№ 242
гр. София, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110208391 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на У.Р. П., ЕГН **********, против наказателно
постановление № 513р-37757 от 07.05.2021 г., издадено от Директора на СДВР, с което
за нарушение и на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на жалбоподателката
е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
С жалбата се иска, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Претендират се разноски на основание
чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, тъй като правната помощ била осъществена
безплатно от адвоката.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява и не се
представлява.
За административнонаказващия орган, редовно уведомен, не се явява
представител. Депозирани са писмени бележки, с които се възразява срещу подадена
жалба и се иска потвърждаване на издаденото НП. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като атакуваното
наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е
1
подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На 30.03.2021 г., около 15:10 часа, жалбоподателката У.Р. П. се возела в автобус
№ 280 от масовия градски транспорт на град София, като автобусът се намирал на
спирка „Технически университет“. Към тази дата в Република България била въведена
извънредна епидемична обстановка заради пандемията от „корона вирус“ и със Заповед
на министъра на здравеопазването № РД01-51/26.01.2021 г., всички лица, които се
намирали в закрити обществени места, каквото се явявало и транспортното средство от
масовия градски транспорт, били задължени да носят защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба. В случая обаче жалбоподателката П. не била
поставила защитна маска на лицето си за еднократна или многократна употреба,
покриваща носа и устата.
Свидетелят Л.Д. – служител в Общинска полиция, забелязал жалбоподателката,
която била без поставена маска и я помолил да постави такава. Тя обаче категорично
отказала да изпълни дадените й указания. След това свидетелят й поискал документ за
самоличност и я помолил да слезе от автобуса за съставяне на АУАН, което тя сторила.
Срещу П. бил съставен АУАН № 834349 от 30.03.2021 г. за нарушение на
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Актът бил подписан от актосъставителя и един
свидетел присъствал при установяване на нарушението, след което бил предявен на
нарушителката, която го подписала без възражения и казала на свидетеля, че ще
обжалва. След това нарушителката се качила отново в автобуса без маска и той
потеглил.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното понастоящем
наказателно постановление № 513р-37757 от 07.05.2021 г., с което за нарушение и на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на жалбоподателката е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетеля Л.Д.. Същият е съставил акта за установяване на
административно нарушение и в съдебно заседание той подробно разказа спомените си
за случая. Сподели, как стоейки отвън на спирката, видял, че жалбоподателката била
без поставена маска на лицето в автобуса, след което почукал на прозореца и й
направил знак да си сложи маска, но не последвала никаква реакция от нейна страна.
Свидетелят отново почукал на прозореца и процедурата се повторила, като отново
жалбоподателката не поставила маска. Тогава свидетелят влязъл в автобуса и устно
разпоредил на жалбоподателката да си постави маска на лицето, при което тя
категорично отказала. След това била свалена от автобуса и бил съставен АУАН срещу
2
нея. Съдът кредитира изцяло показанията на полицейския служител, тъй като същите
са последователни, логични и непротиворечиви. От друга страна те напълно се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства и съответстват на
отразеното в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-
горе фактология.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира
следното:
По делото се доказа категорично, че на процесната дата жалбоподателката П. се
е намирала в закрито обществено място, каквото се явява автобусът от масовия градски
транспорт на Столична община, като същата е била без поставена на лицето защитна
маска за еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата, но
цитираната в наказателното постановление заповед № РД01-51/26.01.2021 г. на
министъра на здравеопазването е нормативен административен акт, а не общ такъв.
Съгласно чл.65 от АПК общите административни актове са с еднократно правно
действие, като те създават права или задължения или непосредствено се засягат права,
свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се
издадат такива актове. Нормативните административни актове пораждат правни
последици винаги при възникването на фактите и обстоятелствата от хипотезата,
независимо колко пъти ще се проявят тези факти и обстоятелства в обективната
действителност, докато общите нормативни актове пораждат правните последици
еднократно, като с тях се изпълнява диспозитивът на правната норма. Правилата за
поведение в общите административни актове не са правни норми, те не разполагат с
хипотеза, тъй като издаването на общите административни актове става при наличието
на фактите и обстоятелствата от хипотезите на приложимите правни норми. Нормата
на чл.63, ал.11 от Закона за здравето посочва, че Заповедите са общи административни
актове, които се издават по реда на чл.73 от Административнопроцесуалния кодекс,
публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването,
съответно на интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на
предварително изпълнение. В случая обаче е налице колизия с норма в АПК, който е
акт с по-висок нормативен ранг и следва да се приложи неговата разпоредба за това що
е то общ административен акт, а не тази на Закона за здравето. Въпросната заповед на
министъра на здравеопазването има не еднократно, а многократно действие,
разпоредбите й имат нормативен характер, а не са издадени за прилагане на
нормативни разпоредби, поради което съдът приема, че тя е нормативен
3
административен акт, а не общ такъв. Освен това норма от общ административен акт
не може да попълва бланкетна разпоредба на законов текст, с който се санкционира
поведението на даден субект по наказателен или административнонаказателен път,
защото бланкетна законова норма може да бъде попълнена само с разпоредба, която
има нормативен характер и която въвежда задължително правило за поведение по
отношение неограничен и неопределен кръг субекти. Легалната дефиниция за
нормативен административен акт се съдържа в чл.75 от АПК, според който
нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които
съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен
брой адресати и имат многократно правно действие. Издадената заповед от министъра
на здравеопазването има характер на нормативен административен акт, тъй като са
налице всички изисквания на закона – тя е подзаконов нормативен акт, защото се
издава на базата на законова разпоредба и във връзка с приложението на последната, а
именно нормите на чл.63, ал.4 и ал.11 и чл.63в от Закона за здравето; разпоредбите на
тази заповед имат нормативен характер, защото създават правило за поведение за
адресатите им; тя се отнася до неограничен и неопределен кръг субекти, защото с нея
се въвеждат противоепидемични мерки по отношение на всички членове на
обществото, действа на територията на цялата страна, без ограничение по място и
относно кръга на лицата, срещу които се прилага; има многократно правно действие,
защото са уредени отношения, които действат за ограничен период (по време на
извънредното положение), но не еднократно, а с въпросната заповед се създава
задължение за всички субекти непрекъснато да спазват противоепидемичните
изисквания и мерки. Тази заповед като нормативен акт обаче не е породила своето
правно действие, защото не е обнародвана в Държавен вестник, така както изисква
нормата на чл.78, ал.2 от АПК и нормата на чл.5, ал.5 от Конституцията на Република
България, поради което не може да се прилага от правораздавателните органи и
нейните разпоредби не могат да служат за въвеждане на права и задължения за
гражданите, нито за санкциониране на последните при установено поведение,
несъответстващо на предписаното от нормите на заповедта. В тази връзка обжалваното
НП е за отмяна, защото ако се приеме, че заповедта на министъра е общ
административен акт, то следва, че нормите на тази заповед не могат да попълват
бланкета на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, а имайки характер на нормативен
административен акт също в случая не може да послужи за попълване на бланкетната
норма на закона, защото не е била обнародвана в Държавен вестник.
Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че е неоснователно възражението на
защитника за колизия между заповедта на министъра на здравеопазването и Закона за
ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето. Действително в
чл.2, ал.1 от Закона е посочено, че на публични места на територията на Република
България не се допуска носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо
4
напълно лицето, каквото несъмнено е и маската съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от
Закона. В случая обаче са предвидени изключения от това правило и в чл.3, т.1, б. „А“
от Закона изрично е разписано, че разпоредбата на чл.2, ал.1 не се прилага, ако
носенето на облеклото (маската) се налага по здравословни причини, какъвто
несъмнено е и настоящият случай.
Въз основа на изложеното, съдът намира издаденото наказателно постановление
за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.
С жалбата процесуалният представител на жалбоподателката е поискал
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като е посочил, че защитата
била осъществена на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Посоченият
текст гласи, че адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. В случая
обаче, първо не става ясно каква се явява жалбоподателката П. на адвокат К. –
роднина, близка или и тя е юрист, поради което адвокатът е оказал безплатна помощ.
На следващо място по делото има само представено пълномощно, но не и договор за
правна помощ или друг документ доказващ, че тази адвокатска помощ е безплатна. В
самото пълномощно също не е изрично описано, че правната помощ ще е безплатна. В
тази връзка за съда няма категорични доказателства, че предоставената правна помощ е
била безплатна, за да бъде присъдено възнаграждение на адвоката по реда на чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата. За да бъдат присъдени поисканите разноски, то по
делото следваше да има представен договор за правна защита, в който изрично да е
отбелязано, че адвокатската помощ е безплатна, но такъв документ по делото липсва.
Предвид отсъствието на представени надлежни доказателства за осъществена
безплатна адвокатска помощ, то искането за присъждане на разноски следва да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 513р-37757 от 07.05.2021 г., издадено
от Директора на СДВР, с което за нарушение и на основание чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето, на У.Р. П., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 /триста/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. В.К. за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - София-град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6