РЕШЕНИЕ
№ 2821
гр. Варна, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20243110114342 по описа за 2024 година
Ищецът М. В. Я. твърди, че на 26.04.2024г. около 3ч. на ул.Велека №
25/в района Зеленчукова борса/ в гр. Варна е бил нападнат изненадващо в гръб
от многобройна глутница безстопанствени кучета, с различна големина и цвят.
Втурвайки се към него с лай, едно от кучетата го съборил на земята,
започнало да му разкъсва дрехите и да го хапе по крайниците. Едното го
захапало в областта на лява подбедрица. Я. се уплашил, започнал да плаче и
да вика за помощ. Дошли хора, които прогонили кучетата. Прегледан бил от
личния му лекар, който му оказал първа помощ, като обработил раните му,
поставил му е инжекция против тетенус и му е назначено медикаментозно
лечение. Вследствие на ухапванията, от безстопанственото куче ищеца
получил отворени разкъсни рани, които във времето са инфектирали. Това
наложило продължително лечение /повече от половин година/, което било
особено болезнено и мъчително за него. В момента на злополуката и през
целия период на лечението, ищецът изпитвал силни болки, което му създавало
неудобства и трудности от различно естество в личния живот, чувствал се е
некомфортно и имал постоянни болки и уплах, водещи до перманентно
безсъние, като бил нарушен и апетита му. По време на лечението и
възстановителния период, продължил около шест месеца, Я. е търпял
допълнителни болки и страдания както и допълнителни неудобства, свързани
с манипулациите по лечението и процеса на възстановявате. В резултат на
злополуката той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, неудобства и уплаха непосредствено след инцидента и през
възстановителния период. Развил силно изразен и устойчив във времето страх
от кучета и ситуации, свързани с тях, като преживяването е свързано, с
признаци на паника - треперене, изпотяване и пресъхване на устата. Изпитва
панически страх да се движи в същия район, тъй като тази глутница и до
настоящия момент обикаля свободно и има и друга хора пострадали от
1
нападения на тези кучета. Поради вида и естеството на травмата /на ляв долен
крайник/ за ищеца настъпили усложнения, както по отношение на нормалното
му придвижване така и досежно личното му самостоятелно обслужване. Той
имал малолетно дете, за което не бил в състояние да полага адекватни грижи и
да участва активно в живота и развитието му. Налагало се приятели и роднини
да му помагат при ежедневните житейски дейности. Походката му била силно
затруднена, дори и към настоящия момент, а месеци наред се е налагало да
ползва такси или да търси приятелки и роднини, разполагащи с автомобили,
които да му помагат да се придвижва. Като цяло бил нарушен нормалният му
начин на живот. Възстановителният период е продължил около седем месеца,
вкл. и към настоящи момент, като ищеца е изпаднал в депресия, с апатия, че
не е в състояние да се справя сам с ангажиментите в ежедневието си, да е
пълноценен в грижите за детето си, психически натоварен от състоянието, в
което се е намирала, безсъние. И към настоящия момент споделя оплаквания
от болки и затруднено движение на травмирания крайник в студено време и е
емоционално нестабилен. Ищецът сочи, че е заплатил големи суми за
медикаменти за лечението си. Счита, че вредите са настъпили поради
бездействие на органите на ответната Община Варна във връзка със
задължението им за изолиране на безстопанствените кучета в определени за
това места. Касае се до фактически действия, възложени на общината със
закон. Сочи, че при бездействие на нейните органи и служебни лица във
връзка с изолирането на скитащите кучета в определи за целта места,
отговорността на общината се ангажира по чд. 49 ЗЗД, като юридическо лице
на основание извършено от нея възлагане на установени със закон нейни
задължения.
Моли съда, да постанови решение с което да осъди ответника Община
Варна да му заплати, сума в размер на 7 000лв. - представляваща обезщетение
за причинени му неимуществени вреди, страдания, получени в резултат на
ухапване от безстопанствени кучета на 26.04.2024г., в гр.Варна, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането -
26.04.2024г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 9,30лв.
платени на 11.09.2024г. за закупуване на медикамент Дермазин 50мл.,
представляваща имуществени вреди претърпени за лечение на травмите
получени от описания инцидент, ведно със законната лихва от настъпване на
вредата 11.09.2024г. до окончателното изплащане на сумите и да се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответната страна-Община Варна в срока по чл.131 от ГПК е подала
отговор, в който сочи, че не са налице осъществени вредоносни действия или
бездействия виновно от страна на изпълнител на възложена работа.
Действията спрямо безстопанствените кучета на територията на Община
Варна предприемани ежедневно от служителите на ОПБК са в съответствие с
нормативните изисквания. Счита, че не е налице причинно - следствена връзка
между визираното бездействие по отношение на конкретното куче и
документираните от здравните органи травматични увреждания. Уважаването
на иск с правно основание чл.49 от ЗЗД срещу общината се обуславя от
установяване наличието на следните предпоставки:
1) да бъде доказано, че са причинени вреди и какъв е видът им;
2)да бъде установено, че вредите са пряка и непосредствена последица
от противоправно действие или бездействие по повод извършването на
работа, за която общината отговаря.
2
Смята, че не са налице тези предпоставки и няма представени
доказателства, които да сочат към обратната хипотеза. Сочи, че съгласно
чл.51, ал.1 от ЗЗД, събраните по делото доказателства следва да обосновават
извод за пряка и непосредствена причинна връзка между процесното
противоправно поведение и процесиите по делото вреди, но представените
доказателства от ищеца не са достатъчни. Счита, че при определяне размера
на имуществени и неимуществени, вреди трябва да се вземат под внимание
всички обстоятелства, които ги обуславят. Съгласно чл.52 от ЗЗД
„Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост". В конкретния случай, ответника счита, че исковата претенция
е прекалено завишена и ако съответната бъде уважена, ще настъпи,
неоснователно обогатяване на правно основание чл.55 от ЗЗД.
Смята, че не е доказано, че кучето, което е ухапало ищеца е
безстопанствено и че общината не е предприела действия по вменените и
задължения по ЗЗЖ. Оспорва изцяло исковата претенция в размер 7000лв. за
причинени неимуществени вреди, както и исковата претенция в размер на
9,30лв. за причинени имуществени вреди, ведно с лихвата, която ищецът,
претендира да му бъде заплатена.
Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли исковата молба,
като неоснователна и недоказана. В условията на евентуалност, моли
значително да се намали размера на претендираното обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, в съответствие с преобладаващата
съдебна практика, по сходни случаи, като бъдат взети предвид, всички
обстоятелства, които обуславят претендираните вреди и са в причинна връзка
с увреждането и да се присъдят сторените разноски по делото, както и
юрисконсултско възнаграждение съгласно.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.49
от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД.
Съдът, след като се запозна с изложеното в исковата молба и
становището на ответника и като прецени при условията на чл.235, ал.2 от
ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
По делото от ищцовата страна е представен в копие от амбулаторен лист
от 26.04.2024г. от чието съдържание се установява, че на 26.04.2024г. ищецът
е посетил личният си лекар, който е констатирал контузна рана на лява
подбедрица, като при свалянето на анамнезата е посочено, че тя е получена
след ухапване от бездомно куче, направени са превръзка и ТАП. Представени
са пет амбулаторни листи за извършени прегледи от 26 април до 11.09.2024г.
от чието съдържание се установява, че посочената рана е некротирала къто
към край на посочения период е била възпалена с площ около 15/5см. От
амбулаторните листи се установява, че ищецът към момента на получаване на
раната е бил диагностициран с цироза на черния дроб и хроничен вирусен
хепатит. Представено е експертно решение на ТЕЛК с което ищецът е
преосвидетелстван поради цироза на черния дроб водеща до намалена на
60%работоспособност.
По делото са разпитани двама свидетели на ищеца, като свид.В.Я. баща
на ищеца сочи в показанията си, че е бил извикан и е посетил сина си на
мястото на инцидента непосредствено след настъпването му. Този свидетел
също сочи, че раната е била некротизирала, като това е наложило намесата на
хирург, който да изчисти мъртвата тъкан и това е станало без упойка за да
3
може да се установи момента на достигането до здрава плът. Свидетелят сочи,
че цялото лечение на раната е продължило няколко месеца. Бащата също така
сочи в показанията си, че ищецът е бил повлиян психически от случилото се,
като е имал нарушения на съня, ограничил е движението си в С.та част на деня
и се е подсилил страха му от кучета, който той е имал и преди инцидента.
Вторият ищцов свидетел Дим.К. сочи, че е пряк очевидец на
нападението, като то е станало докато той е преминавал през района на
Зеленчукова борса и е видял, как ищецът е нападнат от кучета. Същият
свидетел е познат на ищеца и сочи, че получената от нападението рана е
заздравявала няколко месеца, като в това време Я. е куцал и е изпитвал болка.
Вещото лице по приетата СМЕ е посочило, че от представените по
делото доказателства се установява настъпването на рана, което съответства
на описания механизъм-ухапване от куче, като раната е имала усложнение-
възпаление, за което е било изписано съответното лечение.
Съобразявайки посочените доказателства решаващият състав приема, че
от тях се е доказало твърдението на ищеца, че на 26.04.2024г. на територията
на гр.Варна, в района на Зеленчукова борса е бил нападнат и ухапан от
бездомно куче при което му е причинена лека телесна повреда изразяваща се в
нанесена разкъсно-контузна рана на лява подбедрица, която към настоящия
момент е напълно зараснала.
По повод твърденията за развити от инцидента страх у ищеца и други
психични проблеми са събрани доказателства по делото под формата на
свидетелски показания на бащата на ищеца, но тези показания не са
подкрепени от никакви други доказателства.
При тези обстоятелства, съдът намира, че в случая са налице
предпоставките по чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответната
община в качеството й на юридическо лице за противоправно бездействие на
нейни служители, на които е възложила изпълнението на задължения,
вменени й от законодателството. В този смисъл, в глава 5 от Закона за защита
на животните /ЗЗЖ/ (обн. ДВ, бр. 13/8.02.2008г., в сила от 31.01.2008 г.) са
предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване
популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е
подобни кучета да не се намират в свободно състояние в населените места, тъй
като са заплаха за живота и здравето на хората. С оглед на това законът
предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички
безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването,
ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани
от тях приюти /чл.41, ал.1 вр. с чл.47, ал.1 ЗЗЖ/. Анализът на законовата
уредба сочи по недвусмислен начин, че основната мярка за надзор е именно
настаняването на кучетата в приюти - чл.41, ал.1 от ЗЗЖ, като само по
изключение се допуска кучетата да бъдат връщани на местата, от които са
взети - чл.47, ал.3 от ЗЗЖ. Същевременно, в чл.47, ал.3, изр.2 от ЗЗЖ изрично
е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което
означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарантират
безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки
/дали чрез настаняване в приюти или чрез връщане по места/. В случая,
предвид настъпилия на 26.04.2024 г. инцидент - проявена агресия от
безстопанствено куче, нападнало ищеца и довело до неговото нараняване,
очевидно общината чрез своите органи и служители не е изпълнила надлежно
законовите си задължения за упражняване на надзор върху безстопанствените
4
кучета, за залавянето им и за настаняването им в приюти, както и за вземане
на мерки за предотвратяване на тяхно агресивно поведение спрямо хора и
животни. Доказателства за противното не са представени по делото, въпреки,
че в тежест на ответника е да докаже възраженията си за изпълнение на
нормативните си задължения по ЗЗЖ. При липса на такова доказване от
страна на ответника, а от друга-наличие на увреждане на ищеца от
безстопанствено куче, следва да се приеме, че общината не е предприела
предписаното от закона действие, респ. го е предприела, без да положи
дължимата грижа, поради което е налице противоправно бездействие и за
причинените на детето на ищцата вреди, същата дължи обезщетение.
Що се отнася до конкретния размер на дължимото се обезщетение съдът
приема, че той следва да бъде определен на 4 000лв., като се вземат предвид
последствията от нараняването и липсата на доказана категорична връзка
между събитието и установения психичен проблем, а за разликата над тази
сума до претендираните 7 000лв. претенцията следва да се отхвърлена, като
недоказана по размер.
По отношение на иска за имуществени вреди в размер на 9.30лв. съдът
като взе предвид датата на която лекарството е изписано-11.09.2024г. и датата
на провеждане на хирургичното лечение-11.09.2024г. намира, че това е разход
направен от ищеца във връзка с лечението му и същият следва да бъде
признат като сторен предвид представения касов бон и да се уважи
претенцията за посочената сума.
Предвид частичното уважаване на претенцията и направеното искане
ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 175лв.
разноски по делото, а в полза на съда сумата от 160.37лв. разноски по делото.
Процесуалният представител на ищеца е представлявал същия при
условията на чл.38, ал.1 от ЗАдв. и в негова полза следва да бъдат присъдени
600лв. възнаграждение дължимо се от ответника.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника сумата
от 400лв. юрисконсултско възнаграждение, като по-малкият размер на същото
се обуславя от факта, че в настоящото производство доказателствената тежест
е изцяло върху ищеца и действията по ангажиране на доказателства са негово
задължение.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на М. В. Я. ЕГН********** от
гр.Варна, *** сумата от 4 000лв. обезщетение за нанесени неимуществени
вреди изразяващи се в болки, страдания и страхове от настъпило на
26.04.2024г. непозволено увреждане-ухапване от бездомно куче в областта на
лява подбедрица, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
събитието 26.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля
претенцията за разликата над присъдената сума до претендираните 7 000лв.,
на осн. чл.49 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на М. В. Я. ЕГН********** от
гр.Варна, *** сумата от 9.30лв. обезщетение за нанесени имуществени вреди
изразяващи се в разходи за закупуване на медикамент „Дермазин“ за лечение,
заедно със законната лихва върху тази сума от датата на разхода 11.09.2024г.
5
до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.49 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на М. В. Я. ЕГН********** от
гр.Варна, *** сумата от 175лв. сторени по делото разноски отговарящи на
уважената част от претенцията, на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адв.С. В. В. от Адв.колегия
Варна сумата от 600лв. възнаграждение за предоставените на ищеца
процесуална защита и представителство по гр.д.№14342/2024г. на ВРС, 31
състав.
ОСЪЖДА М. В. Я. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на
Община Варна да заплати на сумата от 400лв. юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Варна сумата от 160.37лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6