РЕШЕНИЕ
№2285
гр. Пловдив, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХV граждански състав, в публичното заседание на
десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Катя Янева, като
разгледа докладваното гр. дело № 20920 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от К.Н.Н. ***, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2 ЗМВР вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 1 969, 96 лв., представляваща възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 246.24 часа за периода от 01.12.2016 г.
до 31.10.2019 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове
нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на задължението,
както и обезщетение за забава в размер от общо 178, 16 лв., формирано както
следва – за 2016 г. – 1, 18 лв., за 2017 г. - 65, 88 лв., за 2018 г. – 67, 05
лв., за 2019 г. – 44, 05 лв.
Ищецът К.Н.Н. твърди, че работи в
системата на МВР от **** г. на длъжност ******* В **** част в *******. Като *******
в системата на МВР, назначен със заповед на Директора на ОД МВР - гр. Пловдив,
между него и ответника било създадено служебно правоотношение, което подлежи на
правна регулация от ЗМВР, който закон счита за специален по отношение на ЗДСл. Предвид
характера на заеманата от него длъжност ******* в **** част, полагал труд и
през нощта - за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, съгласно утвърдени
графици, като отработеното работно време до сега се е изчислявало сумарно
съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от 3MBР, като часовете положен от него
нощен труд не са преобразувани в дневен труд и съответно не му е заплащано
възнаграждение за полагания извънреден труд. Сочи, че съгласно разпоредбата на
чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавни служители в МВР се
състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, сред които по см. на
чл. 178 ал. 1, т. 3 от ЗМВР е и допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Твърди, че според ал. 5 на чл. 187 ЗМВР, работата извън редовното работно време
се компенсира с: 1.допълнителен платен годишен отпуск за работа в работни дни и
с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за
служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В
ал. 9 било предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и
почивките на държавните служители се определят с Наредба на *******а на
вътрешните работи. За процесния период от 01.12.2016 г. до 31.10.2019 г. е действала
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ. бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила
от 2.08.2016 г.отм. с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. №
3601/2019г.), като според чл. 3, ал. 3 от същата, при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Но в същата липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния
труд в дневен. Единствено в Наредба № 81213-407/11.08.2014 г. било предвидено,
че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
часовете 22.00 ч. и 06.00 ч., като за отчетния период се умножава с коефициент
от 0,143 - чл. 31, ал. 2 от наредба. Посочва, че липсата на изрична норма
представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето
на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. Поддържа, че съгласно чл.
140, ал.1 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ.
Следователно счита, че приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд
в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им
продължитепности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7
часа за първия. Т.е. на общо основание приложение следвало да намерят нормите
на чл. 9 и сл. от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
в която именно е определена методологията за превръщането на отработените нощни
часове в дневни със съответния коефициент в хипотезите, когато работното време
се изчислява сумирано за определен период, както беше практиката и в нашата
служба. Твърди, че за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. отработил 120
часа нощен труд, които приравнени на часове дневен труд се равняват на 137.16
часа. Разликата неплатен извънреден труд за посочения период възлизала на 17,16
часа, а дължимата сума – 137, 28 лв. Твърди, че сумата за часовата ставка за
2016 г. съобразно трудовото му възнаграждение за съответния период възлиза на
8.00 лв. за час, като за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. отработил
568 часа нощен труд, които приравнени на часове дневен труд се равняват на 649,
22 часа. Разликата неплатен извънреден труд за посочения период възлизала на
81, 22 часа, а дължимата сума – 649,76 лв. Сумата за часовата ставка за 2017 г.
съобразно трудовото му възнаграждение за съответния период възлизала на 8,00 лв
за час, като за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. отработил 578 часа
нощен труд, които приравнени на часове дневен труд се равняват на 660.65 часа.
Разликата неплатен извънреден труд за посочения период възлизала на 82,656 часа,
а дължимата сума - 661, 24 лв. Сумата за часовата ставка за 2018 г. съобразно
трудовото му възнаграждение за съответния период възлиза на 8.00 лв за час,
като за периода от 01.01.2019 г. до 31.10.2019 г. отработил 456 часа нощен
труд, които приравнени на часове дневен труд се равняват на 521,21 часа.
Разликата неплатен извънреден труд за посочения период възлизала на 65.21 часа,
а дължимата сума - 521,68 лв. Сочи, че за процесния период от 01.12.2016 г. до
31.10.2019 г. общият брой на отработените нощни часове е 1 722 часа, които
приравнени към дневен труд възлизат на 1968.24 часа. Разликата незаплатен
извънреден труд за целия период възлизала на 246.24 часа, които умножени по
сумата часова ставка за всеки период са в размер на сумата от 1969, 96 лева. По
така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок е
депозиран отговор на исковата молба, с който претенциите се оспорват. Сочи, че
през исковия период ищецът е бил служител на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на тези
служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което счита, че в този случай не
са приложими разпоредбите на Закона за държавния служител и Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. В чл. 187, ал.З от ЗМВР е
предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно. От
ал.5 на същия член е видно, че работата извън редовното работно време се
компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Сочи,
че извънреден труд е налице, само ако работникът или служителят действително е
работил извън установеното работно време, което не е налице в конкретния
случай. Поддържа, че по делото не е спорно, че ищецът е служител на *******,
като за процесния период от 01.12.2016 г. до 31.12.2019 г. ищецът е заемал
длъжността „*******“ в „*******“ към *******. Не оспорва, че ищецът осъществява
трудовата си дейност, по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни
смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.
187, ал. 3 от ЗМВР. Счита, че неправилно ищецът посочва, че е налице празнота в
нормативната уредба, касаеща МВР, и навежда доводи, че следва да се премине към
субсидиарното приложение на разпоредбите на НСОРЗ /общото гражданско
законодателство/. При постановяване на решението си моли съдът да вземете
предвид: решение № 122330/23.05.2019г. на СРС, постановено по гр.д. №14379/2017
г. по описа на същия съд и решение № 91/30.01.2017 г. постановено по по гр.д.
№1796/201 бг. по описа ОС - Варна. Изводи за неприложимост на гражданското
законодателство и на НСОРЗ по отношение на служителите в МВР се съдържали и в
трайната съдебна практика на Районен съд - Ловеч и на Окръжен съд – Ловеч.
Поддържа, че ищецът е ******* - полицейски орган, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1
от ЗМВР, поради което неговите служебни правоотношения съгласно ал. 2 на чл. 142
от ЗМВР се уреждат единствено със ЗМВР. Твърди, че в чл. 178, ал. 1 от ЗМВР
изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на
държавните служители. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение. В ал. 2 на същия член е
посочено изрично, че условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на *******а на вътрешните
работи, а техният размер - с негова заповед. Действащата, към посочения от
ищеца времеви период за положен извънреден труд, е Наредба № 8121з-776 от 29
юли 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
министерството на вътрешните работи. В чл. 22, ал. 1 от същата е посочено какво
се включва в отработеното време на служителите. Поддържа, че с чл. 179, ал. 4 ЗМВР законодателят изрично е посочил, че „извън допълнителните възнаграждения
по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет
за държавните служители от МВР. В конкретния случай не е налице нито закон,
нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд
от ищеца с коефициент 1,143. Въз основа на посочените по-горе законови
разпоредби счита, че по отношение на ********* е неприложима НСОРЗ (Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата) в частност чл. 9 на
същата. Още повече, че самият законодател е ограничил нейното прилагане в чл. 2,
ал. 3 НСОРЗ по отношение на служителите по трудово правоотношение в държавната
администрация, за коиго се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. Счита, че
неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи
субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в
която съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни, като никъде в наредбата
не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно откъде ищецът е получил този
коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Ограничението в Наредба №
8121з—776/2016г. е служителите, работещи на смени, да не полагат повече от 8
часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1.143.
В МВР е разрешено полагане на 8 нощен труд, за разлика от другите държавни
служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до
неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от
съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд. Ако се извърши
заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 ч.
дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. В такъв
случай, ОДМВР - Пловдив вече е изпълнила задължението си и е изплатил изцяло и
своевременно положения от ищеца нощен труд. Сочи, че в случая не е налице
празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по
аналогия, тъй като в процесния период е действала наредба, издадена от *******
на вътрешните работи, в която изрично е определено, че за всеки отработен час
през нощта / между 22-6 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в
размер на 0.25 лв., т.е налице е специална нормативна уредба по отношение на
отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която
изключва общия ред. Поддържа, че при разглеждане на казуса следва да се вземе
предвид и писмо изх.№ *******г. на МТСП относно: увеличеното заплащане на
нощния труд при сумарно изчисляване на работното време се извършва ежемесечно,
което представя и моли съдът да приеме като доказателство по делото. В
посоченото писмо, публикувано в „Сиела“ , изрично е записано, че получените
часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране
за наличието на извънреден труд. Моли да се има предвид и правната консултация
от проф. Васил Мръчков относно приложението на чл. 187, ал.1 и 3 от ЗМВР и чл. 9
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която е
изразено мнение, че последната разпоредба не е приложима към служителите на
МВР, тъй като не са налице кумулативно и четирите нейни предпоставки: подневно
отчитане на работното време, работа на смени, продължителност на нощно работно
време по-малка от продължителността на дневното, трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми. От посочените четири предпоставки, последните две
не били налице за служителите от МВР. Алтернативно, ако съдът приеме
приложимостта на законодателството по начина, посочен от ищеца, тъй като в
случая става въпрос за положен нощен труд, а претенцията е да бъде платено
допълнително възнаграждение за него, то за часовете нощен труд би следвало да е
платено възнаграждение като за часове дневен труд /т.е. основно
възнаграждение/. За да се получи увеличение, каквото се дължи за нощния труд,
се прави преизчисление чрез коефициента по чл.9, ал.2 от НОСРЗ и от полученото
се вади базата преди преизчислението /защото тя вече е платена като дневен
труд/ и разликата се плаща също като дневен труд, а не при завишена с 50 %
ставка. Казано по друг начин - преизчислението с коефициента се прави, за да се
определи база за заплащане на допълнително възнаграждение при прилагане на
дневната ставка. Това се налага, защото няма два вида ставки — дневна и нощна.
Има една ставка - дневната, за това нощния труд се превръща в дневен и
разликата между преизчислените дневни и действителните нощни часове, която
всъщност се явява увеличение, се възмездява чрез прилагане на дневната ставка.
Ако се увеличи и ставката / + 50 %/, ще се получи второ увеличение, за каквото
няма основание в закона. Поради това счита исковете за недоказани и по размер и
като такива моли да бъдат отхвърлени.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е
сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2 ЗМВР вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Между страните не е спорно
обстоятелството, че за процесния период от 01.12.2016 г. до 31.12.2019 г.
ищецът е заемал длъжността „*******“ в „*******“ към *******.
От изслушаната по делото и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за
периода от 01.12.2016 г. до 31.10.2019 г. ищецът е положил 1 720 часа
нощен труд, които са заплатени по 0,25 лв. на час. Вещото лице е установило, че
положените часове нощен труд, преизчислени с коефециент 1.143 %, се равняват на
246 часа превърбат нощен труд към дневен с равностойност от 1 778, 98 лв.
и обезщетение за забава от 218, 59 лв.
Спорен в производството по
делото е въпроса дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за
положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към дневен такъв.
Съгласно разпоредбата на
чл. 187, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/,
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. С разпоредбата на
ал. 3 е установено, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно ал. 5, т. 2 на чл.
187 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени, а ал. 6 урежда правилото, че
извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбата на ал. 9 на същия текст, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на ******* на вътрешните работи.
За процесния период, по
силата на изрична законова делегация на чл. 187, ал. 9 и чл. 188 от ЗМВР, са
действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (преди процесния период),
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.,
всички на *******а на вътрешните работи. Всяка една от тези наредби урежда реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР.
В Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за
отчетния период се умножава по 0, 143 – чл. 31, ал. 2. Тази наредба е била
отменена с Наредба № 8121з-592, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на
ВАС по адм. дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването и
обнародването му. В последващите две наредби (№ 8121з-592и № 8121з-776) няма
норма, аналогична на посочения чл. 31, ал. 2 за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1. 143.
Последното изречение на чл.
187, ал. 3 ЗМВР, а именно че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, не определя нито продължителността на работната смяна, която може да е по-голяма или равна на осем
часа, като съчетава нощен и дневен труд, нито пък е свързано с отчитането на
нощния труд. Посочената разпоредба фиксира каква е нормалната продължителност
работния ден за служителите на МВР, работещи на смени, а именно - осем часа, с
тази спецификата, че въпросните служители работят при сумарно отчитане на
работно време. Цитираната разпоредба няма характеристиките на специален закон,
тъй като диспозицията ѝ не припокрива диспозицията на чл. 140, ал. 1 КТ.
При сравнителен анализ,
според чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа. Посочената разпоредба въвежда по-кратки нормални работна седмица и
работен ден за работниците, полагащи нощен труд, отчитайки вредоносните му
последици. В случая под нормална работна седмица и нормален работен ден следва
да се разбират, визираните в чл. 136, ал. 1-3 КТ правни понятия, а именно
най-широко прилаганото работно време, което за работната седмица, която е
5-дневна, е 40 часа, а за работния ден 8 часа в рамките на денонощие. Ето защо
смисловото съдържание на чл. 140, ал. 1 КТ е, че работник, който полага нощен
труд, при нормални работен ден и седмица, ще работи по-малко часове, така че
след отчитане положените 35 часа нощен труд в рамките на седмицата ще се
зачитат за 40 часа, а положените седем часа в рамките на денонощието, за осем.
Няма законова пречка обаче установеното за работника нормално работно време от
осем часа да бъде разпределено при сумарно отчитане на работното време, като в
конкретен работен ден изцяло се запълва часовия диапазон от 22,00 ч. до 06,00
часа. При сумарното работно време, както бе вече изтъкнато, от значение за
продължителността на нормалния работния ден са средно аритметично отработените
часове за ден в рамките на съответния период. Последното е от значение за това
дали е налице извънреден труд. Така, ако са отработени осем астрономически часа
нощен труд през един работен ден, те ще бъдат отчетени като повече от осем
часа, според коефициента на преобразуване на нощния труд в дневен по чл. 9, ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а това ще
се отрази на количеството оставащи часове в рамките на периода. Няма законова
забрана да се полага труд в рамките на целия часови диапазон между 22,00 ч. и
06,00 часа, като дори и при това положение, при сумарно работно време, няма да
е налице извънреден труд, ако след преобразуване на нощния труд в дневен, не е
превишена средната продължителност на нормалния работен ден.
В наредбата, издадена по
чл. 187, ал. 9 ЗМВР, не е посочен коефициента за отчитане на нощния труд,
именно тъй като ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове, което е въпрос на законодателна
техника. Следва да изтъкне, че посочения
в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент за преобразуване на часовете нощен труд в
дневен, представлява числово изражение на залегналия в чл. 140 КТ принцип, а
именно, че нощният труд като продължителност не съвпада с астрономически
отработеното време. Този принцип е характерен за всеки вид трудова
ангажираност, тъй като съставлява най-съществената правна последица от
полагането на нощен труд. Престирането на нощен труд е свързано настъпване на
определени благоприятни за работника компесаторни правни последици. Ако се
приеме, че правните последици или част от тях липсват, то и не би имало разлика
между нощен и дневен труд.
По така изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че при отчитане на положените
часове нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи са
приложими разпоредбите на Кодекса на труда и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за соътветното работно място. Съгласно това правило, за 7 часа
през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през
деня. Целта на определения коефициент е да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
възнаграждение, колкото за 8 часа през деня.
Ето защо работник, който
работи по трудово правоотношение, също може да работи на смени и да престира
нощен труд в целия часови диапазон от 22,00 до 06,00 часа, така както работят и
служителите на МВР, последното обаче не е аргумент, че положеният от този
работник нощен труд се приравнява на дневен, с оглед организацията на работния
процес. В сравнение, чл. 187, ал. 3 ЗМВР определя само каква е организацията на
работния процес за служителите на МВР, без да засяга въпроса за отчитането на
нощния труд. Отчитането на нощния труд по ЗМВР е уредено чрез препращане към
разпоредбите на Кодекса на труда. Според чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда.
Настоящият съдебен състав
приема, че под специална закрила по смисъла на чл. 188, ал. 2 ЗМВР следва да се разбират нормите на Кодекса на
труда, свързани с отчитането и заплащането на нощния труд. В наредбата,
издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, не е посочен коефициента за отчитане на нощния
труд, именно тъй като ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, което е въпрос на законодателна
техника.
Поради това, съдът приема,
че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен такъв се
явява доказана по основание.
Съгласно разпоредбата на
чл. 187 ал. 7 от ЗМВР, извънредният труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно. Във връзка с направеното твърдение в
отговора на исковата молба, че на ищеца е заплатен нощния труд в размер на 0,
25 лв. за всеки час (съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ), съдът счита, че
превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва
при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо
нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 НСОРЗ за всеки
отработен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в
размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат
едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1. 143 и за същите тези нощни часове се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
В
разглежданата хипотеза, няма спор, че ищецът е служител в ответното
министерство, като от прието по делото
експертно заключение се установява, че при приравняване на положения от ищеца
нощен труд в дневен за процесния период, по коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, са положени допълнително 246 часа труд. Тези
часове с оглед сумарното отчитане на работното време, представляват извънреден
труд, тъй като надхвърлят часовете на нормално работно време за съответния
период. Ето защо следва да бъдат заплатени като извънреден труд, в размер на 1
778, 98 лева, до която сума предяваният главен иск следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния му предявен размер от 1 969, 96 лв. – отхвърлен.
Тъй като ответникът не е
изпълнил точно в темпорално отношение посоченото задължение, последният е
изпаднал в забава и дължи обезщетение на основаное чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В чл. 187
ал. 9 от ЗМВР е посочено, че редът за организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на *******
на вътрешните работи. Във връзка с това е издадена Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., в чл. 33 ал. 1 от която е посочено, че възнагражденията за труд извън
редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в
месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на протоколите
във финансовите звена. Следователно, установеният принцип е, че извънредният
труд се заплаща в месеца, следващ отчетния период, ако е надхвърлена нормалната
продължителност на положения труд през отчетния период. Ищецът е претендирал
обезщетение за забава от първо число на месеца, следващ последващия месец на
полагане на труда, поради което следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в
забава на тази дата. В. л. е определило размера на обезщетението за забава за
сумата от 218, 59 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 18.12.2019 г., като
предявеният иск следва да се уважи до предявения размер от 178, 16 лв. с оглед
принципа на диспозитивното начало.
Предвид
изхода на правния спор и доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски, следва ответникът да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати в полза на бюджета на съда разноските в производството, съобразно
уважената част от предявените искове, или за сумата от 78, 28 лв. за държавна
такса. В производството са сторени разноски за изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза в размер на сумата от 100 лв., от които ответникът следва да заплати
сумата от 91, 11 лв. Следователно и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да внесе по сметката на съда сумата от общо 169, 39 лв.
В
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ЗАдв. на ищеца се следват разноски
за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от предявенитеискове в
размер на сумата от 419, 10 лв. от общо сторените в размер от 460 лв.
В полза на ответника и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна
сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно с
оглед отхвърлената част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата
от 8, 89 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2 ЗМВР вр. с чл.
86, ал.1 ЗЗД Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, със седалище гр. Пловдив,
ул. “Княз Богориди” № 7 да заплати на
К.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от общо 1 778, 98 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 246 часа за периода от 01.12.2016 г. до 31.10.2019 г.,
получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за
забава в размер от общо 178, 16 лв.
за периода от 01.01.2017 г. до 18.12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд над присъдения размер от 1 778, 98 лв. до пълния му предявен
размер от 1 969, 96 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Областна
дирекция на МВР – гр. Пловдив да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 169, 39 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 20920/2019 г. на Районен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР – гр. Пловдив да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
К.Н.Н. сумата от 419, 10 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
по гр.д. № 20920/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА
К.Н.Н. да заплати на основание чл.
78, ал. ГПК на Областна дирекция на МВР
– гр. Пловдив сумата от 8, 89 лв. –
разноски за юрисконсутско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по гр.д. № 20920/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Анна Дъбова
Вярно с
оригинала!
КЯ