебни разноски за
сумата над 54, 83 лева.
В полза на адв. В.Т. следва да се присъди допълнително сумата от 0, 64
лева – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за предоставената
правна защита и съдействие на ответника в първоинстанционното
производство.
С оглед цената на всеки един от предявените искове и на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
10
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 18565 от 10.11.2023г., постановено по гр.дело №
50476/2022г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, в частта, в която е уважен
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД срещу М. В. К. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуване на вземане в размер на сумата от 5, 23 лева –
обезщетение за забава върху главното парично вземане за цена на услугата
дялово разпределение, както и в частта, в която ответникът е осъден да
заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД съдебни разноски в
производството за сумата над 54, 83 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Ястребец” № 23 Б срещу М. В. К., ЕГН
**********, гр. София, жк “**** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването в полза на ищеца на вземане за сумата от 5, 23
лева, представляваща обезщетение за забава върху главното парично вземане
за цена на услугата дялово разпределение за периода от 03.03.2018г. до
28.01.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8445/2021г. по описа на СРС, ГО,
30 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18565 от 10.11.2023г., постановено по
гр.дело № 50476/2022г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Ястребец” № 23 Б да заплати
на М. В. К., ЕГН **********, гр. София, жк “**** на основание чл. 273, вр.
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 0, 10 /десет стотинки/ лева – съдебни разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН **********, гр. София, жк “**** да заплати на
11
“ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Ястребец” № 23 Б на основание чл. 273, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК сумата от 50 /петдесет/ лева – съдебни разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Ястребец” № 23 Б да заплати
на адвокат В.В.Т., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА, допълнително сумата от още 0, 64 /шестдесет и четири стотинки/
лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие за осъщественото процесуално представителство на М. В. К. по
гр.д. № 50476/2022г. по описа на СРС, ГО, 30 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - "ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12