Определение по дело №14803/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 263732
Дата: 26 ноември 2020 г.
Съдия: Добрина Иванчева Петрова
Дело: 20203110114803
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………

 

 

Варненски районен съд, XLVІІІ-ми състав в закрито заседание на 26.11.2020  год., в състав:

 

съдия: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. 14803 по описа за 2020 г. на ВРС,

 

Предявен е от Г.Д.Т., ЕГН ********** *** иск  за приемане на установено в отношенията  между ищецът Г.Д.Т., ЕГН **********, от една страна и ответника ОБЩИНА ВАРНА , че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА общо 1273,98 лв. по Акт по чл. 106-107 ДОПК МД-АУ-2258 издаден/о на 02.10.2015г. от Община Варна, следните суми: Главница в размер на 37,58 лв. с/със Законна лихва за периода 28.09.2020 г. - 10.11.2020 г., Главница в размер на 484,78 лв. с/със Законна ли за периода 28.09.2020 г. - 10.11.2020 г., 751,62лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви), предвид приетото за установено с влязло в сила на 21.10.2019 г. решение № 4423/21.10.2019г. по гр.д. №963 по описа за 2019г. на ВРС, постановено след влизане в сила на 16.02.2016 г. на същото несъдебно изпълнително основание - Акт по чл. 106-107 ДОПК МД-АУ-2258 издаден/о на 02.10.2015г. от Община Варна, че ищеца не дължи на ответника сума по същият Акт по чл. 106-107 ДОПК МД-АУ-2258 издаден/о на 02.10.2015г. от Община Варна.

 Съдът като съобрази, че предметът на делото касае вземане за данък недвижим имот и такси за битови отпадъци, за които има издадени актове за установяване на задължение по чл.107 ал.3 от ДОПК, счита, че в случая извън неговата компетентност е да разгледа образуваното дело. Съгласно нормата на чл. 162, ал.2, т.1 от ДОПК публично държавно вземане е вземането за за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета. Съгласно нормата на чл. 175, ал.1 ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон, който е Законът за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Съгласно чл. 1, ал.1 ЗЛДТДПДВ неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва. Предвид изложеното може да се направи категоричен извод, че данък недвижим имот и такси за битови отпадъци са публично държавно вземане, върху което, ако не бъде платено в срок, се начислява лихва в размер на законната.

В тези случаи длъжникът може да упражни процесуалното си право на възражение чрез отрицателен установителен иск по чл. 292 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 292 от АПК задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез отрицателен установителен иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание, каквито са твърденията на ищцата в депозираната искова молба. Искът се предявява от длъжника срещу взискателя пред административния съд по местожителството или седалището на взискателя, а в случаите по ал. 2 - по седалището на административния орган /чл. 293, ал. 3 от АПК/.

По изложените съображения депозираната пред районния съд искова молба подлежи на разглеждане пред Административен съд – Варна. Предявяването на иска пред съда, на който делото е подсъдно по правилата на родовата подсъдност, е положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск. Общото правило за определяне на родово компетентния съд е установено в разпоредбата на чл. 103 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 118 от ГПК, всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно, като в случаи в които съдът прецени, че делото не му е подсъдно, го изпраща на надлежния съд.

Тъй като родово компетентен да разгледа спора е административният съд, на основание чл. 118, ал.2 от ГПК производството пред Варненски районен съд следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност на надлежния съд.

С оглед гореизложеното съдът намира, че на основание чл. 118, ал.1 от ГПК, настоящото производство следва да се прекрати, а делото да се изпрати на Административен съд гр. Варна по компетентност.

С оглед на изложеното, производството следва да бъде прекратено като недопустимо .

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 14803/2020г. по описа на ВРС.

ИЗПРАЩА делото по компетентност на Административен съд гр. Варна.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му  . 

 

                                                             СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: