Решение по дело №168/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Агронара” ООД с ЕИК: *********, подадена против Решение № 67 от 23.02.2024 г., постановено по АНД № 1521/ 2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 20-2300202 от 09.10.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен, с което на „Агронара” ООД, за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

В касационната жалба жалбоподателят твърди, че решението на Районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, при липса на ясни и конкретни мотиви. Излага съображения, че: обжалваното решение е необосновано, тъй като е налице противоречие между установената фактическа обстановка и диспозитива; Районният съд неправилно е приел, че е налице трудово правоотношение, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че работата има инцидентен характер и не се характеризира със системно, периодично престиране на работна сила; от представения граждански договор е видно, че договореното между „Агронара” ООД и лицето Ю. И. П. няма основните характеристики на трудов договор, а са налице облигационни отношения по договор за изработка, което се потвърждава и от показанията на свидетеля Ю. П.; Районният съд неправилно е приел липса на процесуални нарушения, тъй като в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; възприетата от Районния съд правна квалификация на нарушението е неправилна; липсват доказателства, които да налагат извод, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 414, ал. 3 от КТ, тъй като не е имал задължение да сключва трудов договор с лицето Ю. И. П., а е уредил отношенията си с него чрез граждански договор за изработка. Моли решението на Районния съд да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което да бъде отменено процесното НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Устно и в писмено становище излага съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното НП, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че: жалбоподателят е допуснал до работа лицето Ю. И. П. без същото да има сключен трудов договор в писмена форма; лицето Ю. И. П. е предоставяло работна сила в обекта на жалбоподателя без да има сключен трудов договор в писмена форма; Ю. И. П. е работел на обекта както като „с.“ на м. за п. на г., така и е н. к. с готова продукция. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, Районният съд е направил извод, че в случая се касае за трудови правоотношения. Посочил е, че изводът за наличие на трудово правоотношение се подкрепя от показанията на свидетеля Ю. И. П. и че се касае не за конкретен индивидуален резултат, а за престиране на трудова дейност. Счел е, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което следва да понесе предвидената в чл. 414, ал. 3 от КТ отговорност. Приел е, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения и че наложената санкция е правилно определена.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Установените от Районния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите на Районния съд са съобразени с установените факти и с приложимото право. Налице е съответствие между мотивите и диспозитива на съдебното решение. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 14.09.2023 г. и на 19.09.2023 г. е извършена проверка от служители на Дирекция “Инспекция по труда” Сливен по отношение на „Агронара“ ООД в обект на контрол: База на „Агронара“ ООД – Пазар за плодове и зеленчуци, находящ се в [населено място], [улица], при които проверки е констатирано, че: лицето Ю. И. П. предоставя работна сила в обекта – на 14.09.2023 г. работи на м. за п. на г., а на 19.09.2023 г. н. к. с готова продукция г. на п.; работникът е декларирал собственоръчно, че работи на посочения обект с определено работно време на д. „с.“ и получава на ден 50 лева трудово възнаграждение; на 18.09.2023 г. на контролния орган е представен граждански договор № 1 от 07.09.2023 г., сключен между „Агронара“ ООД и Ю. И. П.; не е представен трудов договор. От проверяващите е констатирано, че „Агронара“ ООД в качеството си на работодател е допуснал на 14.09.2023 г. лицето Ю. И. П. да предоставя работна сила, без сключен трудов договор в писмена форма при постъпване на работа, като не е уредил отношенията при предоставянето на работна сила от лицето като трудови правоотношения. За констатираното, на дружеството е съставен на 20.09.2023 г. АУАН № 20-2300202, в който е посочено, че е нарушен чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. Срещу АУАН са направени възражения, че между „Агронара“ ООД и Ю. И. П. е сключен граждански договор, отношенията им са облигационни и не следва да бъдат уредени с трудов договор. Въз основа на съставения акт, на 09.10.2023 г. е издадено процесното НП, в което наказващият орган е счел за неоснователно подаденото срещу АУАН възражение, взел е предвид събраните по преписката доказателства, приел е за установено, че е извършено от дружеството посоченото в акта нарушение и е наложил на дружеството имуществена санкция в минимално установения от закона размер.

Въз основа на установените по делото факти, Районният съд при правилно приложение на процесуалния и материалния закон обосновано е приел, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което законосъобразно е ангажирана отговорността му с налагане на административнонаказателна санкция. Направил е извод, че са налице доказателства, сочещи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ и наличие на трудово правоотношение между дружеството и Ю. И. П., което не е уредено като такова чрез сключване на трудов договор в писмена форма, преди постъпването на лицето на работа.

Районният съд е обсъдил доказателствата по делото, извършил е анализ на събрания доказателствен материал и е изяснил обстоятелствата от съществено значение за правилното решаване на спора, поради което настоящата инстанция споделя направените от Районния съд правни изводи и приема, че обжалваното решение е законосъобразно. Всички доводи в обратния смисъл, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

Извършеното от „Агронара” ООД нарушение правилно е квалифицирано от наказващия орган като такова по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, касаещо неуреждане като трудово правоотношението по предоставяне на работна сила от лицето Ю. И. П. на 14.09.2023 г. като работник на обекта, стопанисван от дружеството. При правилна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, Районният съд е извел обоснован извод, че е осъществен съставът на това административно нарушение. Събраните доказателства по делото обосновават извод, че Ю. И. П. е престирал работна сила в обект на проверяваното дружество при съществуващи елементи на трудово правоотношение. От подписаните от работника декларации и от разпита му в съдебно заседание, е видно, че лицето е осъществявало трудова функция като работник без трудов договор. Елемент от минимално необходимото договорно съдържание на трудовото правоотношение е характерът на работата. Това е трудовата функция на работника или служителя, която се определя от предмета на дейността, извършвана от работника или служителя, обема на работата и условията, при които я изпълнява. В случая от събраните доказателства може да се направи извод за конкретната функция, която е осъществявал Ю. И. П. в обекта, стопанисван от жалбоподателя, и при какви условия е това изпълнение – длъжност, работно място, трудово възнаграждение, йерархическа подчиненост. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на Районния съд, че Ю. И. П. е предоставял работна сила по трудово правоотношение, без същото да е било уредено като такова с трудов договор в писмена форма. В този смисъл е правилен и обоснован изводът на Районния съд, че нарушението е доказано и дружеството следва да понесе предвидената в закона имуществена отговорност.

Гореизложените изводи не се променят от представения по делото граждански договор. Видно от съдържанието на същия, уговорените в него дейности не са идентични с трудовите дейности, извършвани от работника при направените проверки от служителите на Дирекция „Инспекция по труда”– Сливен, които трудови дейности работникът е извършвал с лични предпазни средства, осигурени от дружеството - жалбоподател, и част от които трудови дейности работникът е извършвал на машина, осигурена от дружеството - жалбоподател.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 67 от 23.02.2024 г., постановено по АНД № 1521 / 2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.