РЕШЕНИЕ
№ 7897
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110161369 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е първоначално пред РС гр. Перник по молба с вх. № 20708/09.10.2023 г., по
описа на същия съд, с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от М. В. Д., ЕГН
********** срещу Е. Л. Д., ЕГН **********, съпруг на молителката. С определение № 3454
от 23.10.2023г. производството пред РС Перник е било прекратено и делото е изпратено по
подсъдност за разглеждане пред Софийски районен съд, като е образувано настоящето дело.
Със сезиращата съда молба се отправя искане от молителката М.Д. за налагане на мерки за
защита на последната при твърдения за извършен от ответника Е. Д. спрямо нея актове на
домашно насилие, уточнени с молба от 11.10.2023г , извършени на 06.10.2023г. и на
11.10.2023 г. , изразяващи се в отправяне на обиди, включително и заплахи за убийство. В
съдебно заседание молителката не се явява и не се представлява.
Ответникът в съдебно заседание се явява лично и оспорва изцяло молбата, като твърди, че
описаните в молбата обстоятелства са неверни.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на
домашно насилие, поради което съгласно чл.8, т.1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда
от процесуално легитимирано за това лице. Молбата е подадена срещу лице, което е негов
1
бивш фактически съжител, поради което същата е подадена срещу процесуално
легитимирано да отговаря по нея лице /чл. 3, т. 2, предл. второ ЗЗДН/. Молителката твърди,
че на 06.10.2023г. и на 11.10.2023 г., в жилището на молителката в с. Ярджиливци
ответникът е извършил процесните актове на домашно насилие, молбата до съда е подадена
на 09.10.2023 г. поради което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН. Твърди се
извършено от ответника психическо насилие, което попада в хипотезата на чл. 2 ЗЗДН.
Предвид горното молбата е допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото не се спори, а същото е обявено и с доклада по делото за безспорно в
отношенията между страните, че молителката и ответникът са съпрузи. По делото е
представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която обаче в случая съставлява негодно
доказателствено средство, тъй като в декларацията не са описани конкретни актове на
насилие по време, място и начин на извършване. В декларацията само е посочено че
ответника е извършил насилие срещу молителката на, като нито е посочено на коя дата и в
какво се е изразило насилието, нито къде е извършено същото.
По делото по искане на ответната страна единствено е изискана пр.пр № 2187/2023г. по
описа на Районна прокуратура – гр. Перник, ДП № 538/2023г. по описа на 1–во РУ – гр.
Перник. От изпратените материали се установява, че пр.пр № 2187/2023г. по описа на
Районна прокуратура – гр. Перник е образувано ДП № 538/2023г. на 19.09.2023г. за това, че
на 17.04.2023г. в ....... в условията на домашно насилие е била отправена закана за убийство
на М. В. Д.. Приетите по делото материали, касаят период преди твърдените със сезиращата
съда молба както и уточнителната такава от 11.10.2023г. актове на домашно насилие
предмет на настоящото производство, поради което нямат пряко отношение и не могат да
установят твърденията на молителката.
Други доказателства не са представени, няма и направени искания за събиране на
доказателства от молителката, чиято е доказателствената тежест да установи твърденията си
по реда на пълно и главно доказване.
Ето защо съдът намира, че по делото не се установяват твърдените актове на домашно
насилие, поради което молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН се явява изцяло неоснователна, и като
такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
По разноските.
2
Претенция за присъждане на разноски не е направена от страните поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос. Молителката следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на Софийския районен съд и държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН от М. В. Д., ЕГН ********** срещу Е. Л. Д., ЕГН
**********, съпруг на молителката, при твърдения за извършен от ответника спрямо
молителката актове на домашно насилие на 06.10.2023г. и на 11.10.2023., като ОТКАЗВА
ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН М. В. Д., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3