РЕШЕНИЕ
№ 21335
гр. София, 26.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110162751 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД от
ЗЗД от Н. Е. З. срещу ЮЛ, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 9000 лв., представляваща обезщетение за периода от
15.06.2016 г. до 15.06.2021 г., за ползване от ответника без основание на част
от недвижим имот собственост на ищеца и представляваща 83 кв. м. от
недвижим имот с идентификатор 68134.1606.*** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-258/28.07.2020 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, попадащ в кв. *** по плана на ***, целият
с площ 529 кв. м. при граници /съседи/: ПИ с идентификатори:
68134.1606.***, 68134.1606.***, 68134.1606.*** и 68134.1606.*** която
идеална част е разположена както следва от север ПИ с идентификатор
68134.1606.***, от изток ПИ с идентификатор 68134.1606.***, от юг ПИ с
идентификатор 68134.1606.***, и от запад ПИ с идентификатор
68134.1606.***, обозначена с кафяв и жълт цвят на скица на лист 45 от
делото, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба –
03.11.2021 г. до окончателното й плащане.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД от ЗЗД от
И. З. Д. срещу ЮЛ, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 18000 лв., представляваща обезщетение за периода от 15.06.2016 г.
до 15.06.2021 г., за ползване от ответника без основание на част от недвижим
имот собственост на ищеца и представляваща 83 кв. м. от недвижим имот с
идентификатор 68134.1606.*** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18-258/28.07.2020 г. на Изпълнителния
1
директор на АГКК, попадащ в кв. *** по плана на ***, целият с площ 529 кв.
м. при граници /съседи/: ПИ с идентификатори: 68134.1606.***,
68134.1606.***, 68134.1606.*** и 68134.1606.*** която идеална част е
разположена както следва от север ПИ с идентификатор 68134.1606.***, от
изток ПИ с идентификатор 68134.1606.***, от юг ПИ с идентификатор
68134.1606.***, и от запад ПИ с идентификатор 68134.1606.***, обозначена с
кафяв и жълт цвят на скица на лист 45 от делото, ведно със законната лихва
от предявяване на исковата молба – 03.11.2021 г. до окончателното й
плащане.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на процесния
недвижими имот при квоти И. З. Д. – 2/3 ид. ч. и Н. Е. З. – 1/3 ид. ч. Посочва,
че ответникът ползвал 83 кв. м. от процесния имот за периода от 15.06.2016 г.
до 15.06.2021 г., като бил изградил две асфалтови улици и складирал
циментови корита. Претендират разноски. Пред съда процесуалният
представител на ищците поддържа исковата молба, прави уточнение на
исковата молба с молба от 05.08.2022 г. и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор, в който счита
иска за недопустим поради липса на процесуална легитимация на ищците.
Посочва, че е придобил собствеността върху процесните 83 кв. м., поради
упражняване на давностно владението, което било започнало през 1998 г.,
поради което ищците не били материално и процесуални легитимирани да
водят настоящото дело. Посочва се, че ищците никога не били владели
процесния имот. Моли съдът да отхвърли предявените искове и да му
присъди направените в производството разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Представен е нотариален акт за продажба на замяна на недвижим имот с
МПС *** от 27.09.2007 г., том IX, рег. № ***, дело № 1431 от 2007 г.,
съгласно който Б.Н.М., З.Б.Н., П.Б.Д., Л.В.В., А.Д.В., Б.Д.В., Ж.А.К., К.И.Н.,
Е.И.Д. И.И.И., Й.И.И., Н.С.Д., С.С.Ч., С.В.А., Е.В.А.-Б., С.Б.Г., Б.С.И., Е.А.С.,
А.Й.Б. и М.Й.С. прехвърлят на И. З. Д., собствените си 4/7 ид. ч. от следния
техен съсобствен с трети лица недвижим имот, а именно поземлен имот №
*** /стар поземлен имот№ ***/, от кадастрален лист№ 645, от кв. ***, ***, по
плана на гр. адрес, с площ от 542 кв. м., при граници: новообразувания имот с
планосн. № ***, новообразувания имот с планосн. № ***, жилищен блок.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *** от 17.10.2007 г., том IX, рег. № ***, дело № 1570 от
2007 г., съгласно който Л.Б.С. е продала на И. З. Д., собствената си 1/14 ид. ч.
от следния техен съсобствен с трети лица недвижим имот, а именно поземлен
имот № ***, от к. л. 645, от кв. ***, ***, по плана на гр. адрес, с площ от 542
кв. м., при съседи: новообразувания имот с планосн. № ***, новообразувания
имот с планосн. № ***, жилищен блок.
2
По делото е представен нотариален акт за продажба на идеална част от
недвижим имот № 72 от 04.12.2007 г., том XII, рег. № ***, дело № 2052 от
2007 г., съгласно който П.С.З., В.Г.М., З.С.З., Л.К.Г. и П.К.Г. продават на И. З.
Д., собствените си 5/14 ид. ч. от следния техен съсобствен недвижим имот, а
именно поземлен имот № *** /стар поземлен имот№ ***/, от кадастрален
лист № 645, от кв. ***, ***, по плана на гр. адрес, с площ от 542 кв. м., при
граници: новообразувания имот с планосн. № ***, новообразувания имот с
планосн. № ***, жилищен блок.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 38 от 16.04.2015 г., том III, рег. № ***, дело № 403 от 2015
г., съгласно който К.С.Д. и И. З. Д. продават на Н. Е. З., 1/3 ид. ч. от следния
техен съсобствен недвижим имот, а именно: дворно място, находящо се в ***
, с площ от 542 кв. м., съставляващо поземлен имот № ***, от кадастрален
лист № 645, съгласно документи за собственост от кв. ***, ***, а съгласно
приложена скица квартал 27в и ***, по плана на ***, при съседи, съгласно
документи за собственост: новообразувания имот с планосн. № ***,
новообразувания имот с планосн. № ***, жилищен блок, и при съседи,
съгласно приложена скица: ПИ № ***, част от УПИ II-за КОО, част от УПИ
III- за КОО, ПИ № ***.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 91 от 23.12.2020 г., том XV, рег. № ***, дело № 2503 от 2020 г., съгласно
който М.А.Д. и М.К.Д. продават на И. З. Д., собствената си 1/6 ид. ч. от
следния съсобствен недвижим имот, а именно недвижим имот с
идентификатор 68134.1606.***, находящ се в ***, съгласно документ за
собственост целият с площ от 537 кв. м., а съгласно приложена скица с площ
529 кв. м., трайно предзначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план № ***,
квартал: ***, а по документи за собственост поземлен имот № ***, от
кадастрален лист № 645, от кв. ***, ***, по плана на гр. адрес, при граници:
новообразувания имот с планосн. № ***, новообразувания имот с планосн. №
***, жилищен блок.
Представена е скица на поземлен имот № 15-1079320 от 04.10.2021 г. на
поземлен имот с идентификатор 68134.1606.*** на поземлен имот в *** , с
площ от 536 кв. м., с начин за ползване: за друг вид застрояване.
Представена е и скица на контролно геодезическо заснемане на ресторант
и открита към него площ, попадащи в ПИ с идентификатор 68134.1606.*** по
КК на гр. С..
От представената покана за доброволно изпълнение до ответника,
изпратена от ищеца И. З. се установява, че ответникът е бил поканен в
десетдневен срок от получаването на същата да преустанови ползването на
имот с идентификатор 68134.1606.***, с адрес *** , с площ от 536 кв. м.,
както и да се заплати обезщетение за периода от 15.06.2016 г. до 15.06.2021 г.
в размер на 27000 лв. Видно от представената разписка към писмо с изх. №
15796 от 23.06.2021 г., същата е била връчена посредством ЧСИ С.П. на
12.07.2021 г.
3
Съгласно нотариален акт за собственост недвижим имот № 38 от
01.03.2019 г., том I, рег. № ***, дело № 32 от 2019 г., съгласно който ЮЛ е
признат за собственик на следния недвижим имот, придобит чрез покупка,
преустройство и узаконяване, а именно: търговски обект - магазин за риба и
рибни продукти и ресторант, находящ се в ***, адрес – преустроени
помещения, находящи се в трафопост до адрес, обектът се намирал в УПИ III
за КОО в квартал *** по плана на гр. адрес и се състоял от зала за хранене,
кухня, магазин, складови и санитарни помещения на обща площ около 145 кв.
м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена същата.
Представен е и нотариален акт за поправка на нотариален акт № 130 от
04.07.2019 г., том I, рег. № ***, дело № 109 от 2019 г., съгласно който е
допусната поправка на ОФГ в нотариален акт за собственост недвижим имот
№ 38 от 01.03.2019 г., том I, рег. № ***, дело № 32 от 2019 г.
Представено е удостоверение № 70 от 28.12.2004 г. за въвеждане в
експлоатация на строеж: „магазин за риба и рибни продукти и ресторант
/преустроени помещения, находящи се в трафопост до адрес.
Представен е акт за узаконяване № 3 от 03.02.1998 г., съгласно който във
връзка с извършено преустройство на помещенията, находящи се в трафопост
до адрес в магазин за риба и рибни продукти без одобрен проект и
разрешение за строеж е узаконен магазин за „Риба и рибни продукти“ със
собственик С.О. и наемател ЮЛ.
Съгласно заповед № РД-50-26 от 17.05.2002 г. на гл. архитект на С.О. –
район *** е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в акт за
узаконяване № 3 от 03.02.1998 г., като вместо посоченото „Узаконявам
магазин за „Риба и рибни продукти“, да се четяло „Узаконявам магазин за
„Риба и рибни продукти и ресторант“.
Представена е скица изготвена на АГКК по отношение на недвижим имот
с идентификатор 68134.1606.***.
Разпитван е свидетеля Г.Б., която посочва, че знаела имота на И. Д.,
който се намирал ъгъл с ул. „П“ и ул. „***“ в ***, тъй като през 2007 г. бил
закупен чрез агенцията за недвижими имоти на свидетелката. Имотът
представлявал поземлен имот с неправилна форма и бил празен, като в
северната част имало един ресторант „***“. Посочва, че през 2014-2015 г.
„***то“ си били направили навес, и в последствие си присвоили имота, като
направили фоайе на ресторанта и оградили една част, която служела за място
за изхвърляне на боклуци и го направили градина. В северната част имало
боклуци, която част била част от имота на И. Д., а собствениците на
ресторанта си направили градина с ограда от камъни. Посочва, че ресторантът
бол 57 кв.м. и имал навес, който бил в имота на И. Д., като навесът беше
изграден през 2014-2015 г. и имало маси и чадъри, а последствие навесът си
станал постоянна сграда, т.е. фоайе на ресторанта. Посочва, че имотът не бил
в регулация и процедурите за покупка били доста сложни и в последствие се
установило, че имотът бил заграбен и усвоен. Твърди, че ресторант „***то“
съществувал от 2000 г., а преди това бил трафопост. През 2007 г. нито имота
4
на И. Д., нито на ресторант „***то“ били оградени, като ресторантът
представлявал самостоятелна сграда, имало магазин за риба, но свидетелката
не може да каже кога. През 2007 г нямало навес, защото имотът беше заснет
от геодезисти и нямало навес.
Разпитван е свидетеля М.Д., който посочва, че познавал имота на И. Д. и
Н. З., тъй като бях съсобственик с тях като имотът бил празен. Посочва, че
бил станал собственик от м.04.2015 г. като за този имот знаел доста по-рано
преди това, тъй като ищецът Д. го бил ползвал като консултант за развитие на
този имот. Имотът се намирал в *** срещу магазин „***“ в съседство до един
трафопост, който бил заведение, което се казвало „***“. Посочва, че когато
ищецът Д. придобил имота се установило, че част от мястото било завзето от
ползващия заведението „***“, а когато той купил имота, потърсили контакт
със С.П., който бил съсобственик с някакво дружество на част от трафопоста.
Когато купили имота, пратили геодезисти, които констатирали, че частично
имотът бил завзет от човек, който не бил собственик, като първоначално тази
част била открита тераса, а след това се превърнала в стабилна закрита
тераса, но всичко това било част от имота на И. Д.. Твърди, че са имали
желание да се кооперират със съседите и имали желание да направят общо
градоустройство, което да е полезно за всички и поради тази причина търпели
това, като на няколко пъти искали среща с г-н П. за общо градоустройство и
му били предлагали няколко варианта за застрояване, но той ги бил
отхвърлил, като неприемливи. Твърди, че първите стъпки за общи действия
били започнали през 2016 г., като били водени разговори със всички съседи.
Твърди, че бил собственик до 2020 г., като през 2015 г., когато придобил
имота терасата я имало. Твърди, че терасата и подхода към заведението били
разположени в имота на Д.. С всяка година постройката на терасата ставала
все по-стабилна, терасата се заградила и станала част от ресторанта, като
когато ходили на среща в ресторанта тази тераса вече била зала.
По делото е разпитван свидетеля К.Я., който посочва, че познавал В.Т. и
С.П., които били собственици на дружество, чието име не можел да посочи,
които притежавали собственост в ***, ресторант „***то“. Този имот се
притежавал от В.Т. от 1992 г., когато същият го взе под наем от общината и
го направил магазин за риба, а след това направил ресторант. Ресторантът
представлявал масивна сграда от трафопост, която била основната зала за
посетители, бар, кухня, 2 тоалетни, магазинче за рибни продукти и камера за
съхранение на продуктите, на изток била изградена метална конструкция с
навес с топлоизолация, хидроизолация, дограма и два входа, които са от юг и
от север, входът на вътрешната зала бил от изток. През 1993 г.-1994 г,
мястото вече било ресторант. Посочва, че когато закупили мястото през 1998
г., направиха голям ремонт, като в началото имало градина с пластмасови
маси и столове, а след това сложили дървени пейки и маси. След това
изградили масивна ограда около 1 м. висока, преустроили навеса, а по-късно
преди 10-15 г., това пространство било остъклено цялото и станало зала само
за посетители. Оградата представлявала стоманобетонни елементи, кухи,
иззидани на около 1 м. височина, която оградата никога не била местена, а в
последствие където била оградата била изградена металната конструкция.
5
Ресторантът имал вход от юг, където била металната конструкция и от север,
на изток бил бл. ***, на запад била ул. ***, на север имало голямо хале, а от
южната страна била градинка, празно място. Твърди, че след 1995 г.
посещавал мястото минимум по 2-3 пъти в месеца, а след 2010 г. пак доста
често, тъй като започнал да живее в гр. С., като за последно посетих имота
през 2019 г.
Разпитван е свидетеля Л.И., който посочва, че познавал ресторант
„***то“, който намирал в ***, тъй като бил художник и бил направих логото
на ресторанта и част от вътрешния дизайн. Обектът се намирал в *** между
бл. *** и една улица, паркинг и отпред имало празно пространство. Твърди,
че през 1998 г. имотът бил закупен от В. и тогава се направиха промени в
него - дървената ограда станала каменна, бил направен навес от желязо с
покрив, вътре също се преустроило. Оградата си била на същото място и не
била местена, просо я смениха с по-стабилна, сложило се дограма, направила
се изолация и станало помещение за целогодишно ползване. Ресторанта от
1992 г. винаги се бил ползвал целогодишно, като имало и магазин за риба и
помещение, в което да се съхраняват рибните продукти, като през 1998 г.
станал само ресторант. Твърди, че в последствие ресторантът бил отдаден под
наем през 2004 г., като бил даван под наем до 2021 г. Посочва, че се познавал
много добре със С.П. и В. и знаел добре тези неща. Каменната ограда се
намирала от към паркинга, минавала по линията на бл. *** и завършвала под
формата на буквата „П“ към празно пространство, като ограденото място
било около 60-70 кв.м. Върху новата каменна ограда била издигната
алуминиева конструкция през 1998 г. и тогава това пространство станало част
от сградата.
Разпитван е и свидетеля Е.Д.. Посочва, че познавал В.Т. и С.П., които
притежавали ресторант „***то“ в ***, като посочва, че бил счетоводител и им
водел счетоводството. Твърди, че същите първо ползвали под наем имота, а
след това го били закупили. Имотът представлявал сграда с градина с дървена
ограда, като част от сградата била трафопост, като след 1998г. било направено
преустройство. Оградата се сменила с каменна такава, след това била
поставена дограма и покрив и станало част от заведението, като оградата не
била измествана. Оградата била направена след като придобили имота и към
2004 г. оградата вече съществувала, като заградената площ била около 40-45
кв.м. Твърди, че в имота винаги е имало наематели за периода от 2008 г. до
2021 г. Свидетелят знаел, че имало съседи на имота, които искали да строят
на калкан, но не знаел да е имало проблеми с имота.
По делото е приета съдебно-оценителна експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
стойността на месечния наем на частта от 83 кв. м. от процесния имот, върху
която имало застроена полумасивна сграда – заведение за хранене, заедно с
открита площ за градина е в размер на 400 лв., а за целия период от
15.06.2016 г. до 15.06.2021 г. е в размер на 24440 лв.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза изготвена от вещо
лице С. К., като вещото лице посочва, че имотът на ответника съществувал
във вида, описан в акта за узаконяване, посочената в заснемането лятна
6
градина към момента на огледа била с изградени стени и покрив и
представлява масивна постройка, част от ресторанта – зала за хранене.
Постройката била едноетажна с площ 57 кв. м. и през нея бил входът за
ресторанта, като тази постройка била изградена след извършеното
узаконяване и не била включена в застроения обем на узаконения обект, а се
явявала пристроена към него върху площта, отбелязана на архитектурното
заснемане и описания в обяснителната записка „лятна градина“. В същото
време от северната страна на новоизградената постройка била заградена
допълнителна площ за лятна градина. Вещото лице посочва, че тази
допълнителна площ била заградена с декоративна масивна ниска ограда, като
изградената постройка, така и част от допълнително заградената площ с
размер от 26 кв. м. попадали в обхвата на възстановения по реда на ЗСПЗЗ
имот – сега имот на ищците. Вещото лице е изготвило скица, която се явява
приложение на заключението, в която е посочила процесните 83 кв.м.
разположени в имота на ищците. Съгласно заключението по отношение на
удостоверение № 70 от 2004 г. се посочва, че към 2004 г. не било извършвано
ново заснемане, а обектът бил въведен в експлоатация въз основа на
издадените през 1998 г. документи за узаконяване, като заснемането, върху
което бил поставен печата за узаконяване бил от 1998 г. В открито съдебно
заседание вещото лице посочва, че не можела са каже дали акта за
узаконяване бил само за постройката или и лятната градина, тъй като и двете
били описани в акта, като не можело да се твърди какво точно било
узаконено, тъй като било извършено без скица.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза изготвена от вещо
лице Л. М., като вещото лице посочва, че съгласно удостоверение №
70/28.12.2004 г., за въвеждане в експлоатация на обект „Магазин за риба и за
рибни продукти и ресторант“, съгласно архитектурното заснемане по което е
въведен в експлоатация, от източната страна на ресторанта имало лятна
градина от 57.80 кв.м., а магазинът и ресторантът били с площ от 83.39 кв.м.
Като по приложеното геодезическо заснемане в ПИ с идентификатор
68134.1606.*** попадали 41.51 кв.м. от лятната градина в УПИ III – за офиси
и ресторант, а от УПИ II – за ТП попадали 10.13 кв.м. от лятната градина,
който били част от 68134.1606.***. Вещото лице посочвам че по предходния
кадастрален план , действал до одобрението на КККР бил неободрен и
изработен през 1973 г. Процесният имот попадал в К.Л. 645, като към
момента на изработване на кадастралния план не бил нанесен, нанесена била
само сградата на трафопоста с пл. № 2017, като този план бил попълван с
имоти до одобрението на КККР.
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е налице
в случаите, когато лице- несобственик ползва недвижимия имот /вещта/ без
правно основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно
неговото функционално предназначение в обема на правата, които има.
Ползването от несобственика на имота препятства възможността собственика
лично да ползва или да отдава под наем/ на правно основание/ имота и да
реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти -
ползването без правно основание от несобственика- ответник на собствения
7
недвижим имот/вещ/ на ищеца произтича обедняването на ищеца, което се
изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си
недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от
време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на
разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период.
Фактическият състав на предявен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД
обхваща елементите: 1. / ищецът да е собственик на имота /вещта/, 2. /
ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за
това и 3. / размера на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът
е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на
ползване на имота - наемната цена на този функционален тип имоти.
Съдът приема за изцяло неоснователен довода на ответника за
недопустимост на производството поради липса на активна процесуална
легитимация на ищците, доколкото същата се определя съгласно изложените
твърдения, а ищците в исковата си молба и уточнителната молба изрично са
посочили, че процесния имот е придобит в резултат на покупко-продажба и
замяна и процесните периоди за ползването на имотите са след датата на
придобиване от тяхна страна.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема, че в хода на съдебното производство е доказан основният
правопораждащ факт в хипотезата на предявен иск с правно основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД, че ищците са собственици процесния недвижим имот. Съгласно
представените нотариален акт за продажба на замяна на недвижим имот с
МПС *** от 27.09.2007 г., том IX, рег. № ***, дело № 1431 от 2007 г., ищецът
И. З. Д., придобива 4/7 ид. ч. от недвижим имот с идентификатор
68134.1606.***, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
*** от 17.10.2007 г., том IX, рег. № ***, дело № 1570 от 2007 г., същият
придобива още 1/14 ид. ч. от него, а с нотариален акт нотариален акт за
продажба на идеална част от недвижим имот № 72 от 04.12.2007 г., том XII,
рег. № ***, дело № 2052 от 2007 г. ищецът Д. придобива още 5/14 ид. ч. или
по силата на тези три нотариални акт същият е придобил целия процесен
имот. По отношение на ищцата З. същата е придобила 1/3 ид. ч. от процесния
недвижим имот по силата на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 38 от 16.04.2015 г., том III, рег. № ***, дело № 403 от 2015
г., с оглед на което ищците се легитимират като собственици на твърдените от
тях идеални части. В случая цитираните по-горе нотариални актове се ползват
с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост,
тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти. Още повече, че възраженията на ответника касаят предаване на
владението на процесния имот, а не правото на собственост на праводателите
на ищците. В същото време обаче по делото е представен от ищците и
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 91 от 23.12.2020 г.,
том XV, рег. № ***, дело № 2503 от 2020 г., съгласно който ищецът Д.
придобива 1/6 ид. ч. от процесния недвижим имот, която идеална част му била
продадена от М.А.Д. и М.К.Д.. Това се потвърждава и от показанията на
8
свидетеля Д., който посочва, че придобил част от имота през м.04.2015 г. и
бил собственик до 2020 г. С оглед на което може да се направи обоснован
извод, че до сключване на сделката посредством нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 91 от 23.12.2020 г., том XV, рег. № ***, дело
№ 2503 от 2020 ищецът Д. е притежавал не повече от 3/6 ид. ч. от имота, като
макар, че по делото не се установява, в кой момент ищецът да се е разпоредил
с притежаваните ид. ч. от него то в негова доказателствена тежест е било да
установи, че през целия процесен период е притежавал твърдените 2/3 ид. ч.,
поради което по делото е доказано, че за периода от 15.06.2016 г. до
23.10.2020 г. ищецът Д. е притежавал 3/6 ид. ч. от недвижим имот и 2/3 ид. ч.
за периода от 24.10.2020 г. до 15.06.2021 г.
С оглед на релевираните от ответника доказателства настоящият състав
намира, че не беше проведено главно доказване, което да е противопоставимо
на ищците по отношение на притежаваните права на собственост в тази
връзка за придобиване по посредством давностно владение на процесните 83
кв. м. от страна на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. В случая ответникът не
установи да е упражнявал владението по отношение на процесния недвижим
имот в продължение на 10 години. Ответникът е представил нотариален акт
за собственост недвижим имот № 38 от 01.03.2019 г., том I, рег. № ***, дело
№ 32 от 2019 г., съгласно който е признат за собственик на следния недвижим
имот, придобит чрез покупка, преустройство и узаконяване, а именно:
търговски обект - магазин за риба и рибни продукти и ресторант, находящ се
в ***, адрес – преустроени помещения, находящи се в трафопост до адрес,
обектът се намирал в УПИ III за КОО в квартал *** по плана на гр. адрес и се
състоял от зала за хранене, кухня, магазин, складови и санитарни помещения
на обща площ около 145 кв. м., заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в
който е изградена същата, като по делото не се спори, че процесните 83 кв. м.
не са обект на посочения нотариален акт. В същото време по делото съгласно
показанията на свидетеля Д. се устави, че ответникът първоначално е ползвал
имота под наем, а след това го бил закупил, като по делото не са представени
никакви доказателства кога е бил закупен имотът. Действително свидетелите
И. и Я. посочват, че имотът е бил закупен през 1998 г., които показания в тази
си част се явяват недопустими с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от
ГПК, като също така се опровергават и от акта за узаконяване № 3 от
03.02.1998 г., съгласно който във връзка с извършено преустройство на
помещенията, находящи се в трафопост до адрес в магазин за риба и рибни
продукти без одобрен проект и разрешение за строеж е узаконен магазин за
„Риба и рибни продукти“ със собственик С.О. и наемател ЮЛ, т. е. през 1998
г. С.О. все още е била собственик на магазин за „Риба и рибни продукти“. С
оглед на горното настоящият състав намира, че докато ответникът е бил
наемател то дори да е осъществявал фактическата власт върху процесния
имот собственост на ищците - то същата е била под формата на държане като
наемател на С.О.. Доколкото ответникът не е установил момента на
9
придобиване на собствеността върху магазина за риба то не е установил
категорично началния момента, от който фактическата власт от държане
евентуално е обърната във владение. Също така съгласно показанията на
свидетелите Б. и Д. навесът, който впоследствие е преустроен на пристройка
се е появил през 2014-2015 г., като преди това не бил съществувал, с оглед на
което настоящият състав намира, че може да се приеме, че това е началния
момент, за който е доказано, че ответникът е започнал владението върху
процесния недвижим имот, от който момент не са изтекли предвидения 10
годишен срок. Още повече, че владението на ответника е било смутено с
изпратената покана от ищците за преустановяване на ползването от страна на
ответника на имот с идентификатор 68134.1606.***, с адрес ***, с площ от
536 кв., която е била получена на 12.07.2021 г. С оглед на гореизложеното
възражението на ответника за придобиване на процесния имот по давност е
неоснователно.
На следващо място по делото се установи, че за исковия период ищците
са били лишени от възможността да ползват собствения си недвижим имот
поради поведението на ответника, които го е ползвал през исковия период от
време без правно основание за това. По делото не се спори, че през процесния
период ответникът е ползвал процесния имот, още повече, че същото е
установява и от представените по делото доказателства, в т. ч. и от приетите
съдебно-технически експертизи, както и от самите твърдения на ответника,
доколкото същият твърди, че ги е придобил в резултат на давностно
владение. Така декларираното обстоятелство представлява по своя характер
признание на неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав
по реда на чл. 175 от ГПК с оглед останалите данни по делото съдът приема,
че то отговаря на истината.
Следва да се посочи, че покана за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползване на имот законът изисква само в хипотезата на ползване на
съсобствен имот от един от съсобствениците /чл. 31, ал. 2 от ЗС/. В
настоящата хипотеза, когато собствения на ищците недвижим имот се ползва
неоснователно от несобственик, се касае за безсрочно задължение
/обезщетение при неоснователно обогатяване/, за настъпване на
изискуемостта на което законът не изисква отправяне на покана от кредитора
и обезщетението се дължи от датата на неоснователното владение върху
вещта. В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ползващият без основание дължи
обезщетение от момента и за всеки ден, в който чрез посочените действия се
обогатява неоснователно за сметка на собственика. Поканата за връщане на
вещта няма отношение към изискуемостта на обезщетението. В случаите,
когато собственикът на една вещ неправомерно е бил лишен от възможността
да я ползва - той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира
следващите се от вещта облаги. С това той търпи обедняване, защото е било
възможно имуществото му да се увеличи и това не е станало /в този смисъл
Решение № 721 от 03.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 410/2009 г. IV г.о.,
Решение № 719 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 532/2010 г. III г.о.,
Решение № 403 от 18.10.2011 на ВКС по гр.д. № 758/2010 г. IV г.о./.
Имуществото му не се е увеличило, само защото облагата е останала в
10
патримониума на другото лице, без то да притежава правно основание, т. е.
което неправомерно е ползвало чуждата вещ. В процесния случай от едни и
същи факти- ползването без правно основание от несобственика- ответник на
собствения на ищците недвижим имот, произтича обедняването на ищеца,
което се изразява в лишаването му от възможността да ползват сами
собствения си недвижим имот или да го отдават под наем на другиго за
процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо
се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за
процесния период. За определяне на този размер на обезщетението по делото
е изслушано заключение на съдебно-оценителна експертиза, което не е
оспорено от страните, съгласно което вещото лице е посочило, че стойността
на месечния наем на частта от 83 кв. м. от процесния имот, върху която имало
застроена полумасивна сграда – заведение за хранене, заедно с открита площ
за градина е в размер на 400 лв., поради което на ищцата Н. З. се дължи
сумата от 8000 лв. за периода от 15.06.2016 г. до 15.06.2021 г. съобразно
притежаваните 1/3 ид. ч. от процесния недвижим имот. По отношение на
ищеца И. Д., доколкото по делото се установи, че за периода от 15.06.2016 г.
до 23.10.2020 г. е притежавал 3/6 ид. ч. /1/2 ид. ч./ от недвижим имот и 2/3 ид.
ч. за периода от 24.10.2020 г. до 15.06.2021 г., то следва да му се присъди
обезщетение в размер на 12499.99 лв., в които размери предявените искове
следва да се уважат и да се отхвърлят до пълните предявени размери.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на ищците на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
следва да бъдат присъдени разноски, като се претендира сумата в размер на
1080 лв. държавна такса, 950 лв. депозити за вещи лица и 1300 лв., заплатено
адвокатско възнаграждение. С оглед частичната неоснователност на исковите
претенции на ищците следва да се присъди сумата от 2528.33 лв. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски като се
претендира сумата от 3000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, като с
оглед изхода на спора на страната следва да се присъди сумата от 722.22 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. адрес,
да заплати на Н. Е. З., ЕГН **********, с адрес адрес по предявения иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сумата от 8000 лв., представляваща
обезщетение за периода от 15.06.2016 г. до 15.06.2021 г., за ползване от
ответника без основание на част от недвижим имот собственост на ищеца и
представляваща 83 кв. м. от недвижим имот с идентификатор 68134.1606.***
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-
18-258/28.07.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, попадащ в кв. ***
по плана на ***, целият с площ 529 кв. м. при граници /съседи/: ПИ с
идентификатори: 68134.1606.***, 68134.1606.***, 68134.1606.*** и
68134.1606.*** която идеална част е разположена както следва от север ПИ с
11
идентификатор 68134.1606.***, от изток ПИ с идентификатор 68134.1606.***,
от юг ПИ с идентификатор 68134.1606.***, и от запад ПИ с идентификатор
68134.1606.***, обозначена с кафяв и жълт цвят на скица на лист 45 от
делото, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба –
03.11.2021 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над уважения размер от 8000 лв., до пълния претендиран размер от 9000 лв.,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 03.11.2021 г.
до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление адрес, да
заплати на И. З. Д., ЕГН **********, с адрес адрес по предявения иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сумата от 12499.99 лв., лв.,
представляваща обезщетение за периода от 15.06.2016 г. до 15.06.2021 г., за
ползване от ответника без основание на част от недвижим имот собственост
на ищеца и представляваща 83 кв. м. от недвижим имот с идентификатор
68134.1606.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед РД-18-258/28.07.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
попадащ в кв. *** по плана на ***, целият с площ 529 кв. м. при граници
/съседи/: ПИ с идентификатори: 68134.1606.***, 68134.1606.***,
68134.1606.*** и 68134.1606.*** която идеална част е разположена както
следва от север ПИ с идентификатор 68134.1606.***, от изток ПИ с
идентификатор 68134.1606.***, от юг ПИ с идентификатор 68134.1606.***, и
от запад ПИ с идентификатор 68134.1606.***, обозначена с кафяв и жълт цвят
на скица на лист 45 от делото, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба – 03.11.2021 г. до окончателното й плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над уважения размер от 12499.99 лв., до пълния
претендиран размер от 18000 лв., ведно със законната лихва от предявяване
на исковата молба – 03.11.2021 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление адрес, да
заплати на Н. Е. З., ЕГН **********, с адрес адрес и И. З. Д., ЕГН
**********, с адрес адрес, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер
на 2528.33 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Н. Е. З., ЕГН **********, с адрес адрес и И. З. Д., ЕГН
**********, с адрес адрес, да заплатят на ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление адрес, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на
722.22 лв. - разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12