№ 1536
гр. Плевен, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20254430101080 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 5875/20.02.2025 г. на В. Н. В.,
чрез адв. С., срещу Прокуратура на Република България, представлявана от Главния
Прокурор, с адрес: ***, и Областна дирекция на МВР-Плевен, представлявано от началника
на ОД на МВР, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно сумата
от 3000 лв., обезщетение за неимуществени вреди и 467 лв., обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 12.12.2024 г. до пълното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 12.07.2024 г. в 15.10 в *** ищецът е спрян за
проверка от мл. Автоконтрольор при ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“, като
водач на лек автомобил ***, собственост на „Риб Маркет“ ЕООД, за което му е съставен
АУАН №*** за употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по
надлежния ред с „Дрегер Дръг“ тест 5000, който отчел положителна проба за амфетамин с
пореден №56. За проверката бил съставен протокол, издаден бил и талон за изследване и 8
бр. холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата, с което ищецът нарушил чл.
5,ал.3,т.1, пр.2 от ЗДвП и му е иззето СУМПС ***.
Ищецът твърди, че е отказал да подпише акта, тъй като бил убеден, че не е
употребявал наркотични вещества, но по случая било образувано ДП ***, преписка ***, за
престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК. С постановление от 15.07.2024 г. била назначена
химическа експертиза, а първото процесуално действие се сочи, че е протокол за оглед от
12.07.2024 г. и съставен албум за оглед. Били изискани справки за съдимост,
характеристични справки за ищеца.Наказателното производство обаче било прекратено с
постановление от 26.11.2024 г., поради липса на състав на престъпление по чл. 343б,ал.3 от
НК, тъй като от назначената химическа експертиза се установило, че няма наличие на
наркотични вещества. Препис от постановление бил връчен на ищеца на 04.12.2024 г.
Поради това ищецът счита, че отговорността се носи солидарно от Прокуратурата на РБ и
ОД на МВР, тъй като образуваното досъдебно производство е срещу конкретно лице,
посочено с име в постановление, разпитано като свидетел, макар да не е привлечен като
обвиняем. Отговорността им счита, че е обективна и при осъществяване на предпоставките
на чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, след като наказателното производство е прекратено. Ищецът
счита, че в твърдяната хипотеза, в която не е привлечен като обвиняем на осн. чл. 219 от
1
НПК, но е разпитан като свидетел, защото делото е било ясно, че е водено срещу него,
Държавната носи отговорност на осн. чл.2,ал.3 от ЗОДОВ. Ищецът определя това действие
като увреждащо спрямо него, тъй като е засегнат неговия личен живот, авторитет и
достойнство на гражданин. Ищецът твърди още, че поради изземването на СУМПС, е
прекратено трудовото правоотношение между него и РИБ МАРКЕТ ЕООД, със Заповед от
16.07.2023 г. на осн. чл. 325,ал.1,т.1 от КТ, считано от 13.07.2024 г. За периода от 13.07.2024
г. ищецът търсил работа, като на 20.08.2024 г. сключил трудов договор №96 със „Стрийт
Парк“ ЕООД на осн. чл. 67,ал.1,т.1 от КТ с трудово възнаграждение в размер на 933.00 лв. За
периода от 13.07 до 13.08.2024 г. ищецът счита, че е претърпял имуществени вреди в размер
на 467 лв. Независимо, че не бил задържан, за периода от съставяне на АУАН, отнемане на
СУМПС до влизане в сила на постановлението за прекратяване на НП 12.12.2024 г., ищецът
счита, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции,
притеснения, страх, че ще бъде осъден, предвид предходните осъждания, вкл. с ефективно
изтърпяно наказание лишаване от свобода по чл. 343б,ал.3 НК. Това обстоятелство се
твърди, че е станало известно и на близки и познати, и колеги, което според ищеца
допълнително утежнило положението му и психосоматичното състояние, в което се е
намирал, чувствал се е застрашен, нарушил е социалните си контакти, струвало му се е, че
всички го избягвали, сънувал кошмари и се събуждал нощем, приятелите му не вярвали, че
вече е „чист“ и не употребява наркотици, получавал сърцебиене и високо кръвно налягане,
чувствал се изключително зле физически, отпаднал и понякога неадекватен спрямо близките
си. С тези действия му били засегнали и достойнството, доброто име, честта на ищеца в
обществото. Чувствал се злепоставен пред семейство, приятели и общност. С оглед
продължителността на изпитваните чувства, ищецът определя претърпените от него
неимуществени вреди в размер на 3000 лв.
Иска се от съда да уважи предявения иск и се претендират разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ПРБ чрез представител от РП
Плевен – прокурор Ю. Н., както и отговор от ОД на МВР Плевен, чрез старши комисар Ж.Л.,
чрез юрк. К..
В отговора на исковата молба на ОД на МВР-Плевен се оспорва предявения иск като
неоснователен, тъй като същият е недоказан по основание и размер. Ответникът счита, че не
са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ОД на МВР за имуществени и
неимуществени вреди. Посочва се, че макар да е установено с АУАН №***, че деянието е
имало признаци на престъпление по смисъла на чл. 343б,ал.3 от НК, своевременно след
съставяне на акта, административната преписка е прекратена на осн. чл. 33,ал.2 от ЗАНН и
материалите били изпратени по компетентност на РП Плевен, от който момент ОД на МВР-
Плевен не е извършвала действия по отношение на ищеца, до излизане на отрицателния
резултат от направеното химическо изследване, когато до РП Плевен е изпратено мнение за
прекратяване на наказателното производство. След получаване на постановлението за
прекратяване, СУМПС е върнато на ищеца на 04.12.2024 г. Поради това ответникът счита, че
не е установена причинно-следствена връзка между поведението и резултат от действията на
ОД на МВР Плевен. Посочва се още, че през 2019 г. ищецът е бил осъден за престъпление по
чл. 343б,ал.3 от НК, имал две криминалистични регистрации през 2022 г. за престъпление по
чл. 354а,ал.3 от НК. Формулира се довод за завишеност на претендирането неимуществено
обезщетение,тъй като ищецът бил лишен от СУМПС не повече от 4 месеца, криминално
проявена личност, с предишни осъждане за престъпления с наркотични вещества, което
оборвало твърдението, че процесния случай е накърнил доброто му име в обществото.
Ищецът освен това бил задържан за 2 часа.
Иска се от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира се юрк.
възнаграждение.
В отговора на исковата молба РП Плевен оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен, тъй като досъдебното производство е водено за извършено престъпление, а
не срещу конкретно лице, няма характер и на бързо производство. В хода на разследването
се сочи, че няма лице, което да е привлечено в качеството на обвиняем, не била взета мярка
2
за неотклонение, поради което фактическият състав на отговорността по ЗОДОВ не била
осъществена. Терминът „обвинение“ и неговото значение се сочи, че е неотносимо, тъй като
не е налице официално уведомление до определено лице от страна на компетентен орган
относно твърдение, че лицето е извършило престъпление или друг акт, от който такова
твърдение се подразбира. ПРБ счита, че не носи отговорност за действия по отнемане на
СУМПС и сваляне на рег. Табели, като тези действия не се намирали в причинно-следствена
връзка с воденото производство, тъй като била изготвена заповед за прилагане на ПАМ,
която не била обжалвана, т.е. приложената санкция не е извършена от ПРБ. Твърдените от
ищеца неимуществени вреди, не били подкрепени с доказателства, поради което се оспорва
размера на предявения иск. Оспорва се и по основание търсеното обезщетение за
имуществени вреди, тъй като от заповедта за прекратяване на трудовия му договор е видно,
че основанието за прекратяване е по взаимно съгласие, т.е. не е налице причинна връзка с
отнемането на СУМПС. Претендирането от ищеца разноски за исковото производство също
не били доказани по основание и размер.
В с.з. ищецът поддържа исковата молба, като в писмена си защита формулира
допълнителни доводи за основателност на предявения иск. Посочва, че ищецът е
единствения възможен извършител в случая, поради което било ясно, че досъдебното
производство е водено срещу него. Отговорността на ОД на МВР и ПРБ се сочи, че е
солидарна, като на последния произтича от това, че е образувала ДП в хипотезата на чл.
207,ал.1 НПК, срещу неизвестен извършител по чл. 343б, ал.3 НК. Съгласно изм. в дв. бр.
67/2023 г. диспозицията на правната норма е изменена и предвижда „установена по
надлежния ред“, като така по силата на заповед на МВР, е утвърдено техническо средство –
дръг тест 5000, легален способ за установяване на факта дали определено лице е употребило
наркотични вещества. Положителният резултат обаче не бил достатъчен, а следвало да се
направи лабораторен тест на кръвта за да се потвърди анализа в максимално кратък срок.
Поради това и доколкото тестът не бил готов, нямало данни да се образува ДП, вместо това
обаче по образуваното ДП били извършени следствени действия, като са събирани писмени
доказателства за съдебното минало на ищеца. Със заповед трудовото правоотношение на
ищеца е прекратено на 13.07.2024 г. и от 20.08 е започнал работа на други място като
шофьор, но за периода от 13.07 до 13.08, вследствие съставения АУАН ищецът претърпял
вреди в размер на 467 лв., каквото трудово възнаграждение е получавал при предишния си
работодател. За периода от съставяне на АУАН, отнемане на СУМПС, до 12.12.24 г.
прекратяването на НП, ищецът счита, че е претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се
в негативни емоции, притеснения, страх, че ще бъде осъден отново, нарушени социални
контакти, получавал сърцебиене и високо кръвно, достойнството и доброто му име били
засегнати в обществото. Съгласно т.4 от ТР №3/2005 г. на ОСГК н ВКС лихва се дължала от
момента на прекратяване на НП. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира
разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
В с.з. ответниците оспорват исковата молба, като в писмената си защита ОД на МВР
Плевен сочи, че искът не е доказан по основание и размер. Твърдените неимуществени
вреди не били доказани, а те не следвало да се предполагат. Не била установена и причинно-
следствена връзка между твърдяното противоправно деяние и вреди. С оглед отчетения
положителен резултат от дрегера, полицейските органи действали при обвързана
компетентност, като законът не давал възможност за индивидуална преценка дали на
нарушителя да се състави АУАН, да се издаде ПАМ или да се уведоми РП Плевен. Тези
действия били строго и формално определени в закона. Полицейските органи чрез валиден
и установен от закона тест разкрили признаци за извършено престъпление по чл. 343б,ал.3
НК, при достатъчно данни по смисъла на чл. 207,ал.1, вр. чл. 211,ал.1 НПК. Биологичните
проби за химико-токсикологично лабораторно изследване били изпратени, а лицето
задържано по чл. 72,ал.1,т.1 ЗМВР и му бил извършен обиск. Същият подписал АУАН за
установено нарушение, без възражение от негова страна, като е приложена и ПАМ-
отнемане на СУМПС. От показанията на свидетелите не можело да се установи причинно-
следствена връзка с твърдяното увреждане по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ, тъй като преди две
години той бил признат за виновен в престъпление по чл.354а,ал.3 НК, за което е изтърпял
3
наказание лишаване от свобода. Поради това промяната в отношенията на близките, колеги
и приятели на ищеца не можело да се отнесе само към процесния тест за наркотици.
Отнемането на СУМПС представлявало ПАМ, който е наложен с влязъл в сила
административен акт. Поради това негативните емоции от това действие, не са част от обема
на отговорност на ОД на МВР Плевен. Освен това не се установявало и влошено
здравословно състояние на ищеца, така както се твърди, видно от събраните доказателства.
Периодът, през който ищецът бил лишен от СУМПС бил по-кратък от твърдения. На
обезщетяване подлежали единствено вредите, които са настъпили като пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира юрк.
възнаграждение.
В писмената си защита, РП Плевен счита исковете за неоснователни, тъй като
образуваното ДП няма характер на бързо и не е срещу конкретно лице, т.е. нямало
официално уведомление до определено лице от страна на компетентния орган с твърдение за
извършено престъпление. Прокуратурата не носила отговорност за действия по отнемане на
СУМПС и тези твърдения не били в причинно-следствена връзка с досъдебното
производство. Твърденията за изпитан страх, неудобство не били подкрепени с
доказателства. Показанията на бащата на ищеца не следвало да се кредитират изцяло с
пълно доверие, тъй като той е заинтересован от изхода на делото. По делото не се събрали и
доказателства за влошено здравословно състояние в причинна-връзка с твърдяното деяние.
Ищецът не е останал продължително време без работа, като след около месец започнал нова
работа, като тези факти се установявали по делото и не кореспондирали с твърдението, че
ищецът е изпаднал в депресия и несигурност, както и изгубена общителност, вследствие
воденото срещу него дело. Претендираната сума от 3000 лв. счита за прекомерна и
несъобразена с нормата на чл. 52 ЗЗД. Ищецът не е имал качество на обвиняем,
образуваното наказателно производство не е водено срещу него, а разследването е
приключило в разумен срок. Трудовото правоотношение на ищеца било прекратено по
взаимно съгласие, а това оборвало твърдението, че е прекратено поради това, че е водено
наказателно производство или заради отнемане на СУМПС. Моли предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
В с.з. контролиращата страна РП Плевен оспорва исковата молба, като счита, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен поради неустановеност на фактическите
твърдения, на които се основава.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Със заповед №10750/16.07.2024 г. на „РИБ МАРКЕТ“ ЕООД е прекратено трудовото
правоотношение на В. Н. В., в предприятие ***, заемащ тогава длъжност ***, на осн. чл.
325,ал.1,т.1 КТ, по взаимно съгласие. Заповедта е връчена на 16.07.2024 г. на ищеца.
В. Н. В., ЕГН **********, сключил трудов договор №96/20.08.2024 г. на осн. чл.
67,ал.1,т.1 КТ вр. чл. 70 КТ в „Стрийт Парк“ ЕООД на длъжност помощник-готвач,
месторабота: ***, като постъпил на работа на 22.08.2024 г. Уговореното е трудово
възнаграждение в размер на 933,00 лв.
От справка за нарушители по ЗДвП за лицето В. Н. В., се установява, че лицето е с
отнет СУМПС на 22.01.2019 г. на осн. Акт №АА10440/22.01.2019 г. и възстановен СУМПС
след изтърпяно наказание по НОХД №238/2019 г. СУМПС-а на лицето е отнет и на
11.11.2019 г. с акт №GA106486/11.11.2019 г. и възстановен на 04.08.2023 г. поради изтърпяно
наказание по НП 10-0938-006143 от 11.11.2019 г. до 11.11.2021 г. На 12.07.2024 г. СУМПС на
ищеца е отнет на основание АКТ № GA1392255/12.07.2024 г. и възстановен на 04.12.2024 г.
на осн. горепосоченото постановление за прекратяване. На ищеца са издадени и множество
фишове за нарушение на ЗДвП в периода от 02.09.2019 г. до 01.04.2024 г.
Видно от Акт серия GA №*** на МВР, е че на 12.07.2024 г. мл. Автоконтрольор
И.Д.Ц. в присъствието на Л.В.М., очевидец, и В.И.М., очевидец, съставил описания акт
4
срещу В. Н. В., ЕГН **********, като водач на лек автомобил – ***, за това че на 12.07.2024
г. в 15.10ч в ***, с посока на движение към ***, управлява описаното МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози установено по надлежния ред с техническо средство
дрегер „Дръг Тест“ 5000 с фабр. № ARRB-0016, който в 15.25ч. отчел положителен резултат
за амфетамин с номер на проба – 056. На водача бил издаден талон за медицинско
изследване №262482 и 8 бр. холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата.
Административно наказващият орган приел, че водачът виновно е нарушил чл. 5,ал.3,т.1,
пр.2 от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Иззет е СУМПС *********. Видно от представения талон за изследване издаден на ищеца, е
че е уведомен, че следва да се яви до 45 мин за изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества
или техни аналози.
Със Заповед №24-0938-000422 от 12.07.2024 г. на МВР, СЕКТОР ПЪТНА ПОЛИЦИЯ
ПЛЕВЕН, на ищеца В. Н. В. е наложен ПАМ по чл. 171, т.1 б. „б“ – временно отнемане на
СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Със заповед №1772-зз-201/12.07.2024 г. на Първо РУ Плевен, ищецът В. Н. В., в
15.25ч е задържан за срок до 24 лица, като същият получил препис от заповедта и е
освободен в 17.30 на същия ден. Извършен е и обиск, като не са намерени вещи или
предмети, забранени от закона.
Видно от материалите на изисканото ДП № ЗМ-407/12.07.2024 г. по описа на Първо
РУ Плевен, е че същото е образувано на осн. чл. 212,ал.2 НПК поради наличие на законен
повод и достатъчно данни, обосноваващи извод за извършено престъпление, чрез изготвен
протокол за оглед на местопроизшествие от Л.М.-***. Извършеното престъпление е за това,
че на 12.07.2024 г. ***, управлявал МПС – ***, собственост на фирма „Риб Маркет“ ЕООД,
след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установен по надлежен ред с
техническо средство дрегер „Дръг тест“ 5000 с фабричен номер ***, престъпление по
чл.343б,ал.3 НК.
От материалите на описаното ДП се установява още, че са проведени разпити на
свид. И.Ц.(***), Л.В.М. (***), като е назначена съдебно оценителна експертиза за пазарната
стойност на служебния автомобил. Назначена е и съдебнохимична експертиза, която да
изследва два броя вакуумни епруветки и един брой контейнер с урина, взети от В. Н. В..
Изготвена е справка за съдимост и характеристична справка на В. Н. В..
С постановление от 26.11.2024 г. на РП Плевен, на осн. чл. 199, чл. 243,ал.1,т.1 вр. чл.
24,ал.1.т1 НПК, е прекратено досъдебно производство ЗМ №407/2024 г. по описа на Първо
РУ-Плевен, преписка №4524/2024 г. по описа на РП Плевен, образувано за престъпление по
чл. 343б,ал.3 НК. Препис от постановлението е връчен по пощата на В. В. на 04.12.2024г.
Видно от мотивите още е, че основанието за прекратяване е това, че не е осъществен от
обективна и субективна страна състава на престъплението.
Видно от справка от агенция по заетостта се установява, че лицето В. Н. В. не е било
регистрирано като безработно след прекратяване на трудовото правоотношение с „Риб
маркет“ ЕООД през 07.2024 г., до постъпването му на работа в „Стрит парк“ ЕООД през
08.2024 г.
От приетата по делото справка за съдимост се установява, че ищецът В. Н. В. е
осъждан, като със споразумение №317/02.08.2022 г. по НОХД №1461/2022 г. по описа на РС
Плевен е признат за виновен в престъпление по чл. 354а,ал.3,т.1 НК извършено на
19.07.2022 г. Със споразумение №56/23.11.2022 г. по НОХД №818/2022 г. на ОС Плевен
ищецът е признат за виновен за извършено на 22.08.2022 г. престъпление по чл. 354а,ал.2,
изр.2,ал.1,изр.1, пр.4 НК Ищецът изтърпял наложените му наказания и е освободен на
03.08.2023 г.
От показанията на свид. Д.Д., се установява, че работи с ищеца в ресторант „Дори“,
където станали по-близки приятели, техният общ работодател е „РиБ Маркет“. Всички
знаели, че ищецът В. е изтърпял присъда за наркотици. През месец юли 2024 г. В. излязъл
5
на доставка, когато се обадил на свидетеля за да му каже, че не може да продължи да работи,
тъй като е задържан от полицията. На работата всички разбрали, а В. бил освободен от
работодателя по взаимно съгласие. От юли 2024 г. В. работил на друго място и със
свидетеля не се виждали много, а и ищецът се затворил вкъщи, имал проблеми с приятелката
си през този период. Той отказвал да излиза със свидетеля. Имало промяна в поведението
му, тъй като обичайно бил по-весел, но след теста за наркотици се затворил. Свидетелят
посочва, че води подобно гражданско дело, което не е приключило.
От показанията на свид. Н. В., баща на ищеца, се установява ,че живеят със сина си в
едно жилище в гр. Плевен, в прекрасни отношения. Неговият син изтърпял наказание за
разпространение на наркотици в Плевенския затвор, след което започнал работа като
шофьор в ресторант „Дори“ в края на 2023 г. Свидетелят закупил и личен автомобил на
ищеца след излизането му от затвора. През юли 2024 г. синът му се обадил, че е спрян от
полицията, като тестът за наркотици излязъл положителен. Синът му бил много разстроен,
защото му е отнета книжката. Той бил задържан за около 2часа. След 12 юли имало огромна
разлика в поведението му. Той се затворил в себе си, не можел да спи нощем, странял от
приятелите си, изпитвал срам от колегите си, които веднага разбрали за случилото се,
понеже негов колега дошъл да прибере служебния автомобил. Ищецът освен това се бил
изплашил, че ще лежи в затвора, след като има една изтърпяна присъда. Отношенията с
приятелката му се влошили, но не се разделили. Свидетелят в началото не вярвал на сина си,
че не употребява наркотици заради предходно осъждане. Това състояние на сина му
продължило докато не узнали, че не е употребил наркотици, чрез полученото на 04 декември
писмо. Ищецът сам получил писмото по пощата, а свидетелят го прочел. Ищецът работил в
ресторант „Дори“, но го уволнили, след което работил в „Стрий парк“, но след това се
върнал на работа в „Дори“.
От амбулаторен лист №24138B07D1C3/17.05.2024 г. издаден от Н. П. се установява,
че В. В. се е явил на първично посещение при СИМП, общ медицински преглед, с
придружаващи заболявания: Асигматизъм, лица с рисков фактор затлъстяване, с рисков
фактор тютюнопушене. Лицето съобщавало за вариране на стойностите на AH, с най-високо
170/105. Прието е, че лицето е в добро общо състояние.
От изисканата от личния лекар информация, д-р Н. П., се установява, че предходен
преглед на лицето В. В. е проведен на 21.02.2017 г., но не е бил свързан с оплакване за
високо кръвно налягане. Лицето не посещавало кабинета на личния лекар от 02.2017 г. до
05.2024 г. На 17.05.2024 г. бил проведен профилактичен преглед на лицето, като била
направена електрокардиограма, която била нормална, без отклонения. На лицето били
назначени задължителни за възрастта изследвания, но в последствие В. В. не посещавал
кабинета повече.
Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото
писмени и гласни доказателствени средства. Съдът дава пълна вяра на събраните писмени
доказателствени средства, тъй като същите се ползват с придадената им по закон
доказателствена сила съгласно чл. 178,ал.1 ГПК и не са налице данни внасящи съмнение в
тяхната достоверност. Съдът обаче не е взел предвид съдържанието на протоколите за
разпит в частта на дадените от съответните лица показания, и заключения на вещи лица, тъй
като са недопустими. Не следва да се извеждат факти от доказателствени средства, събрани
по друг ред и в други производства.
Съдът не дава вяра на показанията на свид. Д. в частта, в която се сочи, че най-
вероятно проблемите с приятелката му са поради съдебното му минало, липсата на доверие
и че е започнал да взима пак наркотици; в частите, в които свидетелят възпроизвежда
твърденията на ищеца, споделени именно от него - че е бил хапчета за кръвно; в частта, в
която се предполага, че ищецът отказва да излиза поради депресия. В тези части показанията
на свидетеля са недостоверни, тъй като не съдържат негови лични възприятия относно
правнорелевантни факти, а негови съждения, предположения за вероятните причини за
негативното състояние на ищеца. Възпроизвеждането на твърденията споделени от страна
по делото, в случая ищец, която не може да има и качество на свидетел по делото, не
6
представлява допустимо производство гласно доказателствено средство, тъй като свидетелят
не възпроизвежда преки факти от първоизточника/очевидец/. Съдът не дава вяра и на
показанията на свидетеля в частта, в която установява, че ищецът е освободен от работа
поради това, че няма книжка и не може да управлява МПС. В тази част показанията
противоречат на приетата по делото Заповед №10750/16.07.2024 г. на „РИБ МАРКЕТ“
ЕООД, в която е посочено единствено основание за прекратяване – взаимно съгласие. В
останалата част, съдът дава пълна вяра на показанията на свидетеля, тъй като са
последователни, вътрешнологични и непротиворечиви.
Съдът не дава вяра на показанията на свид. В., в частта, в която сочи, че е завел сина
си до личния лекар и е изписано лечение за високо кръвно, както и че има здравословно
проблеми, тъй като показанията противоречат на изисканата информация от личния лекар и
болничен лист. Именно от тях е видно, че състоянието на ищеца преди твърдяното
противоправно деяние е било добро общо състояние, но същият е съобщавал за високи на
стойности на АН, факт който съдът цени съгласно чл. 175 ГПК. Нещо повече, ищецът повече
не се е явил на преглед при личния си лекар, така както се установява от показанията на
свид. В.. В останалата, съдът дава пълна вяра на показанията на свидетеля, тъй като са
последователни, вътрешнологични и непротиворечиви. Действително синът на ищеца е в
бил добро общо състояние, но няма данни и показанията не съдържат друга конкретика за
влошено здравословно състояние след твърдяното деяние.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са допустими осъдителни искове с правно основание чл. 2,ал.1,т.3,пр.2 от
ЗОДОВ, за обезщетяване на имуществените и неимуществени вреди от незаконно
обвинение. Тази хипотеза обхваща и частния случай на образувано наказателно
производство с проведени действия по разследване срещу конкретно лице, което не е
привлечено като обвиняем. Действията по разследване срещу неизвестен извършител са
предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на
единствения вероятен извършител и за повдигането на обвинение спрямо него. Искът за
вреди от тези действия, дори когато лицето не е привлечено като обвиняемо, е със същото
правно основание, поради неоснователно осъществена принуда, като разликата в двете
хипотези е количествена – в размера на упражнената принуда. Този частен случай се
включва в общата хипотеза на посочената правна норма, тъй като който може по-голямото,
може и по-малкото (Решение № 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., III г.
о., ГК). Неоснователната принуда обхваща наложените на лицето мерки – ПАМ и и/или
мерки за процесуална принуда. Те са налагат при условията на обвързана компетентност
заради образуваното наказателно производство, доколкото административният орган не
действа при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи ПАМ
или не. В този контекст доводът на ответника ОД на МВР е основателен, но
осъществяването на наказателната репресия спрямо ищеца в хода на досъдебното
производство е съвкупност от действия и актове на органите на Прокуратурата и на
полицейските органи. По смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ отговорността е обективна и
безвиновна, и тя по правило обхваща всички онези вреди, които са търпени от ищеца от
момента на образуваното наказателно досъдебно производство до окончателното му
прекратяване. Полицейските органи могат да отнемат временно СУМПС, но образуваното
досъдебно производство е условие за прилагането на принудителната административна
мярка. Солидарната отговорност на органите на досъдебното производство и органите на
прокуратура произтича пряко от разпоредбите на НПК, според които служебните им
правомощия са част от единна и взаимносвързана държавна дейност за разкриване на
престъпления и правилно прилагане на закона. Отговорността на тези държавни органи за
вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.2 от ЗОДОВ не би могла да е разделна, и претърпените от ищеца
вреди, представляват пряка и непосредствена последица от образуваното и водено
наказателно преследване(Решение № 216 от 21.05.2025 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. №
296/2025 г.).
7
В разглеждания случай, единственият вероятен извършител е явен, тъй като от
анализираните писмени доказателствени средства, се установява, че наказателното
производство е образувано за извършено престъпление по чл.343б,ал.3 от НК след
осъществена проверка от полицейските органи спрямо ищеца; констатирана е положителна
проба с Дрегер Дръг тест 5000; уведомена е ПРБ за образуваното досъдебно производство
чрез първо действие по разследването, без да е посочен дееца. В хода на досъдебното
производство наблюдаващият прокурор е поискал удължаване на срока за разследване с
оглед изготвяне на допуснатата съдебнохимична експертиза, събрани са и документи за
съдебното минало на ищеца. Не се установява да са събирани доказателства за вината на
друго лице в хода на наказателното производство или да са предприети такива следствени
действия, които да създават неяснота в това кой е вероятния извършител на престъплението,
за което е образувано наказателно производство чрез първо действие по разследването от
полицейските органи(протокол за оглед на местопроизшествие). Наказателното
производство е прекратено поради това, че не е извършено престъпление по чл. 343б,ал.3 от
НК, а в постановлението за прекратяване изрично се сочи, че е изследвана единствено
виновността на ищеца.
С оглед на горното, съдът намира предявеният осъдителен иск с правно осн.
чл.2,ал.1,т.3 пр.2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, за доказан по своето основание, тъй като са налице всички обективни кумулативни
предпоставки. Противоправното деяние е безспорно установено и следва от това, че е
образувано преждевременно досъдебно производство(№ ЗМ-407/12.07.2024 г. по описа на
Първо РУ Плевен), в хода на което е изследвана вината на ищеца и са му наложени ПАМ.
Налице е незаконно обвинение, тъй като е образувано досъдебното производство, след като
е прието, че са налице достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което
единствено ищецът би могъл да извърши. Именно в този случай той търпи вреди от
момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното
престъпно деяние. Изразът в нормата „обвинение в извършване на престъпление“ се
тълкува широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния смисъл според НПК
(Решение № 50009/08.02.2023 г. на ВКС по гр. дело № 932/2022 г. ). Безспорно се установява
и причинно-следствена връзка между установеното противоправното деяние и твърдените
от ищеца вреди, съставляващи обичайните вреди в тези хипотези, а именно изпитани от него
негативни емоции(страх, притеснения, срам и т.к.), неудобства и ограничения(в този смисъл
Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на ВКС). Трайната съдебна практика
приема, че обичайните вреди са типично следствие и подлежат на репариране( напр.
Решение № 186 от 20.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 30/2013 г., III г. о., ГК), а вредите над
обичайните, подлежат на доказване от ищеца при условията на пълно и главно доказване (
решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от
15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.) Настоящият съдебен
състав приема, че обичайните вреди са настъпили в конкретния случай, тъй като не само
това се следва, а и се установява от събраните по делото показания. От показанията на
свидетелите се установява, че ищецът е изпитал притеснение да не бъде лишен от право на
свобода, нарушил е своите социални контакт с оглед на това, че извършената полицейска
проверка е узната от близки и колеги. Полицейската проверката обаче не е станала
публично достояние – няма медийни публикации или разпространение чрез други средства
за масово осведомяване, т.е. в не е узната от обществото. Поради това не се установява
пряка причинно-следствена връзка с твърдяната вреда- уронване на доброто име на ищеца в
обществото, тъй като ищецът е бил осъждан за престъпление по 354а,ал.2 и 3 НК, като
именно това обстоятелство(факта, че е осъждано лице) е уронило доброто име на ищеца, за
което не е реабилитиран. Не се установява и влошаване на здравословното състояние на
ищеца – вдигане на кръвно налягане, нито пък съществуване или влошаване на
психосоматичното състояние. Тези вреди ищецът твърди, а те по своя характер са над
обичайните, но в хода на производството не е провел пълно доказване - не е създал
несъмнено убеждение в съзнанието на съда, че доброто му име и здравословно състояние са
влошени вследствие прекратеното ДП за престъпление по чл. 343б, ал.3 НК. Свидетелските
8
показания установяват типични за подложен на незаконно наказателно преследване индивид
морални страдания, напрежение, страх от осъждане, влошаване на отношенията с околните.
На обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е. правото на обезщетение се поражда
само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като
обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване (Тълкувателно решение
№3/13.01.2023 г. по тълк. д. №3/2021 г. по описа на ОСГТК на ВКС). По тези съображения,
съдът приема, че претърпените неимуществени вреди са само характерните и обичайните за
тези случаи.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се
ръководи от принципа на справедливостта, като отчита всички обстоятелства( в т.ч. и
обществени икономически условия - Решение № 5 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. №
638/2012 г., III г. о., ГК) довели до констатираните вреди. На обезщетяване подлежат
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер
се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от
тежестта на уврежданията(Решение № 356 от 9.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2946/2014 г., IV
г. о., ГК). Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, според задължителни
разяснения дадени с ППВС № 4/1968 г., не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Настоящият съдебен състав
съобрази факта, че престъплението по чл. 343б,ал.3 НК е тежко умишлено престъпление,
средната работна заплата към датата на деянието, продължителността на наказателното
производство – по-малко от пет месеца, като са наложени ПАМ – задържане по чл. 72 ЗМВР
за около 2 часа, и отнемане на СУМПС за по-малко от пет месеца, и са претърпени
обичайните вреди. При тези факти, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер
на 1800 лева., тъй като тежкото обвинение се отразява негативно върху психиката на ищеца
и е породило обичайните вреди. Именно до този размер, предявеният иск следва да бъде
уважен, а за горницата до 3000 лв. отхвърлен като неоснователен по следните съображения:
продължителността на производството не нарушава принципа за разглеждане на делата в
разумен срок, ищецът не е лишен от работа вследствие образуваното наказателно
производство(трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, а не на някое от
основанията по чл. 327 и чл.328 КТ), спрямо него не са прилагани мерки за процесуална
принуда, т.е. не е привлечен като обвиняем и интензитета на държавна репресия е по-малък,
няма данни по делото за здравословни проблеми свързани с воденото досъдебно
производство, които да са наложили провеждане на лечение и които да са се отразили на
емоционалното и психично състояние на същия. Върху уважения размер на претенцията се
дължи законна лихва от влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство – 12.12.2024 г. /т. 4 на ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС по т. д. №
3/2004 г. /
По отношение на претенцията за обезщетение на претърпените от процесното
незаконно обвинение имуществени вреди, съставляващи разликата в получаваната заплата,
съдът намира иска за неоснователен, тъй като не се установява твърдяната пряка причинно-
следствена връзка между процесното незаконно обвинение и претърпени имуществени
вреди в размер на 467,00 лв. Това е така, защото по делото безспорно се установява, че
правоотношението с „РИБ МАРКЕТ“ ЕООД е прекратено по взаимно съгласие.
Работодателят е разполагал с възможност да прекрати трудовото правоотношение на някое
от основанията, регламентирани в чл.327 или чл. 328 КТ, но правоотношението е прекратено
на осн. чл. 325,ал.1,т.1 КТ. Събраните доказателствени средства не установяват несъмнено,
че трудовото правоотношение с „РИБ МАРКЕТ“ ЕООД е прекратено вследствие процесното
незаконно обвинение. По тези съображения, предявеният осъдителен иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора, на осн. чл. 78,ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят
сторените от ищеца разноски съобразно уважената част от претенциите, а именно:5,20 лв. за
платена държавна такса и 207,67 лв. за платено адвокатско възнаграждение. На осн. чл.
9
78,ал.3 ГПК, ответникът ОД на МВР Плевен също има право на разноски съгласно
отхвърлената част от претенциите, което съдът на осн. чл. 78,ал.8 ГПК определи в размер на
120 лв. Ищецът следва да заплати на ответникът ОД на МВР сумата в размер на 57,70 лв.
юрк. възнаграждение съразмерно отхвърлената част от претенциите.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес: ***, и ОД на МВР - гр.
Плевен, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на В. Н. В., с адрес: ***, на осн. чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр. 2 ЗОДОВ, сумата от 1800,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.
343б ал. 3 от НК(ДП № ЗМ-407/12.07.2024 г. по описа на Първо РУ Плевен), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск за горницата до пълно предявения
размер от 3000 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Н. В., с адрес: ***, срещу Прокуратура на Република
България, с адрес: ***, и ОД на МВР - гр. Плевен, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата от
467,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на
незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК(ДП № ЗМ-
407/12.07.2024 г. по описа на Първо РУ Плевен), ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес: ***, и ОД на МВР - гр.
Плевен, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на В. Н. В., с адрес: ***, на осн. чл. 78,ал.1 ГПК,
сумата от 212,87 лв., представляваща сторените от ищеца разноски за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА В. Н. В., с адрес: ***, на осн. чл. 78,ал.3 ГПК, да заплати на ОД на МВР -
гр. Плевен, с адрес: ***, сумата от 57,70 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
чрез въззивна жалба пред ОС Плевен.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10