Н Е П Р И С Ъ С
Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 19.11.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на девети ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 6964 по описа на ВРС за 2018-та година, 9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Банка
Д.” ЕАД, ЕИК***, искове
с правно основание чл.422 ГПК за установяване между страните, че Г.И.С., ЕГН**********,
дължи на ищеца следните суми:
-
6637.00лв.
– неплатена главница по договор
за потребителски банков кредит от
01.12.2014г.;
-
226.44лв.
– възнаградителна лихва по договор за
потребителски банков кредит от 01.12.2014г., за периода 28.08.2017г. – 11.12.2017г.;
-
3.43лв.
– мораторна лихва върху главницата по потребителски банков кредит от
01.12.2014г., за периода
28.09.2017г. – 11.12.2017г.;
- 120.00лв.
– такса
предсрочна изискуемост по договор за
потребителски банков кредит от 01.12.2014г.;
- законна лихва върху главницата от подаване на
заявление – 11.12.2017г. до окончателното й изплащане,
за
които суми е издадена по чл.417 ГПК заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №18783/2017г. на
ВРС.
Евентуално са предявени осъдителни искове по чл.430 ТЗ за същите суми,
основания и периоди, при приета ненастъпила
предсрочна изискуемост преди да бъде
подадено заявлението по заповедното производство.
Ищецът твърди, че подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение за
процесните суми, за които била
издадена заповед по чл.417 от ГПК. В
законоустановения срок длъжникът
възразил, поради което за ищеца
се породил правният интерес да предяви настоящия
иск.
Ищецът твърди, че по
силата на договор за потребителски
кредит от 01.12.2014г. „Банка Д.” ЕАД се задължило да предостави
на Г.И.С. кредит в размер на 8000.00лв., която сума била
преведена в деня на сключване
на сделката по сметка на
кредитополучателя. Последният
от своя страна
се задължил да върне получената
сума на 120 месечни анюитетни вноски, с падеж 28-мо число на месеца, за
който се дължат, с размер съгласно договорен и двустранно подписан погасителен план.
Твърди
още, че длъжникът
изпълнявал задълженията си до вноската
с падеж 28.08.2017г., която останала неплатена в цялост. Непогасени останали и следващите вноски с падежи до 28.11.2017г. включително. Поради това на осн.
чл.20.1 от ОУ към договора всички задължения до края
на договора станали предсрочно изискуеми, считано от падежа на
третата последователна неплатена цялостно вноска. Тази изискуемост кредиторът
онесъл счетоводно в
просрочие на 06.12.2017г. Отделно с нарочни
писма, твърдяни като получени от длъжника,
последният бил уведомени за упражненото
право по чл.60 ЗКИ. Евентуално с предявяване на исковата молба и получаване на препис
от нея ответникът
бил уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост.
С оглед
на изложеното и липсата на последващи плащания се твърди,
че ответникът дължи на кредитора
стойността на всички месечни анюитетни вноски, формирани от останалата
невърната главница и
възнаградителната лихва върху
нея за заявения
период; законна лихва за забава
върху главницата в заявен размер и период, както и еднократна такса за предсрочна изискуемост.
По същество моли за уважаване
на исковете и присъждане на разноски.
На ответника са връчени редовно съобщението по чл.131 –
133 ГПК с приложенията и указанията на съда и призовката за о.с.з. за
разглеждане на делото. Въпреки това той НЕ депозира писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК, в о.с.з. не се явява, не се представлява, не изразява писмено становище
по делото.
За да се произнесе
съдът взе предвид, че
ответникът не е депозирал оговор
на исковата молба в законоустановения срок, не се е явил и не е изпратил
представител в първото по делото открито съдебно заседание, за което е редовно
призован, не е отправил искане за гледане на делото в неговото остсъствие, не е взел отношение по исковия спор и по
какъвто и да било друг начин. Освен това с редовно връченото на ответника
разпореждане по чл.131 ГПК, на последния са указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в о.с.з. А от
представените по делото доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на предявения иск.
С оглед изложеното
съдът и с оглед отправената от ищеца молбата съдът намира, че са налице
предпоставките по чл.238 ГПК и чл.239 ГПК, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени
изцяло.
Предвид
изхода на спора и представените доказателства, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата 375.74лв. – разноски по исковете пред ВРС, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК (юк
хонорар е по НПП, а решението – неприсъствено).
На осн. ТР
№4/18.06.2014г. съдът дължи произнасяне с осъдителен диспозитив и за разноските
в заповедното производство, поради което на ищеца се следват и същите, в размер
на общо 189.74лв.
Воден от горното и на осн. чл.239 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че
Г.И.С., ЕГН**********, дължи на „Банка
Д.” ЕАД, ЕИК***, следните суми:
-
6637.00лв.
– неплатена главница по договор
за потребителски банков кредит от
01.12.2014г.;
-
226.44лв.
– възнаградителна лихва по договор за
потребителски банков кредит от 01.12.2014г., за периода 28.08.2017г. – 11.12.2017г.;
-
3.43лв.
– мораторна лихва върху главницата по потребителски банков кредит от
01.12.2014г., за периода
28.09.2017г. – 11.12.2017г.;
- 120.00лв.
– такса
предсрочна изискуемост по договор за
потребителски банков кредит от 01.12.2014г.;
- законна лихва върху главницата от подаване на
заявление – 11.12.2017г. до окончателното й изплащане,
за
които суми е издадена по чл.417 ГПК заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №18783/2017г. на
ВРС,
на осн. чл.238 ГПК и чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Г.И.С.,
ЕГН**********, да заплати на „Банка
Д.” ЕАД, ЕИК***, сумата 375.74лв. – разноски
в исковото производство пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.И.С.,
ЕГН**********, да заплати на „Банка
Д.” ЕАД, ЕИК***, сумата 189.74лв. – разноски в заповедното производство, на осн. ТР
№4/18.06.2014г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………