Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1997 15.12.2021 Година Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, III състав, на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет
и първа година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чавдар Димитров
Секретар И.Л.
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Димитров, административен характер дело номер 2486 по описа за 2021
година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.53, ал.1, т.1 от Закона за кадастъра и имотния
регистър.
Образувано е по жалба на Аберита
ООД, с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Янко
Сакъзов №32, със законен представител Б.Ч.Гигов, срещу отказ на Началника на
СГКК Бургас, обективиран в уведомление №24-24902/10.09.2021г., с който е
отказано допускане на изменение на Кадастралния регистър, поискано със
заявление, вх.№ 01-406354 от 22.07.2021г.
за заличаване на вписано по отношение на 3бр. поземлени имота,
ограничение по §3 ПЗР на Закона за Горите, същите с идентификатори както
следва: 44094.14.967, 44094.14.978 и 44094.14.979.
Жалбоподателят счита, че
незаконосъобразно по отношение на
процесните имоти
е било вписано ограничителното обстоятелство, тъй като списъците обнародвани в
ДВ бр.58/29.07.2011г. и ДВ бр.48/24.06.2011г. са нищожни в частта им по
отношение на историческия имот 44094.14.850, от който произхождат заявените
три. Прави се изложение на основанията, водещи до този извод на жалбоподателя.
Счита се, че ограничителната разпоредба на §3, ал.4, вр. ал.1 ПЗР на ЗГ не
разполага с ретроактивно действие, т.е. не касае имоти с променено вече
предназначение. Иска се отмяна на оспорения отказ, обективиран в цитираното
по-горе писмо.
Ответникът – Началник на СГКК – Бургас,
редовно уведомен, се представлява от адв. В., която оспорва жалбата и излага
аргументи в подкрепа на извършеното заличаване на процесните сгради от КККР.
След преценка на жалбата и изложените в същата
аргументи, Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално
допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна,
имаща право и интерес от обжалването – заинтересовано лице по смисъла на § 1,
т. 13 ДР на ЗКИР.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
От събраните по делото
доказателства съдът възприема следните факти:
Административното
производство е открито след заявление рег.№01-406354/22.07.2021г. от Аберита
ООД, с което е поискано да бъде извършена процедура по изменение на
Кадастралния регистър за горепосочените три поземлени имота, с искане да бъде
заличено вписаното ограничение по §3 от ПЗР на Закона за горите.
С Уведомление
NQ24-24902-10.09.2021 г. Началникът СГКК Бургас отказал поисканото изменение на
КР с мотиви, че вписването на ограничението за ПИ с идентификатори
44094.14.967, 44094.14.978 и 44094.14.979 по КККР на с. Лозенец е основано на
включването на ПИ с идентификатор 44094.14.850, от който са образувани същите,
в списъка на имотите по пар.3, ал.4 от ПЗР на ЗГ, обн. В Д.В. бр. 58/29.07.2011
г. (под №243), като до отмяната му, дали с влязло в сила съдебно решение или
чрез отмяната на посочения мораториум, забраняващ за имотите по публикувания в
Д.В. списък, извършване на промяна на предназначението им, щом те са придобити
от физически, юридически лица и общини, в резултат на извършени замени по реда
на чл.15б ЗГ и забрана за строителство, въпросното ограничение не можело да
бъде заличено.
При така изложените фактически данни, съдът
достигна до следните правни изводи:
В съответствие с разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. чл.142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения
административен акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146
от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
За да е законосъобразен един административен
акт, е необходимо на първо място да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да
не противоречи на материалноправните разпоредби и да е в съответствие с целта на
закона. Липсата на някое от посочените изисквания за законосъобразност
опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Процесният отказ да бъде изменен КР на с.
Лозенец е осъществен по реда на чл.53а, чр. чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР, като първата
правна норма предвижда процедираното изменение да се осъществява без издаване
на заповед. В този случай, на обжалване подлежи изразеното с действие
волеизявление на органа, с което непосредствено се създават права и задължения
на правните субекти, респ. отказа (изричен или мълчалив), който представлява
индивидуален административен акт по легалната дефиниция на чл. 21, ал. 1 от АПК. В случая отказа на административния орган е обективиран в уведомлението,
което е предмет на обжалване. Поради предвидената в закона възможност
измененията в КККР да се извършат без издаване на писмена заповед, следва да се
заключи, че такава не се дължи и в хипотезите на отказ, поради коетообщите
изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59, ал. 2
от АПК са неприложими. Въпреки това, в конкретния случай писмената форма на
отказа е спазена, като същият съдържа диспозитив и изложени мотиви, поради
което формата на оспорения отказ е надлежно спазена.
Изменението на КККР по чл. 53а от ЗКИР е в
правомощията на началника на СГКК - Бургас по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗКИР. Съгласно нормата на чл. 6, ал. 1 от Устройствения правилник на агенцията
по геодезия, картография и кадастър /обн. ДВ, бр. 76/30.09.2016 г., изм. и доп.
ДВ. бр. 39 от 11 май 2018 г. /, Агенцията е структурирана в обща и
специализирана администрация, като СГКК - Бургас е част от специализираната
администрация /чл. 14 и чл. 18, ал. 1 от Устройствения правилник/. Нормите на чл.
18, ал. 1 и ал. 5, т. 6 от Правилника възлагат ръководни функции на началника
на СГКК, като службата има правомощие да поддържа в актуално състояние КККР.
Поради това следва да се приеме, че оспореният индивидуален административен акт
е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 51,
ал.2, вр. ал.1, т.1, вр. чл. 53а ЗКИР.
При извършване на изменението е спазено
разписаното в чл. 51, ал. 3 от ЗКИР правило - административното производство е
започнало въз основа на заявление от собственик, до началника на СГКК - Бургас.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗКИР, кадастралната
карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се
изменят при установяване на: 1. изменения
в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на
кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3.
явна фактическа грешка. Измененията в кадастралната карта и кадастралните
регистри по ал. 1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър
по местонахождение на имота /чл. 51, ал. 2 ЗКИР/. Измененията в кадастралната
карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго
лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила
информация от ведомство или община /чл. 51, ал. 3 ЗКИР/. Съгласно чл. 53а ЗКИР,
измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без
издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53, както и при други, лимитативно
изброени хипотези в чл. 53а от ЗКИР, една от които е заличаване на съществуващи
сгради или самостоятелни обекти в сгради – чл. 53а, т. 3 от ЗКИР. Поради това,
оспореният акт е издаден в предвидената от закона форма.
Относно законосъобразността на адм. акт.
Липсва спор между страните за това, че
търговското дружество - жалбоподател е придобило собствеността върху ПИ с
идентификатор 44094.14.850 по КК и КР на с.Лозенец, община Царево, одобрена със
Заповед № РД-18-54/24.08.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, по силата
на Нотариален акт за покупко-продажба от 03.04.2007г., вписан в Служба по
вписванията гр. Царево под акт №78, том 3, дело 601/2007 г., вх.рег.№ 826 от
07,04.2007 г. Не се спори и относно обстоятелството, че праводателят на
“АБЕРИТА” ООД по горепосочената продажба е придобил ПИ с идентификатор
44094.14.850 въз основа на Договор за замяна на недвижим имот № 152 от
27.02.2007 г., вписан в Служба по вписванията гр. Царево на 01.03.2007 г., том
I, № Д15, дв.вх. рег.№ 458, к.п, 4916, 14736.
От представените по делото доказателства е
видно, че със Заповед № 226/06.12.2007 г. на Държавната Агенция по горите ПИ с
идентификатор 44094.14.850 е бил изключен от горския фонд - за създаване на
нови или разширяване границите на съществуващи отделни урегулирани поземлени
имоти извън урбанизираните територии (населени места и селищни образувания),
съгласно подробен устройствен план одобрен със Заповед № РД-01-495/11.07.2007
г. на кмета на община Царево.
Със Заповед РД-01-495/11.07.2007 г. на Кмета
на Община Царево е бил одобрен проект за Подробен устройствен план - План за
регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за ПИ е идентификатор 44094.14.850.
По силата на Заповед КД-14-02-1628/20.11.2007
г. на Началника на СГКК-гр. Бургас от ПИ с идентификатор 44094.14.850 са образувани
поземлени имоти с идентификатори 44094.14.967, 44094.14.978 и 44094.14.979 по
КККР на с. Лозенец, община Царево, област Бургас, същите с параметри, както
следва:
ПИ с идентификатор 44094.14.967, с площ 25 603
кв.м., вид територия - урбанизирана, НТП - незастроен имот за жилищни нужди,
ПИ с идентификатор 44094.14,978, с площ 386
кв.м., вид територия - урбанизирана, НТП - за второстепенна улица,
ПИ с идентификатор 44094.14.979, с площ 106
кв.м,, вид територия - урбанизирана, НТП - за второстепенна улица.
В сила от 08.03.2011г. е разпоредбата на §3
ПЗР на ЗГ, съгласно която „Не подлежат на
промяна на предназначението по реда на този закон и не може да бъде извършвано
строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически
лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до
деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Съгласно
ал.4 на същата норма „В едномесечен срок
от деня на обнародването на закона Министерството на земеделието, храните и
горите обнародва в "Държавен вестник" списък на имотите по ал. 1.“,
а според ал.5 „В 14-дневен срок от
обнародването на списъка по ал. 4 Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, общинските служби по земеделие и Агенцията по вписванията отразяват
ограниченията по ал. 1 в кадастралните карти, съответно в картите на
възстановената собственост, и в имотния регистър.“
Жалбоподателите твърдят, че в срока по §3,
ал.5 ЗГ подобно отразяване в КР на с. Лозенец не е било правено, поради което
са получавали скици от СГКК Бургас без посоченото ограничение. Като
доказателство представят Скица на поземлен имот № 15-211617/26.06.2014г.
Считат, че отразяването е било извършено непосредствено или в кратък момент
преди извършването на споменатата справка. В тази връзка съдебният състав
намира за необхотимо да уточни, че предмет на настоящия спор се явява отказа на
Началника на СГКК Бургас да извърши заличаване на вписаното ограничение, а не
самото вписване като правнозасягащо жалбоподателя действие. В тази връзка
отчетено следва да бъде и обстоятелството, че така коментирания срок по §3,
ал.5 е инструктивен, доколкото ограниченията в тежест на имотите, предмет на
отказа са възникнали със самото им включване в съответните списъци. Дори
неотразяването на ограничението в кадастралния регистър не би могло да
преодолее този ефект, който е пряк и валиден по отношение на имота до
изключване на същия имот от посочения списък по съдебен ред или до отпадане на
самия мораториум. В тази връзка следва да бъде изложено и това, че макар в списъците
да не е посочена възможността за оспорването им, както и срок, в който това
може да бъде сторено, доколкото същите са били обнародвани и жалбоподателят е
разполагал с двумесечният срок по чл.140, ал.1 АПК за оспорване, същият е могъл
да го атакува. Именно това, че не го е сторил е станало причина за постановения
отказ за изменение в данните за обектите на кадастъра. Списъкът с посочените
обстоятелства е получил стабилност, като възражението за неговата нищожност
може да бъде изследвано в отделно производство и до произнасянето на съдебен
състав с влязло в сила решение, прогласяващо нищожността, за настоящия съдебен
състав е недопустимо да извършва проверка и се позовава на нея по реда на
косвения съдебен контрол. Единствено в
тези случаи би била налице хипотезата на „изменение“ във вечеотразените данни за
спорните обекти на кадастъра, настъпила след извършеното вписване на
ограничителните обстоятелства. Видно от представените доказателства по делото,
подобна жалба е депозирана едва след постановяване на оспорения отказ и при
съобразяване на изложените в него мотиви. Органът правилно е посочил, че при
евентуална отмяна на списъка в частта за процесните имоти би било налице
настъпило изменение в данните на имотите по смисъла на чл.51, ал.1, т.1 ЗКИР, което
би дало основание за отразяване на това изменение, посредством залиаване на
вписаното ограничение. Като за причинените от евентуално нищожен акт вреди е
налице възможност за обезвреда в полза на жалбоподателя по реда на ЗОДОВ.
За пълнота на изложението следва да се посочи,
че посочването на имота във въпросния списък с историческия му идентификатор,
само по себе си не е основание за извършване на поисканото отписване, доколкото
процесните три имота са възникнали именно от него и не обхващат земи извън
същия, като е ясна волята на законодателя, конкретните имоти да попаднат в
оспорваната пред АССГ забрана. Възражението на жалбоподателя, за това, че е
недопустимо имоти с променено предназначение да попадат в посочения списък,
касае спора по същество по адм. дело №11501/2021г. по описа на АССГ, като при
възприемането на това становище от страна на съдебната инстанция и влизане в
сила на решението, то би се явило нововъзникнало обстоятелство, даващо
основание за извършване на поисканото заличаване на извършеното вписване на
ограничението по §3 от Закона за горите. В тази връзка многократните искания за
спиране на производството по настоящото дело отправени от страна на
жалбоподателя до съдебния състав се явяват неоснователни, тъй като биха
заесгнали както принципа на правна стабилност на индивидуалните
админбистративни актове, така и този за бързина на правораздаването. Ясно е, че
искането за спиране на настоящото производство, цели единствено евентуално
снабдяване на жалбоподателя преди приключване на съдебното производство с акт,
който би променил изхода на спора и чиято липса е главно основание за отказ от
извършване на заявеното заличаване от страна на органа, като по този начин
бъдат присъдени сторените от негова страна разноски в тежест на ответния орган.
Предвид изложеното, съдебният съсътав е оставил без уважение всяко едно от
исканията за спиране на п-вото по делото.
При този изход на спора разноски следва да
бъдат присъдени в полза на ответния орган.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд гр.Бургас, трети състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Аберита ООД, с ЕИК
******** със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Янко Сакъзов №32,
със законен представител Б.Ч.Гигов, срещу отказ на Началника на СГКК Бургас, обективиран
в уведомление №24-24902/10.09.2021г., с който е отказано допускане на изменение
на Кадастралния регистър, поискано със заявление, вх.№ 01-406354 от
22.07.2021г. за заличаване на вписано по
отношение на 3бр. поземлени имота, ограничение по §3 ПЗР на Закона за Горите.,
същите с идентификатори както следва: 44094.14.967, 44094.14.978 и
44094.14.979.
ОСЪЖДА Аберита ООД, с ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Анко Сакъзов №32 да заплати на Агенцията по геодезия
картография и кадастър съдебноделоводни разноски в размер на 900,00 (деветстотин) лева адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: