№. 260229 / 31.5.2021 Г.

Р Е Ш Е Н И. Е

 

31.05.2021 година, град М.

 

В    И. М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД М., ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО СЪДЕБНО заседание от 22.04.2021 година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА,

 

при секретаря Светлана Станишева и. с участието н. прокурора............................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 1079 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

       Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗС, чл.108 от ЗС.

                Н. основание чл.17 ал.2. ГПК е направено искане за произнасяне инцидентно  по валидността н. административни актове.  

 

                   Ищецът, И..Н.И.., ЕГН  XXXX  , с постоянен адрес:xxx К. О. №. 2.. е. а., чрез процесуалния си представител адвокат К.А.,xxx, е предявил иск П. О. Г. Д. О. М., ЕИК, Код по БУЛСТАТ  xxxx  , с адрес: с. Г. Д. общ. Г. Д. О. М., ул. „Единадесет“ №. 2., с правно основание: чл.124, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗС, чл.108 от ЗС.

                  В исковата си молба твърди, че дядо му И.. Г. С.  б. н. с. Г. Г. общ. Г. Д. починал н. 08.10.1973 Г. - Акт за смърт №. 06 от 08.10.1973 Г., издаден от Кметство  Г. Г. общ. Г. Д. е притежавал ИМОТ №. 500.470 в квартал 45 и. квартал 46 /бивш имот №. 191 в кв.33 по плана н. с. Г. Г. Е. 1. О. Г. Д. Одобрен със заповед №. 287 от 03.03.1972 Г., с площ: 6.712 дка.

                 С Решение №. 2995А от 30.07.1993 Г. н. ПК - Г. Д. по преписка вх. №. 1776 от 21.02.1992 Г. е възстановено правото н. собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници н. наследниците н. И.. Г. С. н. общо 8  броя имоти, от които с пореден №. 2. НИВА от 6.000 дка, четвърта категория, находяща се в землището н. с. Г. Г. в местността „Т.”, заявен с пореден №. 3 от заявлението и. установен с клетвена декларация.

                 С Решение №. 518 от 09.03.1994 Г. н. ПК - с. Г. Д. по преписка по заявление с вх. №. 1776 от 21.02.1992 Г. е възстановено правото н. собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници н. наследниците н. И.. Г. С. н. НИВА от 6.000 дка /шест дка/, ІV категория, находяща се в землището н. с. Г. Г. в местността Т., кв.33, имот №.  191 от кадастралния план, изработен 1920 Г., при граници  и. съседи: наследници н. И.. П., наследници н. Т. П., наследници н. Г. Р., наследници н. б. М. Г. Ц. и. наследници н. И.. Г. от с. С.

                  С Протокол от 01.03.2010 Г. Комисия, назначена със Заповед №. 359 от 22.12.2009 Г. н. Кмета н. общ. Г. Д. и. във връзка с молба вх.№. 94И-ООК-389 от 25.02.2010 Г. е приела, че от бивш ИМОТ №. 191 /сто деветдесет и. едно/ в кв.45 /четиридесет и. пет/ по плана н. с. Г. Г. подлежат н. възстановяване н. наследниците н. И.. Г. С. 6 786 кв.м, признати с Решение №. 518 от 09.03.2009 Г. н. ПК Г. Д..

                Със Заповед №. 61 от 10.03.2010 Г. н. Кмета н. общ. Г. Д. н. основание чл.11. ал.4 от ППЗСПЗЗ и. Протокол от 01.03.2010 Г. н. Комисията по чл.11 от ППЗСП33,  който е неразделна част от заповедта е одобрено попълването н. кадастралния план н. с. Г. Г. с ИМОТ пл. 470 /четиристотин и. седемдесет/ в кв.45 /четиридесет и. пет/ от 6 712 кв.м /шест хиляди седемстотин и. дванадесет квадратни метра/ н. наследниците н. И.. Г. С.. Горният имот е част от бивш ИМОТ пл.№. 191 /сто деветдесет и. едно/ по предходния план н. с. Г. Г. които е бил с площ 7 541 кв.м /седем хиляди петстотин четиридесет и. един квадратни метра/. Останалата част от бивш ИМОТ пл. 191 /сто деветдесет и. едни/ по стария план н. с. Г. Г. от 829 кв.м /осемстотин двадесет и. девет квадратни метра/ е застроена и. не се възстановява.

               Имотът е влязъл в регулация с първия план н. с. Г. Г. от 1920 Г.

               Изключван е по 215 ПМС.

               Уличната и. дворищната регулация е одобрена със заповед №. 249 от 28.12.1989 Г. по плана от 1972 Г.

               Правото н. собственост върху процесния имот е възстановено н. наследниците н. И.. Г. С. през 1994 Г. и. от тази година те, наследниците го владеят.

               Н. 16.05.2017 Г. подал заявление за издаване н. скица н. процесния имот, като заплатил такса в размер н. 15 лв. /приходна квитанция №. 0005616 от 16.05.2017 Г./.

               С писмо изх. №. 9000-4900 от10.10.2017 Г. Кметът н. Общ. Г. Д. го уведомил, че във връзка с подадено от него заявление вх. №. 9400-7645 от 17.05.2017 Г. за издаване н. скица, до настоящия момент не е представил документ доказващ собствеността н. имота, което не е вярно,  но скица не му била издадена.

              С Решение №. 2995Б от 26.11.2018 Г. н. ОС“3" - М. по преписка вх. №. 1776 от 21.02.1992 Г. е възстановено правото н. собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници н. наследниците н. И.. Г. С. н. общо 8  броя имоти, от които с пореден №. 2. НИВА от 6.000 дка,  четвърта категория,  находяща се в землището н. с. Г. Г. в местността Т., заявен с пореден №. 3 от заявлението и. установен с клетвена декларация.

              Подал заявление до О. Г. Д. вх. №. 9400-0189 от 24.01.2019 Г. с искане за възстановяване в регулация по плана н. с. Г. Генов, . общ. Г. Д. н. ИМОТ с идентификатор №. 500.470 /петстотин, точка, четиристотин и. седемдесет/, находящ се в кв.45  и. кв. 46 по плана с. Г. Г. с площ 6 758 кв.м. Към заявлението приложил и. Геодезическо заснемане, извършено н. 10.10.2018 Г. от инж. Й. Л..

              С Писмо изх. №. 9000-0052 от 28.01.2019 Г. Кметът н. общ. Г. Д. го уведомил, че искането му е недопустимо, респективно неоснователно, тъй като претендираният имот е общинска собственост. Към писмото са приложени 2. бр. заверени копия от влезли в сила регулационни планове и. 5 бр. актове за общинска собственост.

              Моли съда да постанови решение, с което да се признае по отношение н. О. Г. Д. О. М., че наследниците н. И.. Г. С. б. н. с. Г. Г. общ. Г. Д. са собственици н. ИМОТ пл.№.  500.470 в кв.45 и. кв.46 /бивш имот №. 191 в кв.33 по плана н. с. Г. Г. Е. 14283 /четиринадесет хиляди двеста осемдесет и. три/, общ. Г. Д. одобрен със заповед №. 287 от 03.03.1972 Г., с площ: 6.712 дка /шест дка и. седемстотин и. дванадесет квадратни метра/, както и. да се осъди О. Г. Д. да отстъпи собствеността и. предаде владението н. наследниците н. И.. Г. С.. Б. н. с. Г. Г. общ. Г. Д..

              Моли, н. основание чл.537, ал.2. от ГПК да се отмени АОС №. 1428 от 17.08.2018 Г. н. Общ. Г. Д. вписан в СВ при РС - М. вх.реГ. №. 4706 от 27.08.2018 Г.. акт №. 28, том 12, АОС №. 1429/17.08.2018 Г. н. Общ. Г. Д. вписан в СВ при РС – М. вх.реГ. №. 4707/27.08.2018 Г., акт №. 29, том 12,  АОС №. 1427/17.08.2018 Г. н. Общ. Г. Д. вписан в СВ при РС - М. вх.реГ. №. 4705/27.08.2018 Г., акт №. 2.. том 12, АОС №. 1450 от 2308.2018 Г. н. Общ. Г. Д. вписан в СВ при РС - М. вх.реГ. №. 4708 от 27.08.2018 Г., акт №. 30, том 12 и. АОС №. 1463 от 28.08.2018 Г. н. Общ. Г. Д. вписан в СВ при РС - М. вх.реГ. №. 3276/27.09.2018 Г.. акт №. 5, том 14.

              Претендира направените в производството разноски.

              Ответникът,  О. Г. Д. О. М., с адрес: с. Г. Д. ул. Е. №. 2., представлявана от кмета - НИНА П., чрез процесуалния си представител адвокат  А.К.,xxx, с в срока, предвиден за отговор взема становище.

              Петитумът н. исковата молба е: съдът да признае по отношение н. О. Г. Д. О. М., че наследниците н. И.. Г. С. б. н. с. Г. Г. общ. Г. Д. са собственици н. имот пл. №. 500.470 в кв.45 и. 46 / бивш имот 191 в кв.33/ по плана н. с. Г. Г. общ. Г. Д. одобрен със заповед от 03.03.1972 Г., с площ 6. 712 дка, както и. да осъди О. Г. Д. да отстъпи собствеността и. предаде владението н. наследниците н. И.. Г. С. б. н. с. Г. Г. общ.Г. Д..

             Н. основание чл.537 ал.2. от ГПК съдът да отмени пет бр. актове за общинска собственост, надлежно описани във втората част н. петитума.

              С оглед съдържанието н. исковата молба и. посочения по-горе петитум в нея, счита, че следва да се приеме, че с исковата молба са предявени в обективно, комулативно, съединение, два иска: ревандикационен иск по чл.108 ЗС, който, освен осъдителна част, съдържа и. установителна такава, която обуславя осъдителната част, и. иск по чл.537 ГПК. Няма искане за произнасяне по самостоятелен установителен иск за собственост по чл.124 от ГПК, както и. искане за произнасяне за придобито право н. собственост н. основание давностно владение, по чл.79 ЗС, въпреки изричното им посочване в началото н. исковата молба.

                Следоветално с исковата молба в обективно съединение са предявени искове по чл.108 ЗС и. иск по чл.537 ГПК.

                Също така, от съдържанието н. исковата молба, следва да се приеме, че ищецът счита, че наследниците н. И.. Г. С. са собственици н. имот 500.470 в кв. 45 и. 46 по плана н. с. Г. Г.общ. Г. Д. одобрен със заповед №. 287 от. 03.03.1972 година, н. основание реституция н. земеделски имот, осъществена с решение н. ПК н. с. Г. Д. №. 518/09.03. 1994 Г. , имащо за предмет -включена в строителните граници н. с. Г. Г. общ. Г. Д. както по регулационен план от 1920 Г., така и. по регулационен план от 1972 Г., нива в м. ,,Т.”, цялата от 6.712 дка, относима към имот 500.470, който кьм настоящия момент, въпреки проведените процедури за попълване н. кадастралния план, не е отразен по съответния ред в този план.

                Към исковата молба са приложени писмени доказателства - решения н. ПК Г. Д. респ. ОС”З” М., скици от различни години, издавани от О. М., 5 бр. АОС. Няма приложени доказателства, че преди включването н. нивата в м.  Т. в регулационния план от 1920 Г. е била собственост н. И..

Г., както данни за времето н. включването й; няма твърдение и. няма доказателства, че тази нива е внесена в ТКЗС при колективизацията, проведена в с. Г. Г. общ. Г. Д. респ., ако е внесена, от кого е внесена.

                  ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА Н. ИСКОВЕТЕ

                  Исковете са недопустими.

                  В реституционните закони за възстановяване н. право н. собственост върху различни видове недвижими имоти, вкл. и. ЗСПЗЗ, законодателят предвижда възможност за възстановяване н. правото н. собственост н. различни по вид недвижими имоти, отнети в периода 1944 - 1989 година. Следователно, по аргумент за противното, извън обсега н. ЗСПЗЗ са претенциите за възстановяване н. право н. собственост върху земеделски имоти, включени в строителните граници н. съответното населено место, преди 1944 година и. придобили статут н. урбанизирана територия преди 1944 Г. - виж. Р. №. 183 от 01.11.2016 Г. н. ВКС по гр.д. №.  702/2016 Г., І ГО, ГК

                  Или редът за възстановяване н. право н. собственост н. земеделски имоти по ЗСПЗЗ е неотносим за земеделски имоти, за които ищецът твърди, че са включени в регулационния план н. с. Г. Г. общ. Г. Д. в плана от 1920 година, изменен през 1956 година и. останал в регулация с плана от 1972 година.

                  От представената от ищеца извадка, с удостоверена година - 1956 година, за изменението н. плана от 1920 година е видно, че имот пл. №. 191 в кв.33 н. с. Г. Г. от 1920 Г. и. 1956 Г. е в строителните граници н. с. Г. Г. при граници: площад, имот пл.№. 192, имот пл.№. 193, терен н. футболно игрище, във връзка с което е осъществено изменението н. плана от 1920 Г. и. имот пл.№.  172.

                  От представената от ищеца заверена скица №. 6 от 25.02.1993 Г. е показана в пунктир действащия и. към момента реГ. план н. с. Г. Г. с графичен израз н. имот пл. №.191 в кв.33 по плана от 1920 година, в която е отбелязано, че собственици по реГ. план от 1920 година н. имот пл. №. 191 в кв.33, са наследниците н. И.. Г..

                  Следователно, даже да се приеме, че имот пл.№. 191 в кв.33 по плана от 1920 година е бил собственост н. И.. Г., поради това, че негова нива в м. ,,Т.” е била включена в регулационния план н. с. Г. Г. тогава Илийца - Соточино, вероятно по действащия тогава Закон за благоустройството, възстановяване н. право н. собственост по реда н. ЗСПЗЗ е недопустим, защото и. при тези оскъдни доказателства, няма данни и. не може да има твърдение, че включването н. нивата в м. Т., в регулационния план н. с. Г. Г. е отнета в периода 1944 Г. - 1989 година.

                 Включването н. имот в регулация, даже в периода от 1944 Г. до 1989 Г., преди той да е внесен в ТКЗС, изключва неговия статут н. земеделска земя по смисъла н. чл.2. от ЗСПЗЗ, а оттук и. условията и. реда за възстановяване н. правото н. собственост по ЗСПЗЗ. Материално-правната възможност за възстановяване н. право н. собственост върху имот в регулация, предвидена в изключителната разпоредба н. чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ, са за тези имоти, които са включени в регулация след образуване н. ТКЗС. Виж р. №. 158 от 04.07.2016 Г. н. ВКС по гр. дело №. 1048/2016 Г., І Г.о. ГК

                Ако съдът приеме, че исковата молба е допустима, същата е неоснователна по следните причини:

                Искът по чл.108 ЗС е предявен срещу ответната О. при незавършена административна процедура за възстановяване н. право н. собственост по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ, защото последното решение н. ОС,, З”, М., а именно №. 2995А от 26.11.2018 година н. ОСЗ М. възстановява правото н. собственост н. наследниците н. н. И.. Г. С. в съществуващи / възстановими стари реални граници н. имот пор. №. 2.., Нива от 6.000 дка, ІV категория, находяща се в СТРОИТЕЛНИТЕ ГРАНИЦИ н. с.Г. Г. в м. / кв/ Т., при граници:, няма посочени такива, заявен с клетвена декларация. Н. стр. 3 е написано: Забележка За издаване н. констативен н.акт и. сделки със земеделски имот е необходима скица с точни размери.

                Следователно и. това решение не е окончателно, защото съдържанието му не е съобразено с изискването н. ЗСПЗЗ и. ППЗСПЗЗ. Съгласно р. №. 318 от 06.07.2010 Г. н. ВКС по гр.д. №. 436/2009 Г., постановено по реда н. чл.290 ГПК / сега отм./ е прието, че една реституционна процедура е приключила, когато възстановената собственост е индивидуализирана по начин, от който да бъде направен извод за съответствие н. отчуждената като земеделска земя собственост и. възстановената, попадаща в урегулиран ПУП терен. В това поредно решение за възстановяване н. право н. собственост върху земеделски имоти в стари / възстановими/ граници, се възстановява нива - обект, който не е внесен в ТКЗС, нито като земеделска земя, нито като имот, попадащ в строителните граници н. с. Г. Г. По тази причина и. към момента н. издаване н. решението няма скица. И. не би могло да има, защото за този казус няма предвидена реституция по ЗСПЗЗ. Това е така, защото с това предпоследно решение се възстановява право н. собственост върху имот, отдавна загубил качество н. земеделски имот по причина, която не може да бъде отнесена към основното изискване по ЗСПЗЗ, - възстановяване н. правото н. собственост н. земеделски имоти отнети от българската държава, в периодаот 1944 Г. -1989 Г. Нещо повече, възстановява се право н. собственост върху несъществуващ и. невнасян в ТКЗС, земеделски имот - нива, а не поне УПИ, щом като се възстановява имот в строителни граници н. населеното място. Несполучлив опит за възстановяване н. право н. собственост върху земеделски земи във вр. с чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ.

                Съдът, по реда н. косвения контрол, който е длъжен да направи по реда н. чл.17 ГПК, не следва да зачете посоченото решение, като годен административен акт, възстановяващ право н. собственост. Още по-вече, не следва да зачете решение №. 518/ 07.03.1994 Г., н. което се позовава ищецът при предявяване н. ревандикационния иск. Най-малкото, защото има постановено последващо решение н. ОСЗ М..   

                Първото решение за възстановяване н. правото н. собственост върху нива в м. ,,Т.” е с Протокол №. 2995 от 30.07.1993 Г. Това решение е за възстановяване н. земеделски земи с план за земеразделяне. Надлежно е подписано от членовете н. ПК. Няма данни това решение да е обжалваяно, следователно е влязло в сила. От същата дата има друго решение с №. 2995А за възстановяване н. имотите по посоченото вече решение, само, че в съществуващи стари реални граници. Това решение, обаче не е подписано от членовете н. ПК и. следователно е НИЩОЖНО. Нищожно е и. следващото решение №. 518 от 1994 година за възстановяване н. процесния имот в стари реални граници, макар и. подписано от членовете н. ПК, защото вече има влязло в сила решение за възстановяване н. имота с план за земеразделяне. Това се отнася и. за предпоследното решение от 2018 Г., издадено във вр. с чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ. При влязло в сила решение за възстановяване н. земеделски имот с план за земеразделяне е извън правомощията н. ПК, респ. ОСЗ да възстановява това право за същия обект, чрез другия способ - в стари реални / възстановими/ граници.

                Следователно в правния мир съществува влязло в сила решение №. 2995 от 30.07.1993 Г., надлежно подписано от членовете н. ПК, за възстановяване н. правото н. собственост върху нива в м. „Т.”, без наличие към настоящия момент, н. план за земеразделяне, относим относно този имот - следователно неприключила административна преписка по възстановяване право н. собственост по реда н. ЗСПЗЗ, което обуславя неоснователност н. иска по чл.108 ЗС, при условие, че същият е допустим.

                  Счита, обаче, че искът по чл.108 от ЗС е недопустим в настоящия спор, по съображенията вече изложени в пунк Първи: Допустимост н. иска, в какъвто смисъл моли да бъде постановено решението по настоящото дело.

                 Искът по чл.537 ал.2. ГПК, като субсидиарен, е недопустим, респ. неоснователен.

                 Счита, че по реда н. косвения контрол, който съдът е длъжен да упражни при преценка за валидността н. администлативните актове, издадени от кмета н. О. Г. Д. по повод попълването н. кадастралния план н. с.Г.Г. с имот, 500-470, собственост н. ищеца и. да обяви нищожността им, поради това, че са издадени извън компетентността н. съответното длъжностно лице.

                 Оспорва истинността н. скица №. 5/19.01.1994 Г. издадена н. лицето Е. Т. А. в частта, в която е посочено, че парцел ІІ в кв.45,по плана от 1972 Г. е изключван от регулация по 216 ПМС. Оспорва истинността н. представените от ищеца скици, в които е посочено, че имот 500.470/ какъвто не е отразен в кадастралния план н. Г.Г./, е собственост н. наследниците н. И.. Г., и. в които скици графично е посочен този имот. Оспорва всички разработки, осъществени от оторизирани лица, по повод отразяване н. нивата в м. ,,Т.” в кадастралния план н. с. Г. Г. Подробни съображения излага в представена писмена защита по делото.

                  Претендира направените по делото разноски.

                  Доказателствата по делото са писмени и. гласни.

                  Допусната е и. назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж.Л.П., приета от съда и. не оспорена от страните.

                  По искане, направено от процесуалния представител н. ищеца, н. основание чл.233 ГПК е прекратено производството по отношение н. предявения иск с правно основание чл.537 ал.2. ГПК, поради направен отказа изцяло от него, а именно за отмяна н. АОС №. 1428 от 17.08.2018 Г. н. Общ. Г. Д. вписан в СВ при РС - М. вх.реГ. №. 4706 от 27.08.2018 Г.. акт №. 28, том 12, АОС №. 1429/17.08.2018 Г. н. Общ. Г. Д. вписан в СВ при РС – М. вх.реГ. №. 4707/27.08.2018 Г., акт №. 29, том 12,  АОС №. 1427/17.08.2018 Г. н. Общ. Г. Д. вписан в СВ при РС - М. вх.реГ. №. 4705/27.08.2018 Г., акт №. 2.. том 12, АОС №. 1450 от 2308.2018 Г. н. Общ. Г. Д. вписан в СВ при РС - М. вх.реГ. №. 4708 от 27.08.2018 Г., акт №. 30, том 12 и. АОС №. 1463 от 28.08.2018 Г. н. Общ. Г. Д. вписан в СВ при РС - М. вх.реГ. №. 3276/27.09.2018 Г.. акт №. 5, том 14.

 

                  Съдът, след като прецени доводите н. страните, доказателствата по делото и. н. основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

                  Производството е по предявен иск за признаване право н. собственост по отношение н. О. Г. Д. О. М., че наследниците н. И.. Г. С. б. н. с. Г. Г. общ. Г. Д. са собственици н. ИМОТ пл.№.  500.470 в кв.45 и. кв.46 /бивш имот №. 191 в кв.33 по плана н. с. Г. Г. Е. 14283 /четиринадесет хиляди двеста осемдесет и. три/, общ. Г. Д. одобрен със заповед №. 287 от 03.03.1972 Г., с площ: 6.712 дка /шест дка и. седемстотин и. дванадесет квадратни метра/, както и. да се осъди О. Г. Д. да отстъпи собствеността и. предаде владението върху имота н. наследниците н. И.. Г. С.. Б. н. с. Г. Г. общ. Г. Д..

  Няма спор по делото, че ищецът е един от наследниците н. И.. Г. С. б. н. с.Г. Г. починал н. 08.10.1973 година, съгласно данните от Удостоверение за наследници, изх.№. 05 от 18.02.2019 година н. Кметство Г. Г. О. Г. Д..

 Няма спор и. относно обстоятелството, че с Протокол №. 2995 от 30.07.1993 Г. н. ПК Г. Д. е признато и. определено за възстановяване правото н. собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне н. имот от 6.000 дка, четвърта категория в местността Т. н землището н. с.Г. Г. н. наследниците н. И.. Г. С.. Този протокол е подписан от всички членове н. ПК Г. Д.. За не го няма доказателства да е обжалван, т.е. същият е влязъл в сила.

 От същата дата – 30.07.1993 година  е издадено и. Решение №. 2995А н. ПК М., с което е възстановено правото н. собственост н. наследниците н. И.. Г. С. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници н. процесния имот. И. в двата документа е отпазено, че този имот е с пореден №. 3 от заявлението и. установен с клетвена декларация. 

           Няма спор и. относно обстоятелството, че с Решение №. 518 от 09.03.1994 Г. н. ПК - с. Г. Д. по преписка по заявление с вх. №. 1776 от 21.02.1992 Г. е възстановено правото н. собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници н. наследниците н. И.. Г. С. н. НИВА от 6.000 дка /шест дка/, ІV категория, находяща се в землището н. с. Г. Г. в местността Т., кв.33, имот №.  191 от кадастралния план, изработен 1920 Г., като са посочени границите  и. съседите н. същия, а именно: наследници н. И.. П., наследници н. Т. П., наследници н. Г. Р., наследници н. б. М. Г. Ц. и. наследници н. И.. Г. от с. С.

            Както протокола, така и. двете решения са издадени по Преписка по заявление вх.№. 1776 от 21.02.1992 година от наследниците н. И.. Г. С. б. н. с.Г. Г.

            От събраните в хода н. производството гласни доказателства в лицето н. Н. И.. А. Е. И.. А. и. Ф. С. Ф., чиито показания съда кредитира и. приема за истинни и. обективни се установява, че наследодателя н. ищеца И.. Г. е собственик н. този имот, който към момента н. внасянето му в ТКЗС е бил незастроен. Макар и. внесен в ТКЗС от имота блок не е направен, а е продължено да се ползва от И.. Г. и. последствие от наследниците му, което е и. към настоящия момент. Имотът се намира между двете села Соточино и. И., по-късно обединени и. е в границите н. с.Г. Г. което е станало около 1955 година.

  От констатациите н. вещото лице в съдебно-техническата експертиза, която съда възприема изцяло, като дадена компетентно, обективно, безпристрастно и. без да е заинтересована от делото, се установява следното: Н. лист 14 по делото е приложен протокол с дата 01.03.2010 Г. н. Комисия в О. Г. Д. назначена със заповед  №. 359 от 22.12.2009Г. н. Кмета н. Общината във връзка с постъпила молба от 25.02.2010Г. С този протокол са определени застроените и. незастроени площи за бивш имот пл.  №. 191 в кв. 45 по плана н. с Г. Г. който имот имал обща площ 7541 кв. м. Описани са застроените части от имота. Както и. че частта от имот пл. №. 191 с площ 6712 кв. м е незастроена и. че следва да се възстановят н. наследниците н. И.. Г. С. 6786кв. м.

Н. лист 15 по делото е приложена заповед №. 61 от 10.03.2010Г. н. Кмета н. О. Г. Д. с която е одобрено попълването н. кадастралния план н. с. Г. Г. с имот пл.№. 470 в квартал 45 от 6712 кв. м н. наследниците н. И.. Г. С. съгласно приложен протокол неразделна част от заповедтта. Отбелязано е, че този имот е част от бивш имот пл. №.191 по предходен план н. с. Г. Г.

Н. лист 35 по делото е приложена скица издадена от Общински Народен съвет с. Г. Д. О. Мих-градска, с изх. №. 17 от 22.04. 1991Г., за УПИ ІІ, пл.№. 191 в кв.33 по стар план н. с. Г. Г. (с. С. с отбелязване, че същият е записан н. н-ци И.. Г. по план от 1920Г. Допълнително е записано, че имот пл. №. 191 в кв. 33 е от 5963 кв. м,  както и. че имота е влязъл в регулация с първия план н. селото от 1920Г.

Н. лист 36 по делото е приложена скица издадена от Общински съвет с. Г. Д. О. Мих., с изх.№. 6 от 25.02.1993Г. за имот 191 в кв. 33 по стар план н. с. Г. Г. (. И.) с отбелязване, че същият е записан н. н-ци И.. Г. по план от 1920Г. Допълнително е записано, че имот пл.№. 191 е от 6000 кв.м Поставена е забележка че в скицата с пунктир е показана уличната и. дворищна регулация, одобрена със Заповед №. 249 /248/ от 28.12.1989 Г. по плана от 1972 Г.

Н. лист 37 по делото е приложена скица, издадена от Общински съвет с.Г.Д. с изх.№. 5 от 15.01.1994 година за УПИ ІІІ общ, в квартал 45 по плана н. с.Г. Г. от 1972 Г., с отбелязване, че същият е записан н. Е. Т. А.. Допълнително с записано каква площ има парцелът, че е урегулиран, както и. че имота е влязъл в регулация с първия план н. селото от 1920 година. Записано е също така: Изключван е по чл.216 ПМС.

Н. лист 38 и. л.39 по делото е приложена скица с координати, издадена от О. Г. Д. О.М., с изх. №. 180 от 02.10.2012Г., за имот №. 500.470 по кадастралния и. регулационен план н. с.Г. Г. одобрен със заповед  №. 287 от 03.03.1972Г., с площ н. имота 6712 кв.м. Отбелязано е, че имотът с записан н. И.. Г. С. с решение №. 518 от 09.03.1994Г. Има презаверка н. скицата от дата 22.04.2013 Г., с което се потвърждава, че към 22.04.2013 Г. няма промяна в собствеността н. имота.

Н. лист 40 по делото е приложена скица, издадена от О. Г. Д. О.М., с изх. №. 205 от 19.11.2013Г., за имот №. 500.470 по кадастралния и. регулационен план н. с.Г. Г. общ.Г. Д. одобрен със заповед №. 287 от 03.03.1972Г., с площ н. имота 6758 кв.м. Отбелязано е, че имотът е записан н. И.. Г. С. с

решение №. 518 от 09.03.1994Г., както и. че имотът граничи с имот №. 14283.500.445, двор, Е. Т. А..

Н. лист 42 по делото е приложено Удостоверение от Общински съвет с.Г.Д. №. У-103 от 16.11.1994Г., с което се удостоверява, че имот пл. №. 191 в кв.33 по плана н. с.Г. Г. от 1920Г. , а после по плана от 1972Г., че имотът попада  в парел І, ІІ, ІІІ, ІV, VІІІ и. ІХ кв.45, като върху парцелите не е (извършвано-не се чете) или отпочвано строителство. Границите н. имота са (заснети-не се чете) през 1909 Г. и. може да бъдат възстановени.

           По данни н. служители при Общинска администрация Г. Д. а и. показанията н. разпитания в качеството н. свидетел П. Д. И.., „Главен специалист” ТСУ в Общинска адвминистрация Г. Д. се установи, че разписен лист към плана от 1920 година, в който са описани собствениците н. имотите няма, тъй като при пожар през 1978 година в кметството н. Г. Г. същия е изгорен.  

            Със Заповед №. 61 от 10.03.2010 година н. Кмета н. О. с.Г. Д. н. основание чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ и. Протокол от 10.03.2010 година н. Комисията по чл.11 от ППЗСПЗЗ е одобрено попълването н. кадастралния план н. с.Г. Г. с имот №. 470 в кв.45 от 6 712 кв.м н. наследниците наИлия Г. С.. Горният имот е част от бивш имот пл.№. 191 по предходния план н. с.Г.Г. който е бил с площ от 7 541 кв.м.  Останалата част от бивш имот пл.№. 191 по стария план н. с.Г. Г.  от 829 кв.м е застроена и. не се възстановява.

             Няма данни тази заповед да е обжалвана в предвидения от закона ред. Същата е влязла в сила.

 

            При тази фактическа обстановка въпросът е, основателен ли е иска за собственост н. ищеца по отношение н. О. Г. Д.?

            Ответникът, срещу когото е предявен иск за собственост върху земя, възстановена в полза н. ищеца по реда н. ЗСПЗЗ, не може да оспорва материалната легитимация н. ищеца с твърдението, че неговият наследодател не е бил собственик н. възстановения имот към момента н. масовизацията, ако не противопоставя собствени права, изключващи тези н. противната страна.

              Липсата н. скица по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ не обуславя нищожност н. решението за възстановяване н. собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници, след като възстановеният имот може да бъде идентифициран по друг начин.

             Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ в редакцията с ДВ, бр. 17 от 1.03.1991 Г., ОСЗ се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването н. заявлението, т.е. няма изискване към решението да бъде приложена скица. С изменението н. текста с ДВ бр. 45 от 16.05.1995 Г. законодателят е формулирал изисквания, че в решението, с което се възстановява правото н. собственост върху земи в съществуващи или възстановими н. терена стари реални граници се описват размерът и. категорията н. имота, неговото местоположение /граници, съседи/ и. ограниченията н. собствеността с посочване н. основанията за това. Към решението се прилага скица н. имота. Влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото н. собственост и. има силата н. констативен нотариален акт за собственост върху имота. С оглед н. записаното изискване, скицата е условие за индивидуализирането н. имота, но когато в решението имотът е описан чрез посочване н. номера му по кадастрален план, включително и. по действащия към момента н. постановяване н. решението, следва да се приеме, че имотът е надлежно индивидуализиран, дори и. границите му да не са посочени, тъй като границите са нанесени в кадастралния план и. се определят от него. Дали към решението има приложена и. заверена скица, ако имотът е индивидуализиран по посочения по-горе начин, има значение за основателността н. предявения иск, ако се приеме, че наличието й е задължителен елемент от фактическия състав по възстановяване н. собствеността, но не и. за допустимостта н. иска.

                Съгласно разпоредбите н. чл.14 ал.1 изречение трето ЗСПЗЗ  и. чл. 18ж, ал. 1, изр. последно от ППЗСПЗЗ, влязлото в сила решение за възстановяване н. правото н. собственост върху земи в съществуващи или възстановими н. терена стари реални граници, удостоверява правото н. собственост и. има силата н. констативен нотариален акт за собственост върху имота, ако е придружено със скица. Значението н. скицата е да осигури надлежна индивидуализация н. възстановявания имот. Ако той може да бъде установен достатъчно ясно и. непротиворечиво от текста н. решението, липсата н. скица не опорочава последното, и. обратно - ако от текста н. решението не става ясно, какви са границите и. разположението н. реституирания имот, липсата н. скица, която да изяснява тези обстоятелства обуславя неопределеност н. предмета н. това решение (арГ. от Решение №. 225 от 6.07.2011 Г. н. ВКС по гр. д. №. 559/2010 Г., I Г. о., ГК). В представените решения имотът е достатъчно индивидуализиран като НИВА от 6.000 ДКА, четвърта категория, находящ се в местността Т. в землището н. село Г. Г. като са посочени границите и. съседите н. същия. Подлежащите н. възстановяване по реда н. ЗСПЗЗ земеделски имоти, могат да бъдат индивидуализирани в решението н. поземлената комисия като кадастрална или регулационна единица по кадастралния или регулационен план н. населеното място, като в този случай не е необходима друга индивидуализация н. имотите, например чрез издаване н. скица от ПК или описание н. границите им в самото решение н. ПК. Съдържащото се в  чл. 14, ал. 1, т. 1, изр. 3 от ЗСПЗЗ изискване за скица към решението цели да бъдат индивидуализирани подлежащите н. възстановяване по реда н. ЗСПЗЗ земеделските имоти, които се намират извън границите н. урбанизираните територии. Когато тези имоти се намират в границите н. урбанизираните територии, тяхната индивидуализация се постига чрез предвидените в закона удостоверение и. скица по чл. 13, ал. 5 и. ал. 6 от ППЗСПЗЗ, които се издават от органите н. общината и. въз основа н. които ПК постановява решението си. /В този смисъл е Решение №. 31 от 30.01.2012 Г. н. ВКС по гр. д. №. 578/2011 Г., I Г. о., ГК/

                Освен това, относно това по какъв способ следва да се възстанови недвижим имот, съдът не е компетентен. Това е правомощие н. ОСЗГ, която определя способа за възстановяване н. собствеността в зависимост от това къде се намира имота и. дали е идентифициран достатъчно със всички способи за административното производство пред нея по чл. 18б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Затова е предвидено изготвянето н. помощен кадастрален план, заснемащ имотите преди колективизацията. Планът за новообразуваните имоти обхваща имотите, предоставени за ползване, но в него следва да се отразяват и. тези, които са предоставени по замяна от Т. комисията след образуване н. ТКЗС, за които би се прилагал чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. За последните не е предвидено създаване н. отделен план, а и. това не е необходимо, предвид това, че те са много по-малко не обхващат цели местности и. райони. Отделно от това, съгласно чл. 18г от ОСЗГ определя с решение териториите, в които собствеността се възстановява по § 4 и. по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, но подобно решение не е индивидуален административен акт, н. който съдът може да извършва косвен съдебен контрол. Следователно съдът не може да преценява дали с решението за признаване право н. възстановяване по конкретна преписка правилно е избран способът, по който ще се извърши възстановяване. Дори да е посочен способ за възстановяване, който е неправилен това не прави решението н. ОСЗГ нищожно, защото основанията за нищожност н. административен акт са териториална йерархическа и. материална некомпетентност н. административния орган, а законът изрично предоставя възможност за преценка н. административния орган относно начина н. възстановяване н. собствеността в зависимост от индивидуализацията н. имота и. местонахождението му, както и. с оглед сегашното му състояние от гледна точна н. застрояването му. В случая ищеца, като един от наследниците н. И.. Г. С. се позовава н. изтекла в тяхна полза придобивна давност вследствие н. упражнявана непрекъсната и. необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене, считано от преди 1920 Г., като се изключат периодите, през които давност, съобразно закона не е могла да тече. Въз основа анализа н. събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че считано от 1920 Г. ищеца, присъединявайки владението н. своите наследодатели - дядо и. баща, владеят спорния имот №. 500.470 в квартал 45 и. кв.46/ бивш имот №. 191 в кв.33 по плана н. с.Г. Г. одобрен със Заповед №. 287 от 03.03.1972 Г., с площ от 6.712 дка. От своя страна Г. Д. се е позовала н. Актове за частна общинска собственост за същия имот, в които като основание за придобиване н. имота е посочена разпоредбата н.  чл. 2., ал. 1, т. 1 и. т.2. ЗОС; Заповед №. 287 от 03.03.1972 Г. н. Указ. Тъй като ищеца е доказал фактите, обуславящи правния му интерес от предявяване н. иска (продължилото повече от 10 години владение), то в тежест н. ответника бе да докаже собственото си право. При липса н. каквито и. да е доказателства, че спорният имот е бил придобит от общината чрез настъпване н. конкретни факти, реализиращи състава н. предвиден в закона придобивен способ, представеният акт не легитимира О. Г. Д. като собственик н. имота, още повече, че с цитираната заповед е одобрен  общия регулационен план н. с.Г. Г. за уличната и. дворищната регулация за всички строителни квартали и. напречни профили н. улиците с поправките н. комисията по § 58 от Правилника за ПЗПИНМ при СОНС с.Г. Г. и. ОНС Михайловград. По силата н. чл. 5 ЗОС актът за общинска собственост има качеството н. официален свидетелстващ документ, но той е доказателство за правото н. собственост само когато удостоверява осъществяването н. конкретно придобивно основание. Простото възпроизвеждане в акта за общинска собственост н. обща законова разпоредба, по силата н. която определена категория имоти стават общински по силата н. закона, не е в състояние да обуслови извод за установеност н. правото н. собственост н. общината при липса н. проведено пълно и. главно доказване н. факти, по силата н. които имотът да е станал общински. Позоваването н. общо нормативно основание за трансформиране н. собствеността в общинска не сочи удостоверяване н. конкретно фактическо състояние. /Реш. №. 271/30.10.2012 год. по гр. дело №. 477/2012 год. н. ВКС, ІІ Г. о. и. др. /. Общината не твърди, че е собственик н. имота н. основание правна сделка или по давност, а твърди, че е станала собственик н. основание чл.2. ал.1т.1 и. т.2. от ЗОС и. Заповед №. 287 от 03.03.1972 година н. Указ, като в периода от 17.08.2018 Г. до 27.09.2018 година са утвърдени  актовете за частна общинска собственост.

                Съгласно чл. 5, ал. 2. ЗОС, актът за общинска собственост е официален документ съставен от длъжностно лице по ред и. форма определени от закона и. като такъв има обвързваща за съда доказателствена сила относно изложеното в него, т. е. има качеството н. официален свидетелстващ документ. Същевременно, без да има правопораждащо действие, той единствено констатира собствеността н. общината, но само когато удостоверява осъществяването н. конкретно придобивно основание, при наличие н. което, н. акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата н. което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване н. противното. С други думи, ответната О. следваше да установи в процеса пълно и. главно, че са настъпили конкретни факти, реализиращи състава н. предвиден в закона придобивен способ.  Съгласно чл. 2., ал. 1, т. 1 и. т.2. от ЗОС, общинска собственост са имотите и. вещите, определени със закон и. имотите и. вещите, предоставени в собственост н. общината със закон. Останалите разпоредби сочат реда за съставяне н. акт за общинска собственост. Ответникът сочи хипотеза, която включва противопоставяне и. доказване н. факти, които в случая препятстват възникването правата н. ищеца. Позоваването н. общо нормативно основание за трансформиране н. собствеността в общинска не сочи удостоверяване н. конкретно фактическо състояние. /Реш. №. 271/30.10.2012 год. по гр. дело №. 477/2012 год. н. ВКС, ІІ Г. о. и. др. /. В обхвата н. реституционния закон не са включени и. земеделски земи, които не са обоществявани/отнемани и. които са останали собственост н. физически лица в реалните им граници. Ответникът по никакъв начин не ангажира доказателства по какъв начин имотът е приет за общински. Напротив, ищецът доказа по несъмнен начин, че имотът е внесен в ТКЗС, затова е заявен за възстановяване по реда н. ЗСПЗЗ, а макар и. внесен в ТКЗС е бил предоставен за ползване от собствениците, които не са преставали през всичките години да го ползват и. е включен в урбанизирана територия.

             Неоснователно е възражението н. ответника, заявено в отговора н. исковата молба, че това решение н. Общинската служба Земеделие, с което е признато правото н. собственост в стари, възстановими граници не е годен титул за собственост, тъй като не е придружено от скица н. имота. Когато се възстановява собствеността върху имот в урбанизирана територия, правоимащите лица са длъжни да представят удостоверение и. скица по чл.13 ал.5 и. 6 от ППЗСПЗЗ. Тези документи съдържат информация за заснемането н. имотите н. плана, размерът н. застроените и. свободните площи, подлежащи н. възстановяване, ограничението н. собствеността, границите и. площите за възстановяване н. правото н. собственост и. др. Всички тези данни индивидуализират в пълна степен възстановения имот, поради което в хипотезата н. чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ постановяването н. решението н. ОСЗ възстановява собствеността, без да е необходимо издаване н. нова скица. Отказът н. Техническа служба при Общинска Администрация Г. Д. да издаде удостоверение и. скица, когато се иска възстановяване н. право н. собственост върху имоти в границите н. урбанизираните територии е провокирало и. предявяването н. иска за собственост спрямо О. Г. Д..

            Не може да не се отчете и. съдържанието н. писмото, от Общинска служба Земеделие М., л.270 от делото, изпратено до Кмета н. О. Г. Д. че по Преписка с вх.№. 1776/21.02.1992 година и. Решение №. 2995Б от 26.11.2018 година за възстановяване правото н. собственост н. земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището н. с.Г. Г. В архивите се съграняват протокол от направено трасиране, протокол за идентифициране н. имотни граници по чл.45 ал.4 от ППЗСПЗЗ от 10.10.2018 Г., които са оформени по надлежния ред. Тези протоколи следва да се предоставят н. О. Г. Д. от заинтересованите лица за извършване н. разпоредбите по чл.13 ал.5 и. ал.6 от ППЗСПЗЗ. Към 19.04.2021 година в ОСЗ М. ИРМ Г. Д. не са представени удостоверение по реда н. чл.13 ал.5 от ППЗСПЗЗ и. скица по реда н. чл.13 ал.6 от ППЗСПЗЗ.

            Отразено е, че това е причината ОСЗ М. да не се произнесе с решение за възстановяване н. собствеността н. наследниците н. И.. Г. С. за имота с признато право н. собственост, находящ се н. позиция 2. – нива от 6.000 дка в местността Т. от Решение №. 2995Б от 26.11.2018 Г.           

            От горното следва извода, че общината не установи правоизключващото си възражение доказвайки, че имотът е общински.            При така установените по делото факти, следва извод, че ответникът не е доказал предпоставките н. чл.2. ал.1 т.1 и. 2. от ЗОС, като способ за придобиване. Създадените АЧОС н. основание чл. 2., ал. 1, т. 1 ЗОС и. Заповед №. 287 от 03.03.1972 Г. н. Указ не налага извод, че имотът е общински, тъй като няма вещно- прехвърлително действие.

           Ето защо, следва да се приеме, че е оборен легитимиращият ефект н. актовете за частна общинска собственост, въз основа н. които ответникът заявява собственически права върху имота. Посоченото в акта основание не се установи да е вярно, поради което е оборена неговата доказателствена сила. Исковата претенция следва да се уважи.

           При този изход н. делото, в тежест н. ответника са и. разноските, направени в хода н. производството от ищеца, съобразно приложен списък, съгласно разпоредбата н. чл.80 ГПК.

           Водим от горното, съдът

                                             Р   Е  Ш  И.:

             ПРИЗНАЗНАВА за установено по отношение н. О. Г. Д. със седалище и. адрес н. управление С.Г. Д. О. М., ул. Е. №. 2., Булстат  xxxx  , представлявана от Ц. А. xxx Д. че НАСЛЕДНИЦИТЕ  н. И.. Г. С. б. н. с.Г. Г. О.М., починал н. 08.10.1973 година, СА СОБСТВЕНИЦИ н. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл.№. 500.470 в кв.45 и. кв.46 /бивш имот №. 191 в кв.33 по плана н. с. Г. Г. Е. 14283 /четиринадесет хиляди двеста осемдесет и. три/, общ. Г. Д. одобрен със Заповед №. 287 от 03.03.1972 Г., с площ: 6.712 дка /шест дка и. седемстотин и. дванадесет квадратни метра/, като ОСЪЖДА О. Г. Д. със седалище и. адрес н. управление С.Г. Д. О. М., ул. Е. №. 2., Булстат  xxxx  , представлявана от Ц. А. xxx Д. да ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА И. ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО  върху имота н. НАСЛЕДНИЦИТЕ н. И.. Г. С.. б. н. с. Г. Г. общ. Г. Д. починал н. 08.10.1973 година.

 

             ОСЪЖДА О. Г. Д. със седалище и. адрес н. управление С.Г. Д. О. М., ул. Е. №. 2., Булстат  xxxx  , представлявана от Ц. А. xxx Д. ДА ЗАПЛАТИ н. И..Н.И.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx К. О. №. 2.. етаж 3, а., сумата от 1 497.15 лв. направените в хода н. производството разноски.

 

           РЕШЕНИЕТО  подлежи н. въззивно обжалване пред Окръжен съд М. в двуседмичен срок от връчването му н. страните.

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: