РЕШЕНИЕ
№ 1440
гр. Бургас, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20242120106800 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковата молба на Х. Г. Д., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. Б., ***, чрез пълномощника адв. Б. Й., със съдебен адрес: гр. С., ***,
против „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, Силвър център, ет.
2, офис 73Г, чрез пълномощника адв. А. Н., с която са предявени обективно съединени
искове за прогласяване нищожността на целия договор за паричен заем Standard 14, №
5925966 - 05.05.2023, сключен на 05.05.2023 г. между страните, поради противоречие със
закона - изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и за осъждане на „ВИВА
КРЕДИТ“ АД да заплати на ищцата Х. Г. Д. сумата от общо 245,77 лева, представляваща
получени без основание суми по договора за заем над чистата стойност на кредита по
смисъла на чл. 23 от ЗПК, ведно със законната лихва върху тях от завеждане на иска на
07.10.2024 г. до изплащането им.
Ищцата твърди, че на 05.05.2023 г. е сключила с „ВИВА КРЕДИТ“ АД Договор за
паричен заем Standard 14, № 5925966 - 05.05.2023. В чл. 1, ал. 2 от договора било посочено,
че заемателят е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно
разглеждане на документи за одобрение на паричен заем. Съгласно чл. 1, ал. 3 за
извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявка за
паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане
на паричен заем в размер на 592.62 лева. Съгласно чл.2, ал.1 от договора страните са
уговорили да се рефинансира текущият заем на заемателя, като се погаси изцяло
задължението по договор за паричен заем с КИД 5895116 от 26.01.2023 г., което към датата
на подписване на процесния договор е в размер на 518.80 лева. В чл. 3, ал. 1 заемодателят се
задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 1 500 лева, наричана по-долу
заемна сума, а заемателят се задължил да я върне при следните условия: размер на
погасителната вноска: 162.35 лева, в която са включени част от дължимата главница, лихва и
1
такса за експресно разглеждане; срок на заема: 28 седмици; брой вноски: 14; фиксиран
годишен лихвен процент на заема: 40.32 %; годишен процент на разходите на заема: 49.36
%; общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 2 272.90
лева; общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане, както и с
включена неустойка за непредоставяне на обезпечение в общ размер на 2 667.98 лева;
годишен процент на разходите на заема: 49.49%.
Съгласно чл.5, ал.1 заемателят се задължил в тридневен срок от усвояване на
сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител -
физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не
по-рано от 3 дни и да отговаря на определени условия; или банкова гаранция, издадена след
усвояване на паричния заем. При неизпълнение на посоченото задължение, заемателят
дължи неустойка в размер на 395.08 лева, която се разсрочва и се заплаща на равни части
към всяка от погасителните вноски, като общото задължение по договора става в размер на
2 667.98 лева.
Съгласно чл. 9, ал.1 при забава на плащане на задълженията се дължи законна
лихва върху дължимата сума за всеки ден на забава. Съгласно чл. 9, ал. 4 при просрочие с
повече от 50 дни, заемателят следва да предостави на заемодателя съгласие за директен
дебит. В противен случай или при липса на достатъчно средства по банковата сметка, на 61-
вия ден забава, заемателят дължи 30 лева неустойка за неизпълнение на това договорно
задължение. Съгласно чл. 9, ал. 5 в случай, че заемателят допусне първа забава в плащането
на коя да е погасителна вноска с повече от 110 календарни дни, същият се задължава в срок
до изтичане на 120-дневния период на забава да предостави на заемодателя удостоверения за
наличието или липсата на задължения по чл.87, ал.6 от Данъчно осигурителния процесуален
кодекс, издадени от НАП и от Общината. В случай че заемателят не предостави изисканите
съгласно тази алинея документи или ги предостави, но от тях е видно, че заемателят има
задължения към държавата, то той дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 50 лева. Съгласно чл. 9, ал. 6 от договора, в случай, че
заемателят допусне първа забава в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 170
календарни дни, същият се задължава в срок до изтичане на 179-дневния период за забава да
предостави на заемодателя справка за образувани изпълнителни дела срещу заемателя. В
случай че заемателят не представи изисканият съгласно тази алинея документ или го
предостави, но от него е видно, че срещу него има заведени изпълнителни дела, то той
дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 50
лева.
Твърди се още, че в приложение 1 с погасителен план са посочени следните
параметри на заема: отпусната сума по договора: 1 500 лева; общо дължимо по договора
(отпусната сума и договорна лихва): 2 391.55 лева; общо дължимо по договора: 1 680.28
лева (отпусната сума + договорна лихва); обща дължима сума: 2 667.98 лева (отпусната сума
+ договорна лихва + такса експресно разглеждане + неустойка за непредставено
обезпечение); дата на първа вноска: 19.05.2023г.; дата на последната вноска: 17.11.2023 г.
Счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - договорът да е
сключен по ясен и разбираем начин, както и да съдържа годишния процент на разходите и
общо дължимата сума от потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК в този случай
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Сочи, че в договора е
посочен ГЛП - 40,32 % и ГПР - 49,36 %, но липсва конкретизация и ясно разписана методика
на формиране на ГПР - кои компоненти са включени в него, което от своя страна е
нарушение на изискването за сключване на договора по ясен и разбираем начин. При
липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи извод, че
единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва в
2
размер на 40.32 % и при това положение, не става ясно как е формиран ГПР в размер на
49.36%, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания ГЛП. Счита, че неясно
определеният ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора по чл. 22 ЗПК.
Освен това посочва, че в ГПР не са включени такса експресно разглеждане в
размер на 592.62 лева и неустойката в общ размер на 395.08 лева, които са разсрочени и
добавени към месечната вноска по заема. Така според ищцата не само е създадена
предпоставка за неоснователно обогатяване на кредитора, но и има за цел или резултат
заобикаляне на изискването на този закон, като кредиторът не е посочил истинската сума на
годишния процент на разходите. Счита, че посочената неустойка представлява разход за
потребителя по самия договор, който съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следвало да бъде
включен при изчисляване на размера на ГПР. По този начин се заобикаля изискването на чл.
19, ал. 4 от ЗПК относно максимално допустимия размер на ГПР.
Сочи, че на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузите в договора, надвишаващи
определените по ал.4 на чл. 19 от ЗПК се считат за нищожни. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК,
всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона е нищожна. Предвид това, счита клаузата в договора относно ГПР за
нищожна, а от там и за начална липса на задължително съдържание на договора по чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК относно прилагания по договора ГПР.
Според ищцата посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП и
член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването
на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора.
Счита, че в ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които длъжникът трябва
да заплати, а не да бъде поставян в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. Счита, че предвид предпоставките, при които става
изискуема разписаната в чл. 5, ал. 2 от Договора „неустойка“, то тя е с характер на
възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Същото се
отнася и за таксата за допълнителната услуга за експресно разглеждане на документите за
отпускане на паричен заем в размер на 592.62 лева.
По отношение на клаузата за неустойка излага и следните съображения за
приложението на разпоредбите на чл. 143 - 148 от ЗЗП. Счита, че клаузите не са
индивидуално уговорени, тъй като се касае за еднотипни договори, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе. Сочи, че заемодателят не е изпълнил задължението да
извърши предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя, като по този начин
чрез клаузата за неустойка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция върху самия длъжник, което води до допълнително увеличаване
размера на задълженията. На следващо място счита, че неустойката излиза извън присъщите
си функции, и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване на кредитора.
Според т.3 от Тълкувателно Решение № 1/15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на
ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е тази клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита, че по този
начин се заобикаля чл. 33, ал.1 от ЗПК, който предвижда, че при забава на потребител,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което
обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че
вземането няма да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
3
мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Недопустимо е кумулиране на неустойка за забава
с мораторна лихва.
Отбелязва още, че непредоставянето на обещани обезпечения (когато същите са
били реално очаквани от кредитора) съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД, дава
основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя
последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост,
той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичната вноска. Това
навежда на извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представи
обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД при непосредствено
обезпечение. Ако кредиторът е държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването
на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити.
По изложените по-горе съображения, счита, че договорът за паричен заем не
отговаря на изискванията на чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК с оглед, което същият е
недействителен и моли за прогласяване на неговата нищожност.
Същевременно сочи, че на основание Тълкувателно Решение № 1/2020 г. от
27.04.2022 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на правна сделка или на отделни
клаузи от нея, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича от сделката или от
събраните по делото доказателства.
Позовава се на нищожност на клаузите на: чл. 1, ал. 2 и ал. 3 за дължима такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 592.62
лева; чл. 5, ал. 1 и ал. 2, за предоставяне на обезпечение в 3-дневен срок от усвояване на
сумата по договора, а в случай на неизпълнение за дължима неустойка в размер на 395.08
лева; чл. 9, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от процесния договор за начисляване на неустойки поради
просрочие на определени вноски, които не са хипотетични, а са наложени и платени от
ищцата.
Счита, че таксата „за експресно разглеждане на документи“ сама по себе си е в
нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като е свързана с усвояване и управлението на
кредита, а цитираната разпоредба предвижда изрична забрана за заплащане на такси и/или
комисионни за действия, свързани с усвояването или управлението на кредита следователно
е нищожна и не се дължи.
Излага съображения, че уговорките на чл.5 от договора нямат друга цел освен
създаване на привидно договорно основание за кредитора да начислява допълнителна
погасителна вноска към погасителния план по основния договор, т.е. последната разкрива
характеристиките на скрито възнаграждение за ползване на заетата сума. Предвиждането на
санкция за потребителя, ако не осигури обезпечение, всъщност цели освобождаване на
кредитора от изпълнение за задълженията му по чл.16 от ЗПК и чл. 8 от Директива 2008/48
и е опит за прехвърляне на същото в отговорност на потребителя. В тежест на кредитора е
да проучи предварително финансовото състояние на потребителя, да изиска обезпечение на
задълженията по договора за кредит най-късно към момента на сключването му и да не
допуска предоставяне на кредити без предварителна оценка на кредитоспособността.
Прехвърлянето на неблагоприятните последици от неизпълнение на това задължение на
кредитора в патримониума на потребителя е в нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗПК, съгласно
която всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
По отношение на клаузите за неустойка в чл. 9 излага съображения, че също
следва да се приемат за нищожни, тъй като единствената цел, за която са уговорени, излиза
извън присъщата им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
4
По отношение на осъдителния иск, сочи че размерът на иска е формиран като от
общо платената сума по договора 1745,77 лева се приспадне чистата стойност на кредита
1500 лева /1745,77 - 1500 = 245,77/, която недължима сума ответното дружество е получило
въз основа на недействителен договор.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, в
който са изложени подробни съображения за недопустимост и неоснователност на
претенциите. Счита, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на исковете.
Твърди, че по договора не са начислявани такса експресно разглеждане и неустойка, и тези
разпоредби не са произвели действие. По отношение на твърденията за недействителност на
договора на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК сочи, че законът не изисква
да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Налице са
нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР /т. 1 и т. 2 от
Приложение № 1 към ЗПК/ и страните не могат да прилагат други формули. Според
ответника нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски
кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а
единствено да се посочат допусканията /предвиждания за бъдещето/, използвани при
изчисляване на ГПР, които пък от своя страна са изчерпателно изброени в точка 3 от
приложение № 1 към чл. 19, ал.2 от ЗПК. Сочи, че в настоящия случай е приложимо
единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а“ на приложение № 1, а именно да се
допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и
потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по
договора. Доколкото то е императивно посочено в закона и се прилага за всеки един договор
за потребителски кредит, неговото непосочване само по себе си не е от естество да обоснове
недействителност на клаузата, уреждаща ГПР. Според ответника смисълът на закона е
кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на
банката под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено.
По отношение на твърденията, че договорът е недействителен по аргумент, че
неустойката и таксата за експресно разглеждане на документи следва да се включат при
калкулацията на ГПР, сочи че разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК изрично предвижда, че
при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се прибавят разходите,
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит, каквато е неустойката за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, поради което не следва да участва при формирането на ГПР.
Твърди, че включването на неустойката в ГПР би представлявало недопустимо нарушение
на императивна разпоредба на ЗПК от страна на финансовата институция и би довело до
заблуждаване на потребителя относно размера на действителните разходи по кредита и
размера на неговите задължения.
Относно таксата за експресно разглеждане сочи, че видно от съдържанието на
чл.1, ал.2 от договора, този вид услуга е допълнителна, която клиентът доброволно е избрал
да ползва, като на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК
стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора.
Експресното разглеждане на документи няма задължителен характер, с което обстоятелство
ищцата е била запозната, както и е избрала доброволно да ползва тази услуга срещу
заплащане на такса в конкретно посочен размер. Предоставянето на финансови услуги от
страна на ответното дружество не е обусловено от експресно разглеждане на заявките, като
тази услуга е предоставена единствено и само в интерес на заемополучателите.
Твърди, че договореният ГПР в конкретния случай не надвишава 50%, т. е. е в
рамките на допустимата в закона граница. Счита за несъстоятелни и необосновани
твърденията, че посоченият в договора размер на ГПР не е реален, което е „заблуждаваща
търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП, доколкото ищцата не
5
навежда никакви доводи в тази връзка, а схематично маркира само банкетни формулировки
за неравноправност на клаузите.
Предвид това, счита че при подписване на процесния договор, не са допуснати
предвидените в чл.22 от ЗПК съществени пороци, при наличието на които потребителят да е
бил в невъзможност да разбере икономическите последици на договора. Съдържанието на
Договора отговаря на изискването за яснота, а евентуалната недействителност на отделни
клаузи, които не влияят върху основните елементи на договора и без които той може да
породи действие, не следва автоматично да води до недействителност на цялото съглашение.
По отношение твърденията относно клаузата за неустойка - като основание за
нищожност на договора като цяло, както и за недействителност на клаузата на чл. 5, ал. 2 от
договора сочи, че неустойката по своята същност представлява форма на договорна
отговорност, служеща за обезщетение за вредите, причинени от неизпълнението.
Процесната неустойка е начислена вследствие на неизпълнение на поетите договорни
задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение. Предназначението
на посочената неустойка е да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението на договора,
като обичайните вреди, които причинява неизпълнението на парично задължение, са
пропуснати ползи - от пропуснатата сигурна възможност за печалба, която кредиторът би
реализирал, ако бе получил в срок паричната престация; претърпени загуби - евентуалните
допълнителни разходи, които кредиторът би дължал, ако би си набавил чрез заем същия
паричен ресурс на свободния пазар (за банкови лихви и такси). Ако заемополучателят
добросъвестно беше изпълнил поетото договорно задължение и беше предоставил такава
гаранция, то кредиторът щеше да е събрал вземането си и нямаше да търпи посочените по-
горе вреди. Счита, че неустоечните задължения са валидно възникнали.
Що се касае до позицията, че уговорената неустойка накърнява добрите нрави,
преценката за основателността й следва да бъде направена чрез комплексно изследване не
само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори, като
свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката,
както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението,
за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Дори и се
приеме, че неустойката е прекомерна, то това не я прави а priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави, а следва да се намали нейния размер.
Заявява, че констатациите на процесуалния представител на ищцата, че ответното
дружество е поставило неизпълними изисквания по предоставяне на предвидените в
договора обезпечения, са необосновани и не отговарят на истината. Сочи, че ищцата сама е
избрала да сключи договора, като в случай че е считала условията за неизпълними, е можела
да не встъпи в договорни отношения с конкретното дружество, както и е разполагала с
възможността да се откаже от договора в 14-дневен срок и по този начин да избегне
неблагоприятните последици за себе си.
Твърди, че неустойката не е недействителна на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК, тъй
като съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит. Прави извод, че законодателят е предвидил възможността за начисляването на
такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита. Сочи, че клаузата за неустойка не противоречи и на чл. 71 от ЗЗД, тъй
като нормата не е императивна.
По отношение на твърденията за недействителност на клаузата на чл. 1, ал. 3 от
договора за заем, сочи че таксата за експресно разглеждане на документи не е в
противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Таксата е дължима при избиране на
услугата за експресно разглеждане на заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10
6
дни. Услугата се извършва преди сключване на договора за кредит и следователно таксата не
може да се разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита. Счита че
понятията „усвояване“ и „управление“ ясно посочват, че става въпрос за действия след
зараждане на заемното правоотношение, т.е. след сключване на договора за заем. Видно от
чл.1, ал.2 от договора, услугата по експресно разглеждане на документи е за допълнителна
услуга, от която клиентът доброволно е избрал да се възползва. Експресното разглеждане на
документи няма задължителен характер, с което обстоятелството ищцата е била запозната,
но в случая е избрала доброволно да ползва тази услуга срещу заплащане на такса. Счита, че
клаузата не е неравноправна, тъй като услугата е поискана от ищцата, а не е едностранно
наложена от ответното дружество. Предоставянето на финансови услуги от ответното
дружество не е обусловено от експресно разглеждане на заявките, като тази услуга е
предоставена единствено и само в интерес на заемополучателите.
По отношение на твърденията за нищожност на клаузите на чл. 9, ал.4, ал.5 и ал.6
от Договора заявява, че са несъстоятелни, голословни и лишени от каквато и да било правна
обосновка.
По отношение на осъдителния иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение
първо от ЗЗД заявява, че не са налице предпоставките за уважаването му, доколкото и
съобразно задължителните постановки на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на
ВС, не е осъществен фактическият състав на цитираната правна норма, респективно не са
ангажирани доказателства в тази насока. Предвид това, че осъдителният иск е
неоснователен, неоснователен се явява и акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД.
БРС е сезиран с обективно кумулативно съединени установителен иск за
прогласяване нищожността на договора за заем с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и осъдителен иск за
връщане на сумата от общо 245,77 лева, представляваща получени при начална липса на
основание суми по недействителен договор за заем над чистата стойност на кредита по
смисъла на чл. 23 от ЗПК, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 23 от ЗПК.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че
между страните е сключен договор за паричен заем Standard 14 № 5925966 - 05.05.2023 от
05.05.2023 г., с който ответникът се е задължил да предаде в собственост на ищеца сумата от
1500 лева, от които 518,80 лева за рефинансиране на паричен заем с КИД 5895116 от
26.01.2023г., с което задължението по него се погасява изцяло, а за остатъка от заемната сума
договорът служи за разписка за получаването й. Договорът е сключен при следните
параметри: размер на погасителната вноска: 162,35 лева, в която са включени част от
дължимата главница, лихва и такса за експресно разглеждане; срок на заема: 28 седмици,
брой вноски: 14, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,32 % и годишен
процент на разходите в размер на 49,36 %, общ размер на всички плащания с включена такса
експресно разглеждане – 2272,90 лева. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора преди подписването
му заемателят доброволно е избрал да се ползва от допълнителна услуга по експресно
разглеждане на документи за одобрение на паричния заем, за което се дължи такса в размер
на 592,62 лева (ал. 3), платима разсрочено на равни части, включени в размера на
погасителните вноски (ал. 4). В чл. 5, ал. 1 на договора за заем е посочено, че заемателят се
задължава в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума да предостави на заемодателя едно
от следните обезпечения: поръчител - физическо лице или банкова гаранция, които следва да
отговарят на редица предвидени в договора условия. В ал. 2 е предвидено, че при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи
7
неустойка в размер на 395,08 лева, която се заплаща разсрочено, на равни части към всяка от
погасителните вноски. В този случай размерът на дължимата вноска е 190,57 лева, а общо
дължимата сума е 2667,98 лева.
В погасителния план към договора са посочени следните данни за кредита:
размер на кредита: 1500 лева, общо дължима сума: 1680,28 лева; срок на договора: 28
седмици; ГЛП 40,32 %; ГПР: 49,36 %.
Спорен по делото е въпросът за валидността на договора и на отделни негови
клаузи, както и за размера и дължимостта на платеното над чистата стойност на кредита.
Възраженията на ответното дружество за недопустимост на претенциите поради
липса на правен интерес са неоснователни, тъй като за ищцата е налице правен интерес от
обвързване на ответника със сила на пресъдено нещо, като разрешаването на въпроса за
валидността на договора, респективно на посочените клаузи е от значение и за разрешаване
на спора по осъдителния иск.
Установява от представените по делото два броя справка погасителен план от
30.04.2024г. и от 02.12.2024г., в които са отразени начислените и платени по договора суми,
че ищцата е платила по кредита общо 1735,77 лева. С нарочна молба ответното дружество
заявява, че е преразгледало случая, след което е издало втората справка, представена с
отговора на исковата молба, в която кредитът е преизчислен, като сумите са отнесени са
погасяване на главница и договорна лихва, а остатъкът – за разходи за събиране на
просрочени задължения и кредитът е бил приключен.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закона за потребителския кредит, когато не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва
да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита /ГПР/ и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит /чл. 19, ал. 1 ЗПК/. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
В точка първа от Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024г. по дело
C714/22 е прието, че Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане
на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а
оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3,
8
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването
на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит.
В точка втора от същото решение СЕС приема, че член 10, параграф 2, буква ж) и
член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
На основание чл. 633 ГПК решенията на Съда на Европейския Съюз по
тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, които са от значение за
правилното решаване на делото, са задължителни за всички съдилища и учреждения в
Република България.
Видно от процесния договор за кредит и приложимите към него Общи условия,
закупуването на допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем
не е предвидено изрично като задължително условие за сключване на договора. Въпреки
това обаче, настоящият съдебен състав счита, че е налице втората предвидена хипотеза от
точка 1 на Решението по дело C714/22, а именно допълнителната услуга представлява
конструкция - търговска практика на кредитора, която цели да прикрие действителните
разходи по кредита.
На първо място, следва да се посочи характерът на уговорената допълнителна
услуга експресно разглеждане, начинът и условията за предоставянето й, и приобщаването й
към общата сума по кредита под формата на месечни погасителни вноски в погасителния
план. Докато в договора, общо дължимата сума е представена с нормален шрифт и в нея е
включена таксата експресно разглеждане – 2272,90 лева, то в погасителния план общо
дължимата сума е потъмнена – 1680,28 лева и включва само главницата и лихвата. В
разбивката на вноските по падежи и пера се вижда отново на първо място общо дължимата
сума 1680,28 лева, но видно от таблицата, потребителят дължи и още 591,62 лева на вноски
от по 42,33 лева за такса експресно разглеждане, посочена в колона 6 като „ако е избрана
като допълнителна услуга“. Следва да се посочи, че към момента на сключване на договора,
за кредитора вече е бил известен направения избор на допълнителната услуга по експресно
разглеждане и сумата от 592,62 лева представлява сигурен разход по кредита.
При това положение, настоящият съдебен състав приема, че с оглед характера на
допълнителната услуги, уговореното за нея възнаграждение е явно непропорционално, както
на размера на получения кредит – съставлява над 1/3 от главницата, така и на насрещната
престация, поради което представлява конструкция, която цели да прикрие действителните
разходи по кредита. Налага се изводът, че размерът на разходите за експресно разглеждане
по конкретния договор е информация, с която кредиторът е разполагал предварително. Тези
разходи следва да бъдат заплатени от потребителя във връзка със сключването и
изпълнението на договора за кредит, поради което попадат в понятието „общи разходи по
кредита“ и следва да бъдат включени в ГПР по процесния договор за потребителски кредит.
Невключването им в ГПР има за цел да създаде една невярна представа относно
действителния размер на общите разходи по кредита, така че той да съответства на
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум.
В процесния случай съдът приема, че размерът на ГПР, посочен в договора за
кредит, е неправилен, тъй като не включва уговорените таксата за допълнителната услуга
експресно разглеждане, която е част от общите разходи по кредита. Това е видно и без
прилагането на специални знания, тъй като ГПР съгласно договора е 49,36 %, а
9
възнаграждението за допълнителната услуга се равнява на над 1/3 от отпуснатия кредит, а
срокът на кредита е по-малък от година. С оглед дадените от СЕС разяснения, посочването
на неправилен размер на ГПР следва да се приравни по правни последици на непосочването
му.
Предвид гореизложеното, доколкото е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, сключеният между страните договор за паричен заем Standard 14, № 5925966 -
05.05.2023, сключен на 05.05.2023г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Отделно от това следва да е посочи и че съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от
Закона за потребителския кредит кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В чл.16 от Закона за
потребителския кредит е предвидено задължение на кредитора преди сключването на
договор за кредит да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, включително
и да извърши справки в съответните бази данни. В настоящия случай в договора е
предвидено заплащането на такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в
размер на 592,62 лева, което е действие по отпускане на кредита. Следва да се посочи, че по
естеството си тази дейност на кредитора представлява вменено му по силата на закона
задължение, а не допълнителна услуга по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗПК. Предвиждането на
такава такса в чл.1, ал.3 от договора противоречи на императивната разпоредба на чл.10а,
ал.2 от ЗПК, поради което клаузата е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, неравноправна е клауза в
договор, сключен с потребител, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В настоящия
случай клаузата на чл. 5, ал. 2 от договора предвижда заплащането от кредитополучателя на
неустойка в размер на 395,08 лева при неизпълнение на задължението му за предоставяне на
обезпечение. Уговореният размер на неустойката, надвишаващ повече от два пъти
възнаграждението по договора, е необосновано висок, тъй като неустойката е уговорена
като санкция за заемателя при неизпълнение не на неговото основно парично задължение по
договора, а на задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението на което е
обективно невъзможно в така уговорения кратък срок и при указаните в договора условия.
Съдът намира, че същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, поради
което е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Освен това, така уговорена, неустойката
излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради
което е нищожна (в този смисъл е Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС).
Видно е от погасителния план към договора за кредит, че неустойката е включена към
месечните погасителни вноски, което също дава основание да се приеме, че тази неустойка е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а целта
й е допълнителното обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. Дори при изпълнение
на поетите задължения за връщане на заетата сума ведно със съответната възнаградителна
лихва отново съобразно уговорките по договора се дължи претендирана неустойка, което
противоречи на същността на неустоечната клауза и на добрите нрави, поради което е
нищожна. Изложеното се отнася и за неустоечните клаузи в чл. 9, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от
процесния договор, които са установени и с цел заобикаляне на забраната на чл. 33, ал. 1 от
ЗПК.
В настоящия случай обаче, тъй като съдът установи наличието на конструкция,
целяща да прикрие действителните разходи по кредита, а невключването им в годишния
процент на разходите, законодателят е скрепил с една по-тежка санкция, то целият договор
следва да се обяви за недействителен. Предвид гореизложеното установителният иск е
основателен и следва да се уважи.
Съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
10
кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихви или други разходи по кредита. В случая отпуснатият кредит е в размер
на 1500 лева, а ищцата е заплатила сумата от общо 1735,77 лева. Разликата от 235,77 лева
подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 23 от ЗПК, до
който размер осъдителната претенция е доказана и основателна, като за горницата до
предявените до 245,77 лева искът следва да се отхвърли.
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна се дължат деловодни разноски в
размер на 644,79 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от претенциите. Възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева е неоснователно.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договор за паричен заем
Standard 14, № 5925966 - 05.05.2023, сключен на 05.05.2023 г. между Х. Г. Д., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. Б., *** и „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул.
Джавахарлал Неру № 28, Силвър център, ет. 2, офис 73Г.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28,
Силвър център, ет. 2, офис 73Г, да заплати на Х. Г. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Б., *** сумата от 235,77 лева (двеста тридесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки),
получени без основание суми по недействителен договор за паричен заем Standard 14, №
5925966 - 05.05.2023, сключен на 05.05.2023 г. над чистата стойност на кредита по смисъла
на чл. 23 от ЗПК, ведно със законната лихва от завеждане на иска на 07.10.2024 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 644,79 лева (шестстотин четиридесет и
четири лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща направените от ищеца
разноски по делото, като в останалата част ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над
уважения до пълния предявен размер от 245,77 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11