Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 07,03,2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 състав в открито
заседание на седемнадесети декември през две хиляди и осемнадесет година в
състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При
участието на секретаря Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
М.Апостолова гр.дело № 5345 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от Б.М.М. срещу Ю.Б. АД обективно
съединени искове, както следва:
1.
искове с пр.осн.чл.26, ал.1 пр.1 и пр.3
от ЗЗД, вр.чл. 146, вр.чл.143 от ЗЗП за прогласяване нищожността на чл.6,
ал.2 и чл.23 от договор за кредит.
2.
иск с пр.осн.чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД
за осъждане на „Ю.Б.“АД да заплати сума в размер на 15801,72евро, недължимо платена сума, за периода от 02,05,2012год. до 16,02,2017год., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането/поради неравноправност на чл.6, ал.2 и
чл.23 от договора/, представляваща валутната разлика между швейцарски франк и
евро при плащане на дължимите вноски;
3.
иск с пр.осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника за сума в размер 2907,67
евро, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
15801,72 евро, за периода от 28,04,2014год.
до 28,04,2017год.;
4.
иск с пр.осн.чл.124, ал.1 от ГПК за установяване
спрямо ответника недължимост на сумата от 16722,89
швейцарски франка, представляващи капитализирани лихви, начислени през периода
от 05,10,2011год. до 02,12,2014год.
поради нищожност на клаузите в сключени между страните допълнителни
споразумения и поради погасителна давност;
Излагат
се съображения, че на 01,09,2008год. е сключен Договор за кредит за
рефинансиране на жилищен кредит от други банки HL 43101, по силата на който
ответникът, в качеството му на кредитодател се е задължил да предостави на
ищцата, в качеството й на кредитополучател сумата от 104 110 евро, при годишна
лихва от 6 %, със срок на погасяване на кредита от 360 месеца и месечна вноска
693,56евро, изчислена от банката на база уговорената главница, срок, лихва и
такса за управление, като кредитът е обезпечен с ипотека върху жилището на
ищцата. Поддържа се, че ищцата не е могла да влияе върху съдържанието на
договора, като същият бил типов. Излагат се съображения, че при подписването на
договора не е предоставен погасителен план. Твърди се, че вноските на ищцата са
се увеличили от 693,56 евро до 1366,42 евро към месец април 2015год., като от
банката й било обяснено, че това се получавало поради превалутиране на кредита
от евро в швейцарски франкове. Поддържа се, че поради невъзможност да погасява
редовно вноските по договора, ищцата била принудена да сключи редица
допълнителни споразумения, които предвиждат капитализиране на лихвите. Твърди
се, че съгласно клаузите на договора, предоставеният й кредитен лимит е
равностойността в швейцарски франкове на 104110 евро., като не е посочено какъв
е размерът на тази сума в швейцарски франкове. В договора също така било
предвидено, че в деня на усвояване, стойността на кредита се преизчислява от
друга сума в швейцарски франкове по курс „купува“ на банката, като по този
начин била определена нова стойност на задължението на ищцата за изплащане на
кредита. Твърди се, че договорът не урежда дали и кои обективни пазарни фактори
влияят върху търговския курс на банката. Навеждат се доводи, че договорът е
уговорен в противоречие със задължителните указания на Тълкувателно решение № 4
от 29,04,2015год. по тълкувателно дело № 4/2014год. ОСГТК на ВКС - задълженията
поети в една валута, не могат да се заместват, като се преобразуват в
задължения в друга валута без съгласие на страните по договора. Посочва се, че
при тълкуване на договора по реда на чл. 20 от ЗЗД изведената действителна обща
воля на страните била, че кредитът е предоставен и следва да бъде върнат в
евро. Твърди се, че кредитът е предоставен и усвоен в евро, като в нито един
момент на ищцата не са предоставяни швейцарски франкове. Сочи се, че задължение
на кредитополучателя е да върне отпуснатата и ползвана парична сума, а не
друга. Твърди се, че клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от договора за кредит са
нищожни на основание чл. 146 ЗЗП като неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП и
попадали в хипотезата на т. 9 - на ищцата, в качеството й на потребител се
наложило да поеме задължение, с което не е могла да се запознае преди
сключването му; на т. 10 - позволява се на търговеца да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание; на т. 18 -
не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от договора.
Клаузата на чл. 23 от договора, представлява пряка уговорка във вреда на
потребителя, като възлагала на по-слабо информираната страна единствено
неизгодните икономически последици и прехвърля валутния риск на ищцата, в
качеството й на потребител. Сочи да не са налице специалните изисквания по чл.
144, ал. 2 и изключението на ал. 3 от ЗЗП. Излагат се съображения, че поради
двусмисления и неясен характер на клаузата на чл.6, ал. 2 от договора за
кредит, същата, съгласно правилото на чл. 147 от ЗЗП, следва да се тълкува по
благоприятен за потребителя начин, в смисъл, че ищцата дължала връщането на
сумата от 104110,00евро, а не нейната превалутирана стойност във франкове.
Твърди се, че тази договорна клауза противоречи на добрите нрави, доколкото
води до съществена нееквивалентност на престациите. Въвежда хазартен елемент в
договора, който не е предвиден в закона. Поддържа се че доколкото процесната
сума от 15801,72евро е събрана от банката на основание на нищожни клаузи, то
същата като платена без основание подлежи на връщане, а длъжникът е в забава от
деня на извършване на престацията и без да е необходимо да е канен за
изпълнение. С допълнителни споразумения от 05,10,2011год., 17,05,2012год.,
08,03,2013год., 26,11,2013год. и 09,07,2014год. банката капитализирала
начислени по кредита договорни лихви към главницата, като по този начин
последната се увеличила с 10000швейцарски франка. Поддържа се, че тази
капитализация води до анатоцизъм - начисляване на лихва върху лихва, който е
допустим само между търговци, поради което сумата е недължима. Релевира доводи
за недължимост на вземането и поради изтекла погасителна давност съгласно чл. 111,
б.„в“, пр. 2 ЗЗД.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковите претенции.
Претендират се разноски.
Ответникът
–„Ю.Б.“АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище
за неоснователност на предявените искове. Ответникът не оспорва, че между
страните е сключен Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит от
други банки HL 43101 от 01,09,2008год. Твърди, че уговорената валута по кредита
е швейцарски франкове с равностойност от 104 110 евро. Не оспорва, че между
банката и ищцата са сключени 5 броя допълнителни споразумения. Оспорват се
твърденията ищцата да не е могла да влияе върху съдържанието на договора, както
и обстоятелството, че валутните изменения ищцата не е мога да предвиди, предвид
това да е „високо образован гражданин с юридическо образование“. Твърди се при
сключване на договора на кредитополучателя да се разяснени рисковете от
сключване на договор за кредит във валута. Поддържа да не е налице нарушение на
изискването за добросъвестност. При условията на евентуалност поддържа да е
налице изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗЗП. Излага съображения,
че за да е налице забава по отношение на задължение по чл. 55 от ЗЗД, следва да
бъде отправена покана за изпълнението му. Твърди, че еднократното
капитализиране на възнаградителна лихва не противоречи на закона, поради което
установителната искова претенция е неоснователна.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на
исковите претенции. Претендира разноски.
При така
изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно
между страните, а и с оглед приложените доказателства се установява наличието
на сключен Договор за кредит за рефинансиране
на жилищен кредит от други банки HL 43101 от 01,09,2008г. /л. 17/, по силата на
който ответното дружество предоставя на Б.М.,
в качеството на кредитополучател кредит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността на 104110,00евро по курс „купува“ за швейцарския франк към
еврото на Ю.Б. АД в деня на усвояване на кредита за рефинансиране на жилищен кредит в Пиреос България АД.
Съгласно
чл.2, ал.1 от договора разрешения кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя, като съгласно
ал.2 кредитополучателя дава съгласие
банката служебно да преведе сума в размер на равностойността в швейцарски франкове на 104110евро по
курс“Купува“ за шв.франк към евро на Юробанк
и еф джи България АД в деня на усвояване на кредита
по сметка на кредитополучателя в Пиреос България АД с цел пълно
предсрочно погасяване на жилищен кредит.
В
чл. 2, ал. 4 от договора е предвидено усвоеният кредит в швейцарски франкове по
сметка на кредитополучателя да се
превалутира служебно от Банката в евро по търговски курс „купува" на
Банката за съответната валута в деня на усвояването. Съгласно чл. 3, ал. 1 за
усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на
сбора на Базовия лихвен процент на ответника за жилищни кредити в швейцарски
франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка от 1 пункт, като към момента на сключване на договора БЛП на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е бил в размер на 5 % процента.
Съгласно
чл. 3, ал.3 от договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и
при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер
на сбора от лихвата за редовна главница, определена в ал. 1, плюс наказателна надбавка
от 10 пункта. Чл. 3, ал. 5 предвижда действащият базов лихвен процент на банката
за жилищни кредити да не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните, като банката се задължава да уведомява кредитополучателя
за новия размер на базовия лихвен процент за жилищни кредити и датата, от която
той е в сила, чрез обявяването му на видно място в Банковите салони.
Срокът
за погасяване на кредита съобразно чл.5 от договора е 360 месеца, считано от
датата на усвояване на кредита. Съгласно чл. 6, ал. 1, кредитополучателят погасява
кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска,
съгласно погасителен план към настоящия договор, представляващ неразделна част
от него.
В
чл. 6, ал. 2 е предвидено, че погасяването на кредита се извършва във валутата,
в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на
съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят
не е осигурил дължимата сума в
швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или
евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от
банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране
на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за
швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на
договора е дал своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.
В
чл. 21 от договора е предвидена възможност на кредитополучателя да поиска от банката
да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в
евро/лева, като за услугата се съгласява да заплати съответната комисиона,
съгласно действащата към датата на превалутирането тарифа на банката, като в
този случай се съгласява превалутирането да се извърши по обявения курс
„купува” на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както
и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени
от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута и вид на кредита.
С
чл. 23 кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към българския лев, може да има за последица, включително
в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни
вноски по кредита изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя
сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме
всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на
валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит, както и
че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от договора, както и че е съгласен с
настъпването им.
Между
страните по делото е сключено приложение № 1 към договор за банков кредит HL43101/01,09,2008 г. от
23,09,2008 г. /л.159/, в което е посочено датата на усвояване на кредита да
е 23,09,2008год., а приложимият на банката курс „купува“ за швейцарски франкове
е 1.*********, като определения съобразно този курс размер на предоставения и
усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от
договора е 169354,00 швейцарски франка.
С
допълнително споразумение от 05,10,2011г.
към процесния договор за кредит /л. 60/, сключено между ищцата и „Б.Р.С.“ АД, страните са констатирали, че
към датата на подписването му задълженията на кредитополучателя по кредита са
както следва: 677,81 швейцарски франка - просрочена главница, 3311,26
швейцарски франка – просрочена лихва, 62,83 швейцарски франка - просрочени такси,
163678,28 швейцарски франка – редовна главница. Освен тези задължения е уговорено, че кредитополучателят дължи и редовна лихва, която ще бъде
начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното
споразумение, до датата на падежа
следващ датата на допълнителното споразумение, но към датата на допълнителното
споразумение все още не е изискуема. В чл. 3, ал. 1 кредитополучателят се е
задължил да внесе еднократно по сметката обслужваща кредита сумата от 590
швейцарски франка, като внасянето на тази сума е условие на влизане в сила на
договора. В чл. 4 от споразумението страните са се съгласили, че всички
плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал, 1, т. 1-4 след приспадане на
внесената по чл. 3, ал. 1 сума се преоформят служебно от кредитора на датата на
допълнителното споразумение, чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена
част от главницата по първоначално предоставения кредит (в размер съгласно чл.
2, ал. 1, т, 5). Предвиден е шестмесечен
период на облекчено погасяване на кредита по време на който се начислява
фиксирана годишна лихва в размер на 4.24% процента, като през периода на
облекчено погасяване, кредитополучателят погасява дълга на равни месечни
погасителни вноски в размер на 590швейцарски франка на месец съгласно погасителния
план, неразделна част от Допълнителното споразумение. Съгласно чл. 6 след
изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената,
но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва. В чл. 7 е предвидено,
че след изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга
след натрупването на лихвата съгласно предходния член, се начислява годишна
лихва в размер равен на действащия към същата дата базов лихвен процент (БЛП)
на Кредитора за жилищни кредити в съответната валута намален с 0.05 пункта,
като след изтичане на периода на облекчено погасяване до окончателното
погасяване на дълга и всички други разноски, свързани с него, кредитополучателят
погасява дълга на равни месечни погасителни вноски, съгласно погасителния план,
неразделна част от допълнителното споразумение. Страните са се съгласили, че действащият
базов лихвен процент (БЛП) на Кредитора за жилищни кредити в съответната валута
не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните.
С
допълнително споразумение от 17,05,2012г.
/л.63/ към процесния договора за кредит, сключено
между ищцата и „Б.Р.С.“ АД, страните са констатирали, че към датата на
подписването му задълженията на кредитополучателя по кредита са както следва:
1890,54 швейцарски франка – просрочена лихва, 143,71 швейцарски франка -
просрочени такси, 167812,88 швейцарски франка – редовна главница. Освен тези
задължения е уговорено, че кредитополучателят дължи и редовна лихва, която ще бъде
начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното
споразумение, до датата на падежа
следващ датата на допълнителното споразумение, но към датата на допълнителното
споразумение все още не е изискуема. В чл. 3 от
споразумението страните са се съгласили, че всички плащания във връзка с кредита
по чл. 2, ал, 1, т. 1-4 след приспадане на внесената по чл. 3, ал. 1 сума се
преоформят служебно от кредитора на датата на допълнителното споразумение чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит (в размер съгласно чл. 2, ал. 1, т, 5). Предвиден е шестмесечен период на облекчено погасяване, по време на
който се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 3.18% процента, като
през периода на облекчено погасяване, кредитополучателят погасява дълга на
равни месечни погасителни вноски в размер на 450 швейцарски франка на месец
съгласно погасителния план, неразделна част от допълнителното споразумение. В
чл. 5 е уговорено, че след изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга
се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване
лихва. В чл. 6 е предвидено, че след изтичане на периода на облекчено
погасяване върху общия размер на дълга след натрупването на лихвата съгласно
предходния член, се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на
действащия към същата дата базов лихвен процент (БЛП) на кредитора за жилищни
кредити в съответната валута и надбавка в размер на 0.17 пункта, като след
изтичане на периода на облекчено погасяване до окончателното погасяване на дълга
и всички други разноски, свързани с него, кредитополучателят погасява дълга на
равни месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от
допълнителното споразумение.
С
допълнително споразумение от 08,03,2013г./л.66/
към процесния договора за кредит, сключено между ищцата и „Б.Р.С.“ АД страните
са констатирали, че към датата на подписването му задълженията на
кредитополучателя по кредита са както следва:584,32
швейцарски франка – просрочена главница, 3457,04 швейцарски франка
– просрочена лихва, 157,53 швейцарски франка - просрочени такси, 169893,26
швейцарски франка – редовна главница. Освен тези задължения е уговорено, че кредитополучателят дължи и редовна лихва, която ще бъде
начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното
споразумение, до датата на падежа
следващ датата на допълнителното споразумение, но към датата на допълнителното
споразумение все още не е изискуема. В чл. 3 от споразумението страните са се
съгласили, че всички плащания във връзка с кредита по чл, 2. ал, 1, т. 1-4 след
приспадане на внесената по чл. 3, ал. 1 сума се преоформят служебно от кредитора
на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена
и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит (в размер
съгласно чл. 2, ал. 1, т, 5). В чл. 4 е предвиден
шест месечен период на облекчено погасяване, по време на който се начислява годишна
лихва в размер равен на действащия към същата дата базов лихвен процент (БЛП)
на кредитора за жилищни кредити в съответната валута намален с 3.01пункта, като
кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски в размер
на 568швейцарски франка на месец съгласно погасителен план, неразделна част от
Допълнителното споразумение.
С
допълнително споразумение от 26,11,2013г./л.69/
към процесния договора за кредит, сключено между ищцата и „Б.Р.С.“ АД, страните
са констатирали, че към датата на подписването му задълженията на
кредитополучателя по кредита са както следва: 206,90 швейцарски франка – просрочена главница,
2688,40 швейцарски франка – просрочена лихва, 195,08 швейцарски франка -
просрочени такси, 225,79 швейцарски франка – просрочени плащания по
застраховки, 174315,51 швейцарски франка – редовна главница. Освен тези
задължения е уговорено, че кредитополучателят дължи и редовна лихва, която ще бъде
начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното
споразумение, до датата на падежа
следващ датата на допълнителното споразумение, но към датата на допълнителното
споразумение все още не е изискуема. Като условие за влизане в сила на
споразумението е уговорено плащането от страна на кредитополучателя на сумата
от 250 швейцарски франка. В чл. 3, ал. 3 е предвидено, че сумите по чл. 2, ал.
1, т. 1-4 се преоформят служебно от кредитора на датата на допълнителното
споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит в размер съгласно чл. 2, ал. 1,
т. 5. В чл. 4 е предвиден шест месечен период на облекчено погасяване, по време
на който се начислява годишна лихва в размер равен на действащия към същата дата
Базов лихвен процент (БЛП) на Кредитора за жилищни кредити в съответната валута
намален с 2.86 пункта, като кредитополучателят погасява дълга на равни месечни
погасителни вноски в размер на 600 швейцарски франка на месец съгласно погасителния
план, неразделна част от Допълнителното споразумение.
С
допълнително споразумение от 09,07,2014г./л.190/
към процесния договора за кредит, сключено между ищцата и „Б.Р.С.“ АД, страните
са констатирали, че към датата на подписването му задълженията на
кредитополучателя по кредита са както следва: 217,07швейцарски франка – просрочена главница,
2720,60 швейцарски франка – просрочена лихва, 208,37швейцарски франка -
просрочени такси, 177656,24 швейцарски франка – редовна главница. Освен тези
задължения е уговорено, че кредитополучателят дължи и редовна лихва, която ще бъде
начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното
споразумение, до датата на падежа
следващ датата на допълнителното споразумение, но към датата на допълнителното
споразумение все още не е изискуема. Като условие за влизане в сила на
споразумението е уговорено плащането от страна на кредитополучателя на сумата
от 300 швейцарски франка. В чл. 3, ал. 3 е предвидено, че сумите по чл. 2,
ал.1, т. 1-4 се преоформят служебно от кредитора на датата на допълнителното
споразумение, чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит в размер съгласно чл. 2, ал. 1,
т. 5. В чл. 4 е предвиден три месечен период на облекчено погасяване, по време
на който се начислява годишна лихва в размер равен на действащия към същата дата
Базов лихвен процент (БЛП) на Кредитора за жилищни кредити в съответната валута
намален с 3.27пункта, като кредитополучателят погасява дълга на равни месечни
погасителни вноски в размер на 550швейцарски франка на месец съгласно погасителния
план, неразделна част от допълнителното споразумение.
По
делото е представен талон от 05,08,2008 г. /л. 137/, издаден от „С.М.“ ООД на
ищцата Б.М. в уверение на това, че желае да получи жилищен кредит в размер на
130000евро в изпълнение на сключено между Банката и С.М. ООД споразумение от
18,02,2008г. /л.138/, за сътрудничество при предлагането от банката на жилищни
кредити и на потребителски кредити, обезпечавани с ипотека върху недвижим имот
на физически лица.
От
изслушаното по делото заключение на Съдебносчетоводна експертиза /л.346/,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт, се установява, че за периода от 02.05.2012г. до
16.02.2017г., с последно погасена вноска до посочената крайна дата с падеж
02.01.2017г., вноските по кредита са погасявани, чрез вноска на каса по
разплащателната сметка на кредитополучателя, като една част от вноските са в
лева, за които е извършвана валутна сделка /покупко-продажба на валута/, а другата
част от вноските са в швейцарски франкове /закупени от друго място/.
Размерът
на валутните разлики във вариант І-ви - с приложен курс „продава” на Юробанк за
съответните падежни дати, в който случай размерът на разликите от промяната на
обменния курс на шв.фрака, т.е. надплатено от курсови разлики е 16273.22 евро и
ІІ– ри вариант с приложен валутен курс на БНБ за съответните падежни дати, в
който случай разликата възлиза на 15416.45 евро.
Изчислената
законна лихва върху валутните разлики от първи вариант е общо в размер на 2946.87евро,
а във втория 2788.55 евро. Установява се, че на 23.09.2008г. по валутна разплащателна сметка с
IBAN: ***, с титуляр Б.М.М. в счетоводството на банката е отразено постъпление
на 169354.00 швейцарски франка с левова равностойност 207 341.80лв.
На
същата дата е отразена валутна сделка тип арбитраж, т.е. сумата на усвоения
кредит в шв.франка е откупена от банката срещу нейната равностойност в евро по
курс евро/шв.франк - 1.626681, като е заверена еврова сметка BG 21 BPBI 7940 14
63403401 на името на Б.М.М..
Т.е. кредита
е усвоен в швейцарски франкове, с които са закупени 104 110.00евро, необходими
и ползвани от кредитополучателя. Общият размер на капитализираните лихви за
периода от 05,10,2011год. до 02,11,2014год. възлиза на 16722,89 швейцарски франка.
Съгласно
заключението, при усвояване на кредита е извършен превод във швейцарски франкове
по разплащателната сметка на кредитополучателя в шв.франкове - сума в размер на
169354 шв.франка с левова равностойност по счетоводни данни 207 341.80лв. След
превода е извършена валутна сделка тип арбитраж, с която Банката купува
169353.76 шв.франка и продава 104 110.00 евро, при курс-курс CHF / EUR 1.626681.
Сметката с IBAN: ***.франкове е задължена със сумата 169 353.76 шв.франка и
сметка с IBAN: ***а със сумата 104 110.00 евро. Съгласно Приложение № 1 към
Договора, подписано на 23.09.2008г., датата на усвояване е 23.09.2008г. Към
датата на усвояване на кредита приложимият курс „купува” за швейцарския франк
на „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД към евро е 1.*********, като определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен
от кредитополучателя кредитен лимит швейцарски франкове е 169 354
швейцарски франкове.
При
погасяване на дълга ищцата е внасяла по разплащателната сметка на кредита
парични суми в швейцарски франкове и в лева. При погасяване на месечните вноски
в лева са били извършвани две счетоводни операции – първо валутна сделка, при
която внасянето парични суми в лева са били превалутирани в швейцарски франкове
по курс „продава“ на банката за съответната дата. При вноски в шв.франкове се е
заверявала разплащателната сметка с постъпилата сума.
При
изслушване на обясненията на ищцата по реда на чл.176 от ГПК се сочи при
договарянето по отпускане на кредита да не е било обсъждано в каква валута да е
кредита, доколкото той е бил с предназначение рефинансиране на кредит в евро,
тя е считала, че и изтегления от ответника кредит е в тази валута.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
С
оглед естеството на заявените претенции подлежи на разглеждане заявената искова
претенция за прогласяване на недействителност на клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23
от договор за кредит.
По чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.143 от ЗЗП, вр.чл.146 ЗЗП и противоречие с добрите нрави.
По делото не се спори, че между „Ю.Б.“ АД и Б.М. е
възникнало правоотношение за представяне на кредит, по силата на което Банката
е изпълнила задължението си да предаде на кредитополучателя договорената сума,
чрез превод по банкова сметка, ***.
Процесният
договор попада в предметния обхват на ЗЗП. Кредитополучателят е потребител по
смисъла на §13, т.1 ДР от ЗЗП/ДВ
бр.36/2008год./, а банката е търговец по смисъла на §13, т.2 ДР ЗЗП / в ред.
към момента на сключване на договора – 17,07.2008 г./, поради което в
отношенията им са приложими разпоредбите на този закон. Последният определя, че
„финансова услуга“ е всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране,
застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане.
Следователно, процесният договор има характер на потребителски договор, за
който се прилагат разпоредбите на чл.143-146 ЗЗП. Съдът служебно следи за наличието на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в
потребителски договор. С оглед естеството на спора съдът
следва да се произнесе по валидността на договорните клаузи и след това досежно
дължимостта на сумите по договора за кредит.
В
чл. 1, ал. 1 от договора е уговорено, че банката предоставя на
кредитополучателя кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността на 104110,00евро,
по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката, към деня на
усвояване на кредита. В клаузата на чл. 6, ал. 2 е предвидено, че кредитът се
погасява във валутата, в която е отпуснат и усвоен, а именно - швейцарски
франкове. С чл. 23 от договора кредитополучателят декларира, че е запознат и
съгласен с обстоятелството, че промяната
на обявения от банката курс
купува и/или продава на швейцарския франк
към български лев/евро, както и превалутирането по чл.21 от договора
може да има за последица, включително в случаите по чл.6, ал.2, повишаване на размер на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро/лева като напълно приема риска да носи за своя сметка риска от такива промени
и повишаването, както и че е съгласен да
поеме всички вреди, произтичащи
от промяната на валутните курсове и
новите лихви, приложими при превалутирания кредит.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно са посочени
някои неравноправни клаузи. Същите
съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП са нищожни, с изключение на
тези, които са индивидуално уговорени, а предвид ал.(2) на визирания текст не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. От страна на
банката и с оглед правилото на чл. 146, ал.
4 от ЗЗП досежно доказателствената тежест следва да бъде
проведено доказване, спорните клаузи да са в резултат на индивидуално договаряне с потребителя.
На първо място е
дължима преценката доколко посочената клауза е индивидуално уговорена, тъй
като клауза, която е индивидуално
уговорена дори да е неравноправна не е нищожна.
Клаузите на договор за кредит от 01,09,2008год., макар и да не са част
от общи условия, съдът намира да не са
индивидуално уговорени. Предвид чл.146, ал.2 от ЗЗП не са са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Т.е. освен общите условия, за които дефинитивно се приема да са такива, върху
които потребителят няма възможност да влияе, то и включена в договора клауза,
ако отговаря на посочените критерии
следва да се приема да не е индивидуално уговорена. Включването
на уговорката в индивидуалния договор не
предопределя характера ѝ на индивидуално уговорена и съдът дължи
потребителска защита по отношение на нея.
От ищеца,
чиято е доказателствената тежест съобразно чл.
146, ал. 4 от ЗЗП подобно доказване не е проведено. Представените молби за
предоставяне и усвояване на кредит в швейцарски франкове не обосновават
извод, че ответницата е могла да изрази становище по съдържанието на
разглежданата клауза, респ. че приемането
ѝ е резултат от преговори и взаимни отстъпки между страните по договора.
С
оглед преценка наличието на неравноправност на подобна клауза и съобразно
задължителното за настоящия съд
тълкуване дадено с решение на СЕС С-186/2016год. в компетенцията на националната юрисдикция е
да извърши преценка, доколкото подобна клауза отразява разпоредбите от националното право, които се прилагат в
отношенията между договарящите страни независимо от волята им, или които са с
допълващ характер и следователно се прилагат по подразбиране, т.е. когато в
това отношение между страните не е уговорено друго (вж. в този смисъл решение
от 21 март 2013 г., RWE Vertrieb, C‑92/11, EU:C:2013:180,
т. 26, и от 10 септември 2014 г., Kušionová, C‑34/13,
EU:C:2014:2189, т. 79), поради което се обосновава извод за преценка
наличието на императивни разпоредби от националното право. Подобна нормативна
уредба в националното законодателства настоящия състав намира да не е налице.
На
следващо място, следва да се приеме, че клауза в сключен в чуждестранна валута
договор за кредит, която не е била индивидуално уговорена и по силата на която
кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, попада в обхвата на понятието „основен предмет на договора“ по смисъла
на чл. 145, ал. 2, пред. първо от ЗЗП. За преценка клаузата, с която е
уговорено възлагане риска от промяна на валутния курс на швейцарски франк
спрямо местната валута – българския лев, респ. еврото, съдът съобрази, че това е клауза определяща основните
престации по договора. В този смисъл решение С-186/2016год. на СЕС.
Съгласно
чл. 145, ал. 2 от ЗЗП не може да бъде извършвана преценка за неравноправност на
клауза от основния предмет на договора, в случай че тя е ясна и разбираема. Изискването договорните клаузи да са
изразени на ясен и разбираем език следва да се схваща като налагащо и
задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се
отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм
и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди
въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици. Т.е. следва да бъдат преценени всички относими фактически елементи,
сред които са публичността и информацията, предоставена от кредитодателя при
договаряне на договор за кредит (вж. в този смисъл решение от 26 февруари
2015 г., Matei, C‑143/13, EU:C:2015:127, т. 75).
Изискване
за „ясен и разбираем език“ се
прилага и когато дадена клауза попада в обхвата на понятието „основен предмет на договора“. Същата
подлежи на преценка за неравноправност
само доколкото е съставена на ясен и разбираем език/ т.23 от решение
С-119/22,02,2018год./ Преценката на ясен и разбираем език при договори за
кредит, включва предоставяне от страна на финансовите
институции на кредитополучателите на
достатъчно информация, която да им позволява
да вземат решения основани на добра информираност и благоразумие.
Клаузата за отпускане на кредита в чужда валута и поемане на задължение за
връщане в чужда валута, включва не само яснота
и разбираемост на клаузите от формална и граматическа гледна точка, както в
конкретния случай, но следва да е ясно дали потребителят разбира обхвата на
клаузата, в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни
граници наблюдателен и съобразителен, може
не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждата валута , в която кредитът е
договорен , но и да прецени потенциално
значимите икономически последици
от подобна клауза върху финансовите му задължения- т. 51 от Решение на
СЕС по дело С-186/16год. Финансовата институция следва да предостави като
минимум информация за влиянието върху вноските на драстичното обезценяване на
валутата на държавата членка, в която се намира местожителството или седалището
на кредитополучателя – т. 49 от Решение на СЕС по дело С-186/16год., както и за
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута, по-специално, когато потребителят
кредитополучател не получава доходите си в тази валута – т. 50 от Решение на
СЕС по дело С-186/16год.
В
конкретния случай, в чл. 23 от договора се посочва по най-обобщен начин
неблагоприятните последици от увеличаване на курса на швейцарския франк спрямо
българския лев, респ. евро. По делото не са ангажирани доказателства на
потребителя да е била предоставена достатъчна информация за рисковете от
сключване на договор за кредит във валута, различна от тази, в която получава
доходите си, как биха се отразили възможните промени във валутните курсове и
тяхното конкретно количествено отражение върху вноските му по договора, която
да му даде възможност да прецени потенциално значимите за него икономически
последици, както и обосновано да се предположи, че би сключил договора в чужда валута, респективно със задължение за
връщането на задълженията в същата валута. Същевременно в клаузата на чл.23 от
договора е посочено, че потребителят се съгласява с промените във вноските в
резултат на промяна обменния курс купува/продава, без да е посочен механизъм на
промяна на обменния курс, от какви фактори се влияе и как би се отразила
промяната в крайната цена на кредита.
Не
са представени по делото доказателства от страна на банката, че на ищцата са
били разяснени последиците от разглеждащата норма за поемане на валутен риск
и как биха се отразили промените в
погасителните вноски. Предвид това, не може да се приеме, че клаузата на чл.6,
ал.2 и чл.23 от договора са уговорени по
ясен и разбираем начин.
При
извършване на преценка за неравноправност на разглежданата клауза, следва да се
вземе предвид видът на стоката или
услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на
договора или на друг договор, от който той зависи – така чл. 145, ал. 1 от ЗЗП.
Съгласно горепосочената разпоредба, преценката за неравноправност на договора
се прави към момента на сключване на договора, като в конкретния случай
негативните последици за потребителя възникват в по-късен момент. Следва да се
отчете обаче изложеното т. 54 от Решение на СЕС по дело С-186/16 г., че
преценката за неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се
направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор, при отчитане на
всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае при
сключването на договора и които са от естество да се отразят на по-нататъшното
му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на
неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на
договора.
Сключване
на договор за кредит във валута, различна
от националната валута на държавата по сключване, респ. изпълнение на договора
носи елемент на риск. В случай на повишаване в стойността на чуждестранната
валута, кредитополучателят би понесъл вреди, изразяващи се в увеличаване на
стойността в местната валута, респ. евро, нужна за снабдяване с швейцарски
франкове, с които да бъдат погасявани вноските по кредита. В същото време
банката би се обогатила с разликата в стойността на швейцарския франк към
еврото към деня на сключването и към деня на изпълнението. Действително, на
пръв поглед рискът от изменение на чуждестранната валута се носи и от двете
страни по договора. В тази насока обаче, както се посочва в т. 56 от Решение на
СЕС по дело С-186/2016 г., следва да се отчете експертната компетентност и
познания на продавача или доставчика – в случая банката – ответник, относно
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута. Банката, предвид
нейната техническа и експертна обезпеченост и принадлежността ѝ към
международна група за предоставяне на финансови услуги, има възможност, в много
по-голяма степен от отделния потребител, да предвиди движението в стойността на
различните валути една спрямо друга. Сключването на договор, с ясно изразен
елемент на риск между банка и потребител, който поначало е непрофесионалист,
съдът намира да влиза в противоречие с принципа на добросъвестност.
Това
противоречие е още по-силно изразено като се вземе предвид непредоставянето от
страна на търговеца на потребителя на очертаната по-горе в мотивите информация
за възможните сериозни неблагоприятни последици за последния при промяна на
стойността на валутата, в която е уговорен кредитът. В подкрепа на този извод,
следва да се посочи, че не може да се приеме, че ако кредитополучателят е бил
информиран за възможността за широкото вариране на стойността на швейцарския
франк и за вредите, които би могъл да
понесе вследствие на това, че би се съгласил с процесната клауза /в тази насока
т. 57 от Решение на СЕС по дело С-186/2016 г. и т. 68 и 69 на Решение на СЕС по
дело С-415/11/. Дори да се приеме банката да е спазила принципа за
добросъвестност при сключване на договора в чужда валута и след като е
предоставила цялата необходима информация за последиците от промяна на валутните
курсове, то тази клауза предвид установените рискове и възможни съществени
неблагоприятни последици за потребителя от промяната на валутните курсове,
съдът намира, че съставлява клауза уговорена във вреда на ищцата и създава
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, тъй като прехвърля изцяло валутния риск от промяна на валутата на ищцата.
Ето
защо и съобразявайки горните критерии, съдът намира, че клаузата на чл.6, ал.2 и чл.23 от договора са
неравноправни на осн.чл.143, т.18 от ЗЗП и в този смисъл на основание чл. 146
от ЗЗП – нищожни, което налага извод, че събраната от банката сума в резултат
на курсова разлика на швейцарски
франк към евро/лев, различаваща се
от номинала към момента на сключване на
договора, както и всички събрани въз
основа на служебно извършеното превалутиране такси и комисионни са недължимо
платени и подлежат на възстановяване. Когато курсът се покачва за една и съща като размер във швейцарски франкове
вноска кредитополучателят внася различна, по – голяма сума в евро/лева.
Разликата в курса на швейцарския франк към еврото/лева към момента на отпускане
на кредита и към момента на погасяване на вноските по него, представлява
положителна величина, формирана след служебно превалутиране от банката към
всеки от двата момента, която се явява недължимо платена на банката, наред с договорената възнаградителна лихва.
Установи се по делото, че валутата на
швейцарския франк реално не е предоставена на кредитополучателя, същата е усвоена
по блокирана сметка и едва след превалутирането й реално е предоставена на
ищцата. Същата се ползва и за погасяване на кредита, което е свързано отново с
превалутиране на погаситени вноски. Ето
защо на практика клаузата, включена в
договора за кредит в чуждестранна валута, която изисква месечните вноски за
погасяване на кредита да се извършват в същата валута, в случай на
обезценяване на националната парична
единица спрямо тази валута поставя курсовия риск в тежест на потребителя. При
сключване на договора клаузите не посочват прозрачен механизъм, при запознаване
с който да се предположи, че
потребителят би сключил договора в чуждестранна валута.
Не
е налице изключението на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП.
Съгласно посочената разпоредба не са неравноправни тези договорни клаузи, които
макар и да осъществяват състава на чл.143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП касаят сделките с
ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Клаузите
на договора възлагащи валутните
рискове при договаряне на кредит в чужда валута и погасителни
вноски, дължими в същата валута не попадат
в основанията на чл.143, т.7, т.10 и т.12 от ЗЗП. / в този смисъл
решение постановено по чл.290 от ГПК с №295/22,02,2019год. по т.д. № 3539/2015год. на ТК, ІІ ТО на ВКС/.
Мотивиран от така изложеното съдът намира, че клаузите от договора на чл.6,
ал.2, изр.1 и чл.23 са неравноправни, тъй като не са индивидуално договорени, а последиците от същите са
цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя, не са съставени на ясен и разбираем език, при
който да се предположи, че разбирайки икономическите последици от валутния риск
потребителят би сключил договор в чужда валута, което в нарушение на принципа
на добросъвестност води до значително неравновесие в правата и задълженията на
страните. Ето защо клаузите са неравноправни
на осн.чл.143, т.18 от ЗЗП, вр.чл.146 от ЗЗП, поради което исковата
претенция с пр.осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността е основателна и следва да се
уважи.
Предвид нищожност на основание противоречие със законова разпоредба, съдът
не дължи произнасяне по доводите за
противоречие с добрите нрави.
Нищожността на клаузите свързани с поемането на валутния риск от
потребителя сочи на вреди за последния,
представляващи заплатените от
кредитополучателя при начална липса на основание на сумите по курс швейцарския
франк към еврото, надвишаващ курса определен в договора при усвояване на сумата, при фиксиран курс на лева към еврото.
Получената от банката сума над уговорената възнаградителна лихва, формирана
от курсовата разлика швейцарски франк/лев при превалутирането в периода 02.05.2012г.-16.02.2017г. е платена без основание. Ето защо подлежи на връщане на основание чл.
55, ал.1, предл.1 во ЗЗД.
За реливарания период от 02,05,2012год. до 16,02,2017год. платената без
основание сума представляваща валутната разлика между курса на шв. франк към
датата на усвояване на кредита и към
датата на погасяване е платена без основание и подлежи на възстановяване. Съдът
кредитира заключението на ССчЕ от 04,04,2018год. вариант І, тъй като ищцата се
е съгласила със стойността на валутата към този момент, а именно 1,202344лв.за
1 шв.франк, поради което не е релевантен курс на БНБ по вариант ІІ. Т.е. за процесния период платената сума от 57517,83шв.франка ищцата би
закупила за сумата от 69156,21лв. при курс на франка към датата на усвояване на
кредита, а реално платената е 100983,86лв. в резултат на промяна на валутата
или 16273,22евро при фиксиран курс на лева към еврото. Ето защо исковата
претенция за сумата от 15801,72евро с равностойност от 30905,47лв. е
основателна.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за присъждане на сумата в лева, въпреки претенцията в евро и
да не е налице нарушаване на принципа на чл.6, ал.2 от ГПК, тъй като надвзетата
сума е на основание нищожна клауза платена без основание, а не претенция за
реално изпълнение по договора. Ирелевантни са обстоятелствата, че част от
внесената за периода сума е във
швейцарски франкове на каса, а не е превалутирана от ответника, тъй като
вредата на ищцата е от внесена по –голяма от дължимата сума по погасителните вноски.
За посочената сума иска е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По претенцията по чл.86 от ЗЗД за сума в размер на 2907,67евро за периода от 28,04,2014год. до
28,04,2017год.
Съгласно заключението на ССчЕ законната лихва върху платената без
основание сума за релевирания период би била 2946,87евро.
Исковата претенция съдът
намира да е неоснователна, тъй като споделя виждането обективирано в решение № 176 от 13.06.2012 г. по т. д. № 1078/2010 г.
на ВКС, І т.о. постановено по чл. 290 ГПК, съгласно което при уважаване на иск
с правно основание чл.чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД се
дължи връщане на даденото при начална липса на основание,
със законна лихва дължима от поканата за изпълнение, получаването, на която
поставя длъжника в забава съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл фактът,
че вземането е изискуемо от получаването на сумата, от който момент тече и погасителната давност
не поставя длъжника в забава ако липсва покана за изпълнение, тъй като макар и
изискуемо същото е безсрочно и за поставяне на длъжника в забава е необходима
покана за изпълнение. По делото липсват данни за отправена от ищцата покана до
банката, поради което претенцията за обезщетение за забава за периода до датата
на исковата молба е неоснователна.
По
установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК за
установяване недължимост на вземане на ответника за сума в размер 16722,89 швейцарски
франка, представляващи капитализирани лихви, начислени през периода от 05,10,2011год. до 02,12,2014год. поради
нищожност на клаузите в сключени между страните допълнителни споразумения и поради погасителна давност;
По отношение на сключените допълнителни
споразумения за преструктуриране на дълга,
чрез разсрочване при определен гратисен период и капитализиране на лихвата/прибавянето
й към главницата/, съдът намира следното: Договорените клаузи, с които се
постига съглашение за капитализиране на суми, представляващи просрочена главница и просрочена лихва, съдът намира за нищожни. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗЗД олихвяването на изтекли
лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка. Към момента на сключване на доп.споразумение от 13,07,2009год. е действаща Наредба №9/03,04,2008год. за оценка
и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен
риск-/ДВ, бр.38/11,04,2008год., в сила от 11,04,2008год./, в която въобще
липсва възможност за капитализиране на лихвата. С Наредба
за отменяне на Наредба № 9 от 2008г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, издадена от управителя на Българска народна банка, /обн., ДВ, бр. 40 от
13.05.2014г./, приета с Решение № 42 от 24 април 2014 г. на Управителния съвет на
Българската народна банка горната Наредба №9/2008год. е отменена. Т.е. и към настоящия момент липсва нормативна възможност за извършване на
соченото капитализиране на лихвата. Ето защо настоящия състав приема, че към
момента на сключване на допълнително споразумение към договора за кредит не е
съществувал нормативно регламентиран механизъм за изпълнение на законовата
делегация на чл.10, ал.3 от ЗЗД, какъвто липсва и към настоящия момент.
Налице е действаща материално правна
норма, която следва да бъде съобразена. За разлика от търговското право и
нормата на чл.294 от ТЗ предвиждаща, че между търговци
лихва се дължи, освен ако е уговорено друго и възможността
предвидена в ал. 2, да се начислява лихва върху лихва, ако е уговорена, то в
правоотношението възникнало по повод сключен договор за кредит, по който
кредитополучател е физическо лице, сочената норма не може да бъде приложена.
Въпреки, че банковата сделка, каквато е тази по договор за банков кредит е
търговска по смисъла на чл.286, ал.2 от ТЗ, то правилото на чл.294, ал.2 от ТЗ
е неприложимо, доколкото се явява специална разпоредба, касаеща отношения между търговци /при
кредитополучател-търговец/, в хипотезата на страна по сделката физическо лице е приложима общата гражданско
правна норма на чл.10, ал.3 от ЗЗД. Дори да се приеме да е налице колизия между
двете разпоредби, то съгласно §1 от ДР на Закона за защита на потребителите при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат
тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.
Кредитополучателя и длъжник Б.М. безспорно има качеството потребител по смисъла
на §13, т.1 от ЗЗП, поради което спорното правоотношение следва да се регулира
от по-благоприятната гражданско правна норма на чл.10, ал.3 ЗЗД.
За
релевирания период съгласно заключението на ССЧЕ размерът на капитализираните
лихви е 16722,89шв.франка, които като
начислени на основание нищожна клаузи, поради което са недължими.
Предвид
недължимост на вземането за капитализирана лихва е безпредметно
обсъждането на погасяване на вземането
по давност.
Съобразно
изложеното исковата претенция за
недължимост е основателна.
По
разноските:
Предвид изхода от спора, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото се дължат на ищцата, които съдът намира
за доказани в размер на 8857,70лв., част
от 9733,74лв., от които 2186,74лв.-д.т., 400,00лв.-д.т., 300,00лв.-в.л.,
6000,00лв.-адв. възнаграждение, 487,00лв.-д.т., 200,00лв.-в.л. и
150,00лв.-в.л., както и 10,00лв.-б.такси.
С
оглед изхода от спора на ответника се дължат разноски в размер на 399,51лв. от
общо 4993,99лв., от които 300,00лв.-в.л. и 4693,99лв.-адв. възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПРОГЛАСЯВА за
нищожни по предявен от Б. М. М., с ЕГН **********, със съд. адрес *** срещу Ю.Б. АД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес *** иск с пр.осн.чл.26,
ал.1 от ЗЗД, вр.чл.146, ал.1 от ЗЗП като неравноправни по смисъла на чл.143, т.18
от ЗЗП клаузите на 6, ал.2 и чл. 23 от
договор за кредит №НL
43101/01,09,2008год., със следното съдържание на чл. 6, ал. 2 „…погасяването на кредита се извършва във
валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай,
че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят
не е осигурил дължимата сума в
швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или
евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от
банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране
на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за
швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на
договора дава своето неотменимо и
безусловно съгласие и оправомощава банката, както и на чл.23 „..кредитополучателят
декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения
от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев, както
и превалутирането по чл.21 от договора, може да има за последица, включително в
случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски
по кредита изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка
риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички
вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните
курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит“
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес *** да заплати
на Б. М.
М., с ЕГН **********, със съд. адрес ***, на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД сумата от 30905,47лева / с равностойност
15801,72евро/, представляваща
надплатена за периода от 02,05,2012год. до 16,02,2017год. сума по кредита, вследствие на валутната разлика между швейцарски франк/евро, ведно със законната лихва от 28,04,2017год. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. М. М.,
с ЕГН **********, със съд. адрес *** срещу
Ю.Б. АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес *** иск с пр.осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 5686,90лв., /с равностойност 2907,67евро/, представляваща обезщетение за
забава за периода от 28,04,2014год. до
28,04,2017год. върху надплатената сума като неоснователна.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявения от Б. М. М., с ЕГН **********, със съд. адрес *** срещу Ю.Б. АД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес *** иск с
пр.осн.чл.124, ал.1 от ГПК недължимост
на сумата от 16722,89швейцарски франка, представляваща капитализирана лихва, начислена за периода
05,10,2011год. до 02,12,2014год. по договор за кредит №НL 43101/01,09,2008год. и допълнителни споразумения към него.
ОСЪЖДА Ю.Б. АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес *** да
заплати на Б. М. М.,
с ЕГН **********, със съд. адрес *** на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК сума в размер на 8857,70лв.-разноски
по делото.
ОСЪЖДА
Б. М.
М., с ЕГН **********, със съд. адрес *** да заплати на „Ю.Б.“ АД, ***,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 399,51лв.- разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: