№ 3494
гр. П., 08.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720101895
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от “***- П.”АД срещу
М. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ***, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответника, в качеството му на наследник на Г.М.Г., дължи на ищеца
следните суми:
- сумата в размер на 192.15 лева - 1/6 част от общия дълг в размер на 1152.88 лева,
представляващи суми за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр. П., ***, от които главница в размер на 164.61 лева,
представляваща 1/6 част от общата главница в размер на 987.67 лева за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. включително, законна лихва за забава в размер на 17.65 лева -
1/6 част от общата законна лихва за забава в размер на 105.90 лева за периода от 09.07.2019
г. до 04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ - 21.02.2022 г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 8.82 лева – главница 1/6 част от общата главница в размер на 52.92 лева за
дължима и незаплатени суми за изплащане на монтирани в имота измервателни уреди и/или
уреди за дялово разпределение, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. включително,
законна лихва за забава в размер на 1.07 лева - 1/6 част от общата законна лихва за забава в
размер на 6.39 лева за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ -
21.02.2022 г. до окончателното изплащане,
за които суми е издадена Заповед № 372/23.02.2021 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.
С определение № 2253 от 03.07.2022 г., съдът е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
В проведеното на 29.08.2022 г. открито съдебно заседание, съдът е констатирал, че е дал ход
на делото по нередовна искова молба, тъй като ответникът М. Г. М. в действителност е
1
сочено като длъжник лице по посоченото от ищеца частно гражданско дело, но сумите,
предмет на исковата молба не отговарят на сумите, за които е издадена заповедта за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Поради това, съдът е приел, че е налице процесуална
пречка за даване ход на делото, и не е дал ход на делото, а на основание чл. 129, ал. 4, вр.
ал.2 от ГПК, е оставил производството по делото без движение, като е указал на ищцовата
страна в едноседмичен срок от заседанието да отстрани констатираните от съда
нередовности в предявения иск, като уточни частното гражданско дело, по което е издадена
заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, както и да уточни сумите, за които е
предявен искът, които да посочи по пера, периоди и стойности, като посочи и общо
дължимата главница и изложи обстоятелствата, на които основава своя иск.
Постъпила е уточнителна молба от 01.09.2022 г., в която ищецът е посочил, че предявява
иска срещу М. Г. М., в качеството му на наследник на Г.М.Г., и иска да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 192.15 лева, представляваща 1/6 част от
общия дълг за процесния период в размер на 1152.88 лева, представляваща стойността за
доставена, ползвана но незаплатена топлинна енергия и монтирани в имота измервателни
уреди и/или уреди за дялово разпределение, за апартамент, находящ се в гр. П., ***, от
които главница в размер на 173.43 лева, представляваща 1/6 част от главницата в размер на
1040.59 лева, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл., лихва за забава на месечните
плащания в размер на 18.72 лева, представляваща 1/6 част от законната лихва в размер на
112.29 лева за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г., както и законната лихва върху
главницата от 173.43 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.
Тъй като издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. не е издадена срещу
ответника в качеството му на наследник, и сочените от ищеца суми не са част от общо
дължим дълг, то с разпореждане № 13520 от 13.09.2022 г., на ищеца отново е указано да
уточни номера на частното гражданско дело, по което твърди, че е издадена процесната
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника.
В срок е постъпила уточнителна молба, в която ищецът сочи, че делото, по което е издадена
процесната заповед за изпълнение е ч.гр.д. № *** г.
Тъй като предявеният иск не се явява продължение по издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, на соченото от ищеца основание, то съдът отново е дал указания на ищеца да
посочи номера на частното гражданско дело, по което и издадена процесната заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника М. Г. М.,
вземанията по която са предмет на предявения от тях иск по реда на чл.422 от ГПК.
В срок е постъпила молба, в която ищецът е посочил, че процесната заповед за изпълнение е
издадена по ч.гр.д. № *** г., сумите и периода съвпадат, поради което молят производството
по настоящото дело да не бъде прекратено.
Съдът като взе предвид изложеното, намира че ищецът в срок не е отстранил
констатираните от съда нередовности в предявения иск, по следните съображения:
Видно от издадената в полза на ищеца заповед № 372 от 23.02.2022 г. по ч.гр.д. № *** г. на
ПРС, с нея е разпоредено ответникът М. Г. М. да заплати на ищеца сумата от 173.43 лева,
2
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ***, сумата от 18.72 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2019 г.
до 04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.02.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски.
С оглед направените от ищеца уточнения в депозираната от него молба на 01.09.2022 г.,
ищецът е твърди, че предявява иска срещу М. Г. М., в качеството му на наследник на
Г.М.Г., и иска да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца процесните
суми, които представляват 1/6 част от общ дълг за процесния период.
Настоящия съдебен състав намира, че макар и да е налице идентичност между длъжника в
заповедното и исковото производство, то по образуваното заповедно производство – ч.гр.д.
№ *** г. на ПРС, с издадената заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да
заплати на ищеца обективираните в заповедта суми, и в съответствие с посоченото в
заявлението - на договорно основание. Ищецът е предявил иска, като твърди, че ответника
има качеството на наследник на Г.М.Г.. Такива твърдения не са изложени в депозираното от
ищеца заявление, по което е образувано соченото частно гражданско дело пред ПРС № ***
г. Процесните суми не са посочени заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, да
представляват 1/6 част от общ дълг, и не е разпоредено разделно заплащане на дълга, а
същия е един, с посочен в заповедното производство размер и период. Поради това и не
може да се приеме, че сумите по заповедта за изпълнение и предявения иск са идентични,
макар и топлоснабдения имот да е един и същ и срещу заповедта за изпълнение ответникът
да е подал възражение.
Идеята на заповедното производство по чл. 410 от ГПК и последвалото го исково такова по
чл.422 от ГПК предполага идентичност на вземанията, като в противен случай редът на
чл.422 от ГПК е неприложим, но в случая не може да се констатира еднозначно и
категорично обективно тъждество между основанието, на което в заповедното производство
се сочи, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение (договорно
правоотношение), и основанието на което е предявен иска (ответника да има качеството на
наследник), както и обективно тъждество между самите суми които в заповедното
производство са посочени конкретно и за конкретен период, а в исковото производство са
посочени като сума и период, но представляващи 1/6 част от общ дълг. Така посочена
процесната сума (1/6 част от общ дълг), предполага по заповедното производство да е
разпоредено разделна дължимост на дълга, обективиран в същата, каквото в случая няма
разпоредено с издадената по ч.гр.д. № *** г. заповед за изпълнение, макар заповедта да е
оспорена от ответника. Ето защо и не може да се направи категоричен извод за идентичност
на вземането по издадената заповед за изпълнение и предявения иск, респ. предявения иск
да се явява продължение на проведено заповедно производство, и да е предявен по реда на
чл.422 от ГПК, поради което и въпреки положените от съда усилия за отстраняване на
нередовностите в предявения иск, с предоставена възможност на ищеца да конкретизира
обстоятелствата на които основана иска и сумите за които е предявен, както и номера на
3
частното гражданско дело, по което е издадена твърдяната в исковата молба заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, то исковата молба е останала нередовна, респ. неясна, като
ищецът не е отстранил констатираните от съда нередовности в предявения иск, и по този
начин се възпрепятства и възможността на ответника да организира своята защита срещу
иска.
В горния смисъл, съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл.129, ал.4 вр. ал.2 от ГПК, за връщане на исковата молба ведно с документите към нея на
„*** П.“ АД, поради неотстраняване на нередовностите в определения от съда срок и за
прекратяване на настоящото производство по гр.дело № 1895/2022 г. на ПРС.
Тъй като искът е предявен по реда на чл.422 от ГПК и представлява продължение на
проведено заповедно производство, съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г., постановено по т. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато производството по
делото бъде прекратено (какъвто е и настоящият случай), издадената заповед за изпълнение
следва да бъде обезсилена от исковия съд. Ето защо издадената в полза на ищеца Заповед №
372 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.02.2022 г. по ч. гр. д. №
*** г. на ПРС следва да бъде обезсилена.
Ответникът е депозирал възражението си в заповедното производство чрез пълномощник –
адв. Ц., като е поискал от съда да му бъдат присъдени сторените разноски, за което е
представил и списък на разноските. С оглед прекратяване на производството по настоящото
дело, и на основание чл.78, ал.4 от ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени сторените
в заповедното производство разноски в размер на 300.00 лева, представляващи заплатено от
него адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени върху ищеца.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1895/2022 г. на П. районен съд, като ВРЪЩА
исковата молба на „*** - П.“ АД, ЕИК ***.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 372 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
23.02.2022 г. по ч. гр. д. № *** г. на ПРС, издадена в полза на в полза на „*** - П.“ АД, ЕИК
*** срещу М. Г. М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА „***- П.” АД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр. П., *** ДА ЗАПЛАТИ на М. Г.
М., ЕГН **********, с адрес: гр.П., *** сумата в размер на 300.00 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение по заповедното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4
5