№ 22803
гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20251110126539 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод на искова молба вх. № ============ г. на Р. Б. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. ...... срещу „...........“ АД, ЕИК ............, със седалище и
адрес на управление: гр. .........., с която е предявен за разглеждане осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 40,60 лева /съгласно изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, допуснато с
протоколно определение от 03.12.2025 г./, представляваща недължимо платена сума по
нищожен договор за паричен заем № ............ г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.05.2025 г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът Р. Б. К. е сключил с ответника „...........“ АД
договор за паричен заем № ............ г. за сумата от 800,00 лева, вид на вноската – седмична, а
лихвен процент не бил посочен. В чл. 4 от договора било уговорено, че страните се
съгласяват заемът да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: две физически лица –
поръчители, които следвало да отговарят на следните условия: да представят служебна
бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на същото да
е минимум 1 000 лв., да работят по безсрочен трудов договор, да не са заематели или
поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „...........“ АД, да нямат неплатени
осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови
институции или ако имат кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със
статус не по-лош от „Редовен“; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество –
гарант, което предоставя гаранционни сделки. При сключването на договора за заем, ищецът
сключил и договор за предоставяне на гаранция № ............ г. с „................“ ЕООД, по силата
на който посоченото дружество поело задължение да обезпечи пред заемодателя
задълженията на ищеца. За така сключения договор ищецът се задължил да заплати
възнаграждение на гаранта в размер на 239,40 лева, което било разсрочено заедно с вноските
по кредита. В чл. 3 от договора за гаранция било предвидено, че „...........“ АД е овластено да
приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на
възнаграждение по този договор. С влязло в сила решение № 6815/15.04.2024 г. по гр. д. №
1
62503/2023 г. по описа на СРС, 43 състав, съдът е признал за установено в отношенията
между Р. Б. К. и „................“ ЕООД, че договор за предоставяне на гаранция № ............ г. е
недействителен поради протИ.речие със закона и накърняване на добрите нрави. Ищецът
поддържа, че при изложените в решението на СРС, 43 състав, мотиви, недействителен е и
договор за паричен заем № ............ г. Допълнително сочи, че към последния има включена
застрахователна полица, във връзка с която е заплатена допълнителна сума от 30,00 лева,
който също следва да бъде включен в ГПР. Сочи, че всички суми извън чистата стойност на
кредита се явяват недължимо платени, поради което за него е възникнал правен интерес от
завеждане на делото. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника „...........“ АД, с който ответникът изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Излага доводи, че процесният договор за паричен заем е
действителен и при сключването му са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
– 12 и т. 20, и ал. 2 ЗЗП. Сочи, че разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договора да е
посочен самият ГПР, а не начинът за изчисляването му, който е подробно законово разписан
в Приложение № 1 на ЗПК и не подлежи на уговаряне между страните. Излага доводи, че
възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй
като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на
„общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
С писмена молба вх. № 392270/01.12.2025 г. ищецът е направил искане по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК за изменение на размера на предявения осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез увеличение на неговия размер до сумата от общо 40,60 лева,
допуснато от съда с протоколно определение от 03.12.2025 г.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
От представения по делото и неоспорен от страните Договор за паричен заем №
............ г. /л. 48-50/ г. се установява, че същият е сключен между „...........“ АД – като
заемодател, и Р. Б. К. – като заемател. По силата на така сключения договор заемодателят се
е задължил да предостави на заемателя сумата в размер на 800,00 лева срещу насрещно
задължение на заемателя да върне сума в общ размер на 840,60 лева, при следните условия:
1./ вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт ............. 2./ размер на
седмична погасителна вноска: 70,05 лева; 3./ срок на заема в седмици: 12; 4./ брой вноски:
12, от които първата, платима на 14.01.2023 г., и последната, платима на 01.04.2023 г.; 5./
фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ по заема – 40,00 %; 6./ лихвен процент на ден,
приложим при отказ от договора – 0.11 %; 7./ годишен процент на разходите /ГПР/ - 45,48 %.
Съгласно чл. 3 от договора за заем, с подписването му заемателят удостоверява, че е
получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на
разписка за предадената, съответно получената заемна сума – по делото не се спори относно
факта на предаване, съответно получаване от заемателя на сумата в размер на 800,00 лева по
процесния договор за паричен заем.
Съгласно чл. 4 от договора за заем заемателят се задължава в 3-дневен срок от
сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1./ две
физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на
трудовото му възнаграждение да е над 1 000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да
не е заемател или поръчител по друг договор, сключен със заемодателя; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
2
институции, или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със
статус не по-лош от „редовен“, като поръчителят подписва договор за поръчителство; 2./
банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност
30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; 3./ одобрено
от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.
От представения по делото и неоспорен от страните Договор за предоставяне на
гаранция № ............ г. /л. 53-55/, се установява, че същият е сключен между „................“
ЕООД – като гарант, и Р. Б. К. – като потребител. По силата на така сключения договор
потребителят е възложил, а гарантът се е задължил да даде гаранция за плащане в полза на
„...........“ АД с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя по
договор за паричен заем № ............ г., в т. ч. главница в размер на 800,00 лева,
възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни
разноски и адвокатски хонорари.
Съгласно чл. 2 договорът за предоставяне на гаранция влиза в сила в случай, че
потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т. 2 от договора за паричен
заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или
банкова гаранция.
Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на гаранция потребителят дължи
възнаграждение на гаранта в размер от 239,40 лева, платимо разсрочено на вноски от по
19,95 лева по начините, уговорени в договора за паричен заем. В чл. 3, ал. 3 от договора е
предвидено, че „...........“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на
задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този договор. В случай, че
внесените суми не достигат за погасяване на задълженията на потребителя към заемодателя,
приоритетно се погасяват задълженията към гаранта.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция гарантът е длъжен при
поискване от заемодателя да заплати изискуеми задължения на потребителя по договора за
паричен заем.
Съгласно чл. 12 от договора за предоставяне на гаранция гарантът има право да
прехвърли по всяко време своите права по този договор на всяко трето лице по своя
преценка, включително на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.
По делото е представено Решение № 6815/15.04.2024 г., постановено по гр. д. №
62503/2023 г. на СРС, 43 състав /л. 5-8/, с което, по предявени от Р. Б. К. срещу „................“
ЕООД искове с правно основание чл. 26 ЗЗД е признато за установено в отношенията
между страните, че сключеният между тях Договор за гаранция № ............ г. е нищожен,
поради протИ.речие на закона и поради накърняване на добрите нрави.
В производството пред настоящата инстанция е изслушано и прието без възражения
на страните експертното заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза /ССчЕ/. Съгласно констатациите на вещото лице по ССчЕ,
изготвена на база доказателствата по делото и на допълнително изискана и получена от
„...........“ АД информация, потребителят Р. Б. К. е извършил плащания в полза на ответното
дружество в общ размер на 840,60 лева, които са разпределени за погасяване на следните
суми: 800,00 лева – главница по договора за паричен заем, 40,60 лева – лихва по договора за
паричен заем. При включване на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция
в ГПР, то последният възлиза на 947,85 %.
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 35604/27.08.2025 г., съдът е
уведомил страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
3
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 40,60 лева
/съгласно изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, допуснато с протоколно
определение от 03.12.2025 г./, представляваща недължимо платена сума по нищожен
договор за паричен заем № ............ г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 09.05.2025 г., до окончателното плащане.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
обусловена от кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: 1./ сключването на договор за паричен заем № ............ г. с „...........“ АД, с
посоченото в исковата молба съдържание, който протИ.речи на императивни
материалноправни норми, заобикаля закона или накърнява добрите нрави; 2./ извършено
плащане на сумите по договора за паричен заем в полза на ответното дружество.
При позитивно установяване на горепосочените предпоставки, в доказателствена
тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на
платените от ищеца суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи.
В разглеждания случай, между страните не се спори, а и от представените по делото
доказателства се установява, че между „...........“ АД – като заемодател, и Р. Б. К. – като
заемател, е сключен договор за паричен заем № ............ г., по силата на който заемодателят
се е задължил да предостави на заемателя сумата в размер на 800,00 лева срещу насрещно
задължение на заемателя да върне сума в общ размер на 840,60 лева, при следните условия:
1./ вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт ............. 2./ размер на
седмична погасителна вноска: 70,05 лева; 3./ срок на заема в седмици: 12; 4./ брой вноски:
12, от които първата, платима на 14.01.2023 г., и последната, платима на 01.04.2023 г.; 5./
фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ по заема – 40,00 %; 6./ лихвен процент на ден,
приложим при отказ от договора – 0.11 %; 7./ годишен процент на разходите /ГПР/ - 45,48 %.
По делото не се спори, а и се установява от неоспорените доказателства, че между
„................“ ЕООД – като гарант, и Р. Б. К. – като потребител, е сключен Договор за
предоставяне на гаранция № ............ г., с който потребителят е възложил, а гарантът се е
задължил да даде гаранция за плащане в полза на „...........“ АД с цел гарантиране на
изпълнението на всички задължения на потребителя по договор за паричен заем № ............ г.
В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на
процесния договор за потребителски кредит.
Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят
има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7,
ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, на първо място съдът следва
да разгледа наведените твърдения за протИ.речие на разпоредбите на ЗПК.
4
Настоящият съдебен състав намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Мотивите му за това са следните:
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 45,48%, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния
по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с „................“ ЕООД, което се включва в
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Противно на доводите,
наведени в писмения отговор по чл. 131 ГПК, между правоотношенията, възникнали по
договора за паричен заем, сключен между ищеца и „...........“ АД, и тези, възникнали по
договора за предоставяне на гаранция, сключен между ищеца и „................“ ЕООД,
съществува свързаност, която налага съвместното им разглеждане. За да достигне до този
извод, съдът съобразни следните обстоятелства:
При справка в публично достъпния ТРРЮЛНЦ се установява, че към датата на
сключване на процесните договори /а и към настоящия момент/ едноличен собственик на
капитала на „................“ ЕООД е „...........“ АД – следователно в случая е налице хипотеза на
„свързани лица“ по смисъла на § 1, т. 5 ДР ТЗ. Същевременно според уговореното в чл. 4, т.
3 от договора за паричен заем в хипотезата на обезпечение на заема чрез дружество-гарант,
последното следва да бъде одобрено от заемодателя, т. е. заедмодателят едностранно
определя кое дружество да бъде гарант по договора за паричен заем. На следващо място,
договорът за паричен заем и този за предоставяне на гаранция са сключени в един и същ
ден, като двата договора са подписани за заемодател и за гарант от едно и също физическо
лице – ................ Отделни разпоредби от договорите препращат един към друг – нещо
повече, в договора за предоставяне на гаранция изрично е упоменато, че същият се сключва
с оглед на одобрението на потребителя да получи паричен заем и съответно сключването от
него конкретно на договор за паричен заем № ............ г. На следващо място, видно от
съдържанието на двата договора /чл. 2, т. 5 от договора за паричен заем и чл. 3, ал. 1 от
договора за гаранция/ дължимите в полза на заемодател и гарант престации имат едни и
същи падежи и са включени в един общ обединен погасителен план, като макар и формално
кредитор на вземането, представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по
договора за паричен заем обезпечение, да е ответникът „................“ ЕООД, то съгласно чл. 3,
ал. 3 от договора за гаранция заемодателят „...........“ АД е нарочно овластен да получава
плащането по договора за предоставяне на гаранция, дължимо от потребителя, заедно с
анюитетните вноски по договора за заем. Анализът на цитираните договорни клаузи относно
обезпечението на договора за паричен заем и установената свързаност между заемодателя и
гаранта обусляват извода на съда, че в разглеждания случай се касае за неразривно свързани
помежду си правни сделки, всяка една от които следва да се разглежда заедно с другата, като
се държи сметка за положението на потребителя, който извън всякакво съмнение има това
качество и по двата договора – в този смисъл и последователната практика на СГС,
формирана по идентични казуси, и обективирана в Решение № 6922 от 13.12.2024 г. на СГС
5
по в. гр. д. № 7509/2024 г., Решение № 2762 от 09.05.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 4753/2023
г. и др. С оглед на така приетото при преценка действителността на договора за
предоставяне на гаранция, той следва да се разглежда наред с договора за заем/кредит, който
обезпечава. Преценката за действителността на договора за предоставяне на гаранция следва
да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на ЗПК,
приложими към договора за потребителски кредит, изпълнението на задълженията по който
гарантът обезпечава. Съдът приема, че се касае за главно и акцесорно правоотношения,
които следва да бъдат разглеждани съвкупно по вече изложените по-горе съображения.
Възнаграждението, което потребителят се е задължил да заплаща на гаранта, е свързано с
договора за паричен заем, доколкото предмет на процесния договор за гаранция е именно
поемане от страна на гаранта на задължение да обезпечи поетите от заемателя към
заемодателя задължения по договора за заем. Последното обосновава извод, че уговореното
възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция представлява разход по договора
за потребителски кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР като
индикатор за общото оскъпяване на кредита /аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. Този
извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. В случая е налице знание у кредитора за наличието на допълнителни такси по
договора за паричен заем под формата на възнаграждение за предоставената гаранция,
поставена като условие за получаване на кредита още към момента на сключването му.
Несъмнено предоставената гаранция от свързаното с кредитора дружество представлява
допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително
условие за усвояване на кредита. В тази връзка следва да се посочи, че анализът на клаузите
на процесните два договори и конкретиката на разглеждания случай обуславят извода на
съда, че алтернативното посочване на видовете обезпечения в договора за паричен заем е
единствено с цел да се създаде впечатление, че кредитополучателят има право на избор
какво конкретно обезпечение да предостави, но на практика този избор е напълно привиден,
защото осигуряването на поръчителство на две физически лица, които да отговарят на
изключително завишени условия или банкова гаранция в рамките на три дни от датата на
подписване на договора, е изначално непосилно за кредитополучателя. Именно поради тази
причина, единствената възможност за длъжника да изпълни задължението си по чл. 4 от
договора за паричен заем, е като сключи договор за предоставяне на гаранция с
предварително одобрено от кредитодателя дружество – гарант, което е свързано с кредитора
лице. Безспорно кредитополучателят е икономически по-слабата страна по
правоотношението, за която практически липсва каквато и да било свобода да договаря
условията, при които да му се предостави гаранция от одобрено от кредитодателя лице. При
тези данни, липсват съмнения, че сключването на договора за предоставяне на гаранция е
задължително условие за сключването на договора за паричен заем и усвояването му. Видно
от съдържанието на договора за паричен заем и неоспорените констатации на вещото лице
по ССчЕ възнаграждението по гаранционната сделка не е взето предвид при изчисляване на
ГПР, с оглед на което договорът за паричен заем се явява сключен в нарушение на
императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При това положение
посоченият в договора ГПР не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР,
който изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Ето
6
защо, в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на годишен
процент на разходите, и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК, а не тази на
чл. 19, ал. 5 ЗПК. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички
участващи при формирането му елементи, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно и при съобразяване на чл. 22 ЗПК потребителят следва да
върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и/или други разходи по
кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (така Решение № 2261/18.08.2022 г. по в. гр. д.
№ 14174/2021 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 3432/28.11.2022 г. по в.
гр. д. № 3194/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен състав, Решение № 156/11.01.2023 г. по
в. гр. д. № 2399/2022 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 54/09.01.2023 г.
по в. гр. д. № 7254/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен състав, и др.).
От приетото без възражения на страните експертно заключение на вещото лице И. Д.
по допуснатата ССчЕ се установи, че общо заплатената от заемополучателя сума по
договора за кредит възлиза на 840,60 лева, която е била разпределена от заемодателя за
погасяване на задълженията по тях, както следва: 800,00 лева – главница, 40,60 лева – лихва.
Предвид доказване на факта на плащането на сумата в размер на 40,60 лева, в тежест
на ответника е да докаже основание за задържане на сумата. С оглед на извода на съдебния
състав за недействителност на договора за потребителски кредит и при съобразяване на чл.
22 ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви
и/или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Следователно ищецът
– потребител не дължи начислените му и заплатени от него суми за лихви, поради което
последните подлежат на връщане. Последното обосновава извод на съда за основателност на
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в пълния му размер за сумата от 40,60 лева.
Като законна последица върху тази сума следва да се присъди и законна лихва – съответно
законна лихва върху върху първоначално предявения размер на иска от 1,00 лева, считано от
датата на завеждане на делото – 09.05.2025 г., до окончателното плащане, и законната лихва
върху разликата над 1,00 лев до увеличения размер от 40,60 лева, считано от датата на
подаване на молба по чл. 214 ГПК – 01.12.2025 г., до окончателното плащане /съобразно
практиката на ВКС, обективирана в Решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020 г. по
описа на ВКС, I т. о.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ищецът. В случая, последният
претендира присъждане на сторените по делото разноски за платена държавна такса в
размер на 50,00 лева и платен депозит за вещо лице по ССчЕ в размер на 400,00 лева. Съдът
констатира, че по делото са ангажирани доказателства за платена държавна такса в размер на
сумата от 50,00 лева и платен депозит за възнаграждение на вещото лице по ССчЕ, поради
което тези разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.
Претендира се и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева с вкл. ДДС, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
По искането за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА, съдът намира следното.
В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната съдебна инстанция е
необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие,
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое
от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен
списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна
7
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да
получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната,
която представлява; да получи възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който
му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1- ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22
на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
протИ.речи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната
задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване
на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените
от процесуалния представител действия. В разглеждания случай, съдът е сезиран с един иск
с правно основание чл. 55 ЗЗД, като правният спор, включен в предмета на делото, е
потребителски и по него е формирана трайна и непротИ.речива съдебна практика.
Същевременно съдът отчита и ниският материален интерес на спора, както и конкретно
извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия и
обстоятелството, че делото е разгледано в рамките на едно съдебно заседание, без лично
явяване на адвокат Д. М., с оглед на което съдът определя за разумен и справедлив размер
на възнаграждението в общ размер от 360,00 лева с вкл. ДДС.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...........“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
.........., ДА ЗАПЛАТИ на Р. Б. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ...... на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 40,60 лева – недължимо платена сума по
нищожен договор за паричен заем № ............ г., ведно със законната лихва върху
първоначално предявения размер на иска от 1,00 лева, считано от датата на завеждане на
делото – 09.05.2025 г., до окончателното плащане, и законната лихва върху разликата над
1,00 лев до увеличения размер от 40,60 лева, считано от датата на подаване на молба по чл.
214 ГПК – 01.12.2025 г., до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 450,00 лева – сторени разноски в производството по гр. д. № 26539/2025
г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА „...........“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
.........., ДА ЗАПЛАТИ в полза на ......... „Д. М.“, БУЛСТАТ ........... с адрес на упражняване
на дейността: гр. ............., представлявано от управителя Д. М. М., сумата от в размер на
360,00 лева с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
защита на Р. Б. К., ЕГН **********, в производството по гр. д. № 26539/2025 г. по описа на
СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9