№ 7558
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20251100500882 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 21274/23.11.2024 г., постановено по гр. д. № 59909/23г. по описа на
Софийски районен съд, 30 с-в, Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да плати на
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД на осн. чл. 410, ал.1, т.3 от КЗ сумата от 217,39 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка
„Каско+“, във връзка с щета № 44012131901805, ведно със законната лихва върху главницата
от 01.11.2023г. до изплащане на вземането, както и разноски в общ размер на 935 лв.
Решението е постановено с участието на третото лице – помагач на страна на ищеца -
Столична община.
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“, с която обжалва решението в цялост по съображения, че същото е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния
и процесуалния закон и при неизяснена фактическа обстановка. Изложени са конкретни
съображения, че не е доказано наличието на покрит риск, доколкото не били представени
действащи към датата на процесното ПТП общи условия. В събраните доказателства имало
противоречие по отношение на претенцията за настъпило ПТП и уведомлението за щета.
Липсвал протокол за ПТП, а посещението на органите на МВР в конкретния случай било
задължително, съответно и в нарушение на Общите условия на застрахователя. Така и при
описание на вредите било посочено „гума“, но не била посочена обективираната причина
„дупка“ като размер на препятствието, което следвало да се приеме като противоречие в
механизма и причината за реализираното ПТП. С оглед чл.20, ал.2 ЗДвП „предвидимото
препятствие“ следвало да се разбира като такова, което или несъмнено очевидно или е
обозначено, но посоченото евентуално препятствие в Уведомлението за щета не отговаряло
на понятието. Събраните доказателства по делото не установявали безспорно наличието на
1
препятствие, а противоречието в доказателствата не намерило отражение в мотивите на
решението, в която част било бланкетно. Длъжностното лице, което отразило
произшествието не било направило снимков материал съгласно чл.5, ал.1, т.3 Наредба № I-
167/24.10.2022г., което възпрепятствало установяване на действителната причина за ПТП,
поради което ищецът не успял да установи напълно фактическия състав, а представеният
протокол за ПТП нямал материална доказателствена сила. Неправилен бил и изводът
относно хипотезата на „противоправно поведение“, доколкото не било установено спазване
на правилата на движение, не можела да се установи скоростта, с която се е движел водачът,
което било от съществено значение за определяне „опасната зона за спиране“, а съдът
кредитирал хипотеза на ЗДвП изключваща съпричиняване. Изводите в САТЕ почивали на
предположения, без да липсват мотиви. Не ставало ясно и дали е имало и други движещи се
МПС-та, които да са възпрепятствали заобикаляне на препятствието. Процесната
застрахователна полица не съдържала изискуемите по закон реквизити, поради което бил
недоказан застрахователния риск на евентуалното ПТП. Не били представени доказателства,
че при реализиране на ПТП водачът не бил под въздействие на алкохол или въздействащи
вещества. Не били събрани доказателства за причиняване на вреди в резултат на
обстоятелства, попадащи под изключените рискове, както и за причиняване на вреди в
резултат на умишлени действия на водача. Неправилен бил изводът, че се установявало
основанието за изплащане на застрахователно обезщетение. Ликвидационният акт бил без
необходимите реквизити. Оспорва се пасивната материалноправна легитимация на
ответника, доколкото ПТП настъпил на общински път /ул. Самоковско шосе“. Твърди се
наличие на съпричиняване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца в първоинстанционното производство „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, в който
се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение, поради което моли
то да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Конституираното трето лице – помагач не е взело становище.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск по чл. 410 от КЗ от „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за сумата от 217,39 лева,
от които 202,39лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ полица № 440118220016731 за настъпили вреди в
резултат на ПТП от 19.01.2019г в гр. София на ул. Самоковско шосе в района на с.Панчарево
с участието на МПС марка БМВ, модел Х5, рег.№ ********, за което било образувано
претенция № 44012131901805, и сумата от 15лв. - ликвидационни разходи, ведно със
законната лихва върху пълната сума от 217,39лв. от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 19.01.2019 г. в гр. София при движение по ул.
Самоковско шосе в района на с.Панчарево, водачът на застрахован по застраховка Каско при
ищеца л.а. БМВ рег.№ ******** преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, в резултат на което реализирал ПТП с имуществени вреди, за което въз
основа на уведомление при ищеца била образувана претенция № 44012131901805, бил
изготвен опис-заключение и ликвидационен акт, въз основа на които на собственика на
увредения автомобил било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 202.39лв. на
05.03.2020г. Пътят, по който се движил автомобилът при настъпване на произшествието, бил
част от републиканската пътна мрежа, за поддържането на която отговарял ответникът.
Ищецът счита, че му се дължат изплатеното обезщетение и ликвидационни разходи в размер
на 15 лева и моли съда да осъди ответника да му ги заплати.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, в който
2
оспорва иска по основание и размер, оспорва застрахователното правоотношение,
механизма на ПТП, оспорва пасивната си материалноправна легитимация и твърди
съпричиняване. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
Заплащането на обезщетението се установява от приетото платежно нареждане за
групово плащане от 05.03.2020г. /л.28/ с опис към същото, в който фигурира плащането към
Климатроник ЕООД по претенция 44012131901805 за сумата от 202.39лв. /л.29/.
От приетата двустранно подписана застраховката полица за автомобилна застраховка
„Каско +“ по комбинирана застрахователна полица № 440118220016731, със срок на
валидност от 00.00ч на 03.10.2019г. до 23:59ч на 02.10.2019г., се установява, че към датата на
ПТП е налице валидно застрахователно обезщетение по застраховка Каско на МПС рег. №
********, по застраховка Каско + /клауза Пълно Каско, с допълнителни договорености –
Официален сервиз“, застрахован Климатроник ЕООД, с платена застрахователна премия на
вноски /л.64-66/. Съгласно приетите по делото и приложими Общи условия за застраховка
„Каско+“, в сила от 15.02.2018г. и приложими към процесната застраховка /с оглед изрично
отбелязване л.60 и л.83/, се установява, че покрит риск по клауза „Пълно Каско“ включва
Раздел II, т.2.1.3.1. ПТП при сблъскване с или удар от МПС и/или други физически тела, в
това число ПТП съгласно ЗДвП и допълнителна договореност официален сервиз, като се
касае за покрит застрахователен риск, за който отговаря застрахователното дружество,
съгласно чл. 343 КЗ.
От представеното по делото свидетелство за управление на МПС (л. 19 от делото на
СРС) на свидетеля В.П. се установява, че автомобилът е бил управляван от правоспособно
лице, а от Удостоверението за техническа изправност (л.20) се установява, че процесното
МПС към датата на ПТП е било с преминат преглед за техническа изправност.
По делото е представено уведомление за щета № 44012131901805 от 19.01.2019 г. (л.
21 и сл. от делото на СРС), от което се установява, че на 19.01.2019г. водачът В.П. е
управлявал процесния автомобил около 9:00ч. по ул. Самоковско шосе, с.Панчарево, при
движение на пътя попаднал в дупка и спукал предна дясна гума, за което уведомил ДЗИ.
От представените опис-заключения по образуваната щета № 44012131901805,
калкулация по претенция № 44012131901805 и ликвидационен акт (л. 22 – 27 от делото на
СРС) се установява, че ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на
202,39лева, изплатени на Климатроник ЕООД като застрахован.
По делото е приложена и регресна покана от 14.09.2020 г., адресирана от ищцовото
дружество до Агенция „Пътна инфраструктура“ за заплащане на сумата от 217,39лв. по щета
№ 44012131901805 .
По делото е прието решение № 959/31.12.2018г., с което се утвърждава Списък на
републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се
събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на
съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 ЗП за ползване на отделно съоръжение
по републиканските пътища,с който се утвърждава Списъка на републиканските пътища
съгласно Приложение № 1 към т.1, съгласно което (л.87) е част от републиканската пътна
мрежа участъка от ул. Самоковско шосе ок.п.София-Панчарево.
Пред първоинстанционния съд като свидетел е разпитан В.П. – водач на автомобила,
който дава показания, които съдът кредитира изцяло, от които се установява, че е управлявал
процесния л.а. на главния път в посока Самоков и над с.Панчарево ударил една дупка и
спукал предна дясна гума, която била преди автобусна спирка по средата на пътя и била
голяма около 40-50см, без да има сигнализация, че има препятствие, за което се обадил на
националния номер на ДЗИ и съобщил за щетата, след което подал и писмено уведомление
/л.21/, с което заявил щетата.
Пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно автотехническа експертиза,
3
която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, съгласно която всички
увреждания по автомобила, отразени в описа на застрахователя, са в пряка причинно-
следствена връзка с механизма на процесното събитие. Съгласно заключението, стойността,
необходима за възстановяване на щетите по лекия автомобил, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 334,70лева.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната
част. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо. По
отношение на правилността въззивният съд е ограничен от изложените оплаквания във
въззивната жалба.
Предявен е осъдителен регресен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.
49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД. Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Необходимите предпоставки за предвидената суброгация са: 1) да е сключен договор
за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение и 3) възлагане на друго лице - изпълнител,
извършването на определена работа, осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина, която се предполага), вредите да са причинени от изпълнителя при
или по повод извършването на възложената му работа.
Установява се по делото, че за процесното МПС е бил сключен договор за застраховка
„Каско+“ в сила към датата на процесното ПТП, както и че във връзка с настъпилото
застрахователно събитие ищцовото дружество е заплатило на лизингополучателя
застрахователно обезщетение в размер на 202.39лв.
Оплакването на въззивника, че не е настъпил покрит застрахователен риск е
неоснователно, с оглед приетата двустранно подписана и притежава всички необходими
реквизити застраховката полица за автомобилна застраховка „Каско +“ /клауза Пълно Каско
л.64-66/ и приложимите по същата Общи условия за застраховка „Каско+“, в сила от
15.02.2018г. и приложими към процесната застраховка /с оглед изрично отбелязване л.60 и
л.83/, се установява, че покрит риск по клауза „Пълно Каско“ включва покрит риск ПТП
/Раздел II, т.2.1.3.1/, какъвто е и процесният случай. Попадането на автомобила в
необезопасена дупка в процеса на неговото движение, което е довело до увреждане на
гумите /повреда на ППС/ съставлява покрит риск по застраховката.
Неоснователни са възраженията, че ищецът не е доказал при условията на пълно и
главно доказване наличие на дупка на пътното платно, нито наличието на причинно-
следствена връзка с щетата. Действително представените по делото документи са частни
такива, които не се ползват с материална доказателствена сила, каквато имат официалните
свидетелстващи документи. Въпреки това същите не са лишени от доказателствена стойност
и се преценяват от съда във връзка с всички останали обстоятелства и събрани в
производството доказателства. В конкретния случай лошото състояние на пътната настилка
е възприета от разпитания по делото св.П.. Обстоятелството, че не е бил съставен протокол
4
за ПТП не означава, че същото не се е състояло, тъй като съгласно чл. 125 ЗДвП службите за
контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на
пътнотранспортното произшествие в изрично посочените в разпоредбата хипотези, в които
не попада процесното ПТП. Съвкупно от анализира на събраните по делото доказателства се
установява механизма на ПТП, а именно наличието на несигнализирана и необезопасена
дупка, намираща се в по средата на пътя с големина около 40-50см преди автобусна спирка
над с.Панчарево по ул. Самоковско шосе с посока на движение гр.Самоков /с оглед
показанията на св.П., които съдът кредитира изцяло/, при движение през която са настъпили
вреди – пукната предна дясна гума, съответно на описанието на събитието в уведомление за
щета, така и съвкупно с приетото и неоспорено заключение по САТЕ, което установява, че
вредите по л.а. са в причинна връзка с посочения механизъм на процесното ПТП и са със
средна пазарна цена (334.70лв.), което почива на обективни данни по делото /а не на
предположения обратно на доводите във въззивната жалба/, поради което и с оглед плащане
на сумата от 202.39лв. застрахователят може да се суброгира срещу причинителя на вредата
до платеното.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 Наредба № РД-02-20-19/ 12.11.2012 г. за
поддържане и текущ ремонт на пътищата поддържането и текущият ремонт на пътищата се
организират и осъществяват от собствениците или администрацията, съответно
юридическите лица, управляващи пътищата, както следва: 1. за републиканските пътища -
от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ); 2. за автомагистралите по чл. 28б, ал. 1 ЗП – от
Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ (НКСИП); 3. За
общинските пътища - от общините. Нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗП посочва, че
републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“, а общинските
пътища - от кметовете на съответните общини, като управлението включва и проектиране,
строителство, ремонт и поддържане на пътищата. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗП
републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи,
втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и
образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са общински и частни, отворени за
обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са
свързани с републиканските пътища или с улиците. Видно от приетите и неоспорени по
делото писмени доказателства /решение № 959/31.12.2018г., и Приложение № 1 към т.1/, се
установява, че процесният участък е част от републиканската пътна мрежа. Съвкупно от
чл.19, ал.1, т.1 ЗП и чл.29 ЗП следва, че Агенция "Пътна инфраструктура" има вменено
задължение по поддържане на процесния участък (като част от републиканската пътна
мрежа) съобразно транспортното му предназначение, което не е било сторено от
длъжностните лица/служители към Агенцията. Налице е доказано неизпълнение на
задълженията по чл.167 ЗДвП по поддържане на пътя в изправна състояние, съответно при
препятствия да се сигнализира за същите, поради което се установява пасивната
материалноправна легитимация на Агенция "Пътна инфраструктура", която е изцяло
отговорна за настъпване на произшествието, тъй като не е изпълнила законовото си
задължение си за поддържане на пътя в състояние, което да осигурява безаварийно
движение на пътните превозни средства по него. В процесния случай съдът намира, че по
делото безспорно се доказва, че длъжностните лица от администрацията на ответника са
бездействали при изпълнението на задълженията им по чл. 31 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от
ЗДвП, т. е налице е неизпълнение на законово задължение.
Поддържаното във въззивната жалба оплакване за наличието на възражение по чл. 51
ЗЗД за съпричиняване е неоснователно, доколкото по делото не са събрани категорични
доказателства въз основа на които да се установи, че вредите не била настъпили в същото
съдържани и обем, ако поведението на водача би било различно от предприетото /Вж.
Решение № 50142/28.12.2023 г. по т. д. № 2154/2022 г. на ВКС/. Не се доказва настъпилото
ПТП да е съпричинено от водача на застрахованото МПС, тъй като дупката на пътя е била
5
необозначена, с оглед кредитираните показания на св.П., а ответникът, чиято е
доказателствената тежест не доказва наличието на съпричиняване, вкл. за управление при
несъобразена скорост или при употреба на алкохол или под въздействието на друго
упойващи вещества, така и по отношение на останалите доводи, т.е. обратно на доводите във
въззивната жалба не е в тежест на въззиваемия да доказва, че не е налице съпричиняване.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие
по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, във връзка с което водачът да избере така скоростта си на
движение, че да е в състояние да спре. Дупката е непредвидимо обстоятелство предвид
задължението по закон на ответната агенцията да поддържа безопасното състояние на
пътищата от републиканската пътна мрежа.
При съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, а подадената
въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, която е
доказала сторени разноски пред настоящата инстанция в размер на 168,00лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 21274/23.11.2024 г., постановено по гр. д. №
59909/23г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК Агенция „Пътна
инфраструктура“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3 да
плати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Триадица, бул. „Витоша" № 89Б, разноски пред настоящата
инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 168,00лв. с ДДС.
Решението е постановено с участието на третото лице – помагач на страна на
Агенция „Пътна инфраструктура“ - Столична община.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6