№ 20351
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110175325 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба „А. Б. Б." ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес: гр. С........., срещу П. Р. Г., ЕГН: **********,
с адрес: гр. С..............., общ. Столична, обл. София (столица), с която се иска
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 921,07 (деветстотин двадесет и един лева и седем стотинки) лева
представляваща главница по договор за потребителски кредит № 827279,
сключен на 05.05.2022 г. със „С. К.” АД, чиито вземания са прехвърлени на „А.
Б. Б.” ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от
22.03.2024, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 24.09.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането; договорна лихва в размер на
140,82 (сто и четиридесет лева и осемдесет и две стотинки) лева за периода от
05.05.2022 г. до 05.05.2023 г.; мораторна лихва в размер на 300,03 (триста лева
и три стотинки) лева за периода от 05.05.2023 г. до 28.08.2024 г.; и неустойка
съгласно Раздел VIII „Неустойки“, чл. 17 от Договор за потребителски кредит
№ 827279, в размер на 1150,31 (хиляда сто и петдесет лева и тридесет и една
стотинки) лева за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 32108 от 11.10.2024 г. по частно гражданско
дело № 59434/2024 г. по описа на Софийски районен съд.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 05.05.2022
година между П. Р. Г., като кредитополучател, и „С. К." АД е бил сключен
Договор за потребителски кредит № 827279. По силата на този договор на
ответника е била предоставена сумата от 1000 лева. За ползването на кредита
1
е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 36.00% и годишен процент
на разходите (ГПР) в размер на 42.58%. Ищецът твърди, че ответникът не е
изпълнил в срок своите задължения по договора за потребителски кредит,
което е довело до настъпване на предсрочна изискуемост на целия размер на
кредита и дължимите лихви и неустойки.
Посочва се също, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(Цесия) от 22.03.2024 г., сключен между „С. К." АД, като цедент, и „А. Б. Б.“
ЕООД, като цесионер, всички вземания на „С. К.“ АД към Длъжника по
Договор за потребителски кредит № 827279 са били прехвърлени на
настоящия ищец. Твърди се, че ответникът е бил надлежно уведомен за
извършената цесия.
Ищецът поддържа, че е налице правен интерес от предявяване на
настоящите искове по реда на чл. 422 ГПК, тъй като ответникът е депозирал
възражение срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 32108 от 11.10.2024 г. по ч.гр.д. № 59434/2024 г. по описа
на Софийски районен съд в законоустановения срок.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже
наличието на посоченото облигационно правоотношение; предаване на
сумата от кредитора; уговорения падеж на плащане; наличието на постигната
между страните договореност за връщане на кредита с надбавка /лихва/;
цедирането на вземанията на ищеца и уведомяването на ответника за
извършената цесия, както и размера на претендираните суми за главница и
лихва.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да
докаже положителният факт на плащане на дълга, респ. че е изпълнил
задължението.
Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 05 май 2022 г. бил сключен Договор за потребителски
кредит № 827279 от разстояние със страни по договора „С. К.т“ АД и
потребителят П. Р. Г.. По силата на чл. 1 от договора, кредиторът се задължил
да предостави на потребителя паричен заем в размер на 1000 лева. Договорено
било сумата да бъде предоставена по банков път или на каса на EasyPay,
съгласно чл. 5. От приложените договор за кредит и приложения към него е
2
видно, че част от сумата била усвоена за рефинансиране на предходен кредит,
а остатъкът от 403.54 лв. е преведен на потребителя чрез EasyPay.
Уговореният срок за погасяване на кредита бил 12 месеца, видно от чл. 1, т. 6
от договора. Потребителят се задължил да върне сумата на месечни вноски,
съгласно Погасителен план (Приложение 2). Договорен е фиксиран лихвен
процент в размер на 36% годишно. Годишният процент на разходите (ГПР) по
кредита е изчислен на 42.58%. Общата сума за връщане, включваща главница
и договорна лихва, възлиза на 1239.73 лв. Съгласно чл. 1, т. 9, договорът
изисква предоставянето на обезпечение под формата на поръчител или
банкова гаранция. Потребителят е бил длъжен да осигури това обезпечение в
срок до 3 дни от сключването на договора, съгласно чл. 17. При неизпълнение
на това задължение, чл. 27, ал. 1 предвижда неустойка в размер на 0.9% от
усвоената сума за всеки ден без обезпечение. Поради тази клауза,
Погасителният план посочва, че общата дължима сума при липса на гаранция
нараства до 2110.74 лв. Договорът предвижда и санкции при забава на
плащанията. Съгласно чл. 26, при забава на вноска се дължи законната лихва
за забава върху просрочената сума. Допълнително, чл. 28 уговаря и неустойка
от 1% на ден върху размера на просрочената сума при всяко неизпълнение.
При просрочване на две или повече вноски, чл. 24 дава право на кредитора да
обяви целия остатък от кредита за предсрочно изискуем.
Не се спори, а и от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че сумата по кредита е усвоена от ответника по посочения в
договора начин.
От заключението се установява, че за изплащане на кредита са
направени вноски в общ размер на 653.00 лв., с които са погасени Главница:
78.93 лв., Договорна лихва: 98.89 лв., Неустойка: 242.14 лв., Други такси:
233.04 лв..
От приложените писмени доказателства се установява, че с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г. и подписано към него
Приложение №1 заемодателят е прехвърлил вземанията си по договора,
сключен с ответника на ищеца заедно с всички привилегии и обезпечения.
При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира, че
предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто
правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Това е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
3
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне, като не са налице изключенията
по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява потребител - лице, което при сключването
на договор за потребителски кредит, действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.3 ГПК Съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор сключен с потребител.
В случая страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят
дължи заплащане на възнаградителна годишна лихва в размер на 36.00% и
годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 42.58%.
В случая в тези проценти обаче не влизат неустойката и другите такси
по кредита.
При извършено изчисление по реда на чл. 162 ГПК годишната лихва
надхвърля 46%, а ГПР надхвърля 52,58%.
Разрешението, дадено в т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по
тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС приема, че автономията на
волята на страните при сключването на договора е ограничена, като отделните
клаузи не може да противоречат на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. Противоречието с императивни правни норми и добрите нрави
е основание за нищожност както на гражданските, така и на търговските
сделки. Добросъвестното встъпване в договорни правоотношения се основава
на принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес и в съдебната практика се възприема като съответно на морала
изискване чрез договорите да не се злоупотребява.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3то
ЗЗД винаги се проявява в нарушаване на правен принцип, който може
законодателно дори да не е изрично закрепен, но спазването му да е проведено
чрез създаване на други разпоредби, представляващи част от действащото
право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване - аргументи от чл. 6 3 о т ЗЗД, чл. 302 от
ТЗ, чл. 307 от ТЗ и чл. 289 о т ТЗ. Преценката за нищожност на договорни
клаузи, поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. Въпросът дали
договорената лихва е несъвместима с добрите нрави се решава конкретно за
всеки отделен случай, като се съобразят всички обстоятелства по делото - не
само нейния размер, но и размера и валутата на предоставения капитал, срока
на ползването, обстоятелствата, при които е било поето задължението за
лихва, нейната функция, както и всички други условия и обстоятелства по
договора, които евентуално биха имали значение за размера й. Нарушение на
4
нравствения императив би имало само, ако възнаграждението е предназначено
за генериране на свръхпечалба.
Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави,
включително и договорите върху неоткрити наследства (чл. 26 ЗЗД). Видно от
съдържанието на нормата, законодателното уреждане на случаи, в които
договор или клауза от него ще е нищожна, когато при нормативната уредба
законодателят се е ръководел от принципа добрите нрави да не се накърняват,
привързва нормативно уредената хипотеза към основание на чл. 26, ал. 1
предл първо ЗЗД, без да изключва преценката на съда за недействителност
поради противоречие с добрите нрави за неуредените хипотези. Накърняване
на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната
страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от
по-неблагоприятното й положение. Преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Съгласно Решение № 285 от 12.06.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 1511/2018 г., IV, решение по гр. д. № 2944 по описа за 2021
г. Трето г. о и др. добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях, като за спазването им (например иск за присъждане на неустойка,
вземания с възнаградителен или санкционен характер, включително лихви и
годишен процент разходи по потребителски кредити) съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес. Такъв е несъмнено интересът на
потребителя при сключен от него договор за кредит. В съдебната практика са
установени субективните критерии за накърняване на добрите нрави при
злепоставяне на чужди интереси с цел извличане на собствена изгода
(Решение № 156 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2451/2019 г., III г. о., ГК и
Решение № 128 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3170/2017 г., I г. о., ГК,
Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК,
Решение № 183 от 21.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 542/2018 г., I т. о., ТК),
които принципно съвпадат с хипотезите на надмощно положение на
специализиран на съответен пазар търговец над неинформиран потребител,
поради което за да е налице по-общ състав на опорочаване на сделката, се
налага да се установи другия обективен критерий на толкова значителна и
явна несъразмерност на стойностите на насрещните престации, че полученото
от зависимата или фактически подчинената страна да е толкова незначително,
че да има практически нулева стойност. Нарушение на нравствения императив
би имало само, ако възнаграждението е предназначено за генериране на
свръхпечалба.
В своята практика ВКС приема, че противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на
5
законната лихва. В този смисъл са решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. №
1106/2003 г. на ВКС, Второ ГО; решение по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, Второ
ГО; решение по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, Второ ГО; определение №
901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, Четвърто ГО, определение
№ 527 от 09.06.2022 г. по гр. д. № 151/2022 г. на ВКС, Трето ГО.
За пълнота следва да се посочи, че уговорената в чл. 8 от договора
неустойка по съществото не изпълнява функциите на неустойка по смисъла на
чл. 92 ЗЗД. Клаузата в договора, с която е предвидено потребителят да дължи
неустойка на кредитора при неосигуряване на обезпечение, е уговорена във
вреда на длъжника и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Кредиторът, като професионалист,
е длъжен да направи преценка на възможността на кредитополучателя да
върне кредита, съответно да даде надлежно обезпечение на предоставения му
кредит. Предвиждането на санкция за потребителя, ако не осигури
обезпечение, всъщност цели освобождаване на кредитора от изпълнение на
задължението му по чл. 16 от Закона за потребителския кредит и чл. 8 от
Директива 2008/48 и е опит за прехвърляне на същото в отговорност на
потребителя. В тежест на кредитора е да проучи предварително финансовото
състояние на потребителя, да изиска обезпечение на задълженията по
договора за кредит най-късно към сключването му и да не допуска
предоставяне на кредити без предварителна оценка на кредитоспособността.
Прехвърлянето на неблагоприятните последиците от неизпълнение на това
задължение на кредитора в патримониума на потребителя е в нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗПК, съгласно която всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
Тази неустойка по съществото си представлява лихва и като такава
следва да се начислява към годишния процент на разходите по кредита,
съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК. На основание
чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са
нищожни.
Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се
съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по
6
кредита за потребителя не включва нотариални такси.
При прибавяне на сумата по „неустойката“ към ГПР същият надвишава
изискуемите по закон пет пъти размера на законната лихва.
Въпреки че ищецът не претендира сумата по неустойката същата следва
да се вземе предвид, тъй като внесена сума е разпределена за погасяване на
клаузата за неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От гореизложеното следа, основателен е единствено искът за главница.
Претендираният размер на главницата е 921.07 лева, но съгласно
заключението по съдебно-счетоводната експертиза ответникът е направил
плащания в размер на 574.07 лева, разпределени за неустойки и лихви, които
следва да бъдат приспаднати от главницата по кредита.
Ето защо следва да бъде уважен искът за сумата от 347,00 лева главница
по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и
отхвърлен за останалите суми.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски имат и двете
страни съразмерно на уважената част от исковете и съответно на отхвърлената
част от исковете.
На ищецът се следват разноски в размер на 79,80 лева разноски за
държавна такса и депозит за възнаграждение на вещо лице по допуснатата
съдебно счетоводна експертиза в исковото производство, 7,62 лева разноски в
заповедното производство и 11,34 лева юрисконсултско възнаграждение в
двете производства.
На ответника също се следват разноски но такива не са претендирани и
не са представени доказателства за сторени разноски.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по исковете предявени по реда на чл.
422, ал.1 ГПК, П. Р. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С..............., общ.
Столична, обл. София (столица) ДЪЛЖИ на „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес: гр. С...., представлявано от управителите П.
В. и Х. М., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9 от
ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД сумата от 347,00 лева, представляваща остатъчната
главница по договор за кредит 05.05.2022 г. със „С. К.” АД, чиито вземания са
прехвърлени на „А. Б. Б.” ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (Цесия) от 22.03.2024, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 24.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
7
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №59434/2024г. по описа на
СРС 168 състав КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдения размер от
347,00 лева, главница до пълния претендиран размер от 921,07 лева, както и
предявените искове за договорна лихва в размер на 140,82 (сто и четиридесет
лева и осемдесет и две стотинки) лева за периода от 05.05.2022 г. до 05.05.2023
г.; мораторна лихва в размер на 300,03 (триста лева и три стотинки) лева за
периода от 05.05.2023 г. до 28.08.2024 г.; и неустойка съгласно Раздел VIII
„Неустойки“, чл. 17 от Договор за потребителски кредит № 827279, в размер
на 1150,31 (хиляда сто и петдесет лева и тридесет и една стотинки) лева,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА П. Р. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С..............., общ.
Столична, обл. София (столица) ДА ЗАПЛАТИ на „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес: гр. С...., представлявано от управителите П.
В. и Х. М., на основание чл. 78, ал. 1, ал.1 ГПК сумата от 79,80 лева разноски в
исковото производство, 7,62 лева разноски в заповедното производство и 11,34
лева юрисконсултско възнаграждение в двете производства.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8