Р Е Ш
Е Н И Е -№ 460
гр.Видин , 09.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински районен
съд , гражданска колегия, втори състав,
в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година , в състав:
Председател:Нина
Николова
при секретаря М.Петрова
, като разгледа докладваното от
съдията Николова гр.дело №2258 по описа за 2018г.,и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл. 415, във вр. с чл.124 ГПК, във вр.с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и
чл.22 вр. чл.11, т.7 -11 от ЗПК и чл.146 ЗЗП вр. счл.24 ЗПК.
Предявен е иск от „ БНП
Париба Пърсънъл Файненс ” С.А. клон България
, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от пълномощник
Цветомира Христова Седянкова -юрисконсулт, упълномощен от Димитър Димитров –Заместник управител , срещу Н.Ж.И. с ЕГН: ********** с адрес ***, за установяване вземания на ищеца
към ответника за суми, произтичащи от договор.
Поддържа
се от ищеца, че по силата на Договор за револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта МастърКард. от 30.07.2015г., сключен между страните, като
ответникът е направил волеизявление за сключване на кредита, посредством
активирането на предоставената му кредитна карта и осъществяване на първата
трансакция. Същият е получил кредит с максимален кредитен лимит 1000.00
лева, който е усвоявал посредством всякакви трансакции -
теглене в брой, плащания, чрез терминални устройства, осъществени чрез
издадената му кредитна карта. Ответникът не внасял минималните месечни
погасителни вноски, представляващи променлива величина, съобразно усвоената сума
до пълното погасяване на задължението.
Ответникът
преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.05.2016г., когато е
последното плащане по нея , като балансът по същата е минус 1765.13 лева.Уведомен
е с покана за неизпълнението, като вземането е станало изискуемо. Договорът е
безсрочен, и е отпуснат до размера на договорения лимит, при който правото на
длъжника като кредитополучател да усвоява суми п окредита се възстановява за
всяка погасена от него сума многократно, изцяло или частично, до максимално
разрешения размер, като правоотношението се запазва, без да е необходимо ново
предоговаряне за всяко усвояване. Тъй като не е известно какъв ще е размера на
сумата ,която ще бъде усвоена, както не са известни и датите , на които ще
бъдат изтеглени суми, нито датите на погасяване, няма фиксирана месечна
погасителна вноска, нито краен падеж, а размера на минималните месечни
погасителни вноски и падежа зависят от размера на усвоената сума и от това как
длъжникът ще реши да погасява усвоената сума-изцяло или на части.
За
вземането е образувано ч.гр.д. № 959/2018г. на ВРС и е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК , която е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Представени са писмени
доказателства, приложено е и ч.гр.д.№ 959/2018г.на ВРС.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е връчена
на ответника, чрез назначен особен представител, който в срока по същия текст е
отговорил . Излага се в отговора, че ответникът
не е уведомен за настъпила предсрочна
изискуемост, поради което искът е неоснователен. Оспорва се размерът на главницата, тъй като
не е ясно как е формирана в размер на 1168.58 лева при твърдян кредитен лимит
от 1000.00 лева.
Иска се Съдът да постанови
решение , с което да установи по отношение на
ответната страна вземанията, представляващи
главница от
1168.58 лева, ведно със законната лихва,считано
от подаване на заявлението на 19.04.2018г. до окончателното издължаване, договорна лихва от 596.55 лева за периода
01.05.2016 /първа пропусната вноска/ до
11.10.2017г./дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение/ , 59.31 лева мораторна лихва за периода
11.10.2017г.-11.04.2018г., както и да осъди ответника да заплати
направените по делото разноски и тези в заповедното производство.
Ответникът
в срока за отговор,чрез назначен особен представител е депозирал такъв , като
оспорва настъпила предсрочна изискуемост и размера на претенцията.
По
делото са събрани писмени доказателства и е изслушано заключението на вещо лице.
С
определение от 21.03.2019г. съдът е указал на страните , че служебно ще се
произнесе относно действителността на договора с оглед разпоредбите на чл.10,
ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-11 и т.20 ЗПК .
Като
взе предвид становищата на страните,събраните в производството доказателства,
обсъждайки същите поотделно и в тяхната взаимовръзка, съдът намира за
установено следното:
Видно
от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS -11377723/30.07.2015г.
, сключен между страните размера на отпуснатия кредит за потребителски цели е
5000 лева , с приложен погасителен план. В същия договор , в раздел Отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта е
посочено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя
кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10 000 лева. Кредиторът ще
издаде и достави картата след проучване на изпълнението на задълженията по
договора за кредит на кредитополучателя. Издаването на картата ще ще бъде не
по-късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита. Ако в този срок
не бъде издадена карта този раздел не произвежда действие. Всички задължения,
произтичащи от този документ и свързани с ползването на кредитната карта , ще възникнат
само след активирането от кредитополучателя на издадената кредитна карта.
Не се
спори, че процесният Договор за
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
МастърКард. от 30.07.2015г. , е сключен между страните, като ответникът е запознат
с условията му , след изпращането от ищеца на Приложение към Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS -11377723/30.07.2015г.
Ответникът е получил приложението и кредитната карта лично на 03.02.2016г.,
видно от товарителница на МиБМ Експрес ООД , приета и неоспорена по
делото.
Съгласно приложението, кредиторът отпуска на кредитополучателя
револвиращ кредит в размер на 1000 лева, издава кредитна карта Мастъркард на кредитополучателя, при годишен лихвен процент
35% и годишен процент на разходите 44,90 %. В чл. 13 е уговорено, че месечните
погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на
извлечението най-малко в минимален размер съгласно тарифата. В графа „лимити“ е
посочено че при усвоен кредитен лимит от 0 до 1000 лева минималната погасителна
вноска е 60 лева.
Видно
от заключението на вещото лице, неоспорено по делото, кредитният лимит по
картата е 1000.00 лева, а минималната месечна погасителна вноска по
кредита е била 120.00 лева, включваща
главница, лихва, застрахователна премия и месечна такса за обслужване, посочени
подробно в колони 3-6 от приложение към
заключението на вещото лице. Първата трансакция е осъществена на 26.03.2016г.,
като са изтеглени 190.00 лева ,и е удържана такса за теглене 5.80 лева, на
същата дата са изтеглени още 400.00 лева с удържана такса за теглене 10.00 лева
и още 400.00 лева с удържана такса за
теглене 10.00 лева. Общо са удържани такси за теглене в размер на 25.80 лева.
Размерът на непогасената обща сума по договора, според заключението е 1765.13
лева, от която 1015.80 лева главница, в която са начислени от ищеца и таксите
за теглене от АТМ в размер 25.80 лева, 564.55 лева просрочена договорна лихва,
152.78 лева просрочени застраховки, 32.00 лева просрочени такси обслужване.
Ответникът не внасял минималните месечни
погасителни вноски, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението. Погасени са на 28.03.2016г. такси по договора в размер на 25.80
лева, включени в главницата, видно от заключението.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание
/договор за револвиращ кредит/ и в претендирания размер, а именно – наличието
на валиден сключен договор за паричен кредит, който обвързва страните, и по
който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума. Следва да докаже и
конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже, и че
е уговорена договорна лихва, като следва да докаже и
размера и периода на претенцията за договорна лихва, както и изпадането в
забава на ответника и размера на претендираната мораторна лихва.
По смисъла на чл. 240
ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на
заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги
върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната
сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е
налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на
съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. По делото се
установи и частично предаване на
заемната сума в размер 990.00 лева, съгласно изясненото от вещото лице и
извършените тегления от картата, която сума също не е ясно как е получена , с оглед установените факти,
че кредитния лимит е 1000 лева, от които ищецът е удържал общо 25.80 лева такса
за теглене от АТМ на суми и липсата на други плащания от страна на
длъжника.
Договорът за револвиращ кредит има
характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за
неговата действителност намират приложение императивните изисквания уредени в
ЗПК. В настоящия случай след изследване на съдържанието на договора, съдът
намира, че потребителския кредит е недействителен, поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор, кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент
по заема и ГПР. Липсва
обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР от 44,90 % /. В този
ред следва да
се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, застраховки, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в
посочената величина / като глобален
израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния
договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е
лихвен процент по заема /койт о е фиксиран /, както и
годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят
към ГПР по договора. Не е ясно
включена ли е застраховка, която е посочена от ищеца като дължима , вклюючена в
претендирания размер на главницата, но не фигурира в условията на договора за
револвиращ кредит /Приложение към Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS -11377723/30.07.2015г. /. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо /в материалноправен смисъл/. Тези съставни елементи обаче, както бе
посочено и по- горе остават неизвестни и на практика, така се създават
предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите
разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата към заема
освен лихвения процент са предвидени и такси за администриране на просрочени задължения,
месечни такси за обслужване, такси за теглене на пари в брой от банкомат, за
справки за разполагаем лимит в банкомат. От така изложеното не може да се направи категоричен извод, че
тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Следва да се приеме, че кредитното
правоотношение между страните е недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип
сделка правни последици. Видно от
заключението на вещото лице, месечната минимална погасителна вноска по
процесния кредит е калкулирана от ищеца в размер на 120.00 лева, а не както е
посочено в приложението към договора
60.00 лева при установения лимит на кредита до 1000 лева, което
представлява едностранно изменение на клаузи по договора във вреда на
потребителя, поради което договорът е недействителен и с оглед несъответствието
с чл.11, ал.1 ,т.7 ЗПК. Видно е още от заключението на вещото лице, че в сумата, която се претендира като главница е
включена и застраховка в размер на 152.78 лева, посочена от вещото лице в
приложението към заключението, и в съдебно заседание, който разход по кредита
изобщо не е отразен нито като основание, нито като размер, респективно не е известен на длъжника в Приложение към Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS -11377723/30.07.2015г. , изпратено
от ищеца и съдържащо условията на
договора . Горното налага
на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора, оглед което договорът е недействителен
и на основание чл.146, вр. с чл.143, т.9 от ЗЗП и чл.147 ЗЗП.
По изложените съображения за недействителност на
договора, предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По отношение на
разноските съдът намира, че с оглед
изхода на спора и с оглед липсата на разноски, направени от ответника, на
страните не следва да се присъждат такива.
С оглед горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, със законен
представител Димитър Димитров-Заместник управител, представлявано от
юрисконсулт Цветомира Седянкова, срещу Н.Ж.И.
с ЕГН: ********** с адрес *** Александър
II, №80, вх.А, ет.5, ап.17 иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК,
чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и ал. 2 ЗЗД за признаване на установено в
отношенията между страните, че Н.Ж.И. с ЕГН: ********** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България следните суми: главница 1168.58
лева, ведно със законната лихва,считано от подаване на
заявлението на 19.04.2018г. до окончателното издължаване, договорна лихва 596.55 лева за периода
01.05.2016 /първа пропусната
вноска/ до 11.10.2017г./дата на
изпращане на покана за доброволно изпълнение/ ,
59.31 лева мораторна лихва за
периода 11.10.2017г.-11.04.2018г., за които суми е издадена Заповед № 707/24.04.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 959/2018 г.
на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ
искането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14, със законен
представител Димитър Димитров-Заместник управител, представлявано от
юрисконсулт Цветомира Седянкова за присъждане на разноски по гр.дело №
2258/2018г.на ВРС и ч.гр.д. № 959/2018 г. на ВРС.
На особения представител адв. С.С. –ВАК да
се изплати внесеното възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: