Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.08.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІІ брачен
състав, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Кандилова
при секретаря Йоана Петрова, с участието на прокурора Надя
Загорова, като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 4635 по описа
за 2021
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е
молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца чрез Министерство на правосъдието –
централен орган по смисъл на Конвенцията.
М.П. прави
искане за връщане на децата К.П. и В.П.в
държавата на обичайното им местопребиваване – Република Франция. Твърди се, че
детето К.П., е родено на *** г. в Република Франция, а детето В.П.– на
24.09.2018 г. в Република Франция, а техни родители са молителят М.П. и ответницата
Е.Т.П.. Поддържа се, че страните са живели съвместно, в едно домакинство,
заедно с децата си до 23.08.2020 г., когато майката извела децата от Република Франция
без съгласието на бащата. Посочено е, че бащата е упражнявал ефективно
родителските права по отношение на децата, от прехвърлянето на децата в
България до подаване на молбата за връщане не е изтекла една година и се прави
извод, че е налице родителско отвличане, извършено под формата на незаконно прехвърляне
и незаконно задържане – прехвърлянето и последвалото задържане на децата е
извършено в нарушение на правото на упражняване на родителските права на
молителя, произтичащо от приложимия в Република Франция закон относно
родителските права. Молителят моли да се уважи молбата по чл. 7, б. „f“, във
вр. с чл. 8 от Хагската конвенция.
Ответницата Е.Т.П.
оспорва молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция, като
изразява становище, че същата е неоснователна. Сочи, че не е налице
противозаконно отвличане, респ. задържане, на децата К.и В. в България, и се позовава на изключенията,
предвидени в чл. 13, б. „а“ и б. „б“ от Хагската конвенция. Претендира разноски
по списък.
Представителят
на Софийска градска прокуратура счита, че молбата, като неоснователна, следва
да бъде отхвърлена, тъй като е налице хипотезата на чл. 13, б. „б“, предл.
последно от Хагската конвенция.
Софийският градски съд, като прецени относимите
доказателства и доводи, приема за установено следното:
Възникването
на правото да се върнат малолетните деца в Република Франция по реда на
Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца
се предпоставя от следните материални предпоставки (юридически факти): 1) децата
да са имали обичайно местопребиваване в Република Франция непосредствено
преди отвличането им; 2) децата
да са били прехвърлени или задържани от тяхната майка в Република България в
нарушение на установените в Република Франция правила за упражняване на
родителските права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на децата
да е подадена преди да изтече една година от прехвърлянето или задържането на децата
в Република България, респ. децата да не се е приспособили към новата си среда
в Република България, ако молбата е подадена след изтичане на периода от една
година; 4) бащата да е упражнявал ефективно родителските права по време
на прехвърлянето или задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за
прехвърлянето или задържането на децата в Република България или впоследствие
да не е приел прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 6)
да не съществува сериозна опасност връщането на децата да ги изложи на заплаха
от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да ги постави
в неблагоприятна ситуация.
В настоящия случай
молителят и ответницата са родители на децата К.П., родено на *** г., в
Република Франция, и на детето В. П., родено на *** г., в Република Франция,
видно от представените удостоверения за раждане.
По делото
липсва спор, че децата са имали обичайно местопребиваване в Република Франция
от раждането си до *** г., когато майката е напуснала посочената държава със
сина и дъщеря си и тримата са се преместили в България – това твърдене на
молителя не е оспорено от ответницата. Доказателства, че децата К.П. и В.П.обичайно
пребивават в Република Франция, представляват - удостоверение от Начално
държавно училище Сен Жеорж – гр.Нанси от 27.11.2020 г., от което е видно, че детето
К.П. е посещавало това учебно заведение от 04.09.2017 г. до 03.07.2020 г. и удостоверение от д-р Е.Т.-
лекуващ лекар на децата от раждането им до *** г. Това обстоятелство се потвърждава и от
показанията на свидетелите А., която е посещавала семейството във Франция през
Безспорно е,
че децата понастоящем живеят с майка си в гр. Хасково, където се отглеждат в
сигурна и спокойна среда, като бащата не е дал съгласие за прехвърлянето на децата
в Република България, нито впоследствие е приел това прехвърляне – бащата се
противопоставя на прехвърлянето на децата в България, което противопоставяне е
обективирано в молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция.
Обстоятелството, че бащата е посещавал децата в България не може да бъде приравнено
на приемане на прехвърлянето на децата в България. Децата се прехвърлени, а в
последствие и задържани от тяхната майка в Република България в нарушение на
установените във Франция правила за упражняване на родителските права –
нарушени са разпоредбите на Френския граждански кодекс, а именно: чл. 372,
предвиждащ, че бащата и майката
упражняват съвместно родителските права и чл. 373-2, предвиждащ, че раздялата на родителите не променя правилата
за упражняване на родителските права, като всяка промяна в местоживеенето на
единия от родителите, от момента, в който тя променя правилата за упражняване
на родителските права, трябва да бъде обект на предварително и навременно
уведомяване на другия родител, а при несъгласие потърпевшият родител сезира
съдия по семейни въпроси, който взима решение в интерес на детето. Както е
посочено по-горе, липсва съгласие на молителя децата му К.и В. да установят
обичайно местопребиваване на територията на Република България и няма решение,
постановено от компетентен френски съд, овластяващо ответницата еднолично да
променя обичайното местопребиваване на децата.
Молбата на М.П.
за връщане на децата К.П. и В.П.в Република Франция е подадена в съда на 08.02.2021
г., т.е. преди да е изтекла една година от датата на прехвърлянето на децата в
България – 24.08.2020 г.
Бащата е
упражнявал ефективно родителските права при съвместното живеене с децата по
време на прехвърлянето, което не се оспорва от ответницата. Последната в становището
си от 14.06.2021 г. (наименувано "Писмен отговор и доказателствени
искания") сочи единствено причините, които са я мотивирали да се раздели с
молителя и да се установи с децата в България - упражнявано върху нея и децата психологическо
и емоционално насилие от страна на молителя, изразяващо се в отправяне на
заплахи и обиди срещу нея в присъствието на децата. От показанията на
доведените от ответницата свидетели, обаче не установят твърденията за
извършено от молителя домашно насилия върху ответницата и/или децата. Освен
това, при изслушването по реда на чл.15 от ЗЗДет, детето К.заявява, че във
Франция е живяло заедно с майка си, баща си и сестра си. Детето споделя, че
баща му е работил в друг град, затова не го виждал през седмицата, а само в
събота и неделя, когато се прибирал в съвместно обитаваното жилище. С баща си
детето се разбирало добре, двамата карали колела, играели футбол, ходели по
паркове. Детето е категорично, че баща му никога не се бил държал лошо с него
или със сестра му, като споделя и мъката си за това, че се вижда рядко с баща
си откакто е в България.
Съдът не
намира да се е осъществила хипотезата на чл. 13, б.”б” от Конвенцията и да е
налице сериозна опасност връщането на децата да ги изложи на заплаха от
психическо или физическо увреждане или да ги постави в неблагоприятна ситуация
по какъвто и да е начин. В заключението на съдебно-психологическата експертиза е
констатирана изградена близка емоционална връзка на децата с двамата родители.
Вещото лице е категорично, че децата не изпитват страх от баща си, точно
обратното - радват се на срещите с него, изпитват тъга при раздялата. Вещото
лице е категорично и за това, че при децата не са налице белезите на жертви или
преки очевидци на психическо насилие упражнено от бащата спрямо майката. Отделянето
на децата от бащата според вещото лице се отразява неблагоприятно особено на
по-голямото дете, което е емоционално свързано и очевидно страда от неговата
липса. При това положение твърденията на ответницата, че бащата е упражнявал
насилие спрямо своите деца или че поведението му представлява опасност за децата,
останаха недоказани по делото, доколкото те не се установят и от показанията на
разпитаните по делото свидетели.
Връщането на
децата в Република Франция няма да им се отрази неблагоприятно, но от
изключително значение ще е осигуряването на постоянен и регулярен контакт с
майката, с която децата имат много силно изградена емоционална и доверителна
връзка и повишена отговорност на бащата. Децата са още малки, за да се приеме,
че извеждането им от настоящата им среда ще се отрази неблагоприятно на тяхното
психическо развитие, още повече, че те са били добре адаптирани във Франция,
където голямото дете е ходило на училище, имало е изградена социална среда и
приятелски кръг. Не се установиха факти и обстоятелства, на територията на
Република Франция, които сами по себе си да са неблагоприятни за децата, като
експерта е категоричен, че единственото неблагоприятно обстоятелство за децата
е конфликта между родителите им. С отвличането на децата и свързаното с него
административно и съдебно производство по тяхното връщане в държавата на
обичайното местопребиваване безспорно ще доведе до съществено психическо
натоварване, неспокойствие, съмнение и несигурност у децата, но родителят,
който е отвлякъл децата не може да се позовава на тези обстоятелства, тъй като
той сам е създал тези неудобства за децата и неможе да влече полза от своето неправомерно
поведение. Обичайните притеснения, които
могат да бъдат свързани с връщането на децата, не са основание, за да се
постанови отказ за връщането им - те са почти неизбежни в ситуацията, създадена
именно от родителя, който в противоречие с установения режим на упражняване на
родителски права, своеволно, без съгласие на другия родител, фактически е
променил установеното обичайно местопребиваване на децата. Опасността за децата
винаги трябва да бъде актуална - тя не трябва да бъде хипотетична и да зависи
от бъдещото развитие на събитията, като в случая е ирелевантно и
обстоятелството, че родителят, който е отвлякъл децата, може и им е предложил
добри възможности за живот, респ. възможности за развитие, много добра
материална, емоционална и психологическа обстановка, тъй като, съдът в
настоящото производство не следва да се произнася относно родителските права
(чл. 19 от Хагската конвенция). Тези факти, са релевантни по спора за
родителската отговорност и режима на лични отношения между родителите, който
трябва да бъде разрешен от съответния международно компетентен съд в Република
Франция. Когато е възникнал спор относно местоживеенето на децата, респ. когато
между родителите са възникнали непреодолими пречки за съвместното им
съжителство и отглеждане на децата, тези спорове между родителите следва да се
решат по начин, който да не засяга най-висшите интереси на децата и съобразно
правото на договарящата държава, в която се е намирало тяхното обичайно
местопребиваване, без да се използват интересите на децата като фактическо
основание за изменение на международната компетентност на съда, овластен да
реши тези спорове между родителите. Преценката на жилищните условия на бащата в
Република Франция, получаваните от бащата средства там, наличието или липсата
на подходяща семейна среда на всеки от родителите и възможността (способността)
на всеки от родителите да предостави адекватна на нуждите на децата грижа също трябва
да се извърши от компетентния съд в Република Франция по родителската
отговорност спрямо децата. Що се отнася до твърденията на ответницата, заявени в писмените бележки, че Република Франция
се характеризира с висок ръст на заболели от СОVID -19, което би
поставило децата в риск от физическо увреждане при връщането им там, съдът ще
спомене, че широкото разпространение на заболяването не е само в Република
Франция, а на всякъде по света, в това число и в Република България.
За да се
приложи чл. 13 от Конвенцията, не е достатъчно да се установи, че „връщането на децата във Франция, без тяхната
майка би се отразило силно неблагоприятно върху тяхното психическо развитие” в
хипотезата, в която децата имат изградена емоционална и доверителна връзка и с
двамата си родители, които активно са участвали в живота им до неправомерното
отвличане, защото отделянето на децата от
този родител може да се избегне, ако той се завърне заедно с тях в държавата,
от която те са били отвлечени. Последният има право да защити своите права пред
съответния международно компетентен съд, вкл. и да иска да бъдат предоставени
нему упражняването на родителските права, респ. да се определи такъв режим на
лични отношения с децата, който да позволява за определен период от време или
постоянно законното им прехвърляне в държава-членка, в който не се намира тяхното
обичайно местопребиваване. Разбира се, в интерес на децата би било, след
връщането им, родителите доброволно да уредят своята родителска отговорност, като
се справят с враждебните чувства и негативизъм, които изпитват един спрямо
друг, които представляват значима пречка за обезпечаване интереса на децата им
от присъствие и на двамата родители в живота им. Последните следва да осъзнаят,
че конфликта между тях се отразява изключително неблагоприятно върху психиката
и емоционалното състояние на децата им, като единствено постигането на съгласие
и спокойствие в отношенията между родителите, би допринесло за успокояване на децата.
Предвид
изложеното, съдът намира, че следва да бъде разпоредено връщане на децата К.П. и В.П.в
държавата по обичайното им местопребиваване – Република Франция.
С оглед
изхода на делото, ответникът няма право на разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
РАЗПОРЕЖДА ВРЪЩАНЕТО НА ДЕЦАТА
К.П., роден на *** г. в гр.Нанси, Република Франция, с ЕГН **********, и В. П.,
родена на *** г. в гр.Нанси, Република Франция, с ЕГН **********, в държавата
по обичайното им местопребиваване – Република Франция, по молбата на техния
баща М.П., род. на *** г. в гр.Струмица, гражданин на Република Северна
Македония, срещу Е.Т.П., ЕГН **********, на основание чл. 3 от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.Т.П. за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: